Р Е Ш Е Н И Е
№ 227
гр.Русе, 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на единадесети август през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Диана Михайлова и с участието на прокурора Радослав Градев, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д
№ 171 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
касационна жалба, подадена от ЕТ „П.Г.“, със седалище гр.Русе, чрез
процесуалния му представител, против решение № 94/05.04.2021г., постановено по АНД
№ 16/2021 г. по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно постановление №
549570 от 01.12.2020 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД
„Фискален контрол“ при в ЦУ на НАП. С наказателното постановление (НП) на
касатора, на основание на основание чл.185, ал.1 във връзка с ал.2 от ЗДДС, за
извършено нарушение на чл.26, ал.1 от Наредба № Н-18 /13.12.2006 г. на МФ във
връзка с чл.118 от ЗДДС, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 500 лева. В жалбата се твърди, че оспорваното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Не се оспорва установената от въззивния съд фактическа
обстановка, а се излагат единствено доводи относно изведените от съда правни
изводи, които касационният жалбоподател намира необосновани. Развити са
подробни съображения, според които се касае до маловажен случай на
административно нарушение, за което следва да се приложи разпоредбата на чл.28
от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
въззивната инстанция и вместо него да постанови друго, с което да отмени
издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на деловодните
разноски.
Ответникът
по касационната жалба – отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГД „Фискален
контрол“ при в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, поддържа становище
за неоснователност на касационната жалба и иска въззивното решение да бъде
оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
В проведеното въззивно производство
са обсъдени ангажираните по делото писмени доказателства и е напълно изяснена
фактическата обстановка, която не се оспорва от наказаното лице. За да потвърди
обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е приел, че то е
законосъобразно, обосновано и издадено в съответствие с материалния и
процесуалния закон. Съдът е изложил изрични мотиви защо не приема за
основателни възраженията на жалбоподателя, че конкретния случай е маловажен.
Взет е под внимание вида на конкретното нарушение, а именно – пълната липса на
възможност да се идентифицира продадената стока по означението в касовата
бележка, както и обстоятелството, че жалбоподателят е бил вече санкциониран за
нарушения по ЗДДС, т.е. процесното нарушение, извършено от него не е първо по
ред.
Касационният съд споделя изцяло
фактическите и правни изводи на въззивната инстанция. Те съответстват на
данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон.
Доводите на касационния жалбоподател
са неоснователни. Единственото възражение, поддържано от касатора, е за
маловажност на извършеното административно нарушение. Това възражение е било
разгледано и правилно е било отхвърлено от въззивния съд. Касаторът счита, че с
оглед вида на търговския обект, в който се продават единствено цветя, не би
могло да възникне някакво объркване у потребителите относно вида на стоката,
която са закупили и за която им е издадена касовата бележка, въпреки липсата на
каквото и да било описание на същата в касовата бележка. Твърди, че неправилно
районният съд е взел предвид издадените през 2019 г. наказателни постановления,
с които касаторът действително е санкциониран за нарушения по ЗДДС, но за друг
вид нарушения, извършени и в друг търговски обект, каквито нарушения в случая в
проверявания обект не са били установени. Напротив, в проверения от органите по
приходите търговски обект – павилион за цветя на ул.„Хан Крум“, не са били
констатирани никакви други нарушения, освен санкционираното с оспореното
наказателно постановление.
Настоящата инстанция не споделя
изложената по-горе теза на касационния жалбоподател и възприема напълно
изводите на районния съд, според които в конкретния случай липсват предпоставки
за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и за освобождаване на касатора от
административнонаказателна отговорност за извършеното от него административно
нарушение. Правилно са установени и анализирани от въззивния съд всички
обстоятелства, относими към преценката дали конкретният случай е маловажен или
не, както и за индивидуализиране на наложеното наказание. Безспорно е, че
използваните означения на продадените стоки – „Деп.01“ и „Деп.02“, които се
изписват на издаваните от касовия апарат фискални касови бележки, са фабрични и
по никакъв начин не позволяват каквато и да е идентификация на стоката, предмет
на извършената продажба. Не е налице дори общо (като група или вид) посочване
на стоката. Обстоятелството, че в обекта се продават основно стоки от един и
същи вид не изключва задължението на търговеца да посочи този вид стока в касовите
бележки, които издава. Споделят се и съжденията на въззивната инстанция, че
липсата на описание на стоката във фискалната касова бележка е от естество да
осуети успешното упражняване на правата, които клиентите на търговеца имат по
специалното законодателство и по – конкретно правото на рекламация на стоката
(чл.125, ал.4, т.1 от ЗЗП), правото на жалба до съответните контролни органи
(чл.178, ал.3, т.6 от ЗЗП) и др.
На следващо място касационната инстанция
намира, че напълно обосновано районният съд е съобразил наличието на извършени
предходни административни нарушения от наказаното лице, които имат характер на
отегчаващи отговорността обстоятелства. Фактът, че не се касае за напълно
идентични по фактически състав административни нарушения, не води до извод, че
наличието на предходни наказания следва да бъде напълно игнорирано. Пълната
идентично на административните нарушения се изисква с оглед преценката дали е
налице повторност на деянието или не, какъвто въпрос в случая въобще не се
поставя. Предходните наложени на касатора административни наказания са отново
за нарушения, свързани с отчитането на продажбите съгласно Наредба № Н-18/2006
г. и с оглед на това са напълно относими към преценката за маловажност на
конкретния случай, която е длъжен да извърши както административнонаказващият
орган, така и въззивния съд. При тези данни напълно обоснован е извода на
районния съд, че конкретният случай не се явява по смисъла на чл.93, т.9 от НК,
тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което липсва основание за
прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Останалите доводи на касационния
жалбоподател – за липса на други нарушения в търговския обект, за своевременно
отстраняване на установеното нарушение (макар да липсват доказателства за
това), за липса на вредни последици за държавния бюджет, всъщност са
обстоятелства, които рефлектират върху индивидуализацията на наложеното
наказание съгласно чл.27, ал.2 от ЗАНН и очевидно са били взети предвид от
административнонаказващия орган при определянето на размера на наложената на
касатора глоба, която е в законово определения минимум от 500 лв.
По изложените съображения следва да
се приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и е
постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
94/05.04.2021г., постановено по АНД № 16/2021 г. по описа на РРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: