Решение по дело №1867/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260418
Дата: 5 ноември 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Стела Веселинова Георгиева
Дело: 20205510101867
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  05.11.2021 г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

К.  районен съд                         II  граждански състав

На единадесети октомври                            Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

                                                                              

 

                                                                                Председател: С.Г.

                                                                                               

                                                                                                                                            

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 1867 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. М. заявява, че от името на доверителя ѝ „Б.Д.“ АД предявява срещу А.И.З. осъдителни искове, за вземания в общ размер на 555,95 лева, от които: главница – 500,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист - 02.07.2020 г., в условията на евентуалност от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното погасяване; договорна /възнаградителна/ лихва – 48,86 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.07.2019 г. до датата на изискуемост - 11.03.2020 г.; лихва за забава - 0,00 лева - лихва за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 05.07.2019 г. до 11.03.2020 г.; 7,09 лева - лихва за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 11.03.2020 г. до 01.07.2020 г.

Твърди, че исковете се основават на следните фактически обстоятелства и правни доводи:

По силата и при условията на Договор за кредит от *** г. („Договора за кредит“) Банката е отпуснала на кредитополучателя А.И.З., ЕГН **********, кредит-овърдрафт в размер на 500 лева, със срок за ползване – 12 месеца, при условията и реда на Договор за кредит-овърдрафт и Общите условия към него. Отпуснатия кредит бил предоставен в пълен размер и напълно усвоен, съгласно условията на договора за кредит. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит бил лихвоносен. Кредитът бил отпуснат с променлив лихвен процент в размер на 11,95% годишно, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,163%, който при отрицателна стойност се приемал със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 11,787%. Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита бил 12,65. Наред с това, страните предварително били определили размера на обезщетението за забава при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за погасяване на главницата и/или лихвата по кредита. В чл. 22.1 и следващите от подписаните от кредитополучателя Общите условия за предоставяне на кредит-овърдрафт на „Б.Д.“ АД, неразделна част от договора за кредит, били уговорени реда и начина на усвояване/ползване на овърдрафта, както и обстоятелствата, при които кредитното задължение ставало изискуемо, а именно: при неплащане на сумите по т. 19.2.1 и 19.2.2. в 30-дневния срок.

Сочи, че Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за кредит овърдрафт от *** г. На кредитополучателя била отпусната парична сума за възмездно ползване, която била усвоена от него. От страна на кредитора не били нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните.

Твърди, че обстоятелства довели до предсрочната изискуемост на кредита са следните:

Основно задължение за заемателя според чл. 430 от ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Въпреки поетите по договора задължения, кредитополучателят е спрял плащанията - към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което било образувано ЧГД 1322/2020 г. по описа на РС К.. Не били платени вноски в общ размер от 15,16 лева с падежни дата - 05.07.2019 г. - 05.09.2019 г.

            Заявява, че неплащането представлява неизпълнение, противоправно е и за него длъжникът отговаря. Поради неплащането на вноските по лихва и/или по главницата в срока на уговорените погашения, с настоящата искова молба упражнява правото по чл. 22.1 от приложимите към Договора за кредит Общи условия, във връзка с чл. 432 от ТЗ да обяви цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от получаване на препис от молбата от ответника. Позовава се на Решение № 706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1769/2009 г., в което унифициращият съдебната практика съд е приел, че самото предявяване на иска поставя длъжника в забава и то от момента на връчване на препис от исковата молба, ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист - 02.07.2020г., в условията на евентуалност от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното им изплащане.

Сочи, че предсрочната изискуемост на кредита е санкция за неизправност на длъжника, последиците й следва да включват пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж) - главница, редовна (възнаградителна) лихва, наказателна лихва (лихва за забава) и комисиона за изискуем кредит.

Относно редовно падежиралите суми до датата на подаване на настоящата искова молба счита, че е приложим чл. 84 от ЗЗД. Поради липса на изпълнение, счита, че в полза на кредитора са възникнали вземания, посочени в петитума на исковата молба. Съгласно чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забава, в случай че длъжникът не изпълни точно задължението си.

Претендират присъждане на законна лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист - 02.07.2020 г., в условията на евентуалност от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното им изплащане. Доколкото възнаградителната (договорна) лихва, неустоечното съглашение (наказателна лихва) и комисионната за изискуемост на кредита са предвидени в Договора за кредит (или в приложимите към него Общи условия), очевидно е, че те съставляват договорно задължение за страната, в чиято тежест са вменени. Възнаградителният характер на редовната лихва и санкционният характер на наказателната лихва (неустойка) не препятстват приложимостта на чл. 86 от ЗЗД, тъй като задължението за заплащането им е самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (позовавам се на Решение № 73/29.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 683 по описа за 2010 г., 1-во т. о., ТК).

Счита, че доказателствата, които сочи, обуславят несъмнения извод, че по силата на сключеният Договор за кредит от *** г., между страните по делото са възникнали валидни облигационни отношения. Съгласно Решение № 175 от 06.06.2011 г. по гр. дело № 1242/2010 г., III г. о. на ВКС, ако основанието на вземането е доказано, съдът не може да отхвърли иска като недоказан, а е длъжен сам да определи размера (така и ТР № 129/30.06.1986 г. на ОСГК на ВС, Решение № 119/24.03.2009 г. по гр. дело № 1210/2006 г., II г. о. на ВКС). В този смисъл и разпоредбата на чл. 162 от ГПК.

С оглед на изложената фактическа обстановка моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника А.И.З., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Банката следните суми, дължими съгласно Договор за кредит за текущо потребление от *** г., а именно: главница – 500,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на изпълнителен лист - 02.07.2020 г., в условията на евентуалност от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното погасяване; договорна /възнаградителна/ лихва – 48,86 лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.07.2019 г. до датата на изискуемост - 11.03.2020 г.; лихва за забава - 0,00 лева - лихва за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 05.07.2019 г. до 11.03.2020 г.; 7,09 лева - лихва за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 11.03.2020 г. до 01.07.2020 г. Претендира присъждането на разноски в настоящото и в заповедното производство. В случай, че исковете бъдат уважени частично, моли за изчисляване на разноските на ищеца по съразмерност и след компенсация. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от юрисконсулт К. М., която моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

 

В срока по чл. 131 ГПК  е постъпил писмен отговор адв. Ал. А., в качеството му на особен представител на ответника, като счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан.

 

Излага следните съображения:

Сочи, че исковата молба се основава на договор за кредит-овърдрафт, подписан на *** г. Оспорва изискуемостта на вземането, тъй като липсвали достатъчно данни кога е получен кредита и има ли надлежно уведомление за предсрочната му изискуемост. Твърди, че видно от приложените покани за предсрочна изискуемост, изпратени чрез ЧСИ Р. Манджурова, същите били изпращани само на постоянния адрес на длъжника, но не и на настоящия. В Разпореждане № 3772/03.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1322/2020 г. този недостатък е претенцията бил подробно описан от съдията.

Счита, че липсват доказателства, които да сочат, че са изпълнени всички задължения от страна на ищеца по отношение на събирането на дължимите вземания, ако има такива. Видно от чл. 2 на приложения към исковата молба договор за залог върху вземания от 22.04.2018 г., съставляващ неразделна част от договора за кредит, плащането на получения кредит е следвало да се извършва от работодателя на ответника – Военно формирование 22180 гр. К. и същото юридическо лице било договорено да обезпечи кредита. Ищецът не бил приложил доказателства, установяващи, че бил потърсил плащането на претендираните суми от този работодател. А това било условия за търсене на вземането по съдебен ред.

Твърди, че независимо, че оспорва задължението по главницата, оспорва и претенциите за присъждане на мораторни лихви, считано от датата на заявлението за издаване на изпълнителен лист – 02.07.2020 г. за 48,86 лв. В цитираното по-горе Разпореждане № 3772/03.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1322/2020 г. на РС-К., това заявление било отхвърлено като незаконосъобразно и е дал указания да се предяви съдебен иск. По тази причина всички мотиви в исковата молба, свързани с това заявление се явявали неоснователни.

Освен това, по тези причини била неоснователна и претенцията за заплащане на разноските по заповедното производство.

Твърди, че липсвала предсрочна изискуемост и при евентуално уважаване на исковете, мораторната лихва следвало да се присъди от датата на подаване на исковата молба.

Моли да бъдат приети като доказателства приложените към исковата молба документи, както и разпореждане № 3772/03.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1322/2020 г.  на РС-К., което също да бъде приложено.

Моли да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза със задачите, посочени в исковата молба, без тези по т. 4 и т. 5, както и да се извърши проверка по отношение претенции имало ли е спрямо Военно формирование 22180, гр. К..

Предвид изложеното, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание адвокат А. А. моли съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и недоказана.

 

С протоколно определение на основание чл.214 от ГПК, съдът е допуснал изменение на иска в частта относно претенцията за договорна лихва като същия се счита за предявен за сумата от 55.95 лева за периода 05.07.2019г. до 21.08.2020г.

 

Съдът  като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

           

            От приложеното към настоящото дело ч. гр. дело № 1322/2020 г. по описа на Районен съд - К. се установява, че съдът е отхвърлил като неоснователна молбата на заявителя "Б.Д." АД, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 418 ГПК  за сумите: 500.00  лева главница, 48.86 лева. договорна /възнаградителна/ лихва от 05.07.2019г. до 11.03.2020г., 7.09 лева. лихва за забава от 11.03.2020г. до 01.07.2020г., по Договор за кредит овърдрафт от *** г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и съдебни разноски, въз основа на извлечение от 02.07.2020 г. от счетоводните книги на заявителя, към което е приложен договора за кредит, от който произтича вземането, и общите условия към него, срещу длъжника А.И.З.. Мотивът на съда за отхвърляне на заявлението на ищеца е липсата на данни волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника. Със същото разпореждане на заявителя е указано, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК може да предяви осъдителен иск относно вземането си. В указания срок заявителя е предявил настоящия иск относно вземането си.

 

По делото е представен Договор за кредит за текущо потребление от ***г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД от една страна в качеството и на кредитор, а от друга страна А.И. 11.04.2018г в качеството му на кредитополучател. Съгласно договора, кредитора е отпуснал на кредитополучателя кредит овърдрафт в размер на 500 лева, Срокът за издължаване на кредита в размер на 500 лева е 12 месеца, който изтича на 11.04.2019г. Уговорена е лихва с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 11.95 % годишно, формиран от стойността на 6-месечния Софибор 0.163 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 11.787 %., като начислената върху ползваната част от овърдрафта лихва е дължима  месечно на падежна дата 7 5-то число на месеца. Годишен процент на разходите е 12.65 %. Съгласно т.12 от Общите условия, когато на падежната дата няма достатъчно средства по разплащателната сметка за заплащане на дължимата лихва, тя се погасява служебно за сметка на неусвоения кредит овърдрафт, ако има така или за сметка на надвишения над договорения размер /неразрешен овърдрафт/, при изтичане на предвидения в договора или подновен срок на кредита крайно падежна дата/ и в случай, че не са налице условията за автоматично подновяване на срока или при предсрочна изискуемост на кредита, съгласно т.22.1 от ОУ. Съгласно чл.22, т.6 от ОУ при изискуемост на кредита на краен падеж или предсрочно – върху усвоената главница наред с предвидената в договора за кредит редова лихва се начислява надбавка за забава в размер на 5 % до окончателното погасяване на главницата. В чл.19.2.1 и 19.2.2 са посочени обстоятелствата, при които кредитното задължение става изискуемо, поради неплащане от кредитополучателя в 30 дневен срок. Договора е подписан от кредитополучателя. Към договора са представени Общи условия за предоставяне на кредит овърдрафт, както и погасителен план

 

 По делото е назначена и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От същото се установява, че кредитът е усвоен в пълен размер на 17.04.2018г. Към датата на подаване на заявлението  за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК – 02.07.2020г., размерът на дължимите суми по процесния договор е 555.95 лева : 500 лева главница,  48.86 лева редовна /възнаградителна/ лихва, 7.09 лева – обезщетение за забава след дата на настъпване ва изискуемост от 11.03.2020г. до 01.07.2020г. вкл. Посочено е, че към датата на подаване на исковата молба 21.08.2020г. не са установени извършени от ответника плащания по процесния кредит. Вещото лице е установило, че размера на задължението с дата на настъпване на изискуемостта – датата на получаване на препис  от исковата молба е 585.75 лева, в това число : 500 лева главница, 48.86 лева редовна /възнаградителна/ лихва, 13.89 обезщетение за забава от 11.03.2020 до 27.09.2020г.  Установено е още, че към датата на подаване на исковата молба – 21.08.2020г., не са установени извършени от ответника плащания по процесния кредит, като размера на лихвите към тази дата е 55.95 лева.

 

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи :

 

С оглед на гореописаното съдът приема, че договорът е валидно сключен и между страните по него е възникнало заемно правоотношение. От неоспореното заключение на съдебно  - счетоводната експертиза безспорно се установи, че ищеца е изпълнил договорното си задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви и такси, в сроковете уговорени в договора. Установи, че ответника не е изпълнил насрещното си задължение да върне заетата сума по начин и срок посочени в договора и Общите условия за предоставяне на кредит овърдрафт, представляващи неразделна част от същия.

 

На основание чл.22.1 от Общите условия поради неплащане на сумите по договора в 30 дневен срок банката е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем. на 11.03.2020 г.

 

Съгласно разясненията, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, намерила израз в множество решения /Решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о., Решение № 169 от 17.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1272/2015 г., II т. о. и др. /, когато искът по чл. 422 ГПК е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед характера на заповедното производство - едностранно до произнасянето на съда, не притежава правната характеристика на уведомление до длъжника за предсрочната изискуемост на кредита. Доколкото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора, тя също няма характер на уведомление до длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Що се касае до исковата молба по чл. 422 ГПК, то тя безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя.

В настоящия случай не се установи преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 02.07.2020 г., по което е образувано ч. гр. д. № 1322/2020 г. по описа на Районен съд - К., ищецът да е изпратил уведомление до длъжника за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо. Заповед за изпълнение на парично задължение не е била издадена, заявлението е отхвърлено с влязло в законна сила разпореждане, поради което и предявеният иск е осъдителен.

Предсрочната изискуемост следва да се счита настъпила от момента на връчване на исковата молба, в която се съдържа изрично изявление на ищеца в тази насока. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба, има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, когато са налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. В случая обстоятелството, че ответната страна е представлявана от особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, не опровергава този извод. В този смисъл е и съдебната практика, намерила израз в Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г., ТК, I т. о. на ВКС. Поради изложеното съдът приема, че с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на особения представител на ответника, кредитът се счита за предсрочно изискуем. За разлика от установителното исково производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК, предмет на което е съществуване на вземането към един минал момент - момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, при което субективното право на кредитора следва да е надлежно упражнено и да предхожда по време подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то в производството по осъдителен иск, исковата молба има характера на уведомление и покана до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост - в този смисъл е Р № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Затова и в настоящия случай по така предявения осъдителен иск следва да се приеме, че нарочно волеизявление за обявяване на вземането за предсрочно изискуемо е достигнало до знанието на ответника с връчване на препис от исковата молба. Ирелевантно според съда е възражението на особения представител на ответника, че той няма качеството на негов процесуален представител и след като няма връзка с него не може да му връчи препис от исковата молба с приложенията, тъй като съгласно ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ВКС, ОСГТК предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление или за кредит, уредена в нормите на чл. 71 от ЗЗД и чл. 432 от ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Видно от чл. 19.1.1   на Общите условия за предоставяне на кредит овърдрафт  при неплащане на падежната дата на дължимите суми в продължение на три последователни месеца, считано от последна дата, на която са били погасени такива суми и/или при неплащане на сумата на неразрешения овърдрафт в тримесечен срок от датата на възникването му.  В настоящия случай препис от исковата молба е връчен на особения представител на ответника на 10.02.2021 г. От заключението на съдебно икономическата експертиза се установява, че претендираната от ищеца главница в размер на 500 лева е дължима, поради, което искът в тази му част се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

 

Що се отнася до останалите вземания съдът се позовава на ТР № 3/2017 от 27.03.2019 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГТК, съгласно което размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от представената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Това е така, защото при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, договорът се изменя в частта за срока на изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. Тъй като уговорената в договора лихва представлява възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума, а упражненият избор на кредитора да иска изпълнение преди първоначално определения срок преустановяване добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, то уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. С оглед на това съдът приема, че от момента на връчване на исковата молба задължението по договора за кредит за главница, за възнаградителна лихва до датата на предсрочната изискуемост става изискуемо и предявените искове за главница 500 лева и възнаградителна лихва за периода 05.07.2019г. до 21.08.2020 г. в размер на 55.95 лв. се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени.

 

Както беше посочено по – горе законна лихва за забава се дължи след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, но не и за периода преди това, поради което претенцията за лихва за забава в размер на 7.09 лева за периода 11.03.2020 г. до 01.07.2020 г. следва да бъде отхвърлена.

 

 На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото делото разноски  в размер на 594.66 лева представляващи държавна такса, възнаграждение за особен представител, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

 

Воден от горните мотиви съдът,

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА  А.И.З., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "Б.Д." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.М.С. и В.М.С. следните суми: 500 лева главница по Договор за кредит овърдрафт  от ***г., ведно със законната лихва считано от 21.08.2020 г. до окончателното плащане и 55.95 лева  възнаградителна лихва за периода 05.07.2019 г. до 21.08.2020г.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от "Б.Д." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.М.С. и В.М.С. против А.И.З., ЕГН **********, с адрес *** иск за сумата от 7.09 лева, лихва за забава за периода 11.03.2020г. до 01.07.2020 г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА  А.И.З., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на "Б.Д." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.М.С. и В.М.С. сумата от 644.02 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                          

 

                                                                            Районен съдия: