РЕШЕНИЕ
№ /11.07.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Добрич, в открито съдебно заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при участието на прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ и секретаря М. МИХАЛЕВА, изслуша
докладваното от съдия ВЕЛЧЕВА касационно дело с административно–наказателен
характер № 308 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – София,
представлявана от В.Т.И., подадена чрез М.С.Н. – гл. експерт в дирекция „Морска
администрация“ – Бургас, срещу Решение № 24/02.03.2023 г., постановено по НАХД
№ 20223240200090/2022 г. по описа на Районен съд – Каварна, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 30/ 06.04.2022 г., издадено от директора
на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е
наложена „имуществена санкция” в размер на 5 000 лева, на основание чл. 200,
ал. 1, т. 3 от Закона за водите, за нарушение на чл. 49, ал. 1 от Закона за
водите и „имуществена санкция” в размер на 200 лева, на основание чл. 200, ал.
1, т. 12 от Закона за водите, за нарушение на чл. 131, ал. 1 от Закона за
водите.
Според касатора решението на Районен съд – Каварна е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като е постановено при нарушаване на материалния закон и
съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Настоява се, че
въззивният съд неправилно е възприел, че субект на административнонаказателната
отговорност по издаденото наказателно постановление е Изпълнителна агенция
„Морска администрация“. Изтъква се, че за да бъде субект на отговорност по чл. 49, ал. 1, от ЗВ, нарушителят
следва да водовзема или използва водния обект, нарушавайки обществените
интереси по някой от посочените в разпоредбата начини. Тъй като Изпълнителна
агенция „Морска администрация“ не разполагала с разрешително за ползване на
води, тя не би могла да е субект на административнонаказателната отговорност по
този ред. От друга страна, за да бъде субект на отговорност по чл. 131, ал. 1
от ЗВ, следва нарушителят да е собственик или лице, експлоатиращо обекта –
източник на замърсяване, включително хвостохранилища, шламохранилища и
насипища. В тази връзка сочи, че Изпълнителна агенция „Морска администрация“ не е нито корабособственик, нито лице,
експлоатиращо обекта – източник на замърсяване. Добавя, че необоснован и
бланкетен е изводът на въззивната инстанция, че както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в обжалваното наказателно постановление е
налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират
извършените действия като нарушения по чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 200, ал.
1, т. 3 от ЗВ и чл. 131, ал. 1 във връзка с чл. 200, ал. , т. 12 от ЗВ.
Претендира се отмяна на Решение № 24/02.03.2023 г., постановено по НАХД №
20223240200090/2022 г. по описа на Районен съд – Каварна, като неправилно,
поради нарушение на материалния закон и отмяна на незаконосъобразното наказателно
постановление.
Ответникът Басейнова дирекция „Черноморски район“ – Варна към Министерство
на околната среда и водите не изразява становище, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич счита касационната жалба за
основателна като споделя изложените в нея аргументи по отношение допуснатото от
съда нарушение на материалния закон. Пледира отмяна на решението и на
наказателното постановление.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е
основателна.
С оспореното пред Районен съд – Каварна Наказателно постановление № 30/06.04.2022
г., директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ е наложил „имуществена
санкция” в размер на 5 000.00 лв. (пет хиляди лева) на Изпълнителна агенция
„Морска администрация“, на основание чл. 200, ал. 1, т. 3 от Закона за водите
за нарушение по чл. 131, ал. 1 от ЗВ и „имуществена санкция” в размер на 200
лева, на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за водите за нарушение на
чл. 131, ал. 1 от Закона за водите.
В производството по оспорване на наказателното постановление въззивният съд
е приел, че административнонаказателното производство е проведено при спазване
на процесуалните правила и че ИА „Морска администрация“ е санкционирана
правилно и законосъобразно по реда на чл. 200, ал. 1, т. 3 и т. 12 от ЗВ за
нарушенията по чл. 49, ал. 1 и чл. 131, ал. 1 от ЗВ. Съдът е счел, че в акта за
установяване на административното нарушение и в наказателното постановление
подробно са изброени правно-релевантните обстоятелства във връзка с извършените
нарушения – време, място, субект, съставомерните признаци от обективна страна,
както и нарушените правни норми.
След анализ на събраните пред въззивния и касационния съд писмени доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение е незаконосъобразно,
постановено при неправилно прилагане на материалния закон.
Районен съд – Каварна приема за установено, че на 15.10.2021 г. и на 16.10.2021
г. служители на Басейнова дирекция „Черноморски район“ извършили проверка в
района на заседналия в скалите в близост до бреговата линия, успоредно на
сушата, плавателен съд – морски кораб „Вера Су“, край местност „Яйлата“, с.
Камен бряг, общ. Каварна, обл. Добрич, на място с посочени географски
координати. Проверката е извършена от ст. експерт инж. Мирослава Кателиева при
БДЧР в присъствието на Василка Захариева – главен специалист в РЛ-Варна към
ИАОС, и Дилян Диков – главен специалист дирекция “Контрол”, за което са съставени Констативен
протокол № 562в с бланков № 009441 от
15.10.2021 г. и Констативен протокол № 563в с бланков № 009442 от 16.10.2021 г. Поводът за проверката е получен сигнал на 15.10.2021 г. от дежурен граничен
полицай, който довежда до контрол на състоянието на водата в района на
заседналия кораб „Вера Су“ и до пробовземане. От извършената проверка
на място се констатирало наличие на опалесценция на водната повърхност и силна
миризма на нефтопродукти. В Протоколи за изпитване № 04-0900-А от 18.10.2021
г.; № 04-0901-А от 18.10.2021 г.; № 04-0902-А от
18.10.2021 г.; № 03-0936 от 19.10.2021 г. и № 03-0937 от
19.10.2021 г. било констатирано замърсяване на крайбрежните води с
нефтопродукти, азот амониев и азот нитритиен в района на заседналия плавателен
съд.
На 01.12.2021 г. в присъствие на двама свидетели, но без присъствие на
нарушителя или негов представител, е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 191 (по бланка 001260) от инж. Мирослава Любенова
Йорданова - Кателиева – ст. експерт в дирекция „Контрол“ в БДЧР-Варна, за
нарушение на чл. 131, ал. 1 и чл. 49, ал. 1, т. 4 от Закона за водите от ИА
„Морска администрация“.
Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно
нарушение, директорът на Басейнова дирекция „Черноморски район“ издава оспореното пред Районен съд-Каварна Наказателно
постановление № 30/06.04.2022 г., с което Изпълнителната агенция е
санкционирана по реда на чл. 200, ал. 1, т. 3 и т. 12 от ЗВ за това, че е
допуснала настъпване на негативни въздействия върху бреговете, върху качеството
на водите и върху защитени територии в следствие на настъпила авария, както и
че не е уведомила БДЧР за настъпилата аварийна ситуация.
Като потвърждава като законосъобразно наказателното постановление,
районният съд е приложил неправилно материалния закон.
Касационният състав не споделя изводите на въззивния съд, че фактическият
състав на сочените за нарушени норми на чл. 49, ал. 1, т. 4 и чл. 131, ал. 1 от
ЗВ, както и хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 3 и т.
12 от ЗВ, да съответстват на описаното в акта за установяване на
административното нарушение и в наказателното постановление изпълнително
деяние.
Съгласно чл. 49, ал. 1, т. 4 от ЗВ обществени интереси се нарушават, когато
в резултат на водовземане или ползване се създава опасност от негативни въздействия върху бреговете, върху
съоръженията, върху качеството на водите и върху защитени територии или при
разхищението на води. Съгласно §1, ал. 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на
Закона за водите “водовземането” обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а
съгласно т. 25 от § 1, ал. 1 от ДР на ЗВ “ползване” на водния обект е всяка дейност в него,
която, без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за
въздействие върху режима на водите. Следователно Изпълнителна агенция „Морска
администрация“ не може да бъде субект, извършил това нарушение, защото не
отговаря на горепосочените дейности и не притежава, а и не би могла да
притежава, разрешително за тях.
Сочената за следваща нарушена норма по чл. 131, ал. 1 от ЗВ определя, че
при аварийни случаи, създаващи предпоставки за замърсяване на водите, собственикът
или лицето, експлоатиращо обекта - източник на замърсяване, включително
хвостохранилища, шламохранилища и насипища, е длъжно да вземе необходимите
мерки за ограничаване или ликвидиране на последиците от замърсяването съгласно
предварително изготвен авариен план и незабавно да уведоми басейновите дирекции
и органите на Министерството на вътрешните работи.
Основателно е възражението на процесуалния представител на санкционираното
лице, че ИА “Морска администрация“ не е субект на задължението по цитираната
разпоредба, тъй като не е нито собственик, нито лице, експлоатиращо обекта -
източник на замърсяване.
От данните по делото е видно, че с т. 2 от Заповед № РД-08-377/26.09.2021 г., издадена от министъра на транспорта, на ИА „Морска администрация“ е възложено да предприеме необходимите действия за задържане на плавателния съд „Вера Су“ и товара му с оглед обезпечаване събирането на вземането на държавата по чл. 332, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване. В изпълнение на заповедта с Разпореждане № 134/ 26.09.2021 г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ нарежда предприемането на действия, свързани с незабавното изваждане на плавателния съд и товара му, но това разпореждане не превръща Изпълнителната агенция, която действа от името на държавата в този случай, в субект на задължението по чл. 131, ал. 1 от Закона за водите.
Съдът не е констатирал и друг съществен порок при налагането на административнонаказателна санкция на ИА“Морска администрация“, а именно, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 10 от ЗАНН, приложим и по отношение на ЮЛ, на основание чл. 83, ал. 2 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.10 от ЗАНН определя, че при административните нарушения
подбудителите, помагачите и укривателите както и допустителите се наказват само
в случаите, предвидени в съответния закон или указ. В противоречие с чл. 10 от ЗАНН наказващият орган е санкционирал касатора за допустителство при липса на
предвидена в санкционните разпоредби на чл. 200, ал. 1, т. 3 и т. 12 от ЗВ
административно-наказателна отговорност за допустителство.
Нормата на чл. 200, ал. 1, т.3 от ЗВ
определя, че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което замърси
водите, разруши леглата или бреговете на реките в нарушение на забраните,
съдържащи се в чл. 132, 134, 143 и 144 - от 5000 лв. до 15 000 лв. От
хипотезата на цитираната санкционна разпоредба
е видно, че субект на деянието, обявено за наказуемо, може да бъде само
прекият извършител - физическото или юридическото лице, което замърси водите,
но не и лицето, което е допуснало извършване на деянието. Изпълнителна агенция
Морска администрация“ е санкционирана за това, че е "допуснала замърсяване
и не е взела необходимите мерки за предотвратяването му“. Такъв състав на
административно нарушение липсва в чл. 200, ал. 1, т. 3 от ЗВ, поради което налагането на
санкция на касатора е извършено в противоречие с основен принцип на
административното наказване, а именно принципа на законоустановеността на
нарушението и наказанието, съответно на
административнонаказателната санкция, прогласен в по чл. 2, ал. 1 от ЗАНН. В случая за констатираното нарушение не е предвидена
административнонаказателна отговорност за допустителство.
Отделно от това, за да се наложи санкция по реда на чл. 200, ал. 1, т. 3 от
ЗВ, разпоредбата изисква да е нарушена някоя от предвидените забрани по чл.
132, 134, 143 и 144, а в наказателното постановление не е посочено коя от
забраните по чл. 200, ал. 1, т. 3 от ЗВ е нарушена.
Установените пороци на наказателното постановление, които не са
констатирани от районния съд, са довели до неправилно решение, което следва да
бъде отменено, а като резултат да бъде отменено и атакуваното наказателно
постановление. С оглед на това касационната жалба се явява основателна и следва
да бъде уважена изцяло.
Предвид изложеното и своевременно стореното от касатора, чрез процесуалния
му представител в съдебно заседание искане за присъждане на разноски, на
основание 63д, ал. 1, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН в полза на Изпълнителна агенция
„Морска администрация“ следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер от по 80 лева за двете инстанции.
Водим от горните съображения и на
основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, Административен съд –Добрич, в касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 24/02.03.2023
г., постановено по НАХД № 20223240200090/2022 г. по описа на Районен съд –
Каварна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 30/ 06.04.2022 г., издадено от директора на Басейнова дирекция
„Черноморски район“, с което на
Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е наложена „имуществена
санкция” в размер на 5 000.00 лева (пет
хиляди лева), на основание чл. 200, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, за
нарушаване на чл. 49, ал. 1 от Закона за водите и „имуществена санкция” в
размер на 200 лева, на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от Закона за водите, за
нарушение на чл. 131, ал. 1 от Закона за водите.
ОСЪЖДА Басейнова
дирекция „Черноморски район“ да заплати на Изпълнителна агенция „Морска
администрация“ сумата от 160.00 лв. (сто и шестдесет лева), представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: