Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 38 14.02.2020г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
втори януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с участието
на прокурор като разгледа
докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА
административно дело № 612 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Образувано е по жалба, подадена от В.Т.К. *** и от Т.В.К. ***, против Заповед № 10-00-982
от 27.05.2019г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която заповед, на
основание чл.225а, ал.2 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да се
премахне незаконен строеж, пета категория, „Пристройка и надстройка на
двуетажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ ХIII-589, 590 в кв. 26 „Лозенец”
по плана на гр. Стара Загора с адрес ул. „Мусала“ № 41-43, извършен от В.Т.К. и
Т.В.К. без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж в
нарушение на чл.148 от ЗУТ.
В жалбата са изложени доводи за нищожност
и за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му при неспазване на императивните изисквания на чл. 59, ал.2 от АПК за форма и съдържание на акта; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила; в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Жалбоподателите поддържат, че в диспозитива
на заповедта не са посочени еднозначно и недвусмислено нито незаконния строеж –
предмет на разпореденото премахване, нито адресатите на това разпореждане, който
порок обуславя нищожност на оспорения акт. Оспорват се обективираните в заповедта фактически констатации досежно лицата,
които се сочат като извършители на строителството и периода, в който е изпълнен
строежа, както и верността на отразеното в кадастралната карта фактическо
застрояване в УПИ ХIII-589, 590 в кв. „Лозенец” по плана на гр. Стара Загора с адрес ул. „Мусала“ №
41-43. Твърдят, че при провеждането на административното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, като обжалваният акт е издаден без
да е извършена надлежна проверка и без да са събрани доказателства досежно
релевантни факти и обстоятелства /вкл. за търпимостта
на строежа/, което е довело до невярно установена фактическа обстановка и
неправилни правни изводи за наличието на подлежащ на премахване незаконен
строеж. По подробно изложени съображения вкл. такива за несъобразяване с целта
на закона на определения срок за доброволно премахване на строежа, е направено
искане оспорената Заповед № 10-00-982 от 27.05.2019г.
на Кмета на Община Стара Загора, да бъде обявена за нищожна и в условията на
евентуалност – да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Кмет на Община Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед е
постановена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните
разпоредби на ЗУТ и при спазване на законово регламентираните процесуални
правила и формални изисквания.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С
Договор за отстъпено право на строеж от 06.07.1962 /л.31 по делото/, на Т. М. К.
/чийто наследник е жалбоподателят В.Т.К./, е отстъпено право на строеж върху
урегулирано държавно дворно място от 240 кв.м - ½ от УПИ ХIII, кв. „Лозенец”. Отстъпеното право на строеж е отразено в разписния
списък към плана. За строителството в имота са издадени строителни разрешения №
430 от 09.07.1962г. /за жилищна сграда/, ведно с одобрен архитектурен проект;
Строително разрешение № 445 от 04.09.1979г. /за пристройка и надстройка на
жилищната сграда/, ведно с одобрен архитектурен проект; Строително разрешение №
199/ 1964г. и Строително разрешение № 509/ 1970г. /за поправки и преправки/. Със
Заповед № ДС-31-7 от 25.01.2019г. на Областния управител на област Стара
Загора, на основание чл.78, ал.1 от ЗДДС, част от парцел ХIII в кв.26
„Лозенец” по стар плана на града, утвърден със Заповед № 1087/ 23.06.1961г.,
актуван с АДС № 3604/ 11.10.1966г., идентичен в УПИ ХIII-589,
590 в кв. 26 „Лозенец” по ПУП на гр.
Стара Загора, утвърден със заповед № 2753/ 06.10.1992г., е отписан от актовите
книги за държавна собственост, тъй като по силата на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС
имотът е преминал в собственост на общината.
В Община Стара Загора е постъпил
сигнал - жалба /изпратен по компетентност от РО „НСК” при РДНСК – ЮИР/,
подадена от Т.Т.К., с искане за извършване на проверка и за предприемане на
необходимите действия за премахване на незаконно строителство в УПИ ХIII-589, 590 в кв. „Лозенец” по плана на гр. Стара Загора с адрес ул. Мусала № 41-43. По повод сигнал
на М. Т.К. е образувана и пр. преписка вх. № 2425/ 2018г. по описа на ОП –
Стара Загора, като във връзка с изясняване на обстоятелства, касаещи незаконно
строителство /надстрояване на сграда, находяща се в гр. Стара Загора, ул.
„Мусала” 41/, с Постановление от 17.10.2018г. на прокурор при ОП – Стара
Загора, е възложено на Кмета на Община Стара Загора да извърши проверка, за
резултатите от която за представи писмен доклад вкл. за установените нередности
и предприетите мерки. Идентично искане за извършване на проверка от Община
Стара Загора досежно законността на изградената жилищна сграда е направено и от
ОД на МВР във вр. с пр. преписка № 4751/ 2018г. и № 5120/ 2018г. по описа на РП
– Стара Загора.
На 03.12.2018г. работна група от
служители на общинска администрация – Стара Загора, осъществяващи контрол по
строителството, е извършила проверка на строеж: „Пристройка и надстройка на
двуетажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ
ХIII-589, 590 в кв. „Лозенец” по плана на
гр. Стара Загора с адрес ул. „Мусала“ № 41-43, който имот е
собственост на Община Стара Загора с Договор за отстъпено право на строеж от
06.07.1962 на Т. М. К. за ½ от УПИ ХIII, кв.26 „Лозенец”. Резултатите от проверката са
обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 35 от 12.12.2018г. (л.20 -
л.21 по делото), съдържащ и окомерна скица на строежа. В констативния акт се
сочи, че строежът е собственост на наследниците на Т. М. К., В.Т.К.
и Т.В.К.; възложители са В.Т.К. и Т.В.К., като строежът е изпълнен по стопански
начин. Съгласно констативната част на акта, при проверката е установено, че в
имота е извършено строителство на пристройка с размери 5.00м/ 7.50м и
надстройка с размери 7.50м/ 15.40м – монолитна сграда с дървена покривна
конструкция, изпълнени без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за
строеж. Посочено е, че на основание одобрени
проекти е издадено Строително разрешение № 430 от 09.07.1962г. за построяване
на едноетажна жилищна сграда. На 04.09.1979г. са одобрени строителни книжа и е
издадено Строително разрешение № 445 от 04.09.1979г. на Т. М. К. и В.Т.К., за
пристройка и надстройка с втори етаж, като пристройката е предвидена към
страничната регулация, а не към улицата. При проверката е констатирано, че
жилищната сграда се намира на уличната регулация и е с един етаж повече от
разрешеното със Строително разрешение № 445 от 04.09.1979г. Строежът е
определен като такъв от пета категория съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1 от
30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Прието е, че при
липса на одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, постройката
и надстройката на двуетажната жилищна сграда се явяват изградени в нарушение на
чл.148, ал.1 от ЗУТ и същите представляват незаконен строеж по см. на чл. 225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, като по данни от разговора със собствениците при проверката,
строителството е извършено през 2012г. – 2013г. Посочено е и че съставеният
констативен акт е основание за започване на административно производство по
реда на чл.225а от ЗУТ за премахването на строежа.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №
10-00-982 от 27.05.2019г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, на
основание чл.225а, ал.2 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да се
премахне незаконен строеж, пета категория, „Пристройка и надстройка на
двуетажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ ХIII-589, 590 в кв. „Лозенец” по
плана на гр. Стара Загора с адрес ул. „Мусала“
№ 41-43, извършен от В.Т.К. и Т.В.К.. От фактическа страна обжалваният административен акт се
основава на установеното при осъществената проверка и съставения Констативен
акт № 35/ 12.12.2018г. наличие на изпълнен незаконен строеж, без одобрени строителни
книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. В
мотивите на заповедта е посочено, че строежът представлява пристройка до
улицата към законно разрешена двуетажна жилищна сграда и надстройка с трети
етаж върху цялата застроена площ. Строежът се намира в УПИ ХIII-589, 590 в кв. „Лозенец” по плана на гр. Стара Загора с адрес ул. „Мусала“ №
41-43, като имотът е собственост на Община Стара Загора с отстъпено право на
строеж на Т. М. К. с Договор от 06.07.1962г. На основание одобрени проекти е
издадено Строително разрешение № 430 от 09.07.1962г. за построяване на
едноетажна жилищна сграда. На 04.09.1979г. са одобрени строителни книжа и е
издадено Строително разрешение № 445 от 04.09.1979г. на Т. М. К. и В.Т.К., за
пристройка и надстройка с втори етаж, като пристройката е предвидена към
страничната регулация, а не към улицата. При проверката е констатирано, че
жилищната сграда се намира на уличната
регулация и е с един етаж повече от разрешеното със Строително разрешение № 445
от 04.09.1979г. Направен е извод че строежът – пристройка с размери 5.00м/ 7.50м и надстройка
с размери 7.50м/ 15.40м – монолитна сграда с дървена покривна конструкция,
изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в
нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, извършен по данни от разговор със
собствениците през 2012г. – 2013г. и съотв. не отговарящ на условията за
търпимост съгласно § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, представлява незаконен
строеж, подлежащ на премахване.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи
се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-982
от 27.05.2019г., както и Договор за отстъпено право на строеж от 06.07.1962 на Т. М.
К. за ½ от УПИ ХIII, кв. „Лозенец” с площ от
240кв.м; Строително разрешение № 430 от 09.07.1962г. ведно с одобрен
архитектурен проект; Строително разрешение № 445 от 04.09.1979г., ведно с
одобрен архитектурен проект; извлечение от ПРЗ, одобрен със Заповед № 214/
25.02.1986г. и др.
Допусната, назначена и
изпълнена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която, неоспорено от
страните по делото, съдът възприема като компетентно, добросъвестно, обективно и
безпристрастно. Съгласно заключението със Строително разрешение № 430/ 09.07.1962г. е
разрешено на Т. М. К. да построи по архитектурен план едноетажна жилищна сграда
върху 54кв.м и външен клозет в дворно място – парцел ХІІІ в кв. 26 „Лозенец“
гр. Стара Загора. Строителството на жилищната сграда /западен близнак/ е
предвидено като такова с общ преграден зид с жилищна сграда /източник близнак/.
Разрешеното строителство е за изграждането на едноетажна жилищна сграда,
отстояща на 5м навътре от уличната регулация. С последващо строително
разрешение № 445/ 04.09.1979г., е разрешено на Т. М. К. и на В.Т.К. да построят
съгласно одобрен проект пристройка и надстройка с втори етаж върху 85кв.м в
дворното място, като жилищната сграда е предвидена на два етажа, със застроена
площ от 85кв.м на всеки етаж, като целият втори етаж представлява надстройка
над изградения първия етаж и разрешеното пристрояване. Към двуетажната жилищна
сграда е одобрен и тавански етаж, с височина 1.00м /в най-ниската си част/ и до
3.00м. /в най-високата си част. Покривът на сградата е предвиден като двускатен
като в най-високата си част е на 4.00м от кота стреха на сградата /било на
сградата/. В ситуацията към проекта е предвидено сградата да бъде построена на
5м навътре от уличната регулация. Съгласно заключението, към момента в УПИ
ХIII-589, 590 в кв. „Лозенец” по плана на
гр. Стара Загора с адрес ул. „Мусала“ № 41-43, изпълненото строителство
представлява: масивна жилищна сграда с общ преграден зид на два етажа и
тавански етаж преустроен в жилищен, състояща се от два близнака, като
процесната жилищна сграда /западен близнак/ е със застроена част от 85кв.м на
всеки етаж /първи, втори и тавански/ и е изпълнена съгласно одобрените проекти и
Строително разрешение № 430/ 09.07.1962г. и Строително разрешение № 445/
04.09.1979г. Към тази сграда /жилищна сграда на два етажа и тавански етаж/, е
изградена пристройка до уличната регулация, която пристройка е извън одобреното
и разрешено съгласно Строително разрешение № 445/ 04.09.1979г. строителство. Съгласно
заключението и отговорите на вещото лице в съдебно заседание при неговото
изслушване, изпълнената пристройка към жилищната сграда с размери 5.00/ 8.80м.
и застроена площ от 44кв.м на всеки етаж /първи, втори и тавански/, е допустима
по действащия ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № 214/ 25.02.1986г. от гл.т на
предвиденото /и нанесено/ по плана основно жилищно двуетажно застрояване, вкл.
от гл.т на разполагането на сградата на уличната регулация, като строежът би
бил допустим при разработка и одобрение на застроителен план и проектна документация.
В заключението подробно са описани
параметрите на разрешеното и изпълненото на място строителство, като в
изготвена от вещото лице скица е онагледена частта от сградата /пристройка към
жилищната сграда/, строежът на която е извършен без разрешение за строеж,
одобрен проект и строителни книжа, при посочване на несъответствията между
установените на място и съдържащите се в съставения констативен акт очертания и
параметри /размери/ на изпълненото в имота строителство.
По делото е допуснато събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето И.А.И..
Свидетелят заявява, че през 1997г. В.К. лично дошъл да говори с него за
събарянето на стара сграда, състояща се от гараж, тоалетна и стълбище и
направата на нейно място на нова сграда. През 1998г. съборили старите сгради и
изградили пристройка откъм улицата от порядъка на около 35кв.м на два етажа и
покрили цялата сграда с един общ покрив. Построяването на пристройката му било
възложено от В. и той наел свидетеля за работата. След приключването на
работата В.К. му платил, като плащането било извършено през м. май 1998г.,
някъде около празниците. Свидетелят заявява, че за строителството не е ползвал
чертежи, а В. му се доверил заради познанията, които имал като
майстор-строител. Пристройката била извършена на мястото на съборените сгради,
като са били спазени границите на къщата.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания,
доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването,
като направено в законово установения срок, от легитимирани лица с правен
интерес – адресати на разпореденото с обжалваната заповед премахване на
незаконен строеж и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Заповед № 10-00-982 от 27.05.2019г., с
която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ на строеж пета категория, е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно
законово регламентираните му правомощия по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225,
ал.2 от ЗУТ.
Оспореният
административен акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа
всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Необосновано и неоснователно
е възражението на жалбоподателите, че не са определени еднозначно адресатите на
заповедта и незаконният строеж – предмет на разпореденото премахване, което
обуславяло нищожност на акта. Действително, като критерий за нищожност на административния
акт може да се приеме засягане на установената от закона форма, когато
нарушението е толкова съществено, че може да се приравни на липса на акт – т.е
в хипотезата на липса на обективирано по надлежния начин и в предвидената от
закона форма волеизявление; пълна липса на мотиви /фактически и правни
основания/ в акта или в преписката по неговото издаване или липса на съществени
реквизити, имащи за последица невъзможност да се установи органът – издател на
акта или неговия адресат, съдържанието на волеизявлението и на правните му
последици. В случая такива нарушения не
се констатират. В оспорения административен акт са посочени релевантните факти
и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на
строежа като незаконен такъв по см на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Противно на
твърдяното в жалбата, от диспозитивната част на заповедта и с определянето на В.Т.К.
и Т.В.К. като извършители на незаконното строителство, по еднозначен начин се
явяват определени и адресатите на акта, респ. на разпореденото с акта
премахване на квалифицирания като незаконен строеж обект. В заповедта строежът
е описан от гл.т. на неговия вид /“пристройка и надстройка на двуетажна жилищна
сграда“/; местонахождение /УПИ ХIII-589, 590 в кв. 26 „Лозенец” по плана
на гр. Стара Загора с адрес ул. „Мусала“
№ 41-43/; при посочване параметрите на строителството, разположението му в
имота и че същото е изпълнено без издадено разрешение за строеж, в нарушение на
чл.148, ал.1 от ЗУТ, като по този начин в необходимата и достатъчна степен е
конкретизиран разпореденият за премахване строеж от гл.т на съществените му
характеристики. Фактическите констатации, обосноваващи възприетото
административно решение, при подробно описание на вида, предназначението,
местоположението и параметрите на извършения строеж и начина на изпълнение на
строителството, са обективирани и могат да бъдат изведени и от съставения
Констативен акт № 35 от 12.12.2018г., въз основа на който е издадена
обжалваната заповед. При прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от
31.03.1975г. на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен
документ, предхождащ постановяването на акта/, съдът приема, че е спазено
изискването на закона за мотивировка на акта от фактическа страна. Дали
изпълненият строеж правилно е квалифициран като подлежащ на премахване
незаконен строеж по см. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, респ. дали правилно са
определени извършителите на строежа и адресати на заповедта в това си качество,
е въпрос на материална, а не на формална /процесуална/ законосъобразност на
оспорената заповед. Действително
неправилно като правно основание за
издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ,
регламентираща процесуалните правила и изисквания за образуването и
провеждането на административното производство. Относимата норма е тази на
чл.225а, ал.1 от ЗУТ, съгласно която кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Доколкото обаче
вярното правно основание за разпореденото премахване на незаконния строеж може
да бъде извлечено от посоченото фактическо основание за издаването на
заповедта, непълната правна обосновка на упражненото от Кмета на Община Стара
Загора правомощие не представлява съществено формално нарушение.
Заповед № 10-00-982/ 27.05.2019г. на
Кмета на Община Стара Загора е издадена след надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални процесуални
изисквания и правила, така и на общите такива по АПК.
Административното производство е образувано на основание Констативен акт № 35
от 12.12.2018г. Видно от представените и приети като доказателства по
делото длъжностни характеристики за
длъжностите, заемани от служителите от общинска администрация – Стара Загора,
извършили проверката, съставили и подписали Констативен акт № 35 от
12.12.2018г., в основните длъжностни функции и задължения се включват
и такива във връзка с констатиране на незаконни строежи и контрол по
строителството. С оглед на което съдът приема, че констативният акт е съставен
и подписан от длъжностни лица, осъществяващи контрол по строителството в Община
Стара Загора. С констативния акт са установени и
удостоверени релевантни факти и обстоятелства от гл.т на материалноправното
основание за издаване на заповед за премахване незаконен строеж. Констативният
акт е съобщен на В.Т.К. и Т.В.К., с което лицата са надлежно уведомени за
започналата със съставянето на акта административна процедура и за възможността
да упражнят правата, които имат в качеството си на страна в административното
производство по чл.225а от ЗУТ, в т.ч. правото да направят възражения във
връзка с констатираните от длъжностните лица обстоятелства и направените
фактически и правни изводи. Обстоятелството, че в оспорения акт не са изложени
мотиви защо административният орган не приема за основателно подаденото възражение,
не води нито до формална, нито до процесуална незаконосъобразност на заповедта. Действително издаването
на заповед при упражняване на правомощието по чл.225а, ал.1 от ЗУТ изисква не
само установяване наличието на незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ
строеж, но и извършването на преценка дали изпълненият без строителни книжа
строеж не представлява „търпим” строеж по см. на §16 от ПР на ЗУТ или на §127
от ПЗР на ЗИД на ЗУТ т.е дали не съществува законово установена пречка за
премахването на строежа. В случая оспорената заповед е постановена след като са
установени относимите към търпимостта на строежа факти и обстоятелства,
съобразно приетия от контролните органи и от решаващия административен орган
период на изграждане на строежа /2012г. – 2013г./, при посочен източник на
информацията „данни от разговора със собствениците при проверката“.
С оглед на което съдът приема, че
при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и съответно не е налице отменителното
основание по чл. 146, т.3 от АПК.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на административния акт обхваща преценката налице ли
са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени
като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно
основание за неговото издаване норма и респ. дали се следват разпоредените
правни последици спрямо адресатите на акта. Съгласно
разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до
шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Следователно
упражняването на административното правомощие по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква
кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2.
Строежът или част от него да представлява незаконен такъв по см. на някоя от
хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.
С оглед на събраните по
делото гласни доказателства съдът приема, че строителството на разпоредения за
премахване строеж и в частност на „Пристройка на двуетажна жилищна сграда”,
находяща се в УПИ ХIII-589, 590 в кв. 26 „Лозенец” по плана на гр. Стара Загора, е извършено в периода
1997г. – м. май 1998г., а не както е посочено в съставения констативен акт № 35
от 12.12.2018г. и в издадената въз основа него Заповед № 10-00-982/
27.05.2019г. на Кмета на Община Стара Загора през 2012г. - 2013г. Възприетият
от контролните органи и от решаващия административен орган период на извършване
на строителството, се основава „на данни от разговор със собствениците при
проверката“, без обаче в констативния акт да е посочено и удостоверено в
присъствието на кои лица е извършена проверката и съотв. без да са посочени кои
точно лица са източник на информацията /на данните/ за периода на извършване на
приетото като изпълнено без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа
строителство.
Въз
основа на установените характеристики на разпоредените за премахване
„Пристройка и надстройка на двуетажна жилищна сграда”, от гл. т на техния вид,
предназначение, начин на изпълнение и параметри на изпълненото строителство,
съдът приема, че извършеното строителство безспорно представлява строеж както
по см. на действалия към момента на извършване на строителната дейност §1 от ДР
на ППЗТСУ /отм./, така и по см. на §5, т.38 от ДР към ЗУТ. Видно от
съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен
такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без одобрени
строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ
регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по
съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове
строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо,
като в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са
определени видовете строежи, за които не
се изискват одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая строежът не попада в законово установените изключения по чл.147,
ал.1 и чл.151 от ЗУТ. Идентична по съдържание материално-правна регламентация
се е съдържала и в ЗТСУ /респ. ППЗТСУ/, приложими към момента на твърдяното
изграждане на разпоредения за премахване строеж. В чл. 55 от
ЗТСУ /отм./ е било предвидено, че строежите могат да се извършват
само ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото
приложение. Разпоредбата на чл. 224 от
ППЗТСУ /отм./ регламентира, че строителните работи в страната
се извършват при спазване на закона и действащите правила, норми и наредби въз
основа на разрешение за строеж, издадено от главния архитект на общината. Несъмнено процесният строеж попада в кръга на обектите, за които са
необходими одобрени проекти и разрешение за строеж, както по отменената правна
регламентация, така и по сега действащата нормативна уредба.
По отношение на разпоредения за премахване с обжалваната заповед като незаконен строеж - „надстройка на двуетажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ ХIII-589, 590 в кв. 26 „Лозенец” по плана на гр. Стара Загора с адрес ул. „Мусала“ № 41-43:
Видно от изложеното в обстоятелствената част
на Констативен акт № 35/ 12.12.2018г. и окомерната скица на строежа, отразяваща
размерите на строежа в план и във височина, „надстройката“ на жилищната сграда,
за която е прието, че е изпълнен без разрешение за строеж и одобрени строителни
книжа незаконен строеж, представлява изграден над втория етаж на жилищната
сграда етаж /трети етаж/ с размери 7.50/15.40м и височина 2.80м. Съгласно
приетото като доказателство заключение на изпълнената по делото СТЕ, със
Строително разрешение № 430/ 09.07.1962г., е разрешено на Т. М. К. да построи
по архитектурен план едноетажна жилищна сграда върху 54кв.м в дворно място –
парцел ХІІІ в кв. 26 „Лозенец“ гр. Стара Загора. С последващо строително
разрешение № 445/ 04.09.1979г., е разрешено на Т. М. К. и на В.Т.К. да построят
съгласно одобрен проект пристройка и надстройка с втори етаж върху 85кв.м, като
жилищната сграда е предвидена на два етажа, със застроена площ от 85кв.м на
всеки етаж и тавански етаж с височина
1.00м /в най-ниската си част/ и до 3.00м. /в най-високата си част/, като
високата права част на тавана е с размери 2.90м/ 3.00м. Следователно
одобреният проект и издаденото Строително разрешение № 445/ 04.09.1979г.
включват и изграждането на тавански етаж над втория етаж на жилищната сграда.
Заключението на експерта е, че изпълненото в УПИ ХIII-589, 590 в кв.26 „Лозенец” по плана на гр. Стара Загора с адрес ул. „Мусала“ № 41-43
строителство на масивна жилищна сграда /западен близнак/ на два етажа и
тавански етаж със застроена част от 85кв.м на всеки етаж /първи, втори и
тавански/, е съобразно и съответно на разрешеното строителство по одобрените
проекти, Строително разрешение № 430/ 09.07.1962г. и Строително разрешение №
445/ 04.09.1979г. Доколкото одобреният проект и издаденото Строително
разрешение № 445/ 04.09.1979г. включват и
изграждането на тавански етаж над втория етаж на жилищната сграда, липсва
извършено „надстрояване на жилищната сграда“, което да е извън параметрите или
в отклонение на разрешеното строителство. Следователно
фактически, правно и доказателствено необоснован е обективираният в обжалваната
заповед извод, че е налице изпълнен без издадено разрешение за строеж и
одобрени строителни книжа строеж „надстройка на двуетажна жилищна сграда”,
находяща се в УПИ ХIII-589, 590 в кв. 26 „Лозенец” по плана на гр. Стара Загора с адрес ул. „Мусала“ №
41-43. Тази „надстройка“ всъщност представлява тавански етаж над втория етаж на
жилищната сграда, изпълнен въз основа на одобрен проект и издадено Строително
разрешение № 445/ 04.09.1979г., като извършеното строителство е в обема /вкл.
от гл.т на етажността/ на разрешеното застрояване. Ето защо съдът приема, че
„надстройката“ на двуетажната жилищна сграда не представлява подлежащ на
премахване незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Доколкото
материалната законосъобразност на административния акт се преценява в рамките
на неговото фактическо и юридическо формулирано съдържание, в настоящото
съдебно производство не следва да бъде разглеждано и обсъждано дали
констатираното от експерта преустройване на таванския етаж в жилищен такъв е
осъществено съобразно законовите изисквания, а следва да се извърши преценка
единствено за наличието на посочените в оспорената заповед фактически
обстоятелства, с които е обосновано упражненото от Кмета на Община Стара Загора
правомощие чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, а именно –
извършена ли е без издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа
„надстройка“ на двуетажна жилищна сграда в УПИ ХIII-589, 590 в кв. „Лозенец” по
плана на гр. Стара Загора. В случая, както беше посочено, такова незаконно
строителство, като материалноправна предпоставка за разпореденото премахване на
определената като незаконен строеж „надстройка на двуетажна жилищна сграда“, не
е налице.
По отношение на разпоредения за премахване с обжалваната заповед като незаконен строеж - „Пристройка на двуетажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ ХIII-589, 590 в кв. 26 „Лозенец” по плана на гр. Стара Загора с адрес ул. „Мусала“ № 41-43:
Видно от изложеното в обстоятелствената част на Констативен акт № 35/ 12.12.2018г. и окомерната скица на строежа, отразяваща размерите на строежа в план и във височина, „пристройката“ на жилищната сграда, за която е прието, че представлява изпълнен без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа незаконен строеж, представлява пристрояване на жилищната сграда до уличната регулация с размери 5.00/7.50 м по цялата височина на жилищната сграда. За така изградената пристройка нито се твърди, нито има данни, още по малко доказателства за издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Категорично е и заключението на СТЕ, че изградената пристройка към жилищната сграда /на два етажа и таван/, до уличната регулация, с размери 5.00/ 8.80м, при застроена площ от 44кв.м на всеки етаж /първи, втори и тавански/, е извън одобреното и разрешено съгласно Строително разрешение № 445/ 04.09.1979г. строителство. Несъмнено установеното /а и неоспорвано от жалбоподателите/ обстоятелство, че за изпълнения строеж „Пристройка на жилищна сграда“, няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, е основание за квалифицирането на този строеж като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. С оглед на което визираното фактическо основание за издаване на процесната заповед в частта й за разпореденото премахване като незаконен строеж на изградената „пристройка на двуетажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ ХIII-589, 590 в кв. 26 „Лозенец” по плана на гр. Стара Загора с адрес ул. „Мусала“ № 41-43, се установява по категоричен и безспорен начин. Не води до друг правен извод фактът, че пристройката е изпълнена на мястото на предходно съществували и разрешени за изграждане постройки. От една страна от представените по делото Строително разрешение № 509/1970г. и Строително разрешение № 199/ 1961г. е видно, че позволеното строителство се отнася до постройки на допълващото застрояване /а не за основно жилищно такова/, а от друга страна обема и разположението на допуснатото застрояване очевидно не съответства на изпълнената в имота пристройка на жилищна сграда, с жилищно предназначение.
Материалната законосъобразност на Заповед № 10-00-982 от 27.05.2019г. на Кмета на Община Стара Загора в частта й относно разпореденото премахване на „Пристройка на двуетажна жилищна сграда”, като незаконен строеж в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е обусловена не само от установяване и доказване наличието на изпълнен строеж без издадено разрешение за строеж, но и от липсата на пречки за прилагане на правните последици, с които законът свързва констатирането на незаконно строителство. Такива пречки спрямо премахването на незаконни строежи установява института на търпимостта. Противно на твърденията на жалбоподателите, строежът не може да се квалифицира като търпим и съответно не е налице предвиденото в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахването на изграден без строителни книжа строеж. Трайно установената и възприета съдебна практика по приложението на нормата на §127, ал.1, изр. първо от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /съгласно която строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване/, е че регламентацията по §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001г., а само тези, които не се обхващат от ал.1, 2 и 3 на § 16 от ПР на ЗУТ, доколкото §16 от ПР на ЗУТ не е отменен и продължава да действа с визираните в разпоредбата три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. Следователно времето на извършване на строителството е от съществено значение за преценката за търпимостта на строежа. Предвид събраните по делото гласни доказателства за изграждането на пристройката към жилищната сграда в периода 1997г. – м. май 1998г., съдът приема, че за преценката относно търпимостта на строежа, приложима се явява разпоредбата на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ. Съгласно посочената норма незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. Следователно материалноправните предпоставки за определяне на изпълнен без необходимите строителни книжа незаконен строеж като търпим по смисъла на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ и съот. като неподлежащ на премахване и на забрана за ползване, са следните: 1. Незаконният строеж да е започнат в периода 8 април 1987г. - 30 юни 1998г. и да е неузаконен до влизането в сила на ЗУТ; 2. Постройката да е била допустима по действащия подробен градоустройствен план; 3. Строежът да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон, т.е по действащите разпоредби на ЗУТ и 4. Строежът да е деклариран от собственика пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. Дори и да се приеме, че разпоредената за премахване „пристройка на жилищна сграда“ е допустима по действалия към момента на нейното изграждане и сега действащ ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № 214/ 25.02.1986г., от гл. отреждането /предназначението/ на УПИ ХIII-589, 590 в кв. 26 „Лозенец” по плана на гр. Стара Загора – за жилищно строителство и че изпълненото строителства е било допустимо по правилата и нормативите, действали по време на извършването му вкл. от гл.т на разполагането на пристройката към жилищната сграда на уличната регулационна линия, както беше посочено, хипотезата на § 16, ал.2 от ПР на ЗУТ предвижда като кумулативно изискуема материалноправна предпоставка за търпимостта на строежа и същият да е деклариран от собственика пред одобряващите органи до 31 декември 1998г. В случая нито се твърди, нито по делото са налице каквито и да е било данни дори и като индиция, че незаконно изградената „Пристройка на двуетажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ ХIII-589, 590 в кв. 26 „Лозенец” по плана на гр. Стара Загора с адрес ул. „Мусала“ № 41-43, е декларирана в техническата служба на Община Стара Загора и са представени необходимите проекти с оглед нейното евентуално узаконяване.
Изложеното обуславя извода, че разпореденият за премахване строеж
„Пристройка на двуетажна жилищна сграда”, не отговаря на изискванията по §16,
ал.2 от ПР на ЗУТ за определянето му като търпим и неподлежащ на премахване.
Предвид така установеното по
делото съдът намира, че по отношение на изпълнения строеж „Пристройка на
двуетажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ ХIII-589, 590 в кв. 26 „Лозенец”
по плана на гр. Стара Загора с адрес ул.
„Мусала“ № 41-43, кумулативно са налице юридическите факти – елементи от
правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 от ЗУТ, с които правната
норма свързва издаването на заповед за премахване на незаконен строеж.
Административният орган обосновано е приел, че е извършен незаконен строеж по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ – изградена пристройка към жилищна сграда без
одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на
чл.148, ал.1 от ЗУТ, който строеж не изпълнява изискванията за определянето му
като „търпим” и следователно са налице законово регламентираните
материалноправни предпоставки за разпореждането на неговото премахване.
Различията в отразените в съставения
Констативен акт № 35 от 12.12.2018г. технически параметри на незаконно
изградената пристройка /размери и височина/ спрямо тези, установени от
изпълнилото СТЕ вещо лице и посочени в изготвеното от него заключение, не могат
да обусловят незаконосъобразност на оспорения административен акт в частта за
разпореденото премахване на строеж „Пристройка на двуетажна жилищна сграда”. От
една страна различията в стойностно отношение
биха могли да бъдат резултат от начина, по който е извършено
замерването, а от друга страна тези различия не могат да обосноват различен от
направения извод нито по отношение незаконността на строежа по см. на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, нито за липсата на условията и предпоставките за определянето
му като търпим по см. на §16, ал.2 от ПР на ЗУТ, още по-малко могат да имат за
последица неяснота относно конкретния строеж, който е разпореден за премахване
- формираната действителна воля на административния орган еднозначно се извлича
както от обстоятелствената част на заповедта, така и от съдържанието на
съставения констативен акт.
Що се отнася до
определения срок за доброволно изпълнение /30 календарни дни от влизането в
сила на заповедта/, дори да се приеме, че същият би се оказал недостатъчен за
премахването на строежа, това обстоятелство само по себе си не би могло да
обуслови незаконосъобразност на оспорения акт от гл.т на целта на закона, в
какъвто смисъл са изложените в жалбата възражения. Действително, с оглед вида и
параметрите на незаконния строеж и начинът, по който е изпълнен, може да се
наложи извършване на предварително проучване за преценка на необходимостта от
изготвянето на конструктивно становище или конструктивен проект за премахване, съотв.
да се направи конструктивно обследване
от съответните специалисти за определяне на начин за изпълнение на премахването
на строежа, който да е безопасен и да не доведе до нарушаване на общото
конструктивно състояние на основната сграда. При предприемането на такива
действия от страна на лицето, отговорно за премахването на незаконния строеж,
няма пречка срокът за доброволно изпълнение да бъде удължен с времето,
необходимо за съответните предхождащи премахването на строежа административни и
други процедури.
Както беше посочено, съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
следва да обхване и преценката дали правилно са определени адресатите на акта
т.е правилното определяне на лицата, спрямо които са прилагат разпоредените с
акта правни последици. В случая като адресати на акта и на разпореденото със
заповедта премахване на строежа, са определени В.Т.К. и Т.В.К., като
извършители на незаконното строителство. От събраните по
делото гласни доказателства еднозначно се установява, че изграждането на
незаконния строеж - „пристройка на двуетажна жилищна сграда“, е възложено и
извършено по възлагане на В.Т.К.. Съгласно показанията на свидетеля И.А.И.,
през 1997г. В.К. лично му възложил събарянето на старите сгради и изграждането
на пристройката, като след приключването на работата В.К. му платил. Липсват
каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, че осъщественото в УПИ
ХIII-589, 590 в кв. 26 „Лозенец” по плана на
гр. Стара Загора строителство /вкл. на пристройката към жилищната
сграда/, се свързва с лицето Т.В.К. – било то като извършител, възложител или
собственик на строежа. Противно на приетото в съставения Констативен акт № 35/
12.12.2018г., Т.В.К. не би могъл да бъде собственик на строежа като наследник
на Т. М. К. /лицето, на което е отстъпено право на строеж с Договор от
06.07.1962г./. Не е спорно по делото, че Т.В.К., е син на В.Т.К. и внук на Т. М.
К.. При липса на данни за наследяване по завещание, Т. В. К. би се явил
наследник по закон на Т. М. К. единствено и само в хипотезата на чл.10, ал.1 от ЗН – по заместване на починал преди наследодателя негов низходящ, какъвто
настоящия случай не е. В този смисъл при липсата на каквито и да е било данни
жалбоподателят Т.В.К. да извършител на разпоредения за премахване с обжалваната
заповед строеж или да е възложител /по см. на чл.161, ал.1 от ЗУТ/ на строежа
по силата на наследствено или друго правоприемство на учреденото право на
строеж, абсолютно необосновано и незаконосъобразно е определен като адресат на
оспорената заповед и на разпореденото в негова тежест и като негово задължение
премахване на строежа. По аргумент от чл.225а, ал.5 от ЗУТ и трайната съдебна
практика, отговорност за незаконно строителство вкл. и за неговото премахване
не може да се вменява на лице, което няма качеството на изпълнител
/извършител/, строител, възложител или собственик на незаконния строеж,
независимо дали е фактически ползвател на този строеж.
С
оглед на гореизложеното оспорената заповед в частта й, с която по отношение на
жалбоподателя Т.В.К., в качеството му на извършител, е разпоредено да премахне
незаконен строеж, пета категория, „Пристройка и надстройка на двуетажна жилищна
сграда”, находяща се в УПИ ХIII-589, 590 в кв. 26 „Лозенец” по плана на гр. Стара Загора с адрес ул. „Мусала № 41-43“,
се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Поради недоказано наличие
на незаконен строеж в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ /изпълнен без
издадено разрешение за строеж и одобрени строителни книжа/, заповедта следва да
бъде отменена като незаконосъобразна и в частта й, с която по отношение на
жалбоподателя В.Т.К. е разпоредено да премахне незаконен строеж, „Надстройка на
двуетажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ ХIII-589, 590 в кв. 26 „Лозенец”
по плана на гр. Стара Загора с адрес ул.
„Мусала“ № 41-43. В останалата си част /за разпореденото на В.Т.К. премахване
на изпълнена без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж
„Пристройка на двуетажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ ХIII-589, 590 в кв.
26 „Лозенец” по плана на гр. Стара
Загора с адрес ул. „Мусала4 № 41-43/, оспорената заповед, като издадена от
компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие
и при правилно приложение на материалния закон; при спазване на
административно-производствените правила и съобразно целта на закона, е
законосъобразна. Жалбата на В.К. против заповедта в тази й част, се явява
неоснователна. Доколкото по отношение на обжалвания административен акт не са
констатирани съществени пороци, обуславящи неговата невалидност /постановяването
му в нарушение на нормативно установените изисквания за материална,
териториална или по степен компетентност; при неспазване на изискуемата от
закона съществена форма; без каквото и да е нормативно основание или при грубо
нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи/, искането
на жалбоподателите за прогласяване
нищожността на оспорената заповед, следва да бъде отхвърлено, като
неоснователно.
Предвид изхода на делото на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на
жалбоподателя Т.В.К. за присъждане на направените от него разноски следва да
бъде изцяло уважено, като в тежест на Община Стара Загора следва да бъде възложено
заплащането в пълен размер на сторените от този жалбоподател разноски - 620
лева /10 лева внесена държавна такса по делото, 260 лева - внесено
възнаграждение за вещо лице за изпълнената съдебно-техническа експертиза и 350 лева
– съответната част от договореното и заплатено адвокатско възнаграждение/. На
основание чл. 143, ал. 1 и ал. 4 от АПК
и чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК,
на В.Т.К. *** се следват разноски съобразно уважената/отхвърлената част от
жалбата. Съответно на уважената част на жалбата, на В.К. се следва
присъждане на разноски в размер на 180 лева /от общо направени такива от лицето
в размер на 360 лева/, респ. на Община Стара Загора, съответно на отхвърлената
част от оспорването, се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева /при общо определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и
чл.37 от Закона за правната помощ/ или по компенсация Община Стара Загора
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя В.К. сумата от 130 лева –
разноски по делото.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ и четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ искането на В.Т.К. *** и на Т.В.К. ***, за прогласяване нищожността на
Заповед № 10-00-982 от 27.05.2019г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, като неоснователно.
ОТМЕНЯ по жалба на Т.В.К. ***, Заповед №
10-00-982 от 27.05.2019г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, в частта й, с която по отношение на Т.В.К.,
на основание чл.225а, ал.2 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да
премахне незаконен строеж, пета категория, „Пристройка и надстройка на
двуетажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ ХIII-589, 590 в кв. 26 „Лозенец”
по плана на гр. Стара Загора с адрес ул. „Мусала“ № 41-43, като незаконосъобразна.
ОТМЕНЯ по жалба на В.Т.К. ***, Заповед № 10-00-982 от 27.05.2019г., издадена от
Кмета на Община Стара Загора, в частта й,
с която на В.Т.К. на основание чл.225а, ал.2 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да премахне незаконен строеж, пета категория, „Надстройка на двуетажна жилищна сграда”,
находяща се в УПИ ХIII-589, 590 в кв. 26 „Лозенец” по плана на гр. Стара Загора с адрес ул. „Мусала“ №
41-43, като незаконосъобразна.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.К. ***, по оспорването на Заповед № 10-00-982 от
27.05.2019г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, в частта й, с която на основание чл.225а, ал.2 във вр. с чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ, на В.Т.К. е разпоредено да премахне незаконен строеж, пета
категория, „Пристройка на двуетажна
жилищна сграда”, находяща се в УПИ ХIII-589, 590 в кв. 26 „Лозенец” по плана
на гр. Стара Загора с адрес ул. „Мусала“
№ 41-43, като неоснователна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на В.Т.К. ***, ЕГН **********, сумата от 130
лв. /сто и тридесет лева/ - разноски по
делото.
ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на Т.В.К. ***, ЕГН ********** сумата от 620
лв. /шестстотин и двадесет лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: