Р Е Ш Е Н И Е
№ 13 16.01.2020 г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети състав
На петнадесети януари 2020 година
В публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от Председателя
Гр. дело № 1097 по описа за 2019 година,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на вземане,по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед № 294/20.03.2019г. по Ч.гр.д. № 495/2019 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника В.С.А. *** да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна незаплатена ел.енергия по фактури, издадени в периода от 20.11.2018 г. до 08.01.2019 г. за обект в гр. Търговище, кв. „Малчо М.“, ул. „Радомир“ № 14 от която - главница в размер на 523.61 лв. и лихва за забава в размер на 9.90 лв. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2019г. до окончателното изплащане, на осн. чл.410 ал.1 т.1 ГПК, както и сумата от 25 лв. – разноски за държавна такса и 50 лв. – за юрисконсултско възнаграждение по делото. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. Указано е на кредитора и той е предявил положителен установителен иск – да бъде признато съществуването на вземането, посочено по-горе. Ищецът обосновава вземането си с това, че ответникът е клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна, с клиентски № ********** и абонатен номер № ********** за обект в гр. Търговище, кв. „Малчо М.“, ул. „Радомир“ № 14, потребил, консумирал е електрическа енергия на същия обект, за която са издадени фактури в периода от 20.11.2018г. до 08.01.2019г., но не е заплатил стойността на потребената електрическа енергия, поради което му е начислена и лихва за забава , считано от падежа на всяка от фактурите до 08.03.2019г. Двете страни по делото са в облигационни отношения по силата на ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна. Задължението на ответника произтича от чл.17 т.2 ОУПЕЕ, сроковете за плащане са уговорени в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6 от същия изрично е посочено, че потребителят се счита надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Лихвата за забава е уговорена в чл.38 ОУДПЕЕ. Поради неизпълнение от ответника на парично задължение за заплащане на потребена електрическа енергия на конкретния обект, ищецът е подал на 19.03.2019 г. заявление по чл.410 ГПК във вр. чл.107 ЗЕ и е издадена процесната заповед. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено вземането посочено по-горе, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК. Редовно призован в открито заседание , ищецът се представлява от упълномощения юрк. М.М., който поддържа иска така, както е предявен.
Ответникът редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от адв. А. – назначен особен процесуален представител на ответника. Същият оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен, но няма изложени конкретни възражения и съображения за това. В открито заседание адв. А. поддържа писмения отговор, а евентуално с оглед представените в открито заседание писмени доказателства и заключението на експертизата счита, че иска следва да бъде уважен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 294/20.03.2019г. по Ч.гр.д. № 495/2019 г. по описа на РС-Търговище е разпоредено на длъжника В.С.А. *** да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна незаплатена ел.енергия по фактури, издадени в периода от 20.11.2018 г. до 08.01.2019 г. за обект в гр. Търговище, кв. „Малчо М.“, ул. „Радомир“ № 14 от която - главница в размер на 523.61 лв. и лихва за забава в размер на 9.90 лв. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2019г. до окончателното изплащане, на осн. чл.410 ал.1 т.1 ГПК, както и сумата от 25 лв. – разноски за държавна такса и 50 лв. – за юрисконсултско възнаграждение по делото. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 във вр. с чл.47 ал.1 изр. последно и ал.3, поради което съдът е указал на кредитора възможността в едномесечен срок от съобщаването, че може да предяви иск относно вземането си. Това обуславя и правния интерес на кредитора да предяви иск, при спазен преклузивен едномесечен срок, за установяване на вземането по реда на 422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК – положителен установителен иск за съществуване на вземането във вр. във вр. с тогава действащите чл.17 т.2 ОУДПЕЕ; вр. чл.26 и чл.38 ОУДПЕЕ и чл.86 ЗЗД.
Безспорно се установи, че въз основа на заявление № 4247390 , клиентът В.С.А., с постоянен адрес ***, от една страна, е сключил с „Енерго-Про Мрежи“ АД-Варна, от друга страна, договор № 4247390/16.08.2016г. за достъп и пренос на електрическа енергия приз електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про Мрежи“ АД при Общи условия, за доставка на електроенергия на следния обект на клиента: къща с адрес гр. Търговище, ул. „Радомир“ № 14-А в кв. „Малчо М.“ /сега кв. „Въбел“/, абонатен номер: **********.
От представените от ищеца писмени доказателства – извлечение от сметка към 08.03.2019г. , фактури 3 бр.; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 29.05.2019г.; извлечение за фактури и плащания към 27.05.2019г., както и от писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза , потвърдено и допълнително разяснено от вещото лице Е.В. в о.з. на 15.01.2020г. се установи безспорно следното: За потребената ел. енергия за аб.№ ********** с кл.№ ********** за обект на потребление на адрес в гр. Търговище, кв. „Малчо М.“, ул. „Радомир“ № 14 издадените и неплатени фактури са както следва: 1. Ф-ра № **********/20.11.2018г. ., с период на потребление от 05.10.2018г. до 04.11.2018г. , с падеж на фактурата 10.12.2018г. – за сумата от 222.64 лв. ; 2. Ф-ра №**********/05.12.2018г. ., , с падеж на фактурата 25.12.2018г. – за сумата от 0.13 лв.; 3. Ф-ра № **********/08.01.2019г. – такса в размер на 19 лв.; 4. Ф-ра № **********/20.12.2018г. , с период на потребление от 05.11.2018г. до 05.12.2018г. , сумата от 281.84 лв., с падеж на фактурата 10.01.2019г. Начислените сума са на база показания от редовен отчет на електромера. Общо неплатените задължения по посочените фактури, които са издадени в периода от 20.11.2018 г. до 08.01.2019 г. са в размер на 523.61 лв., а незаплатената лихва към 08.03.2019г. върху незаплатените просрочени задължения е в размер на общо 9.90 лв., като в таблица № 2 са посочени по отделно за всяка фактура.
Предвид установената безспорна фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Ответникът като собственик на жилищен имот с адрес в гр. Търговище, ул. „Радомир“ № 14-А е ползвал същия и за него е имал сключен договор за доставка и пренос на електрическа енергия. Отношенията между ищеца - „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна и ответника – В.С.А. са възникнали по силата на чл.4 ал.1 от ОУДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби“ АД. Ответникът като потребител на ел.енергия е имал задълженията по чл.17 т.2 от ОУ – да заплаща стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начините, определени в същите тези ОУ, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в срок /чл.26 т.6 от ОУ/, при консумация под 360 лв. месечно потребителят заплаща използваните количества ел. енергия веднъж месечно в срока, указан във фактурата /чл.27 ал.1 от ОУ/. Съгласно чл.38 от ОУ, потребителят, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Енерго-Про Продажби“ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. От писмените доказателства, заключението на ССЕ се налага извода, че ответникът е потребявал ел.енергия в периода от 05.10.2018г. до 05.12.2018г., за което са издадени четирите фактури, в периода от 20.11.2018г. до 20.12.2018г., като падежът на последната фактура е 10.01.2019г., а от 08.01.2019г. е прекъснато електрозахранването. Както е посочено и в заявлението по чл.410 от ГПК претендираната сума от 523.61 лв. е за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени в периода от 20.11.2018г. до 08.01.2019г. Искът за сумата в размер на 523.61 лв., представляваща стойността на доставената и потребена ел.енергия по посочените фактури и съответно искът за сумата в размер на 9.90 лв. , представляваща мораторна лихва за забава, се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в исковото производство, в пълен размер от общо 675 лв. /75 лв. – довнесена д.т. , 300 лв. – депозит за адвокатско възнаграждение на назначения особен процесуален представител на ответника, 150 лв.- депозит за съдебна икономическа експертиза и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение/, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, и съответно направените разноски в заповедното производство в размер на общо 75 лв. /25 лв. – д.т. и 50 лв.-юрк.възнаграждение./
Въз основа на изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауръс-Г, представлявано от П.С., Я.Д. и Г.К., действащи чрез юрк. М.Й.М., против В.С.А., ЕГН **********,*** , съдебен адрес *** , чрез назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител - адв. М.А. *** , за сумата в размер на 523.61 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода от 20.11.2018 г. до 08.01.2019 г., за абонатен номер ********** за обект в гр. Търговище, кв. „Малчо М.“, ул. „Радомир“ № 14, както и за сумата в размер на 9.90 лв. , представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, начислена за периода от падежа на всяка фактура до 08.03.2019г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.03.2019г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 294/20.03.2019г. по Ч.гр.д. № 495/2019 г. по описа на РС-Търговище.
ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН **********,*** , съдебен адрес *** , чрез назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител - адв. М.А. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауръс-Г, представлявано от П.С., Я.Д. и Г.К., действащи чрез юрк. М.Й.М. сумата в размер на 675 лв., представляваща направени по Гр.д. № 1097/2019г. по описа на РС-Търговище разноски в исковото производство, съразмерно уважената част от исковете, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН **********,*** , съдебен адрес *** , чрез назначен по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен процесуален представител - адв. М.А. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауръс-Г, представлявано от П.С., Я.Д. и Г.К., действащи чрез юрк. М.Й.М. сумата в размер на 75 лв., представляваща направени разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 495/2019г. по описа на РС-Търговище, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: