РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Пазарджик, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20245200500321 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд В. е сезиран с искова молба,подадена от Д. С. Б., ЕГН ********** от гр. В., ул. „Ц.
И. А. II“ № 20 А, против С. Ж. Ж., ЕГН ********** от гр. В., бул. „С.“ № 206, ет. 5, ап. 1.
С исковата молба е предявен иск за заплащане на обезщетение за ползването на съсобствен
недвижим имот.
С Решение № 94/ 05. 03.2024г. и Допълнително решение № 154/17. 04. 2024г. на районен съд
Велинград , постановени по гр. д. № 910/2023г. по описа на същия съд , предявения иск е уважен
частично. Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивни жалби и от двете страни в
първоинстанционното производство , подадени чрез пълномощниците на страните.Във
въззивните жалби се излагат съображения за неправилност на решението в обжалваните части
,поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Искането е да се отмени решението
на районния съд в обжалваните части и се постанови ново решение от въззивната инстанция, по
съществото на спора, с което се уважи, съответно се отхвърли предявения иск. Прави се искане
за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК са постъпили писмени отговори от страните . В отговорите се
оспорват въззивните жалби. Прави се искане решението на районния съд , като правилно и
законосъобразно да се остави в сила, съответно да се отхвърли в обжалваните части .
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
1
решение, които са посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на страните и
събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК
,прие за установено следното :
Въззивните жалби са процесуално допустими .
Жалбите са подадени от активно легитимирани страни в процеса.
Жалбите са подадени в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .
По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е
ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивните жалби не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение
или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с
правилността на съдебното решение .
Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни .
Районен съд Велинград е сезиран с осъдителен иск по чл. 31 ал. 2 от ЗС , за заплащане на
обезщетение за ползването на съсобствен имот .
Фактическият състав на правната норма е следния :
1/ Да съществува съсобственост между страните върху общата вещ;
2/Съсобствената вещ да се полза само от един от съсобствениците( лично ползване ). 3/Ползването
може да бъде пряко или непряко , при хипотезите посочени в ТР №7 / 02. 11. 2012г. на ОСГК на
ВКС , а именно :
-пряко и непосредствено служене с вещта ( ползване на вещта ) от съсобственика или от член на
неговото семейство, без да се зачитат правата на другия съсобтвеник;
- съсобственика или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с вещта, но
недопуска другия съсобственик да ползва вещта според правата и според предназначението на
вещта;
-вещта се ползва от трето за съсобствеността лице ( самостоятелно или общо с ползващия съсобственик)
по договорка между третото лице и ползващия съсобственик;
4/ Неползващият съсобственик да е отправил писмено искане до ползващия съсобственик да си
служи с общата вещ( да ползва общата вещ) според правата и според предназначението на вещта ;
5/Въпреки отправеното искане ползването на цялата вещ да продължава от другия
съсобственик;
6/Неползващият съсобственик да е отправил писмено искане до ползващия съсобственик за
заплащане на обезщетение за ползването на цялата вещ ;
7/ Писменото искане за заплащане на обезщетение да е достигнало до знанието на ползващия
съсобственик.
8/ След получаване на писменото искане за заплащане на обезщетение съсобственика-ползвател
на общата вещ изпада в забава. От този момент той дължи обезщетение и от този момент
започва да тече срокът на общата 5-годишна погасителна давност.
9/ Веднъж отправено писменото искане се простира неограничено във времето ,докато трае
2
съсобствеността или се прекрати ползването .
10/Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение ,при
съобразяване правата на неползващия съсобственик.
11/Обезщетението се дължи само за времето ,през което съсобственика е лишен от
възможността да си служи с общата вещ, съобразно правата си ;
12/ Обезщетение не се дължи , когато съсобственика неоправдано отказва да приеме
ползването на общата вещ , съобразно правата му или му е дадена възможността да ползва
общата вещ заедно с другия съсобственик. В този случай няма лишаване от ползване , а
нежелание да се ползва общата вещ ;
13/ При преценка основателността на иска съдът следва да съобрази и обстоятелството дали
съсобствениците не са разпределили ползването при хипотезите на чл. 32 от ЗС.
По иска за заплащане на обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС.
Исковата претенция е частично основателна .
Фактическа страна на правния спор.
Ищецът и ответницата са съсобственици при равни дялове от по ½ ид. част на самостоятелен
обект в сграда и идентификатор 10450.502.677.1.21 по КККР одобрени със Заповед РД -18-
1214/06.06.2018 г на ИД на АГКК, с предназначение – жилище, апартамент, брой на нива - 1, с
застроена площ от 55.30 кв. м., ведно с прилежащите общи части на сградата и таванско
помещение с площ от 62 кв. м, находящ се в сграда №1, застроена в поземлен имот с
идентификатор 10450.502.677, с адрес на имота в гр. В., бул.„С.“ № 206, ет. 6, ап. 1
.Съсобствеността са придобили през 2006г. чрез покупко-продажба, обективирана в Нотариален
акт №187/07.08.2006 г.
През 2007г. страните заживели на семейни начала в придобития имот, който станал и семейното
им жилище. От фактическото им съжителство на 03.03.2008г. е родено детето Ж. М. Б.а.
През 2022 г. отношенията между ищцата и ответника се влошили. Със Заповед за незабавна
защита № 7/06.06.2022г. по гр. д. 495/2022 г. на Районен съд-В. по отношение на ответницата С.
Ж. са предоставени
мерки за закрила по ЗЗДН. На основания чл.18 във вр. чл. 5 ал. 1 т. 2 ЗЗДН ищецът Д. Б. е
отстранен от съвместно обитаваното жилище в гр. В., бул. „С.“ № 206, ет. 5, ап. 11, до
издаването на заповед за защита или отказа на съда.
С решение № 225/13.09.2022г. по гр. д. 495/2022г. на Районен съд-Велинград е издадена
Заповед за защита № 4/14.09.2022г., с която Д. Б., на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН е
отстранен от съвместно обитаваното жилище в гр. Велинград, за срок от една година,
т. е. до 14.09.2023г.
Общото отстраняване от семейното жилище е за времето от 06. 06. 2022г. до 14. 09. 2023г.-за
1 година и 3 месеца.
По гр. д. № 1023/2022г. на РС Велинград, образувано по иск с правно основание чл. 127, ал.
2 СК от С. Ж. Ж. против Д. С. Б., за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на роденото от фактическото съжителство на страните непълнолетно дете Ж. М. Б.а, са
постановени привременни мерки, с които упражняването на родителските права по отношение
непълнолетното дете е предоставено на майката С. Ж.. Постановено е местоживеенето на
детето да е при майката, на адреса в гр. В., ул. „С.“ № 206, ет. 5, ап. 11.
Установява се от показанията на разпитаните свидетели Р. Р. и К. Й., че в началото на месец юни
2022г., ищецът се е изнесъл от жилището, в което съжителствал с ответницата, тъй като в
отношенията им започнали проблеми. Оттогава страните не живеят заедно. В имота останали
ответницата, заедно с непълнолетната им дъщеря, която продължила да се отглежда от майката.
Понастоящем двете продължават да живеят там.
С Нотариална покана от 11.07.2022г. от Д. Б. е поканил ответницата С. Ж. да му заплати
обезщетение за лишаване от ползването на имота в размер на 408 лв. за периода от
06.06.2022г. до 11.07.2022г., както и сумата в размер на 350 лв. месечно за бъдещ период. Поканата
е връчена на С. Ж. на 14.07.2022г.
3
Правни изводи .
Въззивната инстанция счита ,че в настоящия казус изцяло е осъществен фактическия състав на
чл. 31 ал. 2 от ЗС.
Установено е по делото ,че страните са съсобственици, при равни дялове от по ½ ид. ч., на
процесния имот ,който е тяхно семейно жилище. След отстраняването на ищеца имота се ползва
изцяло от ответницата Ж., която е останала да живее в него заедно с непълнолетната им дъщеря.
По време на действието на Заповедта за незабавна защита и на Заповедта за защита по ЗЗДН №
4/14.09.2022г.,ищеца е бил лишен на ползването на имота .Имотът се е ползвал само от
ответницата и от непълнолетната им дъщеря.
Правилен е извода на районния съд за това ,че обстоятелството ,че ищеца е лишен от ползването
на имота по силата на разпоредбите на Закона за защита от домашно насилие/ЗЗДН/, не го
лишава от правото да получи обезщетение за времето, през което е лишен от ползването.
В случая защитата на ответницата по ЗЗДН се изчерпва с правото й да осъществи фактическа власт
върху имота за този период, без да включва ползването му, а санкцията по отношение на ищеца е
отстраняването му от имота за този период от време, но без да се засяга правото му на ползване. В
този смисъл са и разрешенията ,дадени в Решение № 73/07.06.2017г. по гр. д. № 3034/2016 г. на III
г. о. на ВКС.
Ищецът е отправил до ответницата писмена покана за заплащане на обезщетение за ползването
на притежаваната от него ½ ид. част, която е получена от нея на 14.07.2022г. Не е установено по
делото , ответницата да е заплатила на ответника обезщетение за процесния период на
ползването.
Не е установено също така , че ответницата е предложила на ищеца да ползва имота
съобразно правата му или му е предоставила възможност да ползва общата вещ заедно с нея.
Този извод следва от показанията на разпитаните свидетели по делото. И двете свидетелки са
установили, че ответницата е останала да живее в имота с детето след издаване на заповедта за
незабавна защита, когато отношенията между страните са станали нетърпими.
Правилен е извода на районния съд за това ,че дори съсобственикът доброволно да е напуснал
имота, който другият съсобственик е продължил да ползва самостоятелно, обезщетение за
ползването отново се дължи. Този извод е съобразен с практиката на ВКС в тази насока.
Обосновано и законосъобразно районния съд е редуцирал размера на дължимото обезщетение с
дължимия наем за ползването от ненавършилото пълнолетие дете.
Според текста на чл. 57 ал. 2 от СК не се дължи наем за ползваната от ненавършилото пълнолетие дете
жилищна площ. Съдебната практика приема ,че когато семейното жилище се ползва от единият
родител и непълнолетното дете на двамата съсобственици, обезщетението, което се дължи на
родителя съсобственик, лишен от ползването на жилището, се намалява на половина.
Както бе посочено по горе , обезщетение няма да се дължи само в случая, когато ползващия
съсобственик реално е предоставил на неползващия съсобственик възможността да ползва
съсобствената вещ съобразно правата си и неползващия собственик неоправдано е отказал да
ползва вещта . Настоящият казус не е такъв. Касае се за „лично ползване „ по смисъла на закона ,
тъй като ответницата ограничава съсобственика ( ищеца по иска) да ползва общата вещ съобразно
правата си и предназначението на вещта(виж чл. 31 ал. 1 от ЗС и мотивите на ТР №7 / 02. 11. 2012г. на ОСГК на
ВКС).
Съобразно задължителните указания ,дадени в ТР №7 / 02. 11. 2012г. на ОСГК на ВКС, не е
необходимо неползващия съсобственик периодично да кани ползващия съсобственик да му
предостави правото да ползва общата вещ съобразно правата му ,за да възникне в негова полза
правото на обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС за съответните периоди от време . Достатъчно е
само веднъж да бъде поискано писмено ползването вещта , както и само веднъж да бъде
поискано заплащането на обезщетение за ползването, за да се разпростре това искане
неограничено във времето ,докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от
4
съсобственика.
В заключение следва да се отбележи ,че за уважаване на иска по чл. 31 ал. 2 от ЗС няма правно
значение обстоятелството относно субективните или обективни причина за неползването на
имота . Неползването на имота може да се дължи на субективното поведение на съсобственика-
ползвател ( когато съсобственика не допуска другия съсобственик да ползва имота ).Неползването на имота може
да се дължи и на обективната невъзможност да се разпредели ползването. Единственият
правнорелевантен факт за уважаване на иска по чл. 31 ал. 2 от ЗС е личното ползване на
имота от един от съсобствениците и лишаването на другия съсобственик от ползването на
имота,съобразно правата му в имота и предназначението на вещта .
На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се потвърди изцяло решението на районния съд
, като правилно и законосъобразно .
По разноските по делото .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция разноските на страните за въззивното
производство следва да останат в тежест на всяка една страна , така както са направени .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 94/ 05. 03.2024г. и Допълнително решение № 154/17. 04. 2024г. на
районен съд В. , постановени по гр. д. № 910/2023г. по описа на същия съд
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи
на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5