№ 5481
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110102526 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба на „З. Д. Е.” АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С......., представлявано от Й. Ц. -
председател на Съвета на директорите и Р. Б. - изпълнителен директор, чрез
процесуалния си представител К. Н. – юрисконсулт срещу ЗД “Б. И.” АД, БИК
*********, гр. С......, представлявано от С. П. и К. К., чрез юрк. Ц. Д., с която
се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 643.40 лв.
(шестстотин четиридесет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********/21.09.2021 г.,
образувана във връзка с ПТП настъпило на 13.09.2021 г., в района на гр.
Велинград, с включени ликвидационни разноски, в размер на 15 лв., ведно със
законната лихва върху претендиралите суми от датата на завеждане на
исковата молба – 16.01.2025 до пълното изплащане на сумите и мораторна
лихва в размер на 238.87 лева (двеста тридесет и осем лева и осемдесет и
седем стотинки), за периода от 27.12.2021 г., денят, следващ изтичането на 30-
дневния срок от датата на получаване на втората поканата за доброволно
изпълнение, до 13.01.2025 г., денят на подаване на исковата молба в съда.
Ищецът твърди, че на 13.09.2021 г., в района на гр. Велинград, ул,
„Юндолска“, на паркинга на хотел „Е.“, е настъпило пътно-транспортно
произшествие, причинено от водача на МПС марка „Мерцедес“, модел „МЛ
320 ЦЦИ“ с per. № * **** **, вследствие на което са нанесени вреди на МПС
марка „Пежо“, модел „806“ с per. № ** **** **, собственост на А. М. Л.. За
настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП № 1585588/13.09.2021 г., видно
от който поради движение с несъобразни с пътните условия скорост, водачът
на МПС с per. № * **** ** губи контрол над автомобила, като се отклонява
вдясно от платното за движение и удря последователно четири автомобила,
паркирани един зад друг, в т.ч. МПС с per. № ** **** **. Между „ЗД Е.“ АД и
собственика на увредения лек автомобил марка „Пежо“, модел „806“ с per. №
1
** **** ** има сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на
МПС“ № 00500100430044/31.08.2021 г., валиден към датата на процесното
ПТП. Сочи че във връзка с настъпилото застрахователно събитие към ЗД „Е.“
АД е предявена претенция под № **********/21.09.2021 г. за изплащане на
застрахователно обезщетение по посочената застрахователна полица.
Нанесените имуществени вреди са описани в протокол за оглед и оценка на
щети от 21.09.2021 г. Видно от приложеното банково извлечение, на
20.10.2021 г., застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, в
размер на 628.40 лв., по сметка на правоимащото лице. Поддържа, че с
изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 411 от
Кодекса за застраховането, за ищеца възниква право да се суброгира в правата
на своя застрахован срещу причинителя на вредата, съответно срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото
определяне. Към момента на реализиране на ПТП, гражданската отговорност
на виновния водач е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника. Ето защо на
основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, ищецът има право на регрес
срещу застрахователя на виновния водач за платеното от дружеството
застрахователно обезщетение, в размер на действителните вреди и обичайните
разноски. С регресна покана, ведно с щетата в оригинал, ищецът е отправил
покани към длъжника да плати. Поканата е получена но към настоящия
момент ответникът не е изплатил претендиралата сума. Ето защо моли за
уважаване на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”
по отношение на МПС „Мерцедес” с per. № ******* Оспорва механизма на
ПТП. Оспорва застрахования при него автомобил да е участвал в твърдяното
ПТП. Сочи че същото е станало по вина на водача на застрахования при ищеца
автомобил. Прави възражение за съпричиняване.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявен е за разглеждане искове с правно основание чл. 411, изр. 1,
предл. II КЗ.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена
тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение
за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне;
2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника.
В тежест на ответника е било да докаже въведените с отговора на
2
исковата молба правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното
съпричиняване/, както и да обори презумпцията за вина на водача на МПС
„Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦЦИ“ с per. № * **** **.
Не е спорно в настоящото производство, че ответникът е имал сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
собственика на МПС марка МПС марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320 ЦЦИ“ с
per. № * **** **, валидна към датата на процесното ПТП.
Страните не спорят и че към датата на ПТП за „Пежо“, модел „806“ с per.
№ ** **** ** има сключен застрахователен договор за застраховка „Каско на
МПС“ № 00500100430044/31.08.2021 г., във връзка която е била образувана
щета № № **********/21.09.2021 г., и изплатено застрахователно
обезщетение в размер 628,40 лв., за което е представено по делото платежно
нареждане от 20.10.2021 г.
Спорните въпроси в настоящото производство се концентрират върху
механизма на ПТП, участието на застрахования при ответника водач и
наличието на съпричиняване.
По отношение на механизма.
За изясняване на механизма на ПТП и участниците в него е изслушано и
прието заключението на съдебно-автотехническа експертиза, и са разпитани
свидетелите А. М. Л. и В. Г. П.
От свидетелските показания които съдът кредитира като пълни,
подробни, логични и съответни на останалия доказателствен материал и от
заключението по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, което съдът
кредитира, като компетентно, пълно и обективно се установява, че на
13.05.2021 г., около 02:20 часа, лек автомобил „Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, с рег.
№ *******, управляван от В. Г. П. се движи по бул. „Хан Аспарух“, с посока
от ул. „Байрон“ към ул. „Георги Бенковски“. В района пред Спа хотел „Е.“
водачът губи контрол над управлението на превозното средство, отклонява се
вдясно и реализира ПТП с паркираните перпендикулярно автомобили един от
които е и лек автомобил „Пежо“, модел „806“ с per. № ** **** **.
Свидетелката заявява В. Г. П. заявява, че не е свикнала да кара кола
„автоматик“ и се е засилила при което причинила ПТП с паркираните
автомобили.
При това положение виновен за настъпването на ПТП е водачът на
„Мерцедес МЛ 320 ЦДИ“, с рег.№ *******, която е нарушила правилото на
чл. 20, ал.1 и ал.2 ЗДВП според която водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
В. Г. П. е следвало да съобрази че управлява автомобил, който и е
непознат, с автоматична скоростна кутия с която тя не е свикнала да работи.
Следвало е да съобрази че управлява в тъмната част на денонощието и да
избере такава скорост която да и позволи да контролира управляваното от нея
МПС.
По отношение на размера на вредите.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“- до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
3
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от размера на
обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за
обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена
по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция
между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното
обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни
разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи
поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни
пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта.
Действителният размер на щетите съобразно заключението по
изслушаната САТЕ е сумата от 1150,68 лв.
Доколкото в настоящия случай се претендира сума в по-нисък размер
искът следва да се уважи до претендирания размер.
Като законна последица от това върху процесната сума следва да бъде
присъдена и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното заплащане на задължението.
По отношение на законната лихва.
На уважаване подлежи и акцесорния иск за законната лихва като се
установява наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
По отношение на възражението за съпричиняване.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/.
От доказателствата по делото не се установява водачът на л.а„Пежо“,
модел „806“ с per. № ** **** ** да е допринесъл за настъпването на
процесното ПТП. Автомобилът е бил паркиран извън пътното платно на
отреденото за това място.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски ищецът на когото му се
следват разноски в размер на 310 лева които следва да му бъдат възстановени.
На ищеца се следват и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева определени от съда.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-и състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С....., представлявано от С. П. и К. К., ДА ЗАПЛАТИ на „З. Д.
Е.” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С.......,
4
представлявано от Й. Ц. - председател на Съвета на директорите и Р. Б. -
изпълнителен директор, на основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД сумата от 643.40 лв. (шестстотин четиридесет и три лева и четиридесет
стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№ **********/21.09.2021 г., образувана във връзка с ПТП настъпило на
13.09.2021 г., в района на гр. Велинград, с включени ликвидационни разноски,
в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху претендиралите суми от
датата на завеждане на исковата молба – 16.01.2025 до пълното изплащане на
сумите и мораторна лихва в размер на 238.87 лева (двеста тридесет и осем
лева и осемдесет и седем стотинки), за периода от 27.12.2021 г., денят,
следващ изтичането на 30-дневния срок от датата на получаване на втората
поканата за доброволно изпълнение, до 13.01.2025 г., денят на подаване на
исковата молба в съда.
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, БИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С....., представлявано от С. П. и К. К., ДА ЗАПЛАТИ на „З. Д.
Е.” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С.......,
представлявано от Й. Ц. - председател на Съвета на директорите и Р. Б. -
изпълнителен директор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 420 лв.,
представляваща дължими съдебни разноски в производството.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5