Мотиви към присъда №
69/ 08.09.2017 година на Пловдивския окръжен
съд, постановена по НОХД № 1419 по описа на съда за 2017 година
Пловдивската окръжна прокуратура
е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Р.Б.Й. и същият е предаден на съд с
обвинение за извършено престъпление по 249, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК- за това, че на 18.07.2016 г. в гр. Асеновград от
банкомат на Банка „ДСК“, находящ се на пл. „Акад. Н. Хайтов“ № 10, при
условията на продължавано престъпление, на два пъти, чрез посредствено
извършителство на неустановено по делото лице, е използвал платежен инструмент
– Chip
Visa Electron –
дебитна банкова карта с № ********, издадена от „ЦКБ“ АД на името на С. З.К.,
ЕГН **********, без съгласието на титуляра С.З.К., като деянието не съставлява
по-тежко престъпление, като е извършил две успешни транзакции на обща стойност
380.00 лв.
Представителят на прокуратура
поддържа изцяло повдигнатото обвинение- със същата фактическа обстановка, описана
в обвинителния акт и същата правна квалификация на извършеното. По отношение
ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия изразява становище, че наказанието следва да
бъде определено при условията на чл. 55 от НК, в размер на осем месеца лишаване
от свобода, като изпълнението му бъде отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. Счита, че направените по делото
разноски следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
По искане на
подсъдимия съдебното следствие протече по реда на глава ХХVІІ- ма от НПК, при
хипотезата на чл. чл. 373 ал. 2 във вр. с чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимият Й. направи признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част от обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Съдът, по предвидения от закона ред, прие
направеното от подсъдимия самопризнание и обяви, че ще го ползва при
постановяване на присъдата. Подсъдимият
и защитата не оспорват тезата на прокуратурата относно фактическите
обстоятелства, при които е извършено престъплението. Съгласяват се и със заявената от държавното обвинение правна
квалификация на извършеното. Също искат
налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК с оглед наличието на
многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. По отношение на
размера и начина на изтърпяването му считат, че следва да е в рамките и при
условията, посочени от държавното обвинение.
Пловдивският
окръжен съд, като анализира доказателствата по делото, направеното от подсъдимия
самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че самопризнанието на
подсъдимия Й. по фактите, изложени в
обстоятелствения акт и наличните по делото доказателства обуславят извод за
безспорна фактическа установеност на
извършеното, каквато е описана в
обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство. Тя е следната:
Подсъдимият Р.Б.Й. е роден на ***г. в гр.Пловдив.
Безработен е. Води предимно скитнически живот. Още преди инкриминираните по
делото събития е бил регистриран в ЦПЗ-Пловдив и е бил настаняван многократно за лечение.
Обикновено не живее на постоянния си адрес, а при брат си на адрес гр.А., ул.“***“
№*. Осъждан е двукратно през 2005 г.:
С
присъда №73 от 08.06.2005г, постановена по
НОХД №205/2005г. на РС- Асеновград му е било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 2 години месеца за извършено на 02.03.2005г. престъпление
по чл.198 ал.1 от НК. На основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието е
отложено за срок от 5 години. Присъдата е влязло в сила от 23.06.2005г.
С определение №154 от
10.11.2005г., постановено по НОХД
№359/2005г. на PC-Асеновград
е било одобрено споразумение, по силата на което е осъден на четири месеца
лишаване от свобода извършено на 14.05.2005г. престъпление по чл.194 ал.1 от НК. На основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от
3 години. Определянето е влязло в сила на 10.11.2005г. Двете престъпления са в
реална съвкупност, налице са били основанията за групирането им. Изпитателният
срок на условно отложеното изпълнение на наказанията е изтекъл на 22.05.2010
г. Подсъдимият е реабилитиран по право.
Свидетелката С.З.К. живеела
в гр.А. на ул.“***“ №*. Тя притежавала дебитна банкова карта Chip Visa Elektron, издадена от Банка
„ЦКБ“ АД, клон Асеновград с №****. Картата служела на К. предимно за получаване
на социални помощи. Обикновено носела картата в себе си, когато й се налагало
да тегли пари. Около картата било увито листче, на което бил написан ПИН-кодът
й.
На
18.07.2016г. преди обяд К. напуснала дома си. Взела дебитната карта в себе си. Около
обяд в близост до пазара изгубила картата, както и листчето с ПИН-кода, което
било увито около пластиката.
Малко
след това, падналата карта и листчето с ПИН-кода, били намерени от подсъдимия,
който по това време се намирал около същия пазар. Тъй като картата била и с
посочен ПИН-код, предположил, че това е именно кода за картата. Решил да
провери дали има пари и ако има да ги изтегли, като ползва картата, а парите да
изразходи за лични нужди.
Отишъл до банкомат
на Банка ДСК, находящ се в гр. Асеновград, на пл.“Акад.Н.Хайтов“ №10. В този
момент в близост до банкомата се намирала непозната за него жена. Интелектът и
житейския опит на подсъдимия не позволявали сам да се справи с операциите по
проверка на наличността в картата и тегленето. Той помолил жената да му помогне. Не обяснил на
непознатата, че картата не била негова. Жената, без да се усъмни в
собствеността на картата, а и след представения ПИН-код от страна на подс. Й.,
решила да му помогне. Поставила картата в банкомата, въвела ПИН-кода, при което
на 18.07.2016г. в 12:15:15 часа от банкомата, чрез въведения ПИН- код бил използван платежен инструмент - Chip Visa Elektron дебитна банкова карта
с № ******** издадена от “ЦКБ” АД на името на С.З.К.. Непознатата на подсъдимия и неустановена по делото жена извършила
една успешни транзакции на стойност 50,00 лева. От представената от банкомата
бележка подсъдимият установил количеството налични парите по съответната
банкова сметка. Помолил непознатата да извърши втора транзакция на сума от
330,00 лева. Жената отново се съгласила. Веднага сред това, в 12:17:11 часа в
гр.Асеновград отново чрез въвеждане на ПИН-кода използвала същата банкова
карта, като извършила една успешна
транзакция на сумата 330,00 лева. Парите и в двата случая предала на
подсъдимия, ведно с получената от банкомата разписка.
По-късно
същия ден св. С.З.К. разбрала, че е изгубила банковата си карта. Веднага отишла
в клон на Банка „ЦКБ“ АД в гр. Асеновград. Съобщила за случилото се. При
направената справка от служителка на банката било констатирано, че от банковата й карта били извършени два
броя транзакции на обща стойност 380,00 лева - едната от 50,00 лева, а втората
от 330,00 лева. Тегленията били извършени в 12:15 и 12.17 часа от банкомат на
Банка ДСК, находящ се на пл. „Акад. Николай Хайтов“ в гр.Асеновград. Уведомени
били както издателя на картата, така и полицейските органи. Незабавно били
извършени оперативно- издирвателни мероприятия. Установено било наличието на
записваща камера на банкомата. Изискан бил запис от камерата за периода на
теглене. При огледа на записа било констатирано, че около банкомата по това
време се намирало лицето Р.Б.Й., което било познато на служителите на МВРВ,
като лице с криминалстически регистрации. На записа се виждало се как същият
давал банкова карта на една жена, която извършила две тегления от картата. След
призоваване на Й. в сградата на РУ на МВР-Асеновград той се явил и признал пред
полицейски служител св.П. за извършеното и за начина на изтегляне на парите
Посочената фактическа обстановка на
извършеното се установява по несъмнен и категоричен начин от: направеното от подсъдимия при условията на
чл. 371 т. 2 от НПК, прието от съда по
реда на чл. 372 ал. 4 от НПК самопризнание на фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт. Следва да се констатира, че още при първоначалния
разпит като обвиняем подсъдимият е дал обяснения, в които е разказал за
деятелността си. Те не противоречат на останалите събрани при разследването
доказателства. Направеното признание се подкрепя изцяло от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, нито един от които не
е очевидец на извършеното- С.К., Ж.П.. В съвкупност свидетелските показания и
наличните по делото писмени и веществени доказателства подкрепят направеното от подсъдимия признание
на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Фактическата
установеност на извършеното се установява и от приложените по делото писмени
доказателства- протокол за оглед на ВД / видеозапис/ и албум към него, справки
от ЦКБ АД, характеристична справка, справка съдимост. В подкрепа на фактическата установеност са и данните,
изводими при огледа на приложеното по делото ВД. Всички тях съдът кредитира.
В
хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия
Й.. Според заключението й / л.68- 73 от досъдебното производство/ Р.Б.Й. се водел на диспансерен отчет при
ЦПЗ-Пловдив от 2002г. с диагноза „***“ (***). През 2016г. състоянието му било преценено като „***“, но без психотична
симптоматика по време на инкриминираното деяние. Експертът заключава, че Р.Б.Й.
бил примитивна личност с асоциални нагласи и склонност към злоупотреба с
алкохол, но при него не е било налице състояние, представляващо краткотрайно
или продължително разстройство на съзнанието. Не били установени категорични
данни за наркотична или алкохолна зависимост към момента на прегледа. Не се
налагало и прилагането на принудителни медицински мерки. По време на
инкриминираното деяние на 18.07.2016г. Р.Б.Й. е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и е бил в състояние да ръководи постъпките си.
Експертът
заключава също, че Р.Б.Й. можел да бъде участник в наказателния процес и да
дава достоверни обяснения, ако желае.
Експертното
становище следва да бъде кредитирано като задълбочено изготвено, от лице с
необходимите професионални знания и опит.
При
възприетата фактическа установеност на извършеното, Пловдивският окръжен съд
намира за установено по непораждащ съмнения начин, че подсъдимият Р.Б.Й. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
престъплението, визирани в 249, ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, като на
18.07.2016 г. в гр. Асеновград от банкомат на Банка „ДСК“, находящ се на пл.
„Акад. Н. Хайтов“ № 10, при условията на продължавано престъпление, на два
пъти, чрез посредствено извършителство на неустановено по делото лице, е
използвал платежен инструмент – Chip Visa
Electron –
дебитна банкова карта с № ********, издадена от „ЦКБ“ АД на името на С.З.К.,
ЕГН **********, без съгласието на титуляра С.З.К., като деянието не съставлява
по-тежко престъпление, като е извършил две успешни транзакции на обща стойност
380.00 лв., както следва:
-
на 18.07.2016 г. в 12:15:15 часа в гр. Асеновград, е използвал платежен
инструмент - Chip Visa Electron – дебитна банкова карта с № ********, като е извършил успешна транзакция на
сумата 50.00 лв.;
- на 18.07.2016 г. в 12:17:11 часа
в гр. Асеновград е използвал платежен инструмент - Chip Visa Electron – дебитна банкова карта с № ********,
като е извършил успешна транзакция на сумата 330.00 лв.
Към момента на извършването му
подс. Р.Й. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Той е годен субект на престъплението. Същото е
извършено при условията на посредствено извършителство. Невъзможността на
подсъдимия да се справи сам с боравенето с картата го е мотивирало да потърси
помощта на случайно намираща се пред банкомата, непозната му и неустановена по
делото жена. На приложения по делото запис ясно личат опитите на жената да му
обясни как се борави с платежния инструмент и при невъзможността да бъде
разбрана как двукратно лично поставя картата, въвежда ПИН-кода, получава парите,
които заедно с разписката за транзакцията предава на подсъдимия. Лицето,
извършило фактическите действия по използването на платежния инструмент не е
имало представа, че действа неправомерно. Представата му за правомерна дейност
при оказаната на подсъдимия „ услуга“ е била формирана от самия Р.Й., който е
извършил престъплението чрез посредственото извършителство на неустановената по
делото жена.
От
обективна той е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението, като е използвал платежен инструмент -
дебитна карта, издадена от "ЦКБ" АД. Дебитната карта се определя като
платежен инструмент по дефиницията на чл.
93, т. 24 от НК, като съставлява веществено средство, позволяващо на
титуляра да прехвърля пари, като в редакцията на цитираната разпоредба ДВ бр.
92/2002 г., дебитната карта е изрично посочена като вид платежен инструмент.
Обективираното поведение на подсъдимия
сочи на използване на дебитната карта като платежен инструмент. Картата
е била издадена за друго лице- св. С.К.. Тя не е давала съгласие подсъдимият да
я ползва по какъвто и да е повод, вкл. и да тегли пари от нея. Тегленето е
извършено на два пъти, през около 2 минути. Осъществените две еднородни деяния,
реализиращи състава на чл.
249, ал. 1 от НК са единно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК. От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на
вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че използва платежен инструмент - дебитна
карта, теглейки чрез нея суми, без да има съгласието на притежателя на картата
за това.
По
вида и размера на наказанието:
За
това престъпление е предвидена комплексна санкция „ лишаване от свобода от две
до осем години и глоба до двойния размер
на получената сума“. Размерът на
наказанието следва да е съответно на индивидуализиращите отговорността
на дееца обстоятелства и целите, визирани в чл. 36 от НК.
Пловдивският
окръжен съд приема за смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства чистото
му съдебно минало / реабилитиран е по право/, изразената критичност към
извършеното, тежкото му социално /водещ почти скитнически живот/ и здравословно
/ с установено по делото психично заболяване/ състояние. Като смекчаващо
отговорността му обстоятелство следва да се цени и направеното от него още в
хода на досъдебното производство самопризнание. Подсъдимият е съдействал за установяване на
извършителя на престъплението и начина на извършването му. Процесуалното му
поведение съответства на критериите, установени в т. 7 на
Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС, по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК.
То е „елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и неговия извършител“.
Независимо от протичането на съдебното следствие по диференцираната процедура на глава ХХVІІ-
ма от НПК, при която самопризнанието на подсъдимия е основание за задължително
по- благоприятно третиране при определяне на наказанието, настоящият съд
намери, че самопризнанието на подсъдимия Й. следва да бъде отчетено и като
смекчаващо отговорността му обстоятелство.
Като
отегчаващо отговорността му обстоятелство следва да се има предвид настъпилата
за свид. К. имуществена вреда в резултат на престъплението, която не е съставомерен
белег на престъплението. Облагодетелствайки себе си със сумата от 380
лв. по неправомерен начин, подсъдимият е увредил собственика на неправомерно
ползвания платежен инструмент. Не следва да се взема предвид като отегчаващо
отговорността му обстоятелство посоченото от държавното обвинение в обв. акт ,
че той „ често злоупотребява с алкохол което води до нарушаване на обществения
ред от негова страна“. Злоупотреба с алкохол не е установена към момента на
освидетелстването му по настоящето дело и това е изрично посочено в изготвената
СПЕ. Доказателства за нарушения на обществения ред не се съдържат по
делото. Установено е, че в случая се
касае за лице с психично заболяване, протичащо на пристъпи с ***. При първата е
характерно състояние на ***. Посоченото в същата характеристична справка, че
„не се ползва с авторитет сред съседите си“ също съдът не възприема като
отегчаващо отговорността на подсъдимия. Здравословното му състояние, вече
посочено по- горе и почти скитническия му начин на живот не позволяват да се
търси отрицателна характеристика за него в мнението на съседите му.
Доказателства за такава отрицателна обществена нагласа по делото също не са
налице.
При
преценката на индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства
съдът намира, че е налице и многобройност, и изключителност / здравословното му
състояние и окаяното битово положение/
на смекчаващите отговорността му. При съпоставянето на
индивидуализиращите отговорността на подс. Й.
обстоятелства с изискването за съответствие между престъпление и наказание,
установено в чл. 35 ал. 3 от НК, както и с целите, визирани в чл. 36 от НК,
Пловдивският окръжен съд намира, че и най- ниският размер на предвиденото за
престъплението наказание- две години лишаване от свобода, е несъразмерно тежък.
Наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК,
под предвидения за него минимум. Справедливо и годно да постигне целите,
визирани в чл. 36 от НК съдът намира наказанието от осем месеца лишаване от
свобода. Съобр. чл. 58 а ал. 4 от НК
редът, по който протече съдебното следствие, не е основание за намаляване на
това наказание. Приложението на чл. 55 от НК е несъмнено по- благоприятно за
дееца, тъй като при определяне на наказанието при условията на чл. 58 а ал. 1
вр. с чл. 54 от НК възможното най- ниско наказание би било една година и четири
месеца лишаване от свобода. За постигане на целите на наказанието и при условията на чл. 55 ал. 3 от НК не
следва да се налага и задължителното кумулативно наказание глоба.
Подсъдимият Р.Й. е неосъждан /
реабилитиран по право/. Това, наред с размера на наложеното му наказание,
налага извод за съществуващи формални основания за прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК. Налице е и специалното изискване на закона. Данните за личността му
налагат извод, че целите на наказанието- и генералната, и най- вече специалната превенция могат да бъдат постигнати и без изолирането му в
пенитенциарно
заведение. На основание чл. 66 ал. 1 от НК
изпълнението на наложеното на подсъдимия
Р.Б.Й. наказание осем месеца лишаване от свобода следва
да се отложи с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Приложеното по делото веществено доказателство – 1 бр. СD, приложен, следва да се унищожи като вещ без стойност след влизане на
присъдата в сила.
С оглед на постановената осъдителна присъда и на осн. чл. 189 ал. 3 от НПК, направените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на
подсъдимия, като подсъдимият Р.Й. бъде
осъден да заплати по сметка на ОДМВР – Пловдив сумата от 115.92
(сто и петнадесет лв. и деветдесет и две ст.) – направени разноски в хода на
досъдебното производство.
Причина за извършване на престъплението-
ниска правна култура и стремеж на личност в неравностойно социално положение да
се облагодетелства по лесен начин.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Окръжен съдия :