Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

Гр. К., 09.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. K.,  ІI – ри състав  в публично заседание на девети декември две хиляди и деветнадесета  година, в състав :

 

                                         Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

При секретаря                Д.М.                          и в присъствието

на прокурора                                                                     разгледа докладваното

от съдията                             Атанасова                        АНД № 328  по описа

за 2019 година, за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Т.С.Г., ЕГН ********** ***, ж. к. „С.Т.”, бл. 306, вх. „В“, ет. 4, ап. 77 е подал жалба до РС - гр. K., чрез административнонаказващия орган – началника на РУ - гр. Г. срещу наказателно постановление № 18 – 0267 - 000499 / 03.12.2018 г., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И  НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят  моли  съдът  да  постанови  решение,  с  което  да не му се отнема свидетелството за управление на МПС за срок от 3 / три / месеца.

С Решение № 88 / 12.04.2019 г. постановено по н.а.х.д. № 48 / 2019 г. по описа на РС – гр. K., съдът е потвърдил наказателно постановление № 18 – 0267 - 000499 / 03.12.2018 г. издадено от началника на РУ - гр. Г..

С Решение № 1283 / 28.10.2019 г. постановено по к.н.а.д. № 953 / 2019 г. по описа на Административен съд – С. област, съдът е отменил  Решение № 88 / 12.04.2019 г. постановено по АНД № 48 / 2019 г. по описа на РС – гр. K. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.

На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят редовно призован, при условията на чл. 61 ал. 2 от ЗАНН не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела становище по така подадената жалба.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа страна : 

         Видно е от приложения към делото акт за установяване на административно нарушение № Д851219 / 18.09.2018 г., че на 18.09.2018 г. в 16.25 часа в община Г. на ВП – 81, 37 километър, с посока на движение от гр. М. към гр. С. жалбоподателят е управлявал лек автомобил „К.С. ”, с рег. № СВ 98 42 МК, собственост на А.Р.А., ЕГН **********, което не е регистрирано по надлежния ред и по този начин е нарушил чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП.  

         Въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение Началникът на РУ - гр. Г. издава наказателно постановление № 18 – 0267 - 000499 / 03.12.2018 г., с което на  основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 1 т. 1 предл. 1 от ЗДвП е наложил на Т.С.Г., ЕГН ********** ***, ж. к. „С.Т.”, бл. 306, вх. „В“, ет. 4, ап. 77 административно наказание : „Глоба” в размер на 100.00 / сто / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 / три / месеца.

         Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на свидетелските показания на свидетеля К.М.К. - актосъставител, както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.

         Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна и заличи от списъка на призованите лица свидетелят В.П.И..

         При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна :

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 24.01.2019 г., а жалбата е подадена до РС - гр. K., чрез административнонаказващия орган  с вх. №  433200 - 8740 / 24.01.2019 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Извършвайки служебна проверка за процесуалната законосъобразност на НП и предпоставилия го АУАН, съобразно правомощията си в настоящото контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаването му, нито такива разкриващи недостатъци във формата и съдържанието, които да налагат неговата отмяна.

Същото е издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН, въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и ред, както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН срокове.

От своя страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно удовлетворява процесуалните изисквания досежно неговото минимално съдържание, в съответствие с императивното предписание на чл. 42 ЗАНН. Като във всеки от актовете и е обективирано с дължимата конкретика пълно, ясно и точно описание на фактическото нарушение, предмет на повдигнатото административнонаказателно обвинение, против жалбоподателя.

Напълно идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО, като в проявление на санкционната си власт в издаденото НП е посочил съответния осъществен административнонаказателен – санкционен състав, чийто елементи се субсумират с неизпълнението на предписаните от закона задължения, считайки ги за осъществени, на което основание и е наложил предвидените административни наказания.

Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, поради което няма каквото и да е съмнение относно конкретната фактическа деятелност на жалбоподателя, респ. за какво нарушение е наказан, от тук и не може да се приеме за накърнено или ограничено правото му на защита. Още повече, последната се реализира против фактите, а не против тяхната правна квалификация, като в конкретиката на казуса същите са били известни и точно,ясно оповестени.

Поради това липсва допуснато процесуално нарушение, досежно този реквизит от формата и минимално изискуемото съдържание на АУАН, още повече предвид наличието на пълно съвпадение във възприетата материалноправна квалификация на всяко от твърдяните нарушения, между констатиращия акт и санкционния – НП. В тези фактически и правни рамки, в спазване на императивното предписание на чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН, вр.т.7 – относимо към НП, се е произнесъл и АНО подвеждайки нарушението с неговите обективни елементи, под действието на приложимият за същото санкционен - административнонаказателен състав, на основание който същото подлежи на наказване, с който е завършил дейността по правното му квалифициране, предпоставяща правна преценка, дължима в крайния заключителен акт, ползващ се с правораздавателни характеристики.

От материалноправна страна преценено с оглед приложението на материалния закон, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, разпоредбата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че на 18.09.2018 г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „К.С. ”, с рег. № СВ 98 42 МК, собственост на А.Р.А., ЕГН **********, като се движел по път ВП – 81, 37 километър, с посока на движение от гр. М. към гр. С.. Безспорно е и това, че около 16.25 ч., бил спрян за проверка от служители на РУ – гр. Г.. Установява се от гласните доказателства, че при извършената проверка полицейските служители установили, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателят е било дерегистрирано по чл.143 ал.10 от ЗДвП, след получено уведомление от гаранционен фонд за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Респективно, към момента на управлението и проверката посоченият по - горе лек автомобил не е бил регистриран по съответния законов ред.

Не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил безспорно е моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, както и че същият е бил управляван от жалбоподателя на път, отворен за обществено ползване.

От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е било собственост на А.Р.А., ЕГН ********** и същото е било с поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото.

В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията, водачът - несобственик на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно поради липса на субективният елемент на визираното нарушение, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване.

При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.

Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което, като материално незаконосъобразно, издаденото наказателно постановление следва да се отмени.

         Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

         Р     Е     Ш   И :

       

         ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18 – 0267 - 000499 / 03.12.2018 г. издадено от Началника към РУ - гр. Г.,  с което на Т.С.Г., ЕГН ********** ***, ж. к. „С.Т.”, бл. 306, вх. „В“, ет. 4, ап. 77 е наложено на основание чл. 175 ал. 1 т. 1 пр. 1 от ЗДвП административно наказание :  „Глоба“ в размер на 100.00 / сто / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 / три / месеца, за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.       

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                                     

                                                                       

 

                                                              

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ :