Р
Е Ш Е Н И Е № 826
26.02.2014г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, X – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Величка Динкова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2159 по описа за 2013г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са обективно съединени искове с правна квалификация чл.79, ал.1 вр. с чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът В.А.Т. чрез адв. Б.И. моли съда да осъди ответника да предаде владението върху гараж № 1 с площ от 16.89 кв.м, находящ се в западната част на УПИ ***** по плана на кв. „*** – юг, гр. П., целият с площ от 418 кв.м, при граници и съседи: *****, а по скица на сграда: обект с идентификатор № ***** с предназначение: хангар, депо, гараж, по КК и КР одобрени със заповед № РД -18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, който гараж ответникът „Джи Ес Джи” ЕООД с управител Д.Д. се бил съгласил да построи и предаде до 30.03.2008г. въз основа на сключен между страните договор от 18.12.2007г. във формата на нотариален акт за учредяване правото на строеж. Евентуално, ако гаражът не е завършен се иска от съда ответникът да бъде осъден да го завърши и да предаде ползването му на ищеца с констативен акт образец 15 и разрешение за ползване в определен от съда срок. Иска се още ответникът да заплати обезщетение за пропуснатата полза от невъзможността да ползва собствения си гараж за периода от 26.09.2008г. до датата на подаването на исковата молба – 07.02.2013г., в размер на 90 лева месечно, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.09.2008г. до 07.02.2013г. в размер на сума от 1 336.72 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното му изплащане. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответникът „Джи Ес Джи” ЕООД с управител Д.Г.Д. чрез адв. Н.Б. оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на договора от 18.12.2007г., предварителен такъв и анекс към него въз основа на който дължи предоставяне ползването на гараж № 1, но твърди, че не същият не е въведен в експлоатация и респ. не е предаден на ищеца поради обстоятелството, че последният отказва да подпише констативен акт образец 15 – за степен на завършеност на обекта и съответствието му с нормативните изисквания към строителни обекти. В тази твърди, че гаражът е изграден, има необходимата строителна документация за качествено изпълнение на СМР, но ищецът необосновано, неправомерно спира процедурата по предаването на обекта и финализиране на сделката. Ангажират се доказателства. Оспорва наличието на вреди, които ищецът твърди да е претърпял в резултат невъзможността да ползва процесния гараж. Претендират се разноски. Ангажират се доказателства.
Съдът след преценка на събрания по делото доказателствен материал поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК като взе предвид становището на страните намира за установено.
В исковата молба се твърди, че между
страните е сключен договор, по силата на който ответникът се е задължил да
построи и предаде на ищеца в срок до 30.03.2008 г. следния обект: гараж № 1
подробно индивидуализиран по-горе. Това обстоятелство не е спорно и се доказва
от представените писмени доказателства: анекс от 26.11.2007 г. и нотариален акт
№ **** г. на нотариус С., рег. № 135, с район на действие РС – Пловдив.
Не е спорно и обстоятелството, че към
момента процесният гараж не е предаден на ищеца, респ. същият не е въведен в
ескплоатация. Не се спори и досежно факта, че ищецът не е подписал констативен
акт образец 15 за процесния гараж.
Следователно,
основният спорен по делото въпрос е правомерно ли ищецът отказва да подпише акт
образец 15 поради технически несъответствия изпълнението на СМР и със
строителната документация и нормативните изисквания по строителството на
обекта. Съответно неподписването на акт образец 15 поставя в невъзможност
ответника да въведе в експлоатация обектите и да изпълни договорените си
задължения.
Съгласно чл. 176, ал.1 ЗУТ след завършване на строежа
възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор,
съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен
съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 2 и условията на сключения
договор. В случаите, когато изпитванията не са успешни, строителството не се
счита за завършено и възложителят има правата по чл. 265 от Закона за
задълженията и договорите – ал. 4 на чл.176. Законодателната уредба
на съдържанието констативен акт образец 15 е доразвита и в НАРЕДБА № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството на министъра на регионалното
развитие и благоустройство. Съгласно чл.7, ал.3, т.15 от същата Наредба № 3 констативен
акт за установяване годността за приемане на строежа (част, етап от него) се
съставя на основание чл.176, ал. 1 ЗУТ от възложителя, проектантите по всички
части на проекта, строителя, лицето, упражняващо строителен надзор, и от
технически правоспособните физически лица към него, упражнили строителен надзор
по съответните части, или от техническия ръководител за строежите от пета
категория. Този акт е основание за съставяне на окончателен доклад от лицето,
упражняващо строителен надзор. С този акт се извършва предаването на строежа и
строителната документация от строителя на възложителя. Съответно в т.а, б и в
на чл.7, ал.3, т.15 от Наредба № 3 е посочено каква документация съдържа
констативния акт – образец 15.
С Определение № 584 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. №
908/2011 г., II т. о., ТК, ВКС изразява становище, че въпросът дали издаденият
констативен акт обр. 15 установява годността за приемане на строежа съгласно
изискванията на чл. 176 ЗУТ
е фактически, а не правен. Отговорът на
този въпрос е изцяло в зависимост от доказателствата по конкретното дело.
В тази връзка процесуалните усилия на ищеца са изцяло
концентрирани върху анализа на намиращите се по делото строителни книжа от
гледна точка съответствието на тяхната техническа спецификация с фактически
осъществените СМР, при което ищецът многократно поддържа, че констативния акт
образец – 15 е изготвен на база на строителна документация, която е
фалшифицирана и недействителна и която в крайна сметка цели да неглижира едно
некачествено, несъобразено със строителните книжа и нормативни изисквания
строителство на обекта. На базата на тези твърдения ищецът отказва да приеме
акт-образец 15, т.е по същество възразява срещу качеството на изпълнението на
СМР.
Същевременно обаче ищецът не ангажира доказателствени
средства, които да подкрепят неговата теза – обективно по делото са налични
анализи на строителните книжа, които страната интерпретира, ползвайки специални
знания, с каквито съдът не разполага. Именно това обуславя наличието на
обективна невъзможност за настоящата инстанция да свърже твърдяното техническо
несъответствие с квалификацията за неизпълнение осъществените от ответника СМР.
В тази насока по делото дори не е поискана съдебно-техническа експертиза, която
на базата на собствен анализ на да даде заключение за съответствието, респ.
несъответствието на строителното мероприятие. Впрочем и с решение №
668/09.05.2011 постановено по гр.д. № 740 по описа на Окръжен съд – гр.
Пловдив, VIII
– ми гр.с-в в обстоятелствената част на съдебния акт е ясно отразено, че Т. не
ангажира доказателства за наличието на обективни причини за неподписването на
акт – образец 15.
Следователно, да се кредитира ищцовата теза означава съдът,
без наличието на обективни доказателствени източници да приеме, че от
техническа страна изложеното от ищеца е вярно, на базата на който фактически
извод да направи този от правна страна, касаещ наличието на неизпълнение по
договора, респ. да прогласи, че правомерно ищецът отказва да подпише
акт-образец 15 и че неблагоприятните последици затова са за сметка на
ответника, при което да се обследва въпросът за претърпените от ищеца вреди. В
тази връзка съдът няма правомощия да обявява за недействителен констативния
акт, а единствено на базата на доказателствата по делото да вземе становище
дали издаденият констативен акт обр. 15 установява годността за приемане на
строежа съгласно изискванията на чл. 176 ЗУТ.
Ето защо настоящата инстанция приема, че ищецът
Т. не ангажира доказателства за наличието на обективни причини за
неподписването на акт – образец 15. От тук следва, че необосновано е отказал
предложеното му от длъжника изпълнение, още повече, че съгласно чл.3, ал. 1 от
Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове
за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти
изисква искането за издаването на разрешение за въвеждане в експлоатация да се
извърши от възложителя – в случая ищеца. При което без да подписва акт-образец
15 и без да докаже, че има обективни причини затова страната сама блокира
възможността за въвеждане в експлоатация на обекта. Следователно същата няма
право да претендира обезщетение за пропуснатите ползи от невъзможността да
ползва гаража, тъй като ако бе оказала необходимото съдействие ответникът би
изпълнил задължението си – арг. от чл. 96 ЗЗД.
По изложените съображения предявените
искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Безпредметно
е анализираните на съдебно-оценителните експертизи за средномесечната наемна
стойност на гаража, тъй като преди тяхното ангажиране страната е следвало да
ангажира друг вид експертиза, която първо да установи въпроса за съответствието
на строителните работи с констатираното в акт-образец 15, респ. имало ли е
основание от техническа страна за оспорването и неприемането им.
По
въпроса за разноските – без уважение следва да се остави искането на ищеца за
сторените от него разноски. Ответникът претендира разноски в размер на 2000
лева за настоящето производство. Ищецът прави възражение за прекомерност.
Възнаграждението
следва да се намали наполовина – с оглед правната и фактическа сложност на
делото, от една страна, и от друга предвид размерите ориентирани към
минималните такива по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.А.Т.,***, ***** с адв. Б.И. *** против „Джи Ес Джи” ЕООД, с ЕИК ********* с управител Д.Г.Д. със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Колхида” № 9 чрез адв. Н.Б. *** иск с правна квалификация чл.79, ал.1 вр. с чл.82 ЗЗД за осъждането на ответника да предаде владението върху гараж № 1 с площ от 16.89 кв.м, находящ се в западната част на УПИ ***** по плана на кв. „*****, гр. П., целият с площ от 418 кв.м, при граници и съседи: *****, а по скица на сграда: обект с идентификатор № ***** с предназначение: хангар, депо, гараж, по КК и КР одобрени със заповед № РД -18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, който гараж ответникът се бил съгласил да построи и предаде до 30.03.2008г. въз основа на сключен между страните договор от 18.12.2007г. във формата на нотариален акт за учредяване правото на строеж., както и искането ответникът да заплати обезщетение на ищеца за пропуснатата полза от невъзможността същият да ползва собствения си гараж за периода от 26.09.2008г. до датата на подаването на исковата молба – 07.02.2013г., в размер на 90 лева месечно, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.09.2008г. до 07.02.2013г. в размер на сума от 1 336.72 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното му изплащане като неоснователни и недоказани;
ОСЪЖДА В.А.Т.,***, ***** с адв. Б.И. *** да заплати в полза на „Джи Ес Джи” ЕООД, с ЕИК ********* с управител Д.Г.Д. със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Колхида” № 9 чрез адв. Н.Б. ***00 / хиляда/ лева, която представляват разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п./В.Атанасов/
Вярно с оригинала
ВД