№ 2
гр. Тополовград, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ив. Семерджиева
при участието на секретаря К.П.П.
като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Административно
наказателно дело № 20212320200094 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят твърди, че издаденото против него НП е
незаконосъобразно, поради това че липсва материално правно основание за
налагане на наказанието, тъй като жалбоподателят не е правил отказ по
смисъла на чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП и са нарушени административно
процесуалните правила и норми при издаването на АУАН – нарушен е
преклузивния едномесечен срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН и неправилно са
записани обстоятелствата относно участието на свидетелите и формите на
деянието в мотивите на АНО.
Поради което се претендира да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, вместо него се явява
процесуалният му представител адв.К., който поддържа изцяло жалбата и
доразвива мотивите си относно нарушението на процесуалните правила.
ОД на МВР – Хасково не изпращат представител в съдебно заседание и
не взема становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено
1
следното:
На 01.11.2021 г. е била извършена проверка на жалбоподателя в Т. на
ул.“*********, в качеството му на водач на л.а. „******* собственост на
Ж.С.С. При проверката служителите на полицията са забелязали, че водачът
имал видими външни признаци, бил е неспокоен, със зачервени очи, видимо
притеснен и напрегнат, поради което са решили да извършат проверка за
употреба на алкохол и наркотици. На водача е предложено да бъде изпробван
за алкохол с техническо средство след уведомяване на съответните
служители от сектор“Пътна полиция“ към РУ – Тополовград и пристигането
им на място /актосъставителят С. и св.Х.П./, като той е приел, извършена е
проверка, но не е установено наличие на алкохол в кръвта, видно от
показанията на актосъставителя и свидетелите, дадени в съдебно заседание.
След което, поради наличие на външни признаци и счетена необходимост от
полицейските служители е било предложено на водача да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест, като това е
станало и след повторна покана от страна на полицейските служители след
отвеждане на проверяваното лице в сградата на РУ – Тополовград, но той е
отказал извършването на такава проверка, видно от показанията на
актосъставителя и свидетелите, и видно от представения талон за изследване
с № 0051090. В талона е посочено, че лицето отказва да му бъде извършена
проверка с тест, съответно не е избрал и един от двата начина на изследване –
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, като в самия
талон е изписал, че отказва такова изследване и се е подписал. Водачът е бил
уведомен, че трябва да се яви в ЦСМП – Тополовград до 45 минути от
връчването на талона, за което той се е подписал. Екземпляр от талона за
изследване е бил връчен на водача срещу подпис. Видно от талона за
изследване с подписа на св.ХР. Т. П. е удостоверено, че проверяваното лице
отказва да избере един от двата начина на изследване, респективно въобще
отказва да даде кръвна проба за изследването, което се установява и от
свидетелските показания на свидетелите П. и Д., разпитани непосредствено в
с.з.
Съответно на водача е съставен АУАН Бл.№ 851986 от 01.11.2021 г.,
който акт е подписан от актосъставителя, двама свидетели и нарушителя, без
възражения, предявен и връчен срещу разписка. В АУАН е записано, че е
нарушена разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП и е иззето СУМПС. Издадена
2
е и заповед за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 б“б“ от ЗДвП, като е наложена
мярка временно отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността.
Въз основа на този акт е издадено НП № 21-0358-000292 от 13.12.2021 г., с
което на жалбоподателя на основание чл.174, ал.3,предл.2-ро от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за 24 месеца.
НП е връчено лично на жалбоподателя срещу подпис на 15.12.2021 г.
На 22.12.2021 г. жалбата е входирана в ОД на МВР – Хасково, РУ –
Тополовград.
По преписката е представен талон за изследване с № 0051090, в който е
записано, че лицето отказва да му бъде извършена проверка с тест и
съответно отказва да избере един от двата начина на изследване, респективно
въобще отказва изследване, който отказ е удостоверен с подпис на един
свидетел. Талонът е подписан от проверяваното лице и екземпляр от него му
е връчен срещу подпис.
По делото е представена и справка за нарушител/водач, от която е
видно, че жалбоподателят има издадени множество актове, наказателни
постановления, наложени ПАМ, фишове и съответно постановена присъда от
РС – Ямбол за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, т.е. за управление на
МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Присъдата е
от 10.07.2019 г. и наложеното наказание е 12 месеца „лишаване от свобода“.
Този факт за наличие на присъда се потвърждава и от показанията на
актосъставителя и разпитаните по делото свидетели.
По делото са разпитани актосъставителят и свидетелите П. и Д. –
служители в РУ – Тополовград, които са присъствали при установяване на
нарушението и при съставянето на акта, и тримата подробно обясняват
конкретния случай и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията,
като между техните показания няма никакви различия и противоречия.
Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените
към делото писмени доказателства, които съдът кредитира, тъй като са
издадени в съответната форма и ред, и от показанията на актосъставителя и
свидетелите, на които съдът дава вяра, тъй като са обективни и
непротиворечиви.
С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства, съдът
3
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо правен
интерес, в законно установения срок и са спазени всички изисквания за
нейното редовно разглеждане.
Същата е неоснователна и недоказана и не следва да се уважава, а
обжалваното НП като законосъобразно и правилно следва да се потвърди,
поради следните съображения:
С обжалваното НП е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършено административно нарушение, а
именно: за това, че отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е
изпълнил предписание за медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на такава употреба, за което му е наложено
наказание по чл.174 ал.3, предл.2-ро от ЗДвП.
Съдът счита, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено и
доказано по безспорен и категоричен начин, и извършено от жалбоподателя,
за което правилно е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност.
Съгласно чл.2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози /последно изм.и доп. ДВ, бр.99 от 2020 г./ -
наричана по-долу за краткост Наредбата – /1/При извършване на проверка за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да
изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението
по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването
на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт
или застрашават неговите или на други лица живот или здраве. /2/
Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде
извършена такава. В случая безспорно е установено, че проверяваното лице
не е изпълнило задължението си по ал.1, въпреки дадените указания и
разпореждания от контролните органи на място, при спирането на водача и в
сградата на полицията за извършване на проверка за употреба на наркотични
4
вещества или техни аналози с тест, то е отказало въобще извършването на
такава проверка и това е видно, както от талона за изследване, приложен по
делото, така и от показанията на актосъставителя и свидетелите в съдебно
заседание. Съгласно чл.3, ал.1 и чл.3а, т.1 от Наредбата употребата на
наркотични вещества или техни аналози се проверява с тест, а когато лицето
откаже извършването на проверка с тест, тогава се установява употребата с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Видно от
представения талон проверяваното лице въобще е отказало извършването на
проверка както с тест, така и с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване. Проверяваното лице се е подписало срещу отказа в
бланката на талона за изследване, този талон му е връчен по съответния ред
срещу подпис, а отказа да избере един от двата начина на изследване е
удостоверен с подписа на един свидетел – св.П., който е разпитан в съдебно
заседание и потвърждава обстоятелствата, посочени в талона за изследване. В
талона за изследване не е зачертано ненужното в посочените три алтернативи
на отказа: да подпише, респективно получи талона за изследване и третата
алтернатива: да откаже да избере един от двата на чина на изследване. Но от
самия талон и от показанията на актосъставителя и свидетелите е видно, че
проверяваното лице е подписало и получило талона за изследване, т.е.
първите две алтернативи отпадат.
Следователно, по делото е установено по безспорен начин, че
жалбоподателят е отказал, респективно препятствал извършването на
проверка чрез който и да е от нормативно предвидените способи за това,
поради което правилно е бил санкциониран. Талонът за изследване е изготвен
от контролните органи съобразно нормативните изисквания, с оглед
разпоредбите на чл.6 ал.5 от Наредбата, тъй като отразява всички
обстоятелства по чл.3а и с оглед разпоредбата на чл.6 ал.8, тъй като отказът
на лицето да избере един от двата начина за изследване е установен с
подписа на един свидетел.
Между приложения документ и събраните гласни доказателства –
показанията на актосъставителя и свидетелите не са налице никакви
противоречия и изложените в документа факти и обстоятелства напълно се
потвърждават от свидетелските показания. За това съда приема, че по делото
е безспорно доказано, че жалбоподателя е извършил визираното нарушение и
правилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност по
5
чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Съгласно
горепосочения текст за процесното нарушение наказанията са строго
фиксирани и не зависят от преценката на АНО. Във всички случаи на
безспорно доказано такова нарушение се налага конкретно фиксираната в
законовия текст глоба 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от две години. В случая АНО е посочил размера на наказанието
лишаване от правоуправление в месеци – 24 месеца, което обаче се равнява на
визираните в законовия текст 2 години и съда счита, че това не може да се
приеме за някакво нарушение на процесуалните правила. Наказанието е
напълно справедливо в съответствие с волята на законодателя и с оглед
изключителната тежест и обществената опасност на този вид
административни нарушения, както и с оглед високата степен на обществена
опасност на дееца, предвид визираните в справката за нарушител наказания,
които са му налагани многократно, включително и присъда за извършено
престъпление за управление на МПС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози. За това съда счита, че НП е напълно законосъобразно и
справедливо и следва да се потвърди.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя в жалбата, че са
допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП. Напротив,
последните съдържат всички фактически и правни основания за издаването
им, спазен е принципа за съразмерност и справедливост и по никакъв начин
съда не установи наличието на някакви нарушения на материалния закон и на
административно-процесуалните правила, които да обуславят
незаконосъобразност на акта на АНО, за да подлежи той на отмяна, както и на
издаденото НП.
Не може да се приеме възражението в жалбата,че липсва материално
правното основание,т.е.липсва отказ,тъй като не е отразена проверката за
употреба на алкохол,която лицето не е отказало и в талона е посочено,че
проба за наркотици е правена.Проверката за употреба на алкохол в случая е
ирелевантна и не касае визираното в АУАН и в НП нарушение и не е
необходимо да се отразява в талона за изследване.Талона е бланков и се
попълва както при отказ да се извърши проверка за алкохол, така и при отказ
за наркотици.В случая нарушението касае препятстване и отказ да се
извърши проверка за употреба на наркотични вещества , а не за алкохол.Също
6
така в талона който е бланков правилно в празното поле е описано ,че лицето
отказва да му бъде извършена проверка с тест,никъде не е записано ,че е
правена проба за наркотици,както се твърди в жалбата .В бланката в скоби
под текста са посочени различните обстоятелства,които могат да бъдат
описани, и едно от тях е отказа описан от проверяващите.
Освен това фактът, че в АУАН е записано за свидетеля Д. само
очевидец, а за другия свидетел не е отбелязано, че е присъствал при съставяне
на акта, не е съществено процесуално нарушение от категорията на такива
водещи до отмяна на обжалваното НП. И за единия и за другия свидетел е
записано, че са очевидци, т.е. те са присъствали при установяването на
всички факти и обстоятелства свързани с извършеното нарушение и
съответно свързани с последиците от извършването му, а именно съставянето
на съответните документи. Самото понятие „очевидец“ предполага
присъствието им във всички етапи на ангажиране на административно
наказателната отговорност на проверяваното лице – от момента на проверката
до съставянето на акта.
Относно възражението за неспазения срок по чл.52 ал.1 от ЗАНН, то не
е установено и доказано по безспорен начин, тъй като този срок тече от
момента на получаване на преписката от АНО, а не от момента на съставяне
на АУАН, а в случая от момента на съставянето на АУАН до момента на
издаване на НП е изтекъл срок от един месец и 12 дни, който е напълно
разумен и в този срок може да се включи и периода между съставяне на акта
и получаване на преписката от АНО. Освен това, съдът счита, че само това
нарушение дори да е доказано не може да бъде изключително и единствено
основание за да се приеме, че обжалваното НП е незаконосъобразно и само на
това основание да се отмени, тъй като този срок не е давностен и не погасява
правото на АНО да ангажира отговорността на лицето.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0358-000292 от 13.12.2021 год. на Началника
на РУ – Тополовград, ОДМВР Хасково, с което на Б. Я.. К. с адрес:
************************ с ЕГН ********** са наложени наказания на
основание чл.174, ал.3, предл.2-ро от ЗДвП: глоба в размер на 2000 лв./две
7
хиляди лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________
8