№ 22359
гр. София, 30.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20241110103839 по описа за 2024 година
Предявени са искове от В. П. И., ЕГН **********, с адрес с.Л Столична община,
ул.ВО № 3, подадена чрез адв.Д., със съдебен адрес гр.София, ул.“ХО“ № 74, ет.1, ап.1, с
която са предявени искове срещу „МД“ АД, ЕИК 2, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Г.С.Р“ № 147, ап.14, представлявано от ВГС, за прогласяване за нищожен на
договор за потребителски кредит № 214017/11.07.2023 г., а в условията на евентуалност – за
прогласяване нищожността на чл.10, ал.2 вр. ал.1 от договора.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба са представени следните документи, които се иска да бъдат приети
като писмени доказателства: договор за потребителски кредит № 214014/11.07.2023 г., ведно
с Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на физически лица от „МД“ АД,
погасителен план към договора, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информаця за потребителските кредити.
Иска се да бъде задължен ответника да представи справки за: 1/ датата и размера на
отпуснатата от него сума на ищеца, 2/ заплатените суми от кредитополучателя по договор за
потребителски кредит № 214017, 3/ всички дължими суми – такси, разноски, такса-гарант,
застраховки, такса – банкови гаранции и всички други, 4/ сумата, която следва да бъде
погасена по договора като остатък.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в които се съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
С искане за приемане като писмено доказателство се представя оценка за
кредитоспособност.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
1
На първо място, съдът като съобрази, че ищецът претендира нищожност на чл.10,
ал.2 вр. ал.1 от договора, а в исковата молба са изложени твърдения относно
недействителността на клаузата на чл.20 договора, намира, че следва да даде възможност на
ищеца да отстрани това противоречие като уточни коя разпоредба иска да бъде прогласена
за нищожна.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
и отговора към нея документи като относими към предмета на спора.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи изброените в исковата
молба справки е неотносимо към предмета на спора, вкл. и с оглед вида на търсената
защита, поради което следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявени са искове от В.
П. И., ЕГН **********, с адрес с.Л Столична община, ул.ВО № 3, подадена чрез адв.Д., със
съдебен адрес гр.София, ул.“ХО“ № 74, ет.1, ап.1, с която са предявени искове срещу „МД“
АД, ЕИК 2, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.С.Р“ № 147, ап.14,
представлявано от ВГС, за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит №
214017/11.07.2023 г., а в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на
чл.10, ал.2 вр. ал.1 от договора.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 11.07.2023 г. е сключила с „МД“ АД договор за потребителски
кредит № 214017, по силата на който тя е получила сумата в размер на 1000.00 лв., при
лихвен процент от 41.00% и срок от 12 месеца. ГПР е определен на 49.65%.
Отбелязва се, че в чл.10, ал.1 от договора е установено задължение за ищеца за
заплащане на неустойка в случай, че не представи обезпечение съгласно реда и условията,
предвидени в чл.20 от договора. Размерът на същата е определен на 6.90 лв. плюс 0.230 % от
усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0.230% от усвоения размер на кредита
за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Сочи се, че в ал.2 на чл.10 от
договора е посочено, че кредитополучателят отговаря на изискванията на кредитора за
използване на преференциални условия при отпускане на потребителски кредит на лоялни
клиенти, поради което се прилага неустойка в размер на 6.24 лв. плюс 0.208 % от усвоения
размер на кредита за първия ден на забавата и 0.208% от усвоения размер за всеки следващ
ден.
В исковата молба подробно се обяснява какви са изискванията на ответното
2
дружество за обезпечаване на кредита, а именно с поръчителство до пълния му размер, като
кредитополучателя се задължава в срок от 3 работни дни от сключването на договора да го
обезпечи с поръчителството на едно физическо лице, одобрено от кредитора, което да
отговаря на изрично поставени условия.
При това положение, според ищеца общо дължимия размер на кредита /главница и
лихва/ възлиза на 1211.52 лв., а на неустойката на 748.00 лв., при което подлежащата на
връщане сума е над 190% от изтегления заем.
Ищецът обръща внимание, той има качеството потребител по смисъла на чл.9, ал.2 от
ЗПК, като поддържа становище, че в случая при наличие на предпоставките по чл.22 от
ЗПК, процесният договор е недействителен. В тази насока ищецът навежда доводи, че
неустойката не е включена в ГПР, противно на приетото в чл.19, ал.1 от ЗПК вр. § 1, т.1 от
ДР на ЗПК относно разходите, които се включват в ГПК. Според ищцата, посочването в
договора на по-нисък от действителния ГПР противоречи на закона, а по същество
нарушава изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Освен това се обосновава и противоречие с чл.3, § 1 и чл.4 от Директива 93/13 ЕИО,
както и с практиката на СЕС по дело С-453/10.
Твърди се, че с оглед неизпълнимостта на клаузата на чл.20 от договора,
предвидената неустойка представлява скрито възнаграждение за ответника, което следва да
бъде включено в ГПР.
Прави се оплакване и че не е посочено кои точно разходи формират ГПР, като по
този начин потребителят се поставя в неравностойно положение, тъй като е препятстван да
разбере икономическите последици на поетото от него задължение и в частност колко точно
е оскъпяването по кредита.
Ищецът изразява становище за противоречие на клаузата на чл.20 от договора с
добрите нрави. Ищецът изразява мнение, че неустойка за неизпълнение на задължение,
което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която
накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване на
кредитора. Като аргумент в тази насока се сочи, че от една страна поставените изисквания
създават значително затруднение на потребителя, а от друга страна, че неустойката е
включена в погасителния план по договора.
Навеждат се доводи за нищожност и поради значителната нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, доколкото с неустойката се увеличава
почти двойно дълга на потребителя.
Ищецът се позовава и на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета относно договорите за потребителски кредити, в която изрично се сочи, че в
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират
по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
3
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин. В този
смисъл се обосновава извод, че уговорената неустойка противоречи на преследваната от
директивата цел, транспонирана в ЗПК. В срока за отговор, ответникът по делото е
депозирал такъв, в който се съдържат доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва, че с ищеца се намира в облигационно правоотношение по
процесния договор за кредит, сключен по реда на ЗПФУР.
По отношение ГПР, се поддържа становище, че неговия размер е записан в договора
и е отразено, че се изчислява съгласно чл.19, ал.2 от ЗПК, а именно по формула съгласно
приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. Според ответника, нито закона, нито съдебната практика му
вменяват задължение подробно да разписва методиката за формиране на ГПР, а е достатъчно
да бъде посочен размерът и да има предоставена информация за начина на формиране. В
тази смисъл се оспорва противоречие на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Ответникът твърди, че размерът на ГПР по процесния договор за кредит не
надхвърля максималните размери по чл.19, ал.4 от ЗПК. Ответникът признава, че
действително неустойката по чл.10 от договора не е включена в ГПР, но според него
доколкото се касае за неустойка за неизпълнение на конркретно договорно задължение, тя
не е разход по кредита, който формира ГПР.
По отношение конкретната клауза за неустойка се сочи, че тя обезпечава изпълнение
на задължението на кредитополучателя да предостави договореното с кредитора му
обезпечение. Ответникът аргументира становище, че тази клауза е резултат от автономията
на волята на страните в частното право, установена в чл.9 от ЗЗД. Според ответника
уговорения размер е изцяло съобразен със законовите изисквания и не води до
неравноправие на страните. Твърде се, че ответникът е извършил и оценка на
кредитоспособността на ищеца, поради което не може да се приеме, че липсата на такава се
компенсира с процесната неустойка.
В същото време ответникът обръща внимание, че съобразно чл.26, ал.4 от ЗЗД,
нищожността на отделни части на договора не влече нищожност на целия договор.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото. В условията на евентуалност
се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Аргументират се доводи за неприложимост на цитираната от ищеца
практика относно тежестта за разноски по потребителски спорове.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от облигационно правоотношение с ответниците по договор за
кредит и договор за гаранция;
- правна квалификация – предявените главни искове са с правно основание чл.26,
4
ал.1, предл.2 ЗЗД вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит и
договор за гаранция между страните;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит и
договор за гаранция между страните;
- разпределение на доказателствената тежест - ответникът следва да установи, че
клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си
да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора
осигуряват равнопоставеност на страните по него;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото съдебно заседание следва да
уточни предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на чл.10,
ал.2 вр. ал.1 от договора, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба са изложени
твърдения за пороци на клаузата на чл.20 от договора.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в дадения срок, съдът ще
приеме исковата молба за нередовна по този иск и ще прекрати производството по него.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за потребителски кредит №
214014/11.07.2023 г., ведно с Общи условия за предоставяне на потребителски кредити на
физически лица от „Максоадванс“ АД, погасителен план към договора, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, оценка
за кредитоспособност.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата за задължаване на „МД“ АД да
представи справки за: 1/ датата и размера на отпуснатата от него сума на ищеца, 2/
заплатените суми от кредитополучателя по договор за потребителски кредит № 214017, 3/
всички дължими суми – такси, разноски, такса-гарант, застраховки, такса – банкови
гаранции и всички други, 4/ сумата, която следва да бъде погасена по договора като остатък.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.07.2024 г. от
10.30 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговорите на ответниците.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5