Р Е
Ш Е Н
И Е
№894
Гр. П., 18.07.2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на първи юли две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря Б.М., като
разгледа гр. д. № 6688/2015 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по субективно пасивно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 417
от ГПК, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗДФИ.
Образувано е по искова молба, предявена
от “Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. **** № 102,
представлявано от Й.А.К. против Б.Б.Д., ЕГН ********* ***, Е.И.С. , ЕГН **********
*** и А.И.Н., ЕГН ********** от гр. П., в качеството му на ЕТ “Здравка Николова
– Здравец – АДР – Ананас Николов”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж.к. ****, ул. Й. Пешев № 97.
Ищецът твърди, че е лечебно заведение, с
едноличен собственик на капитала Община П.. Сочи, че ответникът Б.Д. е бил
негов управител през периода 19.09.2005 г. – 26.09.2012 г., а ответницата Е.С.
е изпълнявала по силата на сключен трудов договор длъжността главен
счетоводител през периода 19.09.2005 г. – 28.06.2012 г.
Твърди, че двамата ответници съгласно
длъжностните си характеристики са имали задължения - първият да осъществява
контрол върху дейността на главния счетоводител, а вторият - да получава, събира, съхранява , разходва и
отчита имущество. Сочи, че поради техни виновни действия е преведена без правно
основание на третия ответник – ЕТ “Здравка Николова – Здравец АДР – Атанас
Николов” сумата от общо 31238.87 лв. Част от същата - 3513.72 лв., е изплатена по договор №
1/30.09.2011 г. за доставка на хранителни продукти. Сочи, че хранителните
продукти са доставяни от третия ответник на ищеца в изпълнение на договор,
сключен след проведена малка обществена поръчка по реда на НВМОП, в който са
уговорени окончателни, неподлежащи на изменение цени на доставяните стоки.
Твърди се, че хранителните продукти масло, сухо мляко и кисело мляко са
доставяни от третия ответник на ищеца на цени по-високи от тези, за които е
сключен договора. По този начин ищецът е заплатил на ответника без основание
сумите от 2128.98 лв. за доставено масло, 154.48 лв. – за доставено сухо мляко
и 741.82 лв. – за доставено кисело мляко. Сочи, че с посочената сума от общо
3513.72 лв. е превишена стойността, която ищецът е следвало да заплати на
третия ответник по силата на сключения договор № 1/30.09.2011 г. и следователно
е платена без да е налице основание за това.
В исковата молба се твърди, че за
дължими суми от страна на ищеца по отношение на третия ответник по договор №
1/30.09.2011 г. последният е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което е образувано ЧГД № ****/**** г. по описа на ПРС
и издадена заповед за изпълнение на парично задължение за общо 90558.18 лв. Твърди
се, че като основание за подаване на заявлението третият ответник е ползвал потвърждение
за разчети изх. № РД – **-***/04.06.2012 г., издадено и подписано от първият и
вторият ответник, без същите да са проверили действителните задължения на ищеца
към третия доставчик. Твърди, че същото не съответства на данните от първичните
счетоводни документи, налични при ищеца. Издадено е въз основа отразени
счетоводни вписвания в таблици, създавани от втората ответница извън модула на
ползваната счетоводна програма и не съответстващи на отразените в последната
записвания. Сочи, че срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение не е било депозирано възражение от първите двама ответници и е
последвало издаване на изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело.
Посредством удръжки от клинични пътеки начислени в полза на ищеца е била
изплатена изцяло на третия ответник сумата по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение. Сочи се, че тази сума не е била реално дължима от ищеца
на третия ответник. Недължима е била частта от 27725.15 лв., за която няма
първични счетоводни документи при ищеца, поради което като не са подали първият
и вторият ответник възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение, виновно са станали повод за изплащане без правно основание на
посочената сума на третия ответник.
Твърди се, че изплащането на сумата от
общо 31238.87 лв. на третия ответник се дължи на виновно нарушение на
служебните/респективно трудовите задължения на първите двама ответници,
съответно по осъществяване на контрол и по получаване, събиране, разходване и
отчитане на имуществени средства, собствени на ищеца, с което са причинени
вреди на последния, а третият ответник се е обогатил без правно основание.
Сочи се, причинените от поведението на
първия и втория ответник на ищеца имуществени вреди са констатирани в хода на
извършена ревизия от Агенцията за държавна финансова инспекция и е съставен акт
за начет № **-**-**/10.06.2014 г., с който тримата ответници са задължени да
заплатят на ищеца солидарно сумата от 31238.87 лв., представляваща причинена му
вреда, ведно със законната лихва върху нея в размер на 3971.74 лв., считано за
периода 01.04.2013 г. – 10.06.2015 г.
Сочи се, че за посочените суми ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу тримата ответници,
въз основа на което е образувано ЧГД № *****/**** г. по описа на ПРС и е
издадена исканата заповед, като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК са постъпили
възражения от тримата длъжници.
Искането към съда е да признае за
установено, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 31238.87 лв.,
представляваща причинена му имуществена вреда, в резултат на виновно
неизпълнение на служебните и трудовите задължения на първите двама ответници
свързани с осъществяването на контрол и получаването, съхранението,
разходването и отчитането на имущество и която е получена без правно основание
от третия ответник, ведно със законната лихва върху нея в размер на 3971.74
лв., считано за периода 01.04.2013 г. – 10.06.2015 г., както и законната лихва,
считано от 11.06.2014 г. /датата на издаване на ревизионния акт/ до
окончателното плащане, за които срещу ответниците е издаден акт за начет № **-**-**/10.06.2014
г. от държавен финансов инспектор при Агенцията за държавна финансова инспекция
, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ЧГД № *****/**** г. по описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена
на ответниците. В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили писмени отговори от
всеки от тях.
Ответниците оспорват изцяло предявеният
иск. Оспорват констатациите в акта за начет. В отговорите на първите двама
ответници се твърди, че не е било налице изплащане на сума различна от
уговорената в договор № 1/30.09.2011 г. Сочи се, че при посочване на единичната
цена в сключения договор между ищеца и третия ответник на маслото и киселото
мляко е допусната техническа грешка, която обаче не се е отразила на
правилността на изчисляването на общата стойност за съответния продукт, както и
на общата стойност на договорената доставка на хранителни продукти, която от
своя страна е била от значение за сключване на договора при проведената
процедура по реда на НВМОП. Сочи се, че изплащането на сумите от ищеца на
третия ответник е съобразно уговорената обща цена, поради което сумата от
3513.72 лв. не е платена без правно основание.
Ответниците сочат, че сумата от
27725.15 лв. е била реално дължима на третия ответник. Твърдят, че общата сума
от 90 558.18 лв., за която е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение е формирана като задължение на ищеца към третия ответник по
два договора, а именно № 1/ 30.09.2011 г. и № 1/13.04.2010 г., а не както е
посочено в Акта за начет – само по договор № 1/30.09.2011 г. Твърдят, че това
може да се установи от счетоводството на ищеца, което е било водено редовно и
съобразно изискванията на ЗСч. Сочат, че
държавните финансови инспектори не са установили това, поради невъзможността им
да дезархивирани данните в ползваната в ищцовото дружество счетоводна програма
“АССО”, тъй като не са били оторизирани за това. Твърдят, че същите не са
поискали тези данни и от ответницата С. в качеството и на главен счетоводител.
Първият ответник сочи, че не е подал
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение поради
реалната дължимост на вземането, за което е издадена същата. Провел е
консултации с адвокат, в резултат на които разбрал, че подаването на възражение
не би имало успех, тъй като вземането е реално дължимо и искът, предявен по
реда на чл. 415 от ГПК ще бъде уважен. Било му разяснено също, че това ще
причини допълнителни разноски за ищеца във връзка със съдебното дело. Твърди,
че в последствие настоящият управител на ищцовото дружество е подал възражение
срещу заповедта за изпълнение на парично задължение, бил е предявен от третия
ответник иск за установяване на вземането по същата, който е уважен с влязло в
сила решение по т. д. № 920/2013 г. по описа на ОС – П..
Ответницата С. сочи, че нито е имала
задължение следващо се от длъжностната и характеристика да депозира възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, нито е имала обективна възможност за
това. На първо място в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК трудовото и
правоотношение е било прекратено, а на второ място не е лице, което може да представлява
дружеството и да извършва правни действия, които да го ангажират съгласно
разпоредбата на чл. 32 от ГПК.
Третия ответник – “Здравка Николова –
Здравец АРД – Атанас Николов” оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че
сумите, за които е съставен акт за начет са му били реално дължими от ищцовото
дружество по силата на договори № 1/30.09.2011 г. и № 1/13.04.2010 г.
Искането на ответниците е предявеният
иск да бъде отхвърлен. Заявени са претенции за присъждане на направените от тях
разноски.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител адв. П. поддържа предявения иск. Моли съда да го
уважи по съображения подробно изложени в писмена защита. Заявява претенция за
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът Д., чрез
процесуалния си представител адв. М., поддържа отговора. Оспорва предявения
иск. Моли съда да го отхвърли по съображения, подробно изложени в писмена
защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът С., чрез
процесуалния си представител адв. А. поддържа отговора. Оспорва предявения иск.
Моли съда да го отхвърли по съображения, изложени в писмена защита. Претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът ЕТ “Здравка Николова – Здравец – АДР – Атанас
Николов”, чрез процесуалния си представител адв. К. поддържа отговора. Оспорва
предявения иск. Моли съда да го отхвърли. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Съдът като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално
допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № ****/****
г. по описа на ПРС. От него е видно, че е издадена срещу ответниците в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК
относно вземането, предмет на настоящото производство. Срещу нея са постъпили
възражения в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК от всички ответници. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество е частично
основателен по следните съображения:
Настоящото производство по
финансов начет се основава на разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ по отношение
на ответниците Д. и С., и на чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ по отношение на ответника ЕТ
“Здравка Николова – Здравец – АДР – Атанас Николов”.
С акт за начет № **-**-**/10.06.2014
г., издаден от Таня Топалова - държавен финансов инспектор при АДФИ, приложен
по делото, ведно с цялата преписка, е прието, че ищецът е търговско дружество с
ограничена отговорност, с едноличен собственик на капитала – община П. и
съответно лице по смисъла на чл. 4, т. 3 от ЗДФИ, подлежащо на инспекция от
АДФИ по реда на ЗДФИ. Същият е лечебно заведение по смисъла на чл. 9, ал. 1, т.
1 от ЗЛЗ. Управлението му, през периода 19.09.2005 г. – 26.09.2012 г., е
осъществявано от ответника Д. по силата на договор за възлагане на управление,
сключен между него и община П.. Съгласно клаузите на договора в задължение на
управителя е вменено да предоставя на Община П. отчет за дейността на
дружеството и за резултатите за изпълнението на критериите по утвърдена бизнес
– задача в 30 – дневен срок след приключване на всяко тримесечие на основание
чл. 28 от Наредбата за реда и условията за упражняване правата на общината върху
общинската част на капитала в търговските дружества.
Ответницата С. е заемала длъжността главен
счетоводител при ищеца за времето от 19.09.2005 г. – 28.06.2012 г. Съгласно
длъжностната и характеристика в задълженията и се включвали: контрол и ръководство
на правилното счетоводно отчитане и оформяне на документи в счетоводния отдел на болницата; упражняване на вътрешен
финансов контрол; контролиране правилното разходване на финансовите средства;
изготвяне на периодични месечни, тримесечни, полугодишни и годишни медицински и
икономически отчети.
Прието е, че ответникът Д., в
нарушение на задълженията си за осъществяване на организация и контрол за
законосъобразно изразходване на средствата в дружеството и за утвърждаване на форма
за счетоводство, която да осигури синхронизирано осъществяване на
хронологичното и систематичното счетоводно отчитане и ответницата С., в
нарушение на задължението си за създаване на синтетични и аналитични счетоводни
регистри с равенство и връзка между тях са допуснали в полза на третия ответник
- ЕТ “Здравка Николова – Здравец – АДР – Атанас Николов” да бъде заплатена
сумата в размер на 3513.72 лв., надвишаваща договорното задължение на ищеца по
договор № 1/30.09.2011 г. за доставка на кисело мляко, сухо мляко и масло,
както и сумата от 27725.15 лв., събрана принудително от ищеца по изпълнително
дело № 2244/2012 г. по описа на ЧСИ, с район на действие ПРС и изплатена на
третия ответник, за чиято дължимост в счетоводството на ищеца отсъствали
първични счетоводни документи, като въпреки това ответниците Д. и С. издали
разчет изх. № РД – **-***/04.2012 г., в който я отразили като дължима, и въз
основа на него ЕТ “Здравка Николова – Здравец – АДР – Атанас Николов” се е
снабдил със заповед за изпълнение, против която не било подадено възражение в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК и бил издаден изпълнителен лист. Констатирано е, че с
общата сума от 31238.87 лв. е било увредено ищцовото дружество, като със същата
третият ответник се е обогатил неоснователно.
От приложената по делото
преписка е видно, че така обсъденият акт за начет е издаден след извършена
финансова инспекция по реда на раздел ІІІ от ЗДФИ. Същата е образувана със
заповед на директора на АДФИ, компетентен за това на основание чл. 16, ал. 1 от
ЗДФИ и е извършена от инспектор при АДФИ, съгласно изискването на същата
разпоредба. При извършването и е спазена предвидената в чл. 17 от ЗДФИ
процедура. Актът за начет е издаден от компетентно за това длъжностно лице
съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗДФИ и съдържа реквизитите, посочени в чл. 43 от
ППЗДФИ. В изпълнение на чл. 22, ал. 2 от ЗДФИ направените в него фактически
констатации са подкрепени с доказателства. Предвид изложеното и на основание
чл. 22, ал. 5 от ЗДФИ последните имат обвързваща доказателствена
сила в настоящото производство. В тази връзка следва да се отбележи, че задължителната
доказателствена сила на акта за начет касае само отразените в него фактически
констатации, но не и преценките и заключенията по тяхна съставителя му /в този
смисъл Постановление № 5/15.12.1955 г. на Пленума на ВС – незагубило значението
си в тази си част/.
Затова, за да бъде
законосъобразно ангажирана пълната имуществена отговорност на ответниците в
акта за начет е необходимо да са вписани фактите за виновно и противоправно причинени
вреди и предпоставките, обуславящи възникването на имуществената отговорност,
настъпването на които да не е опровергано със събраните в хода на съдебното
дирене доказателства.
Отговорността на лицата по чл.
23, т. 1 и т. 2 от ЗДФИ, каквото качество няма спор по делото, че са имали
съответно ответниците С. и Д., възниква когато във връзка с изпълнение на
отчетническите или контролните си функции осъществяват противоправно действие
или не извършват правно дължимо действие, като пряка и непосредствена
последица, от което настъпва имуществена вреда. Вредата трябва да е причинена
умишлено, като е без значение формата на умисъл – пряк или евентуален. Умисъл е
налице, когато работникът/служителят осъзнава, че поведението му е
противоправно, осъзнава вредните последици, които ще настъпят от него и иска
или допуска същите, извод за което се прави от обективираното в
действителността поведение. Фактическият
състав на пълната имуществена отговорност по ЗДФИ се съдържа в чл. 21, ал. 1,
като задължителна практика по приложението му е постановена от ВКС – решение №
69/21.05.2012 г. по гр. д. 516/2011 г. по описа на ВКС.
Отговорността на лицата по чл.
23, ал. 3 от ЗДФИ възниква, когато в резултат на противоправните и умишлени
действия на субектите по чл. 21, ал. 1 от ЗДФИ са получили нещо без правно
основание.
Не е спорно по делото, че
процесната сума от общо 31238.87 лв. е получена от ЕТ “Здравка Николова –
Здравец – АДР – Атанас Николов”. Като 3513.72 лв. са заплатени от ищцовото
дружество за доставки на кисело мляко, сухо мляко и масло, извършени в
изпълнение на договор № 1/30.09.2011 г., а сумата от 27725.15 лв. е
принудително събрана от ищцовото дружество по изпълнително дело № 2244/2012г.
по описа на ЧСИ, с район на действие ПРС, образувано по молба на третия
ответник въз основа на изпълнителен лист, издаден в производство по чл. 410 от ГПК, за което е било образувано ЧГД № ****/**** г. по описа на ПРС.
Спорни между страните са
въпросите дължими ли са били посочените суми на ЕТ “Здравка Николова – Здравец
– АДР – Атанас Николов”, противоправни, умишлени и свързани ли са с
отчетническата и контролната дейност, действията на първите двама ответници довели
до изплащането им, налице ли е причинно-следствена връзка между деянията на
ответниците и плащането на сумите.
За оборване на направените в
акта за начет констатации, което следва да бъде извършено при главно и пълно
доказване, по делото са ангажирани съдебно – счетоводна и съдебно техническа експертизи, гласни и
писмени доказателства, въз основа на които съдът прави следните изводи:
Безспорно между страните е, че след проведена процедура
за малка обществена поръчка, между ищеца и ЕТ “Здравка Николова – Здравец – АДР
– Атанас Николов” е сключен договор № 1/30.09.2011 г. за доставка на хранителни
продукти, със срок една година, считано от подписването му. Неразделна част от
договора е списък с количествата, вида и цената на продуктите. Посочено е, че
количествата са ориентировъчни и не са задължителни. Общата цена на продуктите
е 136.255 лв. Единичните цени на всеки от тях са посочени в списък, неразделна
част от договора. Цената не подлежи на завишаване. /чл. 2 от Договора/.
Съгласно приложения списък единичната цена на киселото мляко е 0.83 лв., на сухото
мляко 1.49 лв. и на маслото 1.85 лв. Съгласно същият списък, обаче при
извършване на обикновено пресмятане се установява, че уговорената обща цена за
посочените три продукта разделена на уговореното общо количество за доставка на
същите продукта дава различна цена за килограм от посочената в колона четвърта
и цитирана по-горе, а именно: 29.80 лв. за килограм сухо мляко, 2.08 лв. – за
килограм кисело мляко и 14.80 лв. – за килограм масло. Такова е и заключението
на вещото лице Я.А., дадено в т. 1 от допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза. Съдът го кредитира, в тази му част, тъй като е обосновано, ясно,
точно и конкретно. Изготвено е след проверка на първичните счетоводни документи/фактури
и стокови разписки към тях/, съхранявани при ищеца и счетоводството на
последния. Основава се на извършване на
обикновено аритметично действие – деление на многоцифрени числа с остатък,
верността на което е лесно проверяема и от съда. Затова и съдът приема за
доказано по категоричен начин твърдението на ответниците, че е допусната
техническа грешка при изготвяне на списъка, неразделна част от договора, като
действителната воля на страните е единичната цена в колона № 5 да е за бройка,
а не за килограм. Нещо повече, съдът счита, че се каса не за грешка, а технически
недостатък на списъка, който препятства в незначителна степен очевидната яснота
за уговорената между страните цена за килограм от посочените продукти. Тя е
лесно установима посредством разделянето на ясно и точно посочените параметри
на доставката – обща стойност за конкретния артикул/колона 6/ и общо тегло на
същия в килограми /колона 3 и колона 4/. Затова съдът счита за оборена
констатацията в акта за начет и за безспорно доказано по делото, че уговорените
цени по договор № 1/30.09.2011 г. за килограм от продуктите сухо мляко, кисело
мляко и масло са съответно 29.80 лв., 2.08 лв. и 14.80 лв. Този извод на съда
се подкрепя от обстоятелството, че именно тези цени са взети предвид при
определяне на общата цена на договора от 136255.00 лв. Или казано по – друг
начин, ако уговорените цени за кисело мляко, сухо мляко и масло бяха съответно
0.83 лв./кг, 1.49 лв./кг и 1.85 лв./кг., то общата стойност на договора би била
не 136255.00 лв., а 133036.80 лв., което също се установява, чрез извършване на
обикновено пресмятане.
Предвид изложеното, при
преценка заключението на вещото лице А. в останалите му части, съдът кредитира
отговорите му, при които изчисленията са извършвани при съобразяване на
единичните цени на процесните артикули, така както са приети за установени от
съда и съответно не му дава вяра в останалата част, тъй като не се основава на
безспорно установени по делото факти. От заключението на вещото лице се установява,
че в периода на действие на договор № 1/30.09.2011 г. ЕТ “Здравка Николова –
Здравец – АДР – Атанас Николов” е доставил на ищеца общо 894 броя масло, всяко
от по 0.125 кг., общо количество 111.75 кг. на обща цена от 16653.90 лв., или
при цена за килограм 14.80 лв.; общо 1660 броя кисело мляко, в единични
разфасовки от по 0.400 кг. и 0.370 кг., с общо тегло 619 кг. на обща цена 1377.80
лв., или при цена за килограм 2.23 лв.;
сухо мляко общо 90 броя, с единично тегло от 0.040 кг., общо тегло 3.600
кг. на обща цена 134.10 кг. и цена на килограм 37.25 лв. Изводите си, вещото
лице, е направило след проверка на първичните счетоводни документи /фактури и
стокови разписки/ и е проследило отразяването им счетоводството на страните по
доставката. Затова съдът го намира за обосновано и обективно. От него се
установява, че за описаните доставки ищецът е изплатил на ЕТ “Здравка Николова
– Здравец – АДР – Атанас Николов” цена по-висока от уговорената с общо 117.10
лв. Това е стойността на вредата, причинена на ищцовото дружество, настъпила в
резултат на неосъществения контрол от страна на ответника Д. върху действията
на ответницата С. при изпълнение на задълженията на последната, свързани с
разходване на повереното и имущество. Доколкото ответниците са имали яснота
относно договорената цена на продуктите кисело мляко и сухо мляко, както и
цената, на която те са фактурирани от третия ответник, по висока от уговорената
общо със сумата от 117.10 лв., то съдът счита, че вредата е причинена умишлено
и следва да се ангажира пълната им имуществена отговорност за същата.
Следователно ответникът ЕТ “Здравка Николова – Здравец – АДР – Атанас Николов”
е получил посочената сума от 117.10 лв. без да има основание за това, поради
което на основание чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ носи имуществена отговорност до
размера и солидарно с другите ответници.
Досежно наличието на
предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците за сумата от 27725.15
лв. , съдът намира следното:
Констатациите в акта за начет са,
че тя е част от сумата от 90558.18 лв., за която е издадено потвърждение за
разчети изх. № РД – **-***/04.06.2012 г., послужило на ЕТ “Здравка Николова –
Здравец – АДР – Атанас Николов” да се снабди със заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист и е събрана
принудително от ищцовото дружество, без наличие на основание за това. Умисълът
на ответниците Д. и С. за причиняване на вреда е обоснован с констатацията, че
в потвърждението за разчет са отразили невярна информация, а причинно
следствената връзка между извършеното от тях и настъпването и – с посочването
на поредица от предшестващи и последващи действия и бездействия – водене на
счетоводството в нарушение чл. 12 от ЗСч и неподаване на възражение в срока по
чл. 414, ал. 2 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение.
Потвърждение за разчети изх. №
РД – **-***/04.06.2012 г. е подписано от ответника Д. и ответницата С. при
изпълнение съответно на контролните и отчетническите им функции по смисъла на
чл. 23, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДФИ. То е приложено по делото като част от
административната преписка по издаване на акта за начет. Видно от него е, че е
неверен изводът, обективиран в акта за начет, че отразява дължимите от ищцовото
дружество суми на ЕТ “Здравка Николова – Здравец – АДР – Атанас Николов” по
договор № 1/30.09.2011 г. В потвърждението изрично е посочено, че сумата от
90558.18 лв. е дължимата такава от ищеца на третия ответник към 04.06.2012 г.
Никъде не е отразено, че тя е задължение по цитирания договор. От приложените в
хода на съдебното дирене писмени доказателства – договор от 13.04.2010 г. и
цялата преписка за проведена малка обществена поръчка, във връзка със
сключването му, както и от приетата съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че търговските взаимоотношения между ищеца и ЕТ “Здравка Николова –
Здравец – АДР – Атанас Николов” предхождат договор № 1/30.09.2011 г. Тяхното
начало е поставено със сключеният почти година и половина по-по рано договор
1/13.04.2010 г., в изпълнение на който ответникът е извършвал доставка на
хранителни продукти. От експертизата на вещото лице А. се установява, че към
04.06.2012 г./когато е издадено потвърждението за разчети/ всички задължения на
ищеца към ЕТ “Здравка Николова – Здравец – АДР – Атанас Николов” са били в
размер 90558.18 лв. Експертното
становище е дадено след проверка в счетоводството на двете дружества и всички
първични счетоводни документи. Констатирано е, че страните по доставките през
процесния период са водили редовно счетоводството си, първичните счетоводни
документи са отразявани в съответните счетоводни книги и регистри в месеца на
съставянето им и в изискуемата последователност. Подавани са ежемесечно данъчни
декларации. Дължимостта на цялата сума от 90558.18 лв. се обосновава от
наличието на първични счетоводни документи – фактури и съпътстващи ги стокови
разписки, издавани както за изпълнението на договор 1/13.04.2010 г., така и за
договор 1/30.09.2011 г. Предвид изложеното съдът счита за оборени констатациите
в акта за начет, че за дължимостта на сумата от 27725.15 лв. не съществуват
първични счетоводни документи и че в потвърждение за разчет изх. № РД – **-***/04.06.2012
г. първите двама ответници са отразили неверни данни, несъответстващи на
счетоводните записвания. Процесната сума от 27725.15 лв. е била дължима от
ищеца на ЕТ “Здравка Николова – Здравец – АДР – Атанас Николов”, поради което
заплащането и на кредитора, респективно събирането и по принудителен ред, не
причинява вреда на длъжника. И тъй като наличието на причинена имуществена
вреда съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДФИ е една от кумулативно изискуемите предпоставки
за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответниците, то отсъствието й
води и до липса на предпоставки за това, и съответно е достатъчно основание за
неоснователност на иска в тази му част.
За пълнота и с оглед обосноваването
в акта за начет, на настъпилата вреда, с
констатацията, че сумата е събрана като дължима по договор № 1/30.09.2011 г.,
което не съответства на реалното положение, както и с това, че между аналитичните
и синтетичните регистри в счетоводство на дружеството ищец не е осигурена
необходимата връзка и равенство, гарантираща вярно отразяване на счетоводните
записвания, съдът счита, че следва да посочи и следното:
Действията на ответниците Д. и С.
свързано с издаването на потвърждение за разчет не обосновава необходимата
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДФИ причинно-следствена връзка, водеща до
снабдяването на третия ответник с изпълнителен лист за вземането от 90 558.18
лв., а още по-малко с неговото реално събиране по принудителен ред. Не е спорно
между страните, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 2244/2012 г. по описа на ЧСИ, в хода на което е събрано
вземането, е издаден след проведено производство по чл. 410 и следващите от ГПК. Съгласно законовата регламентация на същото до връчването на заповедта за
изпълнение на длъжника, то е безспорно и едностранно. Заповедта за изпълнение
се издава единствено въз основа твърденията на заявителя, без да е необходимо
доказването на истинността им с каквито и да било доказателства. В тази връзка
независимо, че потвърждението за разчет е било приложено по ЧГД № ****/**** г.
по описа на ПРС, решаващият съд не разполага с правомощието да основава крайния
си извод на него. Затова и същото няма отношение към издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. Не подаването на
възражение срещу нея от ответниците Д. и С., което обстоятелство е безспорно по
делото, също не може да обоснове основание за ангажиране на пълната им
имуществена отговорност. На първо място отговорност по чл. 21, ал. 1 от ЗДФИ се
носи само за извършено неправомерно действие или неосъществено правно дължимо
действие. Подаването на възражение срещу издадена заповед за изпълнение на
парично задължение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е правна възможност на
длъжника, която той може да използва и да не използва. Като в и двата случая
поведението му е правомерно. В конкретния случай, от задълженията на ответника Д.
да осъществява контрол върху отчетническата дейност, не възниква задължение да
подаде възражение при издадена срещу ищеца заповед за изпълнение, а да прецени
коя от предоставените правни възможности е в защита имуществото на ищеца.
Предвид необходимостта от правни знания за извършване на тази преценка,
ответникът Д. се е консултирал със свидетеля Антон Андонов. От показанията на
последния, които съдът кредитира като ясни, точни и конкретни, дадени за
непосредствено възприети факти, се установява че ответникът Д. е поискал от
него, в качеството му на адвокат правна консултация относно обстоятелството да
подаде ли възражение срещу издадената срещу ищеца заповед за изпълнение на
парично задължение. Свидетелят подробно е разяснил на Д. правните последици от
подаването на възражение, включително и възможността за причиняване на
допълнителни и немалки по размер разходи за дружеството. Посъветвал го е да не
се възползва от правната възможност за подаване на възражение, с което
ответникът се е съобразил. Така установеното изключва извода за умисъл за
причиняване на вреда на ищцовото дружество у ответника Д. посредстом
неподаването на възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение.
Следва да се посочи, че
подаването на възражение по чл. 414 от ГПК не е било част от отчетническите
задължения на ответницата С., поради което така посоченото бездействие не може
да обоснове ангажиране на имуществената и отговорност. Наред с това, тя в
качеството си на главен счетоводител не е имала процесуална легитимация
съгласно чл. 32 от ГПК да извърши това процесуално действие от името на
дружеството. А същата не е имала и обективна възможност да стори това, тъй като
видно от приложеното съобщение, заповедта за изпълнение е била надлежно връчена
на ищеца на 28.08.2012 г., от който момент е започнал да тече двуседмичният
срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК за подаване на възражението. Трудовият договор на
ответницата С. е прекратен на 28.06.2012 г. – два месеца преди заповедта за
изпълнение да бъде връчена на дружеството.
Не обосновава основание за
ангажиране отговорността на ответниците констатацията в акта за начет, че между
аналитичното и синтетичното счетоводство, водено в ищцовото дружество не е
налице необходимата връзка и равенство, в който смисъл са и изводите на вещото
лице. Това обстоятелство само по себе си е основание за отправяне на писмени
указания от финансовия инспектор по чл. 18, ал. 1 от ЗДФИ. То може да е
основание за търсене на имуществена отговорност, ако в пряка и непосредствена
връзка са настъпили имуществени вреди. Т.е. ако отсъстват първични счетоводни
документи, обосноваващи наличните счетоводни записвания, въз основа на които са
извършени недължими плащания. Когато се установят разминавания между
аналитичното и синтетичното счетоводство, но те не са довели до настъпването на
имуществени вреди, няма основание за реализиране на пълна имуществена
отговорност по чл. 21, ал. 1 от ЗДФИ. Такъв е и настоящия случай, тъй като
видно от експертизата на вещото лице изплатените от ищеца на третия ответник
суми намират основанието си в наличните първични счетоводни документи. Т. е.
налице е правно основание за плащането.
Предвид всичко изложено съдът
намира, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи срещу тримата
ответници за сумата от 117.10 лв. и да се отхвърли за разликата от 31121.77 лв.
На основание чл. 26 от ЗДФИ
върху причинената вреда се дължи лихва за забава, считано от 01.04.2013 г. до
10.06.2014 г. в размер изчислен от съда, а именно 14.22 лв., както и законната
лихва, считано от 11.06.2014 г. до окончателното плащане. За разликата от 3957.52
лв. предявеният иск за лихва следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски,
съразмерно с уважената част от иска, а именно 28.83 лв., направени в исковото
произвоство и 17.56 лв., направени в
заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника Д. следва да се присъдят направените от него разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно 2435.40 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника С. следва да се присъдят направените от нея разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно 1801.80 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника ЕТ “Здравка Николова – Здравец – АДР – Атанас Николов”
следва да се присъдят направените от него разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска, а именно 1584.00 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл. 415, във вр. с чл. 417 от ГПК, във вр. с чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от
ЗДФИ по отношение на Б.Б.Д., ЕГН *********
***, Е.И.С. , ЕГН ********** *** и А.И.Н., ЕГН ********** от гр. П., в
качеството му на ЕТ “Здравка Николова – Здравец – АДР – Ананас Николов”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. ****, ул. Й. Пешев
№ 97 , че дължат СОЛИДАРНО на “Специализирана болница за продължително лечение
и рехабилитация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
ул. **** № 102, представлявано от Й.А.К. сумата от 117.10 лв. /сто и
седемнадесет лева и десет стотинки/, представляваща умишлено причинена
имуществена вреда от контролна и отчетническа дейност, в резултата на извършено
недължимо плащане по договор № 1/30.09.2011 г., установена с акт за начет № **-**-**/10.06.2014
г., издаден от АДФИ при МФ – София, ведно със законната лихва в размер на 14.22
лв. /четиринадесет лева и двадесет и две стотинки/, считано за периода 01.04.2013
г. до 10.06.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
11.06.2014 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ЧГД № ****/**** г. по
описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата от 31121.77 лв., претендирана
като главница и за разликата от 3957.52 лв., претендирана като лихва, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК Б.Б.Д., ЕГН ********* ***, Е.И.С. , ЕГН ********** *** и А.И.Н., ЕГН **********
от гр. П., в качеството му на ЕТ “Здравка Николова – Здравец – АДР – Ананас
Николов”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. ****,
ул. Й. Пешев № 97 да заплатят солидарно на “Специализирана болница за
продължително лечение и рехабилитация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. **** № 102, представлявано от Й.А.К. сумата от 28.83
лв./двадесет и осем лева и осемдесет и три стотинки/, направени разноски в
исковото произвоство съразмерно с уважената част от иска и сумата от 17.56 лв./седемнадесет
лева и петдесет и шест стотинки/, направени разноски в заповедното производство, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК “Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. **** № 102,
представлявано от Й.А.К. да заплати на Б.Б.Д., ЕГН ********* *** сумата от
2435.40 лв./две хиляди четиристотин тридесет и пет лева и четиридесет
стотинки/, представляваща разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК “Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. **** № 102,
представлявано от Й.А.К. да заплати на Е.И.С. , ЕГН ********** *** сумата от 1801.80
лв./хиляда осемстотин и един лева и осемдесет стотинки/, направени разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК “Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. **** № 102,
представлявано от Й.А.К. да заплати на А.И.Н., ЕГН ********** от гр. П., в
качеството му на ЕТ “Здравка Николова – Здравец – АДР – Ананас Николов”, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. ****, ул. Й. Пешев
№ 97 сумата от 1584.00 лв./хиляда
петстотин осемдесет и четири лева/, представляваща направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението препис от него да се изпрати, ведно с ЧГД № ****/**** г. по описа на
ПРС на VІІ гр. с.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: