М О Т И В И
към Присъда № 117 от 20.06.2019 г.
по НОХД № 1272/2018 г. по
описа на БРС
Съдебното производство по делото е образувано
по повод обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Бургас против подсъдимия Л.Н.Т.
ЕГН **********, с обвинения, както следва за това, че:
За периода от месец януари
2016г. до месец август 2017г., включително, в гр. Бургас, след като е бил
осъден с Решение по гр. дело №358/2012г. по описа на РС Средец, влязло в сила
на 25.10.2012г., с което е осъден да издържа свой низходящ - сина си Ат Л Т.,
чрез неговата майка и законен представител П.А.Д., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 20 месечни
вноски с общо сумата от 1800,00лв. - престъпление по чл.183, ал. 1 от НК.
Производството пред настоящия
първоинстанционен съдебен състав протече по общия ред.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание "лишаване от свобода"
за срок от осем месеца , което да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 НК.
Защитникът на подсъдимия-
адв.С. моли за налагане на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.2 НК – а
именно глоба в размер на 100 лв.
Подсъдимия редовно уведомен,
не се явява, намира се в чужбина и желае делото да се гледа в негово отсъствие.
След като взе предвид събраните по делото
доказателства и ги разгледа поотделно и в тяхната съвкупност, ПРИЕ ЗА
УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Свид. П.Д. и подс. Л.Т. са
бивши съпрузи, като от брака им на 29.07.2009г. се родило детето Атанас Т.. С
Решение по гр. дело №358/2012г. по описа на РС Средец, влязло в сила на
25.10.2012г., родителските права са били възложени на майката П.Д., а подсъдимия
е бил осъдена за заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 90 лева. Въпреки,
че подсъдимият бил осъден да плаща това задължение, той съзнателно не го
изпълнил за периода м.01.2016г. – м.08.2017г. възлизащо на обща сума от 1800
лв.
От свидетелските показания
на П.Д. и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че подс.
Л.Т. през 2019г. е направил едно плащане от 200 лв., за което е приложено
писмено доказателство.
Изложената фактическа обстановка
безспорно се установява от гласните доказателствени средства- показанията на
св.Д., приложените писмени доказателства ДП – съдебно решение на РС Средец, акт
за раждане, удостоверение за гр.брак, писма от ЧСИ.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав намира, че от
доказателствата по делото несъмнено се установява, че подсъдимия Т. с деянието
си е осъществил състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението било
осъществено чрез бездействие, изразяващо се в неплащане на дължима издръжка на низходящ.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез бездействие –
неплащане, липса на фактическо и правно действие за плащане – даване или
изпращане чрез пощенски запис на пари /като при определяне на сумите, размер на
обвинението са отчетени частичните плащания, правено от лицето/. Дори да се
приеме, че подсъдимия през инкриминирания период е бил финансово затруднен, то
това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието, предмет на
обвинението, тъй като същия дължи присъдената издръжка независимо дали е
трудово ангажиран и какво материално положение има. Ако същото е тежко съдът ще
го отчете единствено при индивидуализация на наказанието, но не може да промени
правните изводи на съда за виновно осъществено деяние от подсъдимия, което
съобразно разпоредбата на чл. 183, ал.1
от НК е обявено за престъпление. Следва да се посочи също така, че целта на
издръжката е да се осигурят средства за съществуването на децата.
Обстоятелството, че подсъдимия евентуално е имала финансови затруднения /или че
има и други деца/ не го освобождава от задължението да дава издръжка на децата
си, за които е постановено съдебно решение. Задължението на родителя за
издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на не навършило
пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение.
Тя е най-важният случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана
с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна
обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите.
Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението. За да е
съставомерно едно деяние по чл. 183, ал.
1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на
посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на
граждански съд /каквото е горепосоченото такова/, да не е платена за период не
по-малко от два месеца /като видно от обвинението се касае за доста
по-продължителен период от два месеца/, а от субективна страна това задължение
да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.
Конкретното престъпление е продължено такова,
което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който осъденият следва да издържа свой съпруг,
възходящ, низходящ, брат или сестра, и става неизправен длъжник най-малко за
две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който
по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено,
при хипотезите посочени в Семейния кодекс.
Подсъдимият бил длъжен да извършва ежемесечно
това правно действие по отношение на детето си Атанас Т., тъй като бил осъден с
влязъл в сила съдебен акт.
Това негово бездействие продължило повече от
два месеца. По място престъплението е довършено в гр.Бургас. То е осъществено
чрез бездействие и се счита за извършено там, където е трябвало да се извърши
дължимото действие. Задължението за издръжка се изпълнява чрез плащане.
Плащането е носимо парично задължение и се изпълнява по местожителството на
кредитора - тоест, в гр. Бургас в случая.
Подсъдимия е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Знаел за задължението си да плаща издръжка на детето си, знаел
също, че периодичността на плащанията е всеки месец, а неплащането на две или
повече месечни вноски е престъпление.
От субективна страна деянието е извършено
виновно, при форма на вината - пряк умисъл по см. на чл. 11, ал.2 от НК. Т. е
съзнавала, че е осъдена с влязло в сила съдебно решение да заплаща ежемесечно
издръжка на детето си и въпреки това не е изпълнил задълженията си в размер на
повече от две месечни вноски.
По вида и размера на наказанието
При определяне вида и размера на наложеното
наказание, съдът съобрази размера на предвиденото наказание по чл. 183, ал.1 от НК. Съдът взе предвид, че за престъплението по чл. 183, ал.1 от НК са
предвидени две алтернативни наказания –лишаване от свобода и пробация. При
преценка кое от наказанията е по-подходящо с оглед извършеното престъпление и
личността на подсъдимия, съдът счита, че следва да се наложи наказание ПРОБАЦИЯ
при следните пробационни мерки:
- Задължителна регистрация
по настоящ адрес за срок от 6 месеца с периодичност за явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 /два/ пъти
седмично, на основание чл. 42а, ал.2, т.1 от НК;
- Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 месеца, на основание чл. 42а, ал.2, т.2 от НК;
Така определеното наказание
ще осигури възможност на подсъдимия да осъществява трудова дейност по време на
изпълнение на наказанието и да заплаща дължимите суми за издръжка на детето си,
както и да се грижи и за други низходящи.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54,
ал. 1 от НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до
приложението на чл. 55 от НК. Следва да се отбележи, че за да наложи
наказанието пробация, а не лишаване от свобода, съдът съобрази, че се касае за
лице, което е демонстрирало изрядно процесуално поведение – дава съгласие за
всяко заседание делото да се гледа в негово отсъствие, касае се за лице, което
не реализира високи доходи, а напротив почти минимални такива, и все пак е
полагал усилия поне частично да заплаща дължимите от него суми за издръжка на
детето си, за които е осъден да заплаща такава, платил е част от сумата – 200
лв., за което има писмени доказателства, платил е участието на детето си Атанас
в горско училище – все смекчаващи отговорността обстоятелства. Като отегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете значителния период и
големия брой незаплатени месечни вноски, с което и детето му е претърпяло
очевидни неблагоприятни последици, свързани с материалното състояние.
Преценявайки разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК, настоящият съдебен състав
счита, че най-адекватното спрямо личността на подсъдимата наказание се явява
"Пробация" с посочените вече пробационни мерки.Настоящият съдебен
състав, счита, че така определеното наказание по вид и размер в пълна степен би
постигнало визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието
и най-вече би спомогнало за поправянето и превъзпитанието на дееца.
Веществени доказателства по
делото няма приложени.
Няма данни за сторени
разноски.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВО:К.А.