Р Е Ш Е Н И Е
№ 584/19.10.2023 г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на двадесети
септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Десислава Кривиралчева
Членове: 1.
Г. Видев
2.
Дияна Златева - Найденова
при секретаря Янка Вукева и при участието на
прокурора Стоян Павлов, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 636 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по касационна жалба на Г.С.К. *** против Решение № 233 от
16.05.2023 г., постановено по нахд № 1653/2022 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 088 /
12.09.2022 г. на заместник кмета на община Септември, с което постановление за
нарушение на чл. 2, т. 6 от Наредбата за поддържане и осигуряване на
обществения ред в община Септември, на основание чл. 36 от същата наредба на
касатора е наложена глоба в размер на 50 лв.
Касаторът – Г.С.К. – моли да бъде отменено
обжалваното решение и наказателното постановление. Сочи доводи за нарушение на
закона и твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при
постановяването му. Не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание
но поддържа жалбата си в писмено становище, подадено от процесуалния му
представител. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – заместник-кметът на община
Септември – също не се явява и не се представлява в проведеното съдебно
заседание. Не взема становище по правния спор.
Прокурорът представя заключение за
неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и
законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е
приключило неблагоприятно за нея.
Районният съд е потвърдил наказателното
постановление, като е приел, че
извършването на нарушението е безспорно установено със събраните по делото
доказателства, липсват нарушения в административнонаказателното производство и
наложената санкция е определена в законосъобразен размер.
Настоящият касационен състав изцяло споделя
изводите на първоинстанционния съд.
Действително, касаторът е извършил
административно нарушение, като е участвал в спор и саморазправа и като е
нанесъл удари на друго лице, с което е нарушил обществения ред и е предизвикал
възмущението на гражданите.
Неоснователни са възраженията на касатора.
Несъстоятелни са доводите за допуснати
съществени нарушения в административнонаказателното производство:
Налице е достатъчно точно и ясно описание на
извършеното нарушение в АУАН и НП:
Действително не е посочено за какво се е отнасял
спора но това не е необходимо, тъй като посочването на деянието „саморазправа“
с друго лице, при това чрез нанасяне на удари, като с това “буди възмущението
на гражданите и грубо нарушава обществения ред“ разкрива в пълна степен
същността на извършеното административно нарушение.
Неоснователно е и възражението за непосочване на
точната хипотеза от нарушената т. 6 на чл. 2 от Наредбата за поддържане и
осигуряване на обществения ред на територията на Община Септември, която
разпоредба предвижда следното:
Чл. 2. Забранява
се в обществени сгради, улици, паркове, стадиони, културни и спортни зали, в
обществени превозни средства, закрити помещения, в близост до болници, детски
заведения, училища, междублокови пространства, в предназначените за общо
ползване части от сгради:
6. Забранява се извършването на неприлични и
непристойни действия, нарушаващи обичайните норми за морал и поведение на
обществени места, както и неприлични изрази, оскърбително отношение и държане
към гражданите и органите на властта или скарване, сбиване и други действия, с
които се нарушава обществения ред и спокойствие.
Безспорно осъществяването на спор и най-вече на
саморазправа и нанасянето на удари попадат във всички хипотези, изброени в т. 6
на чл. 2 от Наредбата:
Те представляват както „неприлични и непристойни
действия, нарушаващи обичайните норми за морал и поведение на обществени
места“, така и „оскърбително отношение и държане към гражданите“, както и
„скарване“ и „сбиване“. Освен това посочените от касатора разпоредби на чл. 42,
т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН не изискват посочване на нарушената
хипотеза, а само на нарушените законни разпоредби, т.е. на нарушеният член,
алинея и точка но не и на нарушеното предложение (хипотеза).
Непосочването в АУАН и НП на доказателствата, с
които се установява административното нарушение не представлява съществено
нарушение в административнонаказателното производство, тъй като касаторът имаше
възможността да се запознае с тези доказателства в рамките на съдебното
производство.
Несъстоятелен е и доводът за неяснота относно
удостовереният отказ на касатора в АУАН. Очевидно е, че той е отказал както да
подпише акта, който му е бил надлежно предявен, така и – разписката за
получаване на препис от същия и съответно да получи такъв. Отказите са надлежно
удостоверени с подписа на общинския служител Ибрахим Бандьо, който е разпитан в съдебното производство и е
потвърдил направените от касатора откази.
Неоснователни са и възраженията на касатора, с
които той оспорва установената от районния съд фактическа обстановка.
Правилно и законосъобразно съдът е кредитирал
показанията на свидетелите Саша Панаьотова и Весела Панаьотова, които освен, че
са свидетели-очевидци на случая са и незаинтересовани от изхода на спора.
Напротив, правилно не са кредитирани показанията на свидетелката Любка
Кацарова, която е майка на касатора и показанията ѝ са израз на неговата
защитна теза. Обстоятелството, че свидетелките Панаьотови не са видели
наличието на газов пистолет не би могло да разколебае обективността на техните
показания. Последните са последователни и подробни и от тях несъмнено се
установява, че касаторът е участвал във възникналия спор и е удрял Кръстан
Линчев с тояга. Напротив, от показанията им в никакъв случай не се установява
наличието по отношение на касатора на някаква непосредствена опасност, от която
да се е налагало той да се отбранява при условията на неизбежна отбрана.
Предвид гореизложеното, е безспорно, че
районният съд, като е потвърдил законосъобразно издаденото наказателно
постановление е спазил относимия материален закон.
Не са налице и процесуални нарушения допуснати в
първоинстанционното производство. Напротив, съдът е събрал всички допустими и
относими доказателства и като е разгледал доводите на страните е извел
правилния извод за установеност на нарушението.
Предвид гореизложеното, е безспорно, че
районният съд е спазил материалния закон, не е допуснал процесуалния нарушения
и правилно е потвърдил наказателното постановление. Затова, като
законосъобразно, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
Затова съдът
Р
Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 233 от 16.05.2023 г.,
постановено по нахд № 1653/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което решение е потвърдено Наказателно
постановление № 088 / 12.09.2022 г. на заместник кмета на община Септември, с
което постановление за нарушение на чл. 2, т. 6 от Наредбата за поддържане и
осигуряване на обществения ред в община Септември, на основание чл. 36 от
същата наредба на касатора е наложена глоба в размер на 50 лв.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.