Решение по дело №429/2020 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 243
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 29 септември 2021 г.)
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20207130700429
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Ловеч, 15.12.2020  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и двадесета година в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдия Любомира Кръстева адм. дело №429 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по  чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 от АПК.

Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№ 3652/02.10.2020 г. подадена от ЕТ „НИКЕ – Любомир Атанасов“ с. Петревене, обл. Ловеч, ул. Стара Планина №2, ЕИК110547773, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 10846/09.09.2020 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект СНЕК-БАР „ВИККИ“, находящ се в гр.Луковит, обл.Ловеч, ул.Възраждане № 137, стопанисван от търговеца, и „забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“, разпоредено е запечатването да се извърши при задължително присъствие на представител на търговеца, и е указано да се отстранят наличните стоки от обекта.

Жалбоподателят, редовно призован, се не явява и не се представлява в открито съдебно заседание. Претендира възстановяване на сторените разноски.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С.. Изразява становище за неоснователност на жалбата.

 

 

 

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 от Наредбата - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;

Правното основание за налагане на принудителната административна мярка е  чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС. Административният орган действа служебно в тази хипотеза и при обвързана компетентност.

В хипотезата на  чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ „запечатване на обект“, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.на МФ.

По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

В хода на съдебното производство като доказателства са приобщени ЗНПАМ №10846/09.09.2020 г., Протокол от извършена проверка в  обект /ПИП/ серия АА №0374920 /лист 9/, Опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката /лист 13/, разпечатки на дневен отчет и отчет на фискална памет /листа  10 - 12/, и Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. /лист 18/ на Изпълнителен директор на НАП.

С оспорената заповед ответникът е приложил спрямо ЕТ „НИКЕ – Любомир Атанасов“ с. Петревене, обл. Ловеч, ул. Стара Планина №2, ЕИК ********* принудителна административна мярка „запечатване на обект“ находящ се в гр. Луковит ул.“Възраждане“ № 137, стопанисван от търговеца, представляващ „Снек-бар ВИККИ“, и „забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет дни), тъй като на дата 06.09.2020 г., при извършена оперативна проверка от инспектор по приходите са закупени и консумирани стоки на стойност 9 лв., платени в брой от В.П. - инспектор приходи, на М.Р. – сервитьор в обекта, като за покупката не е издадена фискална касова бележка от инсталираното и работещо фискално устройство в обекта, а бележка от нефискален принтер. При извършената проверка е установена и касова наличност със 195,40 лв. в повече от данните, въведени във фискалното устройство. Установените обстоятелства са описани подробно в ПИП.

Прието е, че търговецът е нарушил задълженията по чл. 25, ал.1, във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.на МФ във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, поради което е налице хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, на основание на която норма e била приложена преустановителната и превантивна принудителна административна мярка – запечатване на търговския обект и забрана за достъп за срок от 14 дни.

Във връзка с проверка относно компетентността на административния орган, наложил обжалваната принудителна мярка, съдът установява, че ПАМ законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС, е наложена със заповед, издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" - Търново. В тази връзка е и представената по делото Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния Директор на НАП.

Налице са мотиви в заповедта, като освен това административният орган изрично се е позовал на съставения ПИП.

Установени са следните факти, посочени в оспорения административен акт като предпоставки за налагане на принудителната административна мярка:

Съгласно чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, в редакцията, действала към датата на установяване на нарушението, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, за всяка продажба. Предвидени са изключения от това задължение, но настоящия случай не попада в нито една от изброените хипотези.

На 06.09.2020 г. в търговски обект, стопанисван от жалбоподателя, лице в трудови правоотношения с дружеството на длъжност „сервитьор“ е извършило продажба на стоки на стойност 9 лв. на служител на ТД на НАП, прието е плащане, за което не е издаден фискален касов бон от  монтирано и въведено в обекта ФУ, а е издадена бележка от нефискален принтер. Административният орган е приел, че с това действие е извършено нарушение на задължението по чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-1813.12.2006 г. във вр.с чл.118, ал.1 от ЗДДС.

  Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Изложени са материално-правните предпоставки за налагане на ПАМ - при извършена контролна покупка заплатена в брой, не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство, а е издадена бележка от нефискален принтер.

Определеният срок на действие на принудителната административна мярка е обоснован с тежестта на нарушението, като са взети предвид всички обстоятелства, установени при проверката, и вида и характера на извършваната търговска дейност.

От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че при осъщественото плащане не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, но е издадена бележка от нефискален принтер /лист 10, гръб/.

С разпоредбата на  чл. 186, ал. 1, б. "а"(изм.) във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, в редакцията към датата на налагане на процесната ПАМ, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" (изм.) са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.". В нормата на чл. 118 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба, независимо от документирането с първичен счетоводен документ.

Плащането в процесния случай е станало в брой, не са налице изключенията, предвидени в Закона и Наредбата.  

С оглед констатираното нарушение на задължението за регистриране и отчитане на продажбите с издаване на фискална касова бележка, административният орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ. Органът е съобразил продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".

С оглед конкретния обект стопанисван от дружеството, ПАМ е наложена за срок под средния. Предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това, с оглед защитата интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите.

Неспазването на изискването на чл. 21, ал. 1 Наредба № Н – 18 за издаване на касова бележка за всяка продажба, осъществява фактическия състав на законово предвиденото материално-правно основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, тъй като представлява неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба.

Посочването на целите, за които се налага административната мярка, отчитането на вида на обекта, неговото местоположение, са обстоятелства, отчетени от органа при определяне тежестта на нарушението и определяне на продължителността на наложената принудителна административна мярка.

Изводът за нарушение на изискването за издаване на фискален бон, констатирано при проверката и отразено подробно в съставения протокол, не е опроверган. В случая в обекта са издавани някакви бележки, наподобяващи фискален бон, но без необходимото съдържание и от нефискален принтер. Т.е. търговецът е въвел практика, с която очевидно се предоставя на клиента някакво подобие на фискален бон, но се избягва отчитането на продажбата. Това очевидно е практика, въведена именно с цел избягване издаването на фискален бон от регистрирано устройство.

Съдът намира, че в процесния случай са налице достатъчно доказателства, че ЕТ „НИКЕ – Любомир Атанасов“ с. Петревене, обл. Ловеч, ул. Стара Планина №2, ЕИК110547773 е бил задължен субект да издава фискални касови бонове със задължителните реквизити по Наредба Н-18/2006 г. на МФ и неиздаването на фискален бон безспорно е основание за налагане на ПАМ.

Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН. Налагането на процесната ПАМ е с цел да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати извършването на нови нарушения, но и в защита интересите на потребителите, които са клиенти на търговеца. В случая издадената заповед цели именно това, с оглед защитата интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на публичните задължения, като се осигури възможност за проследяване съответствието на получените от търговеца плащания със счетоводните записвания.

Заповедта е издадена от материално компетентен орган, в писмена форма и с изложени мотиви, при наличие на материално-правните предпоставки за това и спазване на процесуалните норми, в съответствие с целта на закона. Следва да се отхвърли като неоснователна предявената жалба.

На основание чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във вр.  чл. 172, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№ 3652/02.10.2020 г. подадена от ЕТ „НИКЕ – Любомир Атанасов“ с. Петревене, обл. Ловеч, ул. Стара Планина №2, ЕИК110547773, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 10846/09.09.2020 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект СНЕК-БАР „ВИККИ“, находящ се в гр.Луковит, обл.Ловеч, ул.Възраждане № 137, стопанисван от търговеца, и „забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“, разпоредено е запечатването да се извърши при задължително присъствие на представител на търговеца, и е указано да се отстранят наличните стоки от обекта.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд на Република България.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                        Административен съдия: