Номер 24809.11.2020 г.Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Стара ЗагораII Граждански състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
Секретар:Катерина И. Маджова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско
дело № 20205500503052 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
Прокуратурата на Република България против решение № 331 от 26.06.2020
г., постановено по гр.д. № 3135/2019 г. на Казанлъшкия районен съд, в частта,
с която съдът е присъдил сумата от 3 500 лв. - като обезщетение по чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ. Въззивникът е останал недоволен от размера на присъденото
обезщетение и обжалва решението в тази част. Счита, че
първоинстанционният съд не е съобразил реално претърпените вреди, които
не надвишавали обичайните при упражнена наказателна репресия. В
допълнителна жалба се сочи, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.5,
ал.2 ЗОДОВ. Моли, съдът да отмени обжалваното решение и да намали
присъденото обезщетение.
По делото е постъпила въззивна жалба и от ОД на МВР Стара Загора
срещу посоченото по-горе решение. Въззивникът счита, че то е неправилно и
необосновано. Иска се съдът да отхвърли цялата искова претенция, като се
излагат съображения по съществото на спора.
Въззиваемият Т.Т.Н. оспорва въззивните жалби и излага съображения в
подкрепа на становището си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
1
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са
допустими, а по същество - основателни.
Пред районния съд е бил предявен иск за присъждане на
неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищецът, сега въззиваем, е
твърдял в исковата си молба, че през септември месец 2017 г. в близост до
жилището му възникнал инцидент с негово участие, по повод на което било
образувано наказателно производство 1203/17 г. на РУП Казанлък. По това
производство бил обвинен, че е извършил две престъпления – хулиганство и
заплаха с убийство. Твърдял е, че е бил привлечен като обвиняем. След
приключването на разследването по досъдебното производство бил изготвен
обвинителен акт от Районна прокуратура Казанлък и на 08.02.2018 г. - внесен
за разглеждане от съда. Било образувано било НОХД № 126/18 г. по описа на
РС Казанлък. Твърдял е, че с присъда от 28.05.2018 г. бил признат за
невиновен и оправдан по обвинението по чл. 144, ал. 3 НК. Със същата
присъда бил признат за виновен за извършено деяние, представляващо
престъпление по чл. 325 НК, като на основание чл. 78а НК бил освободен от
наказателна отговорност и му било наложено административно наказание
глоба в размер на 1 000 лв. Този съдебен акт бил протестиран, като със
решение 41/20.03.2019 г. по ВНОХД 1141/18 г. ОС – Стара Загора потвърдил
първоинстанционната присъда. Твърдял е, че е заплатил сумата от 1 000 лв.,
представляваща размера на наложеното му административно наказание.
Твърдял е, че в резултат на действията на органите на досъдебното
производство и прокуратурата, изразяващи се в незаконното повдигане на
обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 НК и привличане в
качеството му на обвиняемо лице за това деяние претърпял вреди от
неимуществен характер под формата на страдания и унижения, смущение и
притеснения. Твърдял е, че се разчуло и хората започнали да странят от него.
След внасянето на обвинителния акт вече не само познатите му, но и
близките му приятели, започнали да го избягват и да го наричат престъпник.
2
Правели си шеги с него относно бъдещето му пребиваване в затвора и какво
щяло да му се случи там. Твърдял, че е възрастен човек. Започнал да се
притеснява и страхува от бъдещето, изгубил съня си. Бил притеснен и когато
разбрал, че прокуратурата е внесла протест срещу оправдателната присъда.
Твърдял е, че дори и след приключване на наказателното производство
отрицателните му преживявания, свързани с този период .е се преустановили.
За голяма част от близките и познатите му, неговото име се асоциирало с
недобро обществено поведение. Неоснователното обвинение, че е извършил
това престъпление, неизбежно рефлектирало върху авторитета му и чувството
за лично достойнство. Чувствал се обиден и огорчен, загубил вяра в органите
на досъдебното производство и прокуратурата. Искал е съдът да постанови
решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от
5 000 лв.
Ответниците са оспорили иска.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна,
че с постановление на Районна прокуратура - Казанлък на ищеца е
повдигнато обвинение за това, че на 05.09.2017 г. в *** е извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – престъпление по чл.325, ал.1 НК, и за
това, че на 05.09.2017 в *** се заканил на Т.Ц.Р. с убийство с думите „Ще те
убия“ и действие, изразяващо се в насочване на газов пистолет и
възпроизвеждане на изстрел и това заканване възбудило основателен страх за
осъществяването му престъпление – по чл.144, ал.3 във вр. с чл.144, ал.1 НК.
С постановление от 04.01.2018 г., ищецът бил привлечен като обвиняем, взета
му е мярка за неотклонение „подписка“. Приел е, че на 08.02.2018 г. бил
изготвен обвинителния акт, въз основа на който било образувано е НОХД
№126/2028 г. по описа на Районен съд – Казанлък. Приел е за установено, че с
присъда №26 от 28.052018 г.ищецът е признат за виновен, че е извършил
престъпление по чл.325, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът
е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание глоба в размер на 1 000 лева. Със същата присъда съдът е признал
ищеца за невиновен за престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. с чл. 144, ал. 1 НК
и го оправдал по обвинението. Приел е, че постановената оправдателна
присъда е протестирана, във връзка с което е образувано ВНОХД
3
№1141/2018г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. С решение
№41/20.03.2019 г. съдът е потвърдил присъдата.
От показанията на разпитаните по делото свидетели е приел за
установено, че в резултат на това обвинение се е нарушило емоционалното
равновесие и са настъпили неблагоприятни последици в психо-
емоционалното и физическото състояние на ищеца. Установи се, че след
повдигане на обвинението срещу него ищеца бил много притеснен, паднал
духом, страхувал се, че ще влезе в затвора, чувствал се обиден и огорчен,
имал проблеми със съня. Промяната в психо-емоционалното състояние на
ищеца била видима, тъй като преди повдигане на обвинението срещу него
същият бил човек, който имал планове за бъдещето, а след това изпитвал
страх, че ще влезе в затвора, бил унил. В случая повдигането на обвинението
е намерило и отзвук и в социалната среда на ищеца, приятелите го
избягвали. което довело до увеличаване на страховете и притесненията на
ищеца относно това какво мислят и говорят хората за него.
От правна страна първоинстанционният съд е приел, че е налице
фактическият състав на чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, ангажиращ отговорността на
държавата за вреди причинени от неоснователно наказателно преследване.
Присъдил е обезщетение в размер на 3 500 лв., като е взел предвид, че на
ищеца е повдигнато обвинение в извършване на тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК. Тези действия по повдигане и
поддържане на обвинението са засегнали доброто име, достойнството и
репутацията на ищеца, но не до степен да засегнат тежко здравето му, поради
интензивността им не следва да се преценява като изключително висока. Взел
е предвид, че наказателното производство, в рамките на което ищецът е бил
обвинен в извършването на посоченото престъпление, е приключило в
рамките на въззивното съдебно производство по ВНОХД №1141/2018г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора и че обвинението на ищеца в
извършването на посоченото престъпление е поддържано за един значителен
период от време - от повдигането му на 04.01.2018 г. до влизане в сила на
20.03.2019 г. на оправдателната присъда, но срокът е разумен. Взел е предвид
възрастта на ищеца (75 г.); обстоятелството, че спрямо него е взета най-леката
мярка за неотклонение „подписка“ и че вредните последици от негативното
влияние на повдигнатото обвинение са се разпрострели в ограничени –
4
местни, а не национални граници, и то само в кръга на близките, познатите и
приятелите на ищеца.
Въззивната жалба е частично основателна.
Фактите по делото не са спорни: Ищецът е бил обвинен за това, че на
05.09.2017 г. в *** е извършил непристойни действия грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
престъпление по чл.325, ал.1 НК, и за това, че на същата дата в *** се заканил
на Т.Ц.Р. с убийство и това заканване възбудило основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с чл.144, ал.1 НК.
За тези престъпления е съставен обвинителен акт, който е внесен в съда на
08.02.2018 г. Образувано е НОХД №126/2018 г. по описа на Районен съд –
Казанлък, по което с присъда №26 от 28.05.2018 г. ищецът е признат за
виновен, че е извършил престъпление по чл.325, ал. 1 НК, като на основание
чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба. По обвинението по чл.144, ал.3 във вр. с
чл.144, ал.1 НК ищецът е бил оправдан и присъдата в тази част – потвърдена с
решение от 20.03.2019 г. по ВНОХД №1141/2018г. по описа на Окръжен съд –
Стара Загора.
В разглеждания случай е безспорно, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство. По
принцип, при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2
ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи
(Р-388-2012, ІV г.о.; Р-3-2014, ІV г.о.). Нормално е да се приеме, че по време
на наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства; чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности
на личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай, или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда
или обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно
проведено пълно главно доказване от ищеца. Затова съдът приема, че ищецът
5
е изпитал притеснения и безпокойство, присъщи за всеки човек, подложен на
наказателна репресия. В този смисъл са и свидетелските показания, от които
се установява, че ищецът е изпитал притеснения, тревога и страх за своето
бъдеще. Той обаче не е бил отхвърлен от близките си. По делото няма
доказателства за влошаване на здравословното му състояние. Представените
медицински документи не установяват това. С други думи може да се приеме,
че претърпените естествено неудобства, чувство за унизеност и притеснения
са в размер и интензитет, който не надхвърля обичайното. Няма
доказателства, от които да се направи извод за изключително тежко и
мъчително преживяване на случилото се.
Основателно е възражението на въззивника, че при определяне на
обезщетението съдът не е съобразил реално претърпените вреди. Съгласно
нормата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968
г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
имащи отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, причинените морални страдания и др. фактори, имащи
отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението. С оглед
това разбиране, при определяне на този размер, съдът следва да вземе предвид
всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди. При определяне на обезщетение за вреди от незаконно
обвинение, съдът взема предвид тежестта на престъплението, за което е било
повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното
наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда;
броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални
действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с
оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и
социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера,
здравословното му състояние и др. фактори, които следва да се преценяват
съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай (Р-57-2016, ІV
г.г.; Р-358-2015, IV г. о.; Р-311-14.03.2018 г., ІV г.о.).
6
Съгласно разясненията, дадени в ТР №2/2005 г. на ОСГК на ВКС, т.11,
обезщетение за неимуществени вреди се дължи и в случаите на частично
оправдаване на лицето, като то се определя глобално по справедливост, като
се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна
присъда и тежестта на тези, за което деецът е осъден, съпоставени с тези, за
които е оправдан, и се вземат предвид особеностите на конкретния случай,
наличието на специфични увреждания, пряко причинени по повод на някое от
обвиненията и пр. В случая наказателното производство е било образувано за
две престъпления – чл.144, ал.3 НК, което е тежко по смисъла на чл.93, т.7
НК, и по чл.325, ал.1 НК, което не е тежко. Ищецът е оправдан по
обвинението за тежкото престъпление, но е осъден за престъплението
хулиганство, което макар е да не е тежко, от гледна точка на обществения
морал е много укоримо. Пострадал е непълнолетен младеж, а при извършване
на деянието е използван газов пистолет. Самото наказателно преследване е
било общо и за двете деяния и е продължило и приключило за 1 година и 3
месеца, което е съвсем кратък срок, защото за това време е преминало през
всички фази на наказателното производство. В съдебната фаза, пред
първоинстанционния съд са били проведени две съдебни заседания, а пред
вззивния съд – само едно.
Освен горното, във връзка с определянето на размера на обезщетението,
следва да се има предвид, че по отношение на ищеца е била взета вай-леката
мярка за неотклонение, т.е. той е не търпял вреди и от незаконосъобразно
задържане под стража или домашен арест. При определянето на размера на
обезщетението следва да се има предвид и посоченото по-горе обстоятелство,
че вредните последици от негативното влияние на обвинението са
разпространени в ограничени граници – само сред съседите в какъвто смисъл
за показанията на разпитаните по делото свидетели. Не на последно място
следва да се има предвид, че обезщетението не следва да бъде източник на
неоснователно обогатяване (Р-162-2018, ІV г.о.).
Предвид на изложеното по-горе и предвид възрастта и социалното
положение на ищеца и данните за личността му, както и преди всичко на
обстоятелството, че ищецът е осъден за едно от повдигнатите му обвинения, а
негативното влияние на наказателното преследване върху общото му
психологично състояние по повод на другото обвинение, по което е оправдан,
7
не надхвърля рамките на обичайното, без да е дало сериозно и трайно
отражение върху личния му живот, прилагайки обществения критерия за
справедливост, установен в нормата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че за
репариране на неимуществените вреди, които ищецът е претърпял от
незаконното наказателно преследване справедливият размер на
обезщетението не би могъл да бъде по-висок от 750 лв. Съдебната практика се
е ориентирала при обичайните за причиненото от незаконното обвинение
неудобство, притеснение, безпокойство, страх, да определя обезщетение
около 1000 лв. за всяка година от наказателното производство (така Р-
79/17.07.2018 г., ІV г.о.). Размерът е занижен, тъй като, както е посочено по-
горе, ищецът е осъден за едното от деянията, за които той е бил обвинен.
Неоснователно е въззивника ОД на МВР Стара Загора, възразява, че е
налице основанието за освобождаване от отговорност по чл.5, ал.1 ЗОДОВ,
тъй като в конкретния случай имало постановена осъдителна присъда по
същото производство и увреждането е причинено поради изключителна вина
на пострадалия, защото деянието на двете престъпления е извършено с едно и
също действие и едно и също средство – възпроизвеждане на изстрел с газов
пистолет. По делото няма данни ищецът да е допринесъл за увреждането си.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, ако увреждането е причинено поради
изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи. Такава
хипотеза е налице, когато настъпилият вредоносен резултат е в причинно-
следствена връзка с поведението на пострадалия, когато пострадалият с
действията си по време на наказателното преследване виновно е създал
предпоставки за повдигане и поддържане на незаконно обвинение. Твърдения
и доказателства за подобно поведение в случая няма. Абсурдно е да се
твърди, че с деянието, поради което ищецът е бил наказателно преследван,
той допринася за увреждането си, след като той е признат за невиновен и е
оправдан по това обвинение. Решението на ВКС, на което вззивникът се
позовава, е неотносимо, тъй като то е постановено при други факти. В случая
оправдателната присъда преклудира довода за идеална съвкупност, защото
наказателният съд е приел, че няма съставомерно деяние по чл.144, ал.3 НК, а
в решението на ВКС става сума за обективно претърпяна лека телесна
повреда, за извършването на която наказателният съд, сезиран с обвинение от
общ характер, не може да се произнесе, тъй като то се преследва по частта
8
тъжба – налице е процесуална пречка. Затова няма основания за аналогия с
настоящия казус, по който има постановена оправдателна присъда за едно от
деянията.
С оглед изхода на спора първоинстанционното дело следва да бъде
отменено и в частта за разноските. Основателно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено пред първана
инстанция. Защитата по настоящото дело е свързана с материален интерес.
Това е паричната оценка на предмета на спора, която в случая е 5 000 лв.
Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с материален интерес от 5 000 до 10 000 лв. адвокатското
възнаграждение е 580 лв. плюс 5% върху горницата над 5 000 лв. Изчислено
по този начин, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 580 лв., а
уговореното и платено възнаграждение - 800 лв., т.е. надвишава
минималното с 220 лв., поради което следва да се приеме, че е прекомерно и
следва да бъде намалено до минимално предвидения размер от 580 лв. На
въззиваемият следва да се присъдат общо 217,07 лв. за направените по делото
разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат за двете
инстанции съразмерно с уважената част от иска и въззивната жалба, а на
въззивника ОД на МВР – 948,71 лв. за юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции съразмерно с отхвърлената част от иска и въззивната
жалба..
Воден от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 331 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 3135/2019 г. на
Казанлъшкия районен съд, в частта с която Прокуратурата на Република
България и ОД на МВР – Стара Загора са осъдени солидарно да заплатят на
Т.Т.Н. от ***, ***, ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на
неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл.144, ал.3 по ДП № 284 ЗМ-1203/2017 г. по описа на РУП Казанлък, по
което е оправдан с присъда № 26 от 28.05.2018 г., постановена по НОХД №
9
126/2018 г. на РС Казанлък, потвърдена от ОС Стара Загора с решение № 41
от 20.03.2019 г. по ВНОХД № 1141/2018 г., в размер над сумата от 750 лв.
(седемстотин и петдесет лева) до размера на присъдените от
първоинстанционния съд 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева), както и в
частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Т.Т.Н. от ***, ***,
ЕГН ********** против Прокуратурата на Република България и ОД на
МВР – Стара Загора иск на основание чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на
неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по
чл.144, ал.3 по ДП № 284 ЗМ-1203/2017 г. по описа на РУП Казанлък, по
което е оправдан с присъда № 26 от 28.05.2018 г., постановена по НОХД №
126/2018 г. на РС Казанлък, потвърдена от ОС Стара Загора с решение № 41
от 20.03.2019 г. по ВНОХД № 1141/2018 г., над сумата от 750 лв.
(седемстотин и петдесет лева) до размера на присъдените от
първоинстанционния съд 3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева).
ПОТВЪРЖДАВА решение № 331 от 26.06.2020 г. по гр. д. № 3135/2019
г. на Казанлъшкия районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България и ОД на МВР – Стара
Загора, ДА ЗАПЛАТЯТ на Т.Т.Н. от ***, ***, ЕГН **********, сума в размер
на 217,07 лева, съставляваща направените от него разноски по делото за
платена държавна такса и за възнаграждение за един адвокат за двете
инстанции съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т.Т.Н. от ***, ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на
МВР Стара Загора сумата от 948,71 лв. за юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11