Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 27.11.2018 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1800/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от К. ООД, с която са предявени искове срещу С.Х.Г., М.Ч.Р., с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване на вземане с правно основание чл.535, вр. чл.483 ТЗ за сумата от 200000 лв., част от задължение в общ размер от 409768 лв., което всеки от ответниците дължи солидарно съсС.ЕООД, представляваща задължение по Запис на заповед от 20.02.2015 г., издаден отС.ЕООД, за което ответниците са поръчители по ценната книга.

            Ищецът твърди, че е ответниците са авалисти по запис на заповед, издаден за общата сума от 409768 лв., дължима по процесния запис на заповед, издаден в обезпечение на задължение наС.ЕООД, произтичащо от търговски продажби. Твърди, че за доставки, извършени в периода 2014 г. – 20.02.2015 г., издателят на записа на заповед не е платил цена в размер на 409768 лв., за което на 20.02.2015 г. е подписано споразумение, в което задължението е признато и е установен срок за погасяването му. На същия ден е издаден и процесния запис на заповед, обезпечаващ задължението, авалиран от ответниците. Претендира част от дължимата сума в размер на 200000 лв.

            Ответниците оспорват иска. Твърдят, че записът на заповед е издаден на 20.02.2015 г. за обезпечаване на задължението за плащане на цена за доставки, които ще се извършат след тази дата. Твърдят, че на първо място доставените от ищеца наС.ЕООД стоки след 20.02.2015 г. не са на стойността на записа на заповед, а за по-малка сума, а на второ място – всички доставки са разплатени. Оспорват записът на заповед да е издаден в обезпечение на задължения, възникнали преди 20.02.2005 г., за които е сключено и споразумението от тази дата. Не оспорват споразумението относно автентичност, но твърдят, че същото не отразява действителното правно положение, като оспорват в периода 2014 г. – 20.02.2015 г. да са получили доставките, описани в споразумението.

 

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

           

Установява се от Запис на заповед от 20.02.2015 г., чеС.ЕООД безусловно се е задължил да плати на ищеца на падеж 30.09.2015 г. сумата от 409768 лв. Задължението е авалирано от наследодателя на ответниците С.Х.Г. и М.Ч.Р.. Ценната книга е предявена за плащане на издателя и авалистите на падежа, което последните са удостоверили с подписите си.

Ценната книга е действителна и удостоверява възникване на менителнично задължение в исковия размер. Действителни са и поетите задължения на ответниците в качеството им на физически лица, задължени по записа на заповед както издателя. Поради това съдът приема, че менителничното поръчителство е възникнало валидно и е провело предвиденото в закона действие – да задължи поръчителя да отговаря както лицето, за което е поръчителствал (чл.485 ТЗ).

По възраженията, произтичащи от каузалното отношение:

Записът на заповед е абстрактна правна сделка, с която издателят обещава безусловно да плати на поемателя или на негова заповед определена сума пари /чл.535, т.2 ТЗ/. Основанието за задължаване не е елемент от фактическия състав на абстрактните сделки и поради това причината за обещаното плащане не е сред задължителните реквизити по чл.535 ТЗ, които формират съдържанието на записа на заповед. С отговора на исковата молба ответниците въвеждат твърдения за каузалните отношения между издателя и поемателя, като правят възражение за липса на задължение. С практиката си по чл.290 ГПК ВКС приема, че авалистът не може да противопоставя на поемателя възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между издателя и поемателя, освен в три изключения: когато авалистът е страна в каузалното правоотношение, когато приносителят на е недобросъвестен или когато последният извършва злоупотреба с права. В процесния случай няма данни авалистите да е били страна в каузалното отношение. В същото време ако възражението на авалистите, произтичащо от каузалното правоотношение между издателя и поемателя, се основава на твърдение за липса на дълг, то иманентно съдържа в себе си позоваване на недобросъвестност и злоупотреба с права –плащане на несъществуващо задължение е лишено от основание и би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, което е нежелан от правото резултат.

В процесния случай между страните е спорно какво каузално задължение обезпечава процесния запис на заповед:

Съгласно твърденията на ответниците, записът на заповед обезпечава бъдещи задължения, които ще възникнат по договори за търговска продажба между ищеца иС.ЕООД в периода от издаване на записа на заповед занапред. За това свое твърдение – за връзката между записа на заповед и търговските продажби след 20.02.2015 г. ответниците не представят доказателства. Поради това съдът приема, че не е доказано твърдението на ответниците, че записът на заповед обезпечава сделките, сключени между издателя и поемателя след 20.02.2015 г.

Ищецът твърди, че записът на заповед обезпечава изпълнението на споразумение от 20.02.2015 г., с което страните са установили наличието на задължение наС.ЕООД към ищеца – по основание и размер и са постигали съгласие за начина на плащането му. Установява се от представеното пред съда Споразумение от 20.02.2015 г. (л.15), сключено между ищеца иС.ЕООД, чеС.ЕООД признава свои задължения към ищеца в общ размер на 409768,14 лв., произтичащи от доставки на стоки в периода 05.03.2014 г. -05.02.2015 г. и се задължава да ги плати на две вноски – първата в срок до 30.09.2015 г., а втората – до 30.12.2015 г. Съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че процесния запис на заповед обезпечава изпълнението на цитираното споразумение. Двете сделки са от една и съща дата – 20.02.2015 г., а задължението по записа на заповед съответства на сумата по споразумението.

Неоснователно е оспорването на ответниците, че задълженията, описани в споразумението от 20.02.2015 г., не съществуват, тъй като посочените в него доставки не са извършени. Ответниците не са страни по споразумението, не оспорват неговата автентичност, а чрез ангажираните доказателства – счетоводна експертиза – не успяват да опровергаят верността му. От приетата по делото счетоводна експертиза се установява, че всички описани в споразумението доставки на стоки са отразени в счетоводството на ищеца – в задбалансова счетоводна сметка 989 и в годишната оборотна ведомост, както и че са включени в годишния финансов отчет на дружеството за 2015 г., публикуван в Търговския регистър. Обстоятелството дали счетоводните вписания на ищеца са правилни и дали е следвало да се издадат фактури за доставките, които да се отразят в баланса на дружеството, няма да бъде обсъждано. Въпросът за редовното водене на счетоводството стои когато страна се домогва да докаже изгодни за себе си обстоятелства чрез вписванията си в търговските си книги. Тук изследването на счетоводството на ищеца е с цел да се опровергае верността на извънсъдебното признание на задължения на издателя на записа на заповед, обективирано в Споразумението от 20.02.2015 г. Счетоводната експертиза не опровергава, а потвърждава данните от споразумението – посочените в него задължения са отразени в счетоводството на ищеца. Дори и да се приеме, че счетоводните вписвания не са правило отразени, от това няма да последва извод за липса на вписвания.

По изложените съображение съдът приема за неоснователни възраженията на ответниците – авалисти – за липса на каузално задължение, което процесният запис на заповед да обезпечава. Процесното вземане в възникнало валидно, не е погасено, а предявеният иск по реда на чл.422 ГПК е основателен.

 

По разноските:

На ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото производство е размер на 12000 лв. и разноските в заповедното производство – 4000 лв.

 

Поради което, Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че С.Х.Г., ЕГН:********** и М.Ч.Р., ЕГН:**********, дължат солидарно съсС.ЕООД на К. ООД, ЕИК:********, на основание чл.535, вр. чл.483 ТЗ, сумата от 200000 лв., част от задължение в общ размер от 409768 лв., представляваща задължение по Запис на заповед от 20.02.2015 г., издаден отС.ЕООД, за което ответниците са поръчители по ценната книга, заедно със законната лихва от 02.06.2016 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА С.Х.Г., ЕГН:********** и М.Ч.Р., ЕГН:**********, да заплатят на К. ООД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.1 ГПК както следва: сумата от 12000 лв., представляваща разноски за исковото производство и сумата от 4000 лв., представляваща разноски за заповедното производство.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: