Решение по дело №2152/2007 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

       гр. ****, 29.04.2015 г.

 

                                В    ИМЕТО  НА    НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 19 състав в публичното заседание на шести октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при секретаря Д.И. и с участието на прокурора, като разгледа докладваното от съдия Рубиева гр.д. № 2152/ 2007 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявени са при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 29, ал. 2 вр. чл. 27, пр. 4, вр. с чл. 44 от ЗЗД и чл. 31, ал. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД.

            В исковата молба и в молбите-уточнения към нея ищецът – А.С.И., починал в хода на производството и заместен на основание чл. 120 от ГПК (отм.) от своя правоприемник М.Н. М., твърди, че е собственик на апартамент, находящ се на 2 етаж, находящ се в жилищната сграда на ул. „*********” №72, гр. **** с площ от 136 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна, баня, антре, тераса и килер, при съседи: ул. „*********“, ул. „*****“, двор и калкан, отдолу-апартамент №1 на Н.Й.А., отгоре-апартамент на П.К.Н. и С.И.К., заедно с принадлежащите му: таванско помещение без посочен номер и площ по доказателствен акт, при съседи: двор, калкан, общ хол на тавана, и избено помещение без посочен номер и площ по доказателствен акт, при съседи: ул. „*********“, ул. „*****“, и коридор, заедно с 25 % идеални части от общите части на сградата и от Урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, представляващ по скица парцел XII-17 от кв. 30 по плана на гр. ****, местност „ГГЦ-Зона-Г“, с площ 374 кв.м., при съседи: УПИ XI-16, ул. „*****“ и ул. „*********“, УПИ XIII-18. Твърди, че умишлено е бил въведен в заблуждение относно съдържанието на нотариално заверено пълномощно от 13.05.2005 г., с което е считал, че упълномощава Д.Н.Д. да осъществява действия във връзка със защита на интересите му, свързани с магазин, намиращ се на партерния етаж в описаната сграда. Твърди, че е бил измамен и в действителност с подписаното от него пълномощно е упълномощил Д.Н.Д. да извърши разпоредителни действия, в това число и продажба, на собствения му недвижим имот. Твърди, че упълномощителната сделка е унищожаема и на друго основание, а именно: към момента на подписване на пълномощното е бил в състояние на неспособност да разбира и ръководи действията си, поради прекаран мозъчен инсулт, както и провеждана му лекарствена терапия, в съчетание с алкохол, който му бил даван от Д.Н.Д. и Й.Г.З.. Твърди, че използвайки подписаното от него пълномощно, Д.Н.Д. е сключил с ответника – И.В.В. договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 66, том V, № 13542, дело № 780/ 2005 г. Предявяват се следните искове: иск с правно основание чл. 29, ал. 2 вр. чл. 27, пр. 4, вр. чл. 44 от ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка от 13.05.2005 г., с която ищецът е упълномощил Д.Н.Д. да извърши разпореждане с процесния недвижим имот, поради измама, при условията на евентуалност се предявява иск с правно основание чл. 31, ал. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД за унищожаване на същата упълномощителна сделка, поради това, че при сключването й упълномощителят не е могъл да разбира или да ръководи действията си, и иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД – за недействителност на посочения договор за покупко-продажба поради сключване на този договор от лице, което не е било надлежно упълномощено /по квалификацията на този иск съдът съобразява Решение № 249 от 23.07.2010 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 92/ 2009г., постановено в производство по чл.290 ГПК/. Претендира разноски. Излага съображения в писмени бележки.

          Ответникът – И.В.В. оспорва изцяло предявените искове. По същество моли същите да бъдат отхвърлени по съображения, изложени в писмени бележки.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 188 от ГПК /отм./, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено първоначално заведеното пред СРС гр.д. № 983 от 2006 г. по описа на СРС, ГК, 25-ти състав. Пред СРС е представен препис на договор за делба на съсобствен недвижим имот с нотариално заверени подписи, рег. № 4820 на нотариус Хр. Омарбалиев, вписан в книгите за вписване на 07.05.1963 г., том III, № 241, вх. рег. № 4604, с който на 18.03.1963 г. в реален дял на Н.Й.А. е предоставена собствеността върху недвижими имоти, сред които: двустаен апартамент с хол, кухня, килер, баня, клозет, тераса и антре, разположен във втори етаж на сградата, при съседи: ул. „*********“, ул. „*****“, двор и калкан, отдолу апартамент на Н.Й., отгоре апартамент на Н. и М., застроен върху една площ от 136 кв.м., към който принадлежат: избено помещение, при съседи: ул. „*********“, ул. „*****“, и коридор, и таванско помещение, при съседи: двор, калкан, общ хол, заедно с 25 % идеални части от общите части на сградата и мястото.

Пред СРС, ГК, 25-ти състав е приложено завещание от месец май 1988 г., вписано в Служба по вписванията към СРС на 07.04.2003 г., с което Н.Й.А. завещава на своя син А.С.И. своя апартамент, находящ се на ул. „*********“ №72, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, тераса, таван, мазе и двор, както и цялата покъщнина в апартамента.

          По гр.д. № 983 от 2006 г. по описа на СРС, ГК, 25-ти състав е приложен  протокол за обявяване на саморъчно завещание от 19.02.2003 г., в който е обективирано обявяването от съдия по вписванията пред А.С.И. на оставено за пазене в Службата по впиванията саморъчно завещание на починалата на 30.01.2003 г. Н.Й.А..

           Пред СРС е представено удостоверение за наследници № 3823/ 24.10.2005 г., от което се установява, че Н.Й.А. е починала на 30.01.2003 г. и е оставила следните наследници: А.С.И. – неин син, и М.Н. М. – син на починалата й дъщеря Ц.С.И..

           Като доказателство по гр.д. № 2152/ 2007 г. по описа на СГС е приложено пълномощно от 07.10.2004 г., с което А.С.И. е упълномощил Д.Н.Н. да го представлява пред компетентния съд, като се явява по съдебни дела в защита на интересите му във връзка с недвижимия му имот, находящ се на ул. „*********“ № 72, на партерния етаж и представляващ магазин, както и да го представлява пред всички съдебни инстанции до окончателното завършване на делото, включително и с правото да сключва спогодби, да намалява, оттегля или извършва отказ от иск, да признава исканията на другата страна, както и изобщо да извършва действия, представляващи разпореждане с предмета на делото.

         По делото е приложен препис от Общия регистър от дата 07.10.2004 г.на нотариус Д.Т., рег. № 041, с район на действие РС-****, в който е възпроизведен текста на посоченото пълномощно, като същото е заведено под рег. № 5098/ 07.10.2004 г. Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Д.И.Т. заявява, че на описаното пълномощно, с което А.С.И. е упълномощил Д.Н.Д., липсва щемпел, който да е поставен от него, както и че не си спомня конкретните факти и обстоятелства около удостоверяването на пълномощното. Свидетелят поддържа, че пълномощното е било изготвено според волята на упълномощителя, но не може да твърди дали е изготвено пред него.

С пълномощно /лист 111 от делото пред СГС/ рег. № 12077 от 13.05.2005 г. на нотариус Р.Д., рег. № 274, с район на действие – РС-****, подпечатано с печата и на помощник-нотариус Г.Н. при нотариус Б.Я., рег. № 258, с район на действие – РС-****, А.С.И. е упълномощил Д.Н.Д. да извършва разпоредителни действия – продажба, замяна, ипотека, отдаване под наем и други, включително правото да договаря сам със себе си, за процесния  недвижим имот.

Във връзка с оспорването на подписа, положен от името на А.С.И., и почеркът, отразен в ръкописно написаното име „А.С.И.” под подписа в обсъденото по-горе пълномощно е допусната допълнителна съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че подписът в представеното пълномощно с нот. рег. № 12077/ 13.05.2005 г., приложено по н.д. № 780/ 2005 г. на нотариус Р. Д., е положен от А.С.И., както и че името „А.С.И.“, разположено под подписа в пълномощното,  е написано от ищеца.

          Пред настоящата инстанция е представен предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот от 07.07.2005 г., сключен между А.С.И., в качеството на продавач, и И.В.В., в качеството на купувач. Съгласно чл. 2 от предварителния договор цената на процесния недвижим имот е 50 000 евро, като е посочено, че същата е заплатена изцяло в брой в момента на подписване на договора, който служи като разписка за получената сума.

        Във връзка с оспорване на представения предварителен договор за покупко-продажба от 07.07.2005 г. пред СГС е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която категорично се установява, че подписа в посочения писмен документ е положен от А.С.И..

        С договор за покупко-продажба, сключен на 12.07.2005 г., обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 66, том V, рег. № 13542, дело № 780/ 2005 г., А.С.И., представляван от своя пълномощник Д.Н.Н. /по пълномощно рег. № 12077 от 13.05.2005 г. на Нот. рег. № 258 на НК, СРС/, продава на И.В.В. следния свой собствен недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се на втори етаж в жилищната сграда на ул. „*********“ № 72 в гр. ****, със застроена площ от 136 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, тоалетна, баня, антре, тераса и килер, при съседи: ул. „*********“, ул. „*****“, двор и калкан, отдолу апартамент № 1 – на Н.Й.А., отгоре – апартамент на П.К.Н. и С.И.Н., заедно с принадлежащото му избено помещение без посочен номер и площ по доказателствен акт, при съседи: ул. „*********“, ул. „*****“, и коридор, заедно с принадлежащото му таванско помещение без посочен номер и площ по доказателствен акт, при съседи: двор, калкан, общ хол на тавана, заедно с 25/100 идеални части от общите части на сградата и от урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, представляващ по скица парцел XII-17 от кв. 30 по плана на гр. ****, местността „ГГЦ-Зона-Г-14“, с площ от 374 кв.м., при съседи: УПИ XI-16, ул. „*****“, ул. „*********“, УПИ XIII-18, за сумата от 60 000 лева, която сума продавачът, чрез пълномощника си, е получил изцяло в брой от купувача, преди подписването на настоящия договор. По делото като доказателство е приложено в заверено ксерокопие цитираното нотариално дело.

           Приложен е приемо-предавателен протокол от 10.10.2005 г., от който се установява, че А.С.И. е предал на И.В.В. владението върху жилището, находящо се на ул. „*********“ № 72.

Във връзка с оспорването на приемо-предавателния протокол от 10.10.2005 г. пред СГС е назначена и изслушана съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която категорично се установява, че подписа в цитирания писмен документ е положен от А.С.И., както и че ръкописният текст в същия документ е написан от него.

            В производството пред СРС, 25-ти състав е допусната и изслушана съдебнопсихиатрична експертиза, изготвена от вещото лице – психиатър, от заключението на която се установява, че с оглед приложената по делото медицинска документация и резултатите от извършения преглед ищецът не страда от психично заболяване. Експертът дава заключение, че не са налице данни в периода около 13.05.2005 г. и 12.07.2005 г. А.И. да е бил в състояние, което би изключило психичната му годност да разбере свойството и значението на действията или да ръководи постъпките си. Вещото лице обяснява, че в описания период телесното състояние на ищеца е било сериозно увредено, той е ползвал множество медикаменти и за него употребата на алкохол е била противопоказна. Експертът излага, че във всякакъв вариант алкохолната консумация се отразява върху устойчивостта на вниманието, точността на възприятията и възможностите за правилна оценка, но в случая не са налице данни вследствие на алкохолно повлияване А.С.И. да е получил психотично разстройство на съзнанието изключващо годността му да разбере свойството и значението на подписваното. Вещото лице счита, че ищецът има специфични психични недостатъци, както и пристрастие към изтъкнат музикант, които са били добре известни на познатите му и са могли да бъдат и ползвани за неговото манипулиране.

           По делото са приложени и приети всички медицински документи, въз основа на които вещото лице е изготвило своето заключение.

           По гр.д. 983/ 2006 г. по описа на СРС, 25-ти състав са събрани гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели. В съдебно заседание, проведено на 05.03.2006 г., свидетелката Н. Д.а Т. заявява, че познава ищеца от пролетта на 2000 г., тъй като живее под наем в жилището на племенника му, което се намира под етажа на апартамента на ищеца. Установява, че докато майка му е била жива, А. е живеел с нея. Излага, че ищецът не работи и че почти всеки ден са пиели кафе заедно и са си говорили. Обяснява, че А. й е споделил, че е бил музикант и певец в цирка, че е пял песните на Т.Д.. Излага, че ищецът непрекъснато е говорел за Т.Д. и е твърдял, че той също знае за него и че Т.Д. ще го качи на сцена. Установява, че А. е имал обзаведен апартамент. Излага, че след смъртта на майка му ищецът е получил инсулт, останал е без доходи и е започнал често да говори, че го следят по улиците, че искат да му вземат апартамента, като с времето състоянието му се е задълбочило. Установява, че ищецът е решил да пусне наемател в жилището. Твърди, че А. е изпитвал страх от своя наемател. Свидетелката обяснява, че един ден ищецът е изчезнал, като още на следващия ден след изчезването му са започнали да се качват работници в апартамента му и да изнасят багажа. Излага, че млад мъж е довел А. в апартамента й и че той  се е държал неестествено, твърдял е, че в апартамента му живее Т.Д., както и че от английското посолство правили ремонт на жилището му. Разяснява, че дълго време тя и съпругът й не са виждали ищеца, както и че племенникът му М. е подал сигнал в полицията, че вуйчо му е изчезнал. Поддържа, че впоследствие М. е донесъл документ, че жилището е било продадено, като ищецът не е можел да повярва. Обяснява, че му е показала документите и след като е видял сред тях собственоръчно написаното завещание на майка си, е разбрал, че става нещо нередно.

          От показанията на свидетеля П.Т.Т., депозирани в същото съдебно заседание се установява, че същият е съпруг на свидетелката Н. Т. и че познава ищеца от 2000 г. Излага, че докато майката на А. е била жива, той е бил по-добре, но след смъртта й състоянието му се е влошило, започнал е да говори несвързани неща и не е имал средства за издръжка, тъй като са живеели главно от пенсията на майка му. Обяснява, че ищецът често е ходел при него и съпругата му, за да му помагат. Обяснява, че ищецът е бил музикант и е пял песните на Т.Д., както и че в определен момент им е съобщил, че ще го качват на сцена и е започнал да се разпява. Поддържа, че А. е получавал касетки и писма, написани на ръка, в плик без печат. Установява, че ищецът е имал квартирант на име Д.. Твърди, че А. е говорел за него със страхопочитание, както и че му е казвал, че той работи в разузнаването. Поддържа, че ищецът е говорел, че го преследват жени, които искали дете от него, както и виетнамци и китайци. Обяснява, че А. му е споделил, че Д. ще му помогне да си вземе магазина. Излага, че А. не е добре здравословно, както и че има мания, че е голям певец. Обяснява, че им е разказвал, че подготвя апартамента си за Т.Д. и че са идвали хора от английската легация, за да оглеждат апартамента. Твърди, че Д. му е съобщил, че е завел А. в болница, тъй като е получил инсулт. Обяснява, че когато ищецът се е прибрал от болницата, е пиел доста лекарства и не е бил добре. Твърди, че А. му е съобщил, че ще правят ремонт в апартамента и няма да живее в него известно време, като след това са дошли цигани, които са започнали да изнасят покъщнината му. Поддържа, че когато ищецът се е появил след известно време, е бил пийнал и е обяснил, че се прави ремонт, тъй като ще идва Т.Д.. Излага, че се е обадил на племенника на А. и му е казал, че се изнася багаж от апартамента. Установява, че след няколко дни ищецът се е появил, като през това време племенникът му е направил проверка в службата по вписванията и е оставил копия от нотариални актове на него и съпругата му. Твърди, че когато ги е показал на ищеца, той се е разтреперил и е бил много учуден, че апартаментът му е бил продаден. Обяснява, че А. се е развикал, както и че е казал, че е бил измамен от мошеници.

           Пред СРС е разпитан и правоприемникът на ищеца – М.Н. М.. Настоящият съдебен състав намира, че показанията на това лице следва да бъдат обсъдени, тъй като към момента на тяхното депозиране, лицето не е имало качество на главна страна в процеса. В съдебно заседание свидетелят М. установява, че вуйчо му имал психично заболяване от много години, което според експерти прогресира. Излага, че вуйчо му непрекъснато следвало да взема лекарства. Споделя, че вуйчо му на моменти ставал съвсем друг човек, мислил се за велик музикант, внушавал си, че е най-великият интерпретатор на Т.Д.. Заявява, че след като починала майката на вуйчо му и негова баба вуйчо му получил тежък инсулт и съвсем се „предал”. Установява, че след като бил уведомен, че вуйчо му е изчезнал, веднага пристигнал от Варна в **** и установил, че апартаментът, в който живеел вуйчо му, е продаден. Излага, че вуйчо му споделил, че не е продавал апартамента, а е бил „подлъган” да подпише някакви пълномощни, като му било обяснено, че ще му бъде върнат реституирания магазин, който е под апартамента.

         Пред състава на СГС по реда на чл. 114 от ГПК (отм.) ответникът е дал обяснения. В съдебно заседание същият заявява, че през 2005 г. се е прибрал от Испания. Твърди, че е научил, че процесният апартамент се продава, когато е минавал по бул. „Мария Луиза“. Обяснява, че се е обадил на посочения в обявата телефон, разговарял с ищеца, попитал е дали може да види апартамента, след което е отишъл и го е огледал, като по време на огледа ищецът е бил сам. Поддържа, че когато е отишъл втори път в апартамента, е имало и друг човек с ищеца на име Златев. Твърди, че при първото си посещение в процесния апартамент е дал на ищеца четири или пет хиляди евро, без да му подпише никакъв документ, като при второто си посещение му е доплатил сумата до 50 000 евро. Поддържа, че са подписали договор за покупко-продажба, но ищецът му е казал, че му е нужно време, за да си изнесе багажа. Установява, че след като А. изнесъл багажа, са отишли при нотариус, за да изповяда сделката. Ответникът заявява, че подписът за „купувач“ в представения по делото предварителен договор за покупко-продажба е негов, както и че името е положено лично от него на ръка. Твърди, че договорената цена е била 50 000 евро, но поради високите нотариални такси, по предложение на служителките на нотариуса, в нотариалния акт е била записана сумата от 50 000 лв.

        Видно от писмо изх. № 278/22.03.2013 г., вх. № 37003/ 28.03.2013 г. по описа на СГС, изходящо от Нотариалната камара на Република България, нотариус Б.Я., рег. № 258, с район на действие – РС **** е заличен от Регистъра на Нотариалната камара, считано от 15.02.2010 г., въз основа на влязла в сила присъда по ВНОХД 2114/ 2008 г. на СГС. В писмото е посочено, че към 13.05.2005 г. помощник-нотариус Г.Д.Н. е вписан като помощник-нотариус при нотариус Б.Я.. Съгласно приложения писмен документ със заповед № АС-69/ 23.03.2010 г. на Председателя на Софийски районен съд архивът на нотариус Б.Я. е приет от съдия по вписванията Н.К., като печатът му е иззет и се съхранява.

        По делото е приложен препис от Общия регистър от дата 13.05.2005 г.на нотариус Б.Я., рег. № 258. Във връзка с разчитане на текста на записването в регистъра на 13.05.2005 г. е допусната съдебно-графологична експертиза, от заключението на която се установява, че в оспорения текст се разчита следният текст: „Декларация по чл. 226, ал. 1 ДПК 3 лева 117189; упълномощава Д.Н.Д. да представлява по данъчни, съдебни, общински, технически и нотариуси, подава документи, снабдява данъчни оценки, скици, сключва спогодби, разпоредителни действия – продажба, замяна имот, гр. ****. ул. „*********“, ап. 72. Ет. 2, площ 136 кв.м.; № 241, вх. № 4604/ 63…… 3 лева 117189“.

        Във връзка с възражението на ответника, че след датата на заверка на процесното пълномощно рег. №12077/13.05.2005г. ищецът – А.С.И. е извършил множество съзнателни и целенасочени действия във връзка с продажбата на процесния апартамент са приложени оспорените и описани по-горе предварителен договор от 07.07.2005г., нотариален акт №66 от 12.07.2005г.; договор за наем на недвижим имот от 30.06.2005г., съгласно който ищецът е наел 2 – рия етаж от имот, находящ се на бул. „Цар Б. ***, като е заплащал суми, съгласно приложена разписка от 31.12.2005г.; приемо-предавателния протокол от 10.10.2005г., както и попълнена и подписана лично от ищеца адресна карта за промяна на настоящ адрес, заведена под №1790/30.11.2005г. в Столична община – район Витоша, като видно от съдържанието й ищецът е посочил, че идва от адрес: ул. „*********” №72 и е установен на адрес: бул. „Цар Б. ІІІ” №421.    

        Съгласно препис-извлечение от акт за смърт № 0245 от 30.12.2010 г., издаден от гр. Пещера, А.С.И. е починал на 30.12.2010 г.

        От удостоверение за наследници № 00151/ 17.01.2011 г. на Столична община, район „Оборище“ се установява, че А.С.И. е оставил следните наследници по закон: Ц.С.И. – сестра, починала на 25.12.1994., и М.Н. М. – син на Ц.С.И..

Съдът, преценявайки останалите събрани по делото доказателства, намира, че не следва да ги обсъжда, тъй като от същите не се установяват релевантни по делото факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

По главния иск с правно основание чл. 29, ал. 2, вр. с чл. 27, пр. 4, вр. чл. 44 от ЗЗД.

Фактическият състав на измамата изисква: 1. да е сключена сделка; 2. едната страна по сделката да е била в заблуждение относно характера и/или последиците от сделката; 3. заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или от трето лице и 4. сделката да е сключена поради заблуждението. Освен тези общи предпоставки, ако страната е въведена в заблуждение от трето за сделката лице, чл. 29, ал. 2 от ЗЗД, поставя и изискването насрещната страна също да е знаела или според обстоятелствата да не е могла да не знае за измамата. Изпадането в заблуждение е състояние, което се предхожда от един чисто субективен механизъм на формирането му. Не са без значение личните качества, опитността и знанията на лицата, за които се твърди, че са заблудени. Дори да се презумира състоянието на заблуда у ищеца, следва да се установи, че то е резултат от действията на другата страна или от трето лице, а не е породено от грешка или небрежност. При измамата невярната представа може да се отнася до всички елементи на сделката - т.е. до нейното съдържание, а може да е насочена към мотивиране за сключване на сделката. Авторът на измамата следва да съзнава както действията си и тяхната насоченост, така и правните последици от тези действия, а сделката следва да е извършена в пряка причинна връзка с това поведение - т.е. да е сключена в резултат на измамата. Като основен критерий за наличие на предпоставките по чл. 29 от ЗЗД се определя това, че измамата като основание за унищожаемост на сделките следва така да е опорочила волята на лицето, че ако последното би действало, съзнавайки действителното положение, никога не би сключило такава сделка. /в този смисъл решение № 25 от 24.04.2012 г. по т.д. № 63/ 2011г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Тежестта на доказване на посочения по-горе сложен фактически състав е на ищеца – чл. 127 от ГПК (отм.), който следва да проведе пълно и главно доказване. Пред настоящата инстанция ищецът не проведе такова доказване. Чрез свидетелските показания, депозирани от Н. Т., П.Т. и М. М., които като взаимно непротиворечиви съдът изцяло кредитира, се установи, че ищецът е имал здравословни проблеми и мания по известен изпълнител. От обсъдените показания, се установи, че е бил лесно манипулируем, че в апартамента му е бил извършван ремонт и изнасян багаж в негово отсъствие. Въпреки това дори и да се приеме, че трети лица са поддържали невярна представа у ищеца по отношение на извършената от него упълномощителна сделка, по делото не се установи, че ответникът е знаел или според обстоятелствата не е могъл да не знае за измамата.

От заключенията на изготвените основна и допълнителна съдебно-почеркова експертиза, които съдът кредитира като компетентно изготвени, по категоричен начин се установи, че подписите в представеното  пълномощно с рег. № 12077/ 13.05.2005 г., в приетите като доказателства по делото предварителен договор за покупко-продажба от 07.07.2005 г. и приемо-предавателен протокол от 10.10.2005 г. са положени от ищеца, както и че ръкописният текст в същите документи е написан от него. Поради тези съображения съдът следва да обсъди посочените писмени документи наред с останалия доказателствен материал и да ги кредитира с оглед тяхната доказателствена стойност.

От обсъдените поотделно и в тяхната съвкупност писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено, че първоначално ищецът е желаел да упълномощи лицето Д.Н.Н. да го представлява във връзка с интересите му по отношение на недвижимия имот, представляващ магазин и находящ се на партерния етаж на ул. „*********“ № 72, но впоследствие е извършил ново упълномощаване, което представлява отделна едностранна правна сделка, сключена на друга дата – 13.05.2005 г., и касаеща различен недвижим имот – а именно: процесният апартамент.

По делото не се събраха доказателства за конкретни действия, извършени от страна на трети лица, които да са въвели в заблуждение ищецът да сключи упълномощителната сделка за разпореждане с процесния имот, както и за знание от страна на ответника за наличието на заблуда или създадена невярна представа у ищеца. От изготвената съдебно-психиатричната експертиза се установи, че  ищецът има специфични психични недостатъци, както и пристрастие към изтъкнат музикант, които са били добре известни на познатите му и са могли да бъдат използвани за неговото манипулиране, но в случая не се доказа по категоричен начин, че трети лица са се възползвали от тях, както и че ответникът е знаел или според обстоятелствата не е могъл да не знае за измамата.

От приложените писмени доказателства съдът достига до извода, че ищецът е имал ясна представа относно характера на упълномощителната сделка и относно нейните правни последици. Поради това атакуваното от ищеца пълномощно не е унищожаемо на основание чл. 29, ал. 2 от ЗЗД. От изложеното, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав, които следва да бъдат кумулативно налице, за да бъде основателен иска. Обратно, ответната страна, чрез проведеното насрещно доказване, посредством обсъдените по-горе доказателства, установи, че ищецът е имал трайно намерение да се разпореди с процесния недвижим имот и да отиде да живее на друго място.

          Следователно искът по чл. 29, ал. 2, вр. с чл. 27, пр. 4, вр. чл. 44 от ЗЗД се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

          По евентуално предявения иск по чл. 31, ал. 1, вр. чл. 44 от ЗЗД:

От  приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установи, че при сключване на упълномощителната сделка на 13.05.2005 г. ищецът е могъл да разбира свойството и значението на извършеното или да ръководи постъпките си, тъй като не страда от психично заболяване и в периода около 13.05.2005 г. и 12.07.2005 г. ищецът не е бил в състояние, което би изключило психичната му годност да разбере свойството и значението на действията или да ръководи постъпките си. Вещото лице установява, че не са налице данни вследствие на алкохолно повлияване ищецът да е получил психотично разстройство на съзнанието. С оглед изложеното съдът приема, че извършената упълномощителна сделка по отношение на третото лице Д.Н.Д. не е била резултат на болестно мотивирано поведение на ищеца, което го е лишило от психична годност да разбира свойството и значението на извършеното от него. Следователно атакуваната упълномощителна сделка не е унищожаема на основание чл. 31, ал.1 от ЗЗД.

С оглед на приетото, предявеният иск с правно основание чл. 31, ал.1, вр. чл. 44 от ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

По отношение на иска с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД – за недействителност на договора за покупко-продажба:

Извършената въз основа на процесното пълномощно от 13.05.2005 г. покупко-продажба, по силата на която третото лице Д.Н.Д. като пълномощник на ищеца е продал жилището му на ответника представлява валидна сделка с оглед наличието на надлежна представителна власт.  Предвид изложеното по отношение на упълномощителната сделка, тази разпоредителна сделка за покупко-продажба също е действителна. От приетите по делото доказателства съдът приема, че третото лице е действало в кръга на предоставените му от ищеца пълномощия, които са съобразени с наличните у последния материални права върху вещта, предмет на разпоредителната сделка, и към датата на нейното реализиране. Възражението на ищеца, че ответникът не му е заплатил продажната цена, е неотносимо, доколкото съдът не е сезиран с иск за неизпълнение на задължение по облигационен договор, а от друга страна в нотариалния акт, обективиращ договора за покупко-продажба, е посочено, че цената е заплатена предварително, като в представения по делото предварителен договор за покупко-продажба от 07.07.2005 г. е предвидено, че същият служи като разписка за получената сума.

Ето защо сключеният чрез пълномощник договор за покупко-продажба е породил действие за представлявания, поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

           Предвид изхода на спора и на основание чл. 64, ал.2 от ГПК /отм./ ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски в размер на 19.50 лв., като не следва да бъде присъждано адвокатско възнаграждение, тъй като не са представени доказателства за извършено плащане.

Така мотивиран, съдът

 

          Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от А.С.И., ЕГН: **********, починал в хода на процеса и заместен на основание чл. 120 от ГПК (отм.) от своя правоприемник М.Н. М., ЕГН **********,***, съдебен адрес: гр. ****, ул. „П.” №**, ап.* кантора-адв. В.  против И.В.В., ЕГН: **********, съдебен адрес:***-адв. С.Г. иск с правно основание чл. 29, ал. 2 вр. 27, пр. 4 вр. чл. 44 от ЗЗД за унищожаване на упълномощителната сделка от 13.05.2005 г., с която ищецът е упълномощил третото лице Д.Н.Д. да извърши разпореждане със собствения му недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. ****, ул. „*********“ № 72, на втори етаж, поради измама.

ОТХВЪРЛЯ, предявеният при условията на евентуалност от А.С.И., ЕГН: **********, починал в хода на процеса и заместен на основание чл. 120 от ГПК (отм.) от своя правоприемник М.Н. М., ЕГН ********** против И.В.В., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 31, ал. 1 вр. чл. 44 от ЗЗД за унищожаване на упълномощителнате сделка от 13.05.2005 г., с която ищецът е упълномощил третото лице Д.Н.Д. да извърши разпореждане със собствения му недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. ****, ул. „*********“ № 72, на втори етаж, поради, поради това, че при сключването й упълномощителят не е могъл да разбира или да ръководи действията си.

 ОТХВЪРЛЯ, предявеният от А.С.И., ЕГН: **********, починал в хода на процеса и заместен на основание чл. 120 от ГПК (отм.) от своя правоприемник М.Н. М., ЕГН ********** против И.В.В., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД – за недействителност на договора за покупко-продажба на посочения апартамент поради сключване на този договор от лице, което не е било надлежно упълномощено.

ОСЪЖДА А.С.И., заместен на основание чл. 120 от ГПК (отм.) от своя правоприемник М.Н. М., да заплати на И.В.В. сумата от 19.50 лв. /деветнадесет лева и 50 ст./, на основание чл. 64, ал.2 от ГПК /отм./.

Решението подлежи на обжалване пред САС на основание чл. 197 ГПК /отм./ в 14-дневен срок от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено.

 

                                                                                  СЪДИЯ: