О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
260146
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 26.03.2021 г.
Пловдивският апелативен
съд, търговско отделение в закрито заседание от
двадесет
и пети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Радка Чолакова ч.възз.търг. дело №178 описа на ПАС
за 2021 г., намери следното:
Производство
по чл.274 от ГПК.
Обжалва
се постановеното определение №260415 от 02.03.2021 г. по
ч.т.д.№111/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив на основание чл.266,ал.4 от ТЗ.
С
обжалваното определение е оставена без уважение молбата от
едноличния собственик на капитала/ЕСК/ на Н.С.ЕООД, ЕИК *********, В.А.В., с
която се моли да се постанови съдебен акт, с който да бъде освободен действащия
ликвидатор на Н.С.ЕООД, ЕИК *********, П. Г. М., като се назначи за ликвидатор
ЕСК В.В..
Жалбоподателят
В.А.В., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Т.Б., е останал
недоволен от така постановеното определение, като го счита за неправилно и
незаконосъобразно. Не е съгласен с извода на окръжния съд, че тъй като
дружеството е прекратено на основание чл.517,ал.3 от ГПК, дружественото
имущество служи за удовлетворяване вземането на кредитора на съдружника, срещу
чийто дял е насочено принудителното изпълнение, и би се достигнало до
противоречие с личните интереси на управителя, когато той има и качеството
на длъжник в изпълнителното производство. Изложил е подробни доводи,
че не е длъжник в изпълнителното производство, че активно
съдейства за събиране на вземанията на кредиторите, както и че са
налице условията на чл.266,ал.4 за назначаването му като ликвидатор,
въпреки, че е едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител.
Моли
да се отмени обжалваното определение, като се уважи молбата му по
чл.266,ал.4 от ТЗ. Прилага писмени доказателства.
Съдът,
след като разгледа частната жалба, приложените доказателства по делото, както и
след служебна справка в публичния Търговски регистър за състоянието на
дружеството в ликвидация, намери за установено следното:
Обжалваното
определение е връчено на жалбоподателя на 08.03.2021 г. Частната жалба срещу
него е постъпила в съда на 10.03.2021 г., което е в предвидения в закона
едноседмичен срок за обжалване за охранителните актове – чл.606 във
връзка с чл.274 от ГПК. Жалбоподателят е надлежна страна, която има интерес да
обжалва постановеното валидно и допустимо определение. Ето защо, следва да се
пристъпи към преценяване на основателността му.
Установява
се, че съдът е сезиран с молба за освобождаване на ликвидатора на дружеството
Н.С.ЕООД – в ликвидация П. Г. М. и за назначаване на ликвидатор - неговия
управител и едноличен собственик на капитала В.А.В..
Молителят
В.А.В. се позовава на важни причини за исканата от него смяна на ликвидатори,
като е изложил подробни съображения в 14 пункта, свързани с бездействието на
назначения ликвидатор от самото назначаване и неизпълнение на задълженията като
ликвидатор. Твърди, че бездейства умишлено, за да осъществява приход
в размер на 700 лева възнаграждение, че не са изпълнени задълженията за
уведомяване на НАП и НОИ за започналата ликвидация, че не са съставени ГФО
за 2019 г. и отчет пред ръководния орган на основание чл.270 от ТЗ,
че не са поканени кредиторите да предявят вземанията си до
01.02.2021г., че от назначаването като ликвидатор на 23.03.2020 г. до
26.01.2021 г. не са предприети никакви действия, не е съставен начален отчет и
баланс, не е предприето осребряване на имуществото, не са прекратени
договори, в резултат на което се натрупват задължения, допълнително са изискани
2500 лева от едноличния собственик на капитала за приключване на ликвидацията.
Твърди, че е платил стойността на дружествения дял на по сметка на
ЧСИ, но до момента ликвидаторът не е предприел действия да бъде заличен
наложения запор върху дяловете.
Приложил
е и писмени доказателства.
Съгласно чл.266,ал.4 от ТЗ, съдът
по седалището може по важни причини да назначи или освободи ликвидатори по
искане на съдружници, притежаващи 1/20 от капитала.
В
случая се установява, че молителят притежава качеството на едноличен собственик
на капитала на обявеното в ликвидация дружество. Ето защо е легитимирано лице
да подаде молбата за смяна на ликвидатори.
В
негова тежест е да установи наличието на важни причини, които обосновават
промяната. В закона са посочени задълженията на ликвидаторите.
Съгласно чл.268 от ТЗ, те трябва да довършат текущите сделки, да
съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят
кредиторите, трябва да уведомят НАП и НОИ за започналата ликвидация, като
всички тези правомощия следва да са извършени с грижата на добрия
търговец. Неизпълнението на тези императивни задължения, водещо
до затрудняване на ликвидационното производство и причиняване на
вреди на търговеца, несъмнено може да бъде квалифицирано като важни причини,
налагащи смяна на ликвидатори. От значение са и особеностите на
всеки конкретен случай.
От
служебната справка в Търговския регистър се установява, че от назначаването
като ликвидатор на 23.03.2020 г. до 26.01.2021 г. не са предприети действия по
съставяне на начален баланс и отчет към момента на прекратяване на
дружеството, поканата до кредиторите е отправена почти в едногодишен срок от
назначаването на ликвидатора, няма данни за изпълнение на задълженията към НАП
и НОИ, не е предприето осребряване на имуществото. Налице е бездействие за
съществен период от време, което води до затрудняване на производството по
ликвидация и не изпълнение основните задължения по чл.268 от ТЗ.
Установява
се също така от служебната справка, че дружеството в ликвидация първоначално е
имало двама съдружници - В.А.В. и Б. Х. К.. На 27.01.2015 г. е наложен запор
върху дружествените дялоне на Б. Х. К. на стойност 10 лв. съгласно запорно
съобщение по изп.дело №46/2015 г. по описа на ЧСИ Л. М., а впоследствие се е
пристъпило към производство по чл.517,ал.3 от ГПК – съдебният изпълнител е
връчил на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на
участието на длъжника в дружеството на 10.06.2015 г., след което е овластил
взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството. Дружеството е
прекратено с влязло в сила решение на 14.02.2020 г. по в.т.д.№230/2018 г. на
ПАС, като в мотивната му част е посочена датата на уведомяването на дружеството
за изявлението на взискателя относно прекратяване на членственото
правоотношение на длъжника Б. К..
Междувременно
съдружниците са приели решение, съгласно протокол от заседание на общото
събрание на съдружниците от 01.09.2015 г., за освобождаване и заличаване от
Търговския регистър на съдружника Б. К., поради нарушение на чл.126,ал.3 от ТЗ
– невнасяне на допълнителна парична вноска в размер на 100 лв. в посочения
срок. Изменението на обстоятелствата е вписано в Търговския регистър на
02.09.2015 г. съгласно решение на ПОС по т.д.№633/2015 г.
При
така установената фактическа обстановка се иска да бъде заменен стария
ликвидатор с нов в лицето на едноличния собственик на капитала на дружеството.
Когато се прекратява дружеството с ограничена отговорност по
реда на чл.517,ал.3
от ТЗ, какъвто е настоящият случай, имуществото на дружеството служи
за удовлетворяване вземането на кредитора на съдружника, срещу чийто дял е
насочено принудителното изпълнение. Налагането на запор върху дружествените дялове на
съдружника-длъжник, води до прекратяване на неговото участие в дружеството, ако
не удовлетвори взискателя, а оттук и до определяне стойността на дружествените
му дялове съгласно чл.125 от ТЗ, за да може да се удовлетвори взискателят от
тази сума. За изпълнение на това задължение на обявеното в
ликвидация дружество, ликвидаторът
трябва да преведе в наличност имуществото на дружеството. Ако той е управител и
едноличен собственик на капитала, това може да доведе до противоречие с личните
му интереси като управител и едноличен собственик на капитала. Следва да се прецени
дали интересите на управителя и едноличния собственик на капитала съвпадат със
задълженията на ликвидаторла да събере и осребри имуществото на дружеството в
интерес на кредиторите му. В случая при тази преценка се установява, че те не
съвпадат, като се вземат предвид установените по –горе обстоятелства в
отношенията между съдружниците. Следователно молбата по чл.266,ал.4 от ТЗ не
следва да се уважава. До същите изводи е достигнал и окръжният съд, които
настоящата инстанция споделя изцяло. Ето защо, частната жалба и доводите в нея
се явяват неоснователни, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С
оглед гореизложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното определение №260415 от 02.03.2021 г. по ч.т.д.№111/2021 г.
по описа на Окръжен съд Пловдив.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: