№ 4775
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20221100113402 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от И. С., с която са предявени
осъдителни искове срещу ЗАД „А.“ АД.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 19.08.2021 г. около 16:50 ч. в гр.
София, на ул. „*******“ преди кръстовището с бул. Черни връх настъпило
пътнотранспортно произшествие /ПТП/ по вина на водача на лек автомобил с рег. №
*******, който не намалил скоростта си на движение и блъснал пешеходеца И. С.. Бил
съставен констативен протокол К-389 от 19.08.2021 г. Към дата на ПТП отговорността за
вреди на автомобил с рег. № ******* била покрита от ответника по силата на застраховка
ГО, за която е съставена застрахователна полица от BG/11/121001707488 Ищецът бил заявил
писмена претенция пред застрахователя, но ответникът не бил изплатил определили и
изплатил застрахователно обезщетение. Водачът на с рег. № ******* управлявал МПС-то със
скорост по-висока от разрешената и и не намали скоростта, за да пропусне пешеходеца.
Ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди. Вследствие на инцидента била
счупена тибията на дясната подбедрица на ищеца и същият имал охлузвания в лявата част
на челото. Ищецът бил приет за болнично лечение за 11 дни, претърпял операция. След това
за около една година следвало да лежи на легло. Пет месеца след инцидента ищецът
използвал патерици. Ищецът продължавал да се оплаква от болки и ограничени движения в
десния крак. Станал напрегнат, тревожен, притеснявал се да пресича улици. Моли съдът да
осъди ответника да му заплати сумата от 60 000 лв. за търпените неимуществени вреди,
както и сумата от 4 464 лв. за имуществени вреди – за лечение в УМБАЛСМ Н. И. Пирогов
и за закупуване на поставения му тибиален пирон. Претендира законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 20.12.2022 г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗАД „А.“ АД признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между него и собственика на процесното МПС с рег. № ******* към датата
на ПТП, както и настъпването на пътен инцидент. Оспорва исковете по основание и размер.
1
Оспорва механизма на ПТП и твърди, че от представените по делото доказателства не се
установява да е налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил.
Сочи, че причина за настъпване на пътният инцидент е поведението ищеца. Евентуално,
твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия поради
това, че се е намирал на платното за движение. Ищецът бил нарушил чл. 32, ал. 1 ЗДвП и чл.
113, ал, т. 1 ЗДвП, чл. 114, т. 1 и т. 2 ЗДвП. Твърди, че приносът на ищеца и преимуществен.
Излага, че за пострадалия са налице предхождащи, съпътстващи и последващи събитието
травми и заболявания. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди. Оспорва
основанието и размера на иска за имуществени вреди. Прави възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:
От фактическа страна съдът приема следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил като безспорни и признати
следните обстоятелства, че на 19.08.2021 г. около 16:50 ч. в гр. София, на ул. „*******“
преди кръстовището с бул. Черни връх е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/,
с участието на лек автомобил с рег. № *******, управляван от Б. Д., и пешеходеца И. С.,
обстоятелството, че към датата на ПТП за процесния автомобил е била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, както и, че от ищеца е отправена
застрахователна претенция, която е получена от ответника на 05.07.2022 г.
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № K-389
от 19.08.2021 г., гр. София, съставен от служител на О“ПП“, СДВР, се установява, че на
19.08.2021 г. около 16:50 ч. в гр. София лек автомобил Опел, Вектра с рег. № *******,
управляван от Б. О. Д., се е движил по ул. ******* с посока от ул. Могилата към бул. Черни
връх и на около 45 м. преди кръстовището с бул. Черни връх участва в ПТП с пресичащия от
ляво на дясно по посока на движение на автомобила пешеходец И. С.. В констативния
протокол е отразено, че е образувано ДП.
От изисканото и приложено по делото в о. с. з. на 11.07.2024 г. ДП № 11251/2021 г. на
СДВР, се установява, че ДП е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т
.1 НПК с постановление на СРП от 22.05.2023 г. /влязло в сила на 21.12.2023 г., когато е
постановено определение по в. ч. х. д. № 4248/2023 г. на СГС/.
От находящо се по ДП наказателно постановление № 22-4332-008753 на отдел ПП
СДВР от 13.05.2022 г. се установява, че на Б. О. Д. е наложено административно наказание
глоба заради нарушение на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
От епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛСМ Н.
И. Пирогов, се установява, че И. С. е постъпил на 19.08.2021 г. и е изписан на 30.08.2021 г. с
диагноза счупване на тялото /диафазата/ на тибията – открито, дясно и повърхностната
травма на други части от главата.
Представена е по делото фактура № ********** от 26.08.2021 г. за проведено лечение
съгласно приложена окончателна сметка на стойност 2442 лв. с клиент И. С. и доставчик
УМБАЛСМ Н. И. Пирогов, към която е представен и фискален бон за заплащането на
сумата от 2442 лв. от 26.08.2021 г. Представена е по делото фактура № ********** от
26.08.2021 г. за интрамедуларен пирон тибия на стойност 2022 лв. с клиент И. С. и доставчик
УМБАЛСМ Н. И. Пирогов, към която е представен и фискален бон за 2022 лв. от 26.08.2021
г. относно заплащането на сумата.
От приетата по делото и кредитирана от съда СМЕ се установява, че вследствие на
процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания – счупване открито на дясна
2
подбедрица, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни и повърхностно охлузване в лява челна област
причинило на пострадалия болка. Пострадалият е опериран – кръвно наместване на
счупването на костите на дясна подбедрица с интрамедуларен тибиален пирон и 2 винта
застопоряващи в горния край и 3 винта в долния край. От контролните прегледи се
установява забавено костно срастване насочен за ЛФК и физиотерапия, както и да натоварва
оперирания крайник след 3-ти месец. Причинените на ищеца болки и страдания са били най-
интензивни непосредствено след травмата, след оперативната интервенция и в началото на
раздвижването. За в бъдеще при интензивно натоварване и промени във времето ищецът
може да се оплаква от болки и дискомфорт в мястото на счупването. Остатъчният
функционален дефицит в дясно коляно и десен глезен е рехабилитационен проблем. В
държавните болници имало отдел, който се занимавал с лечението на чужди граждани, които
нямат здравно осигуряване в България. Тези пациенти заплащат прегледи, изследвания,
оперативно лечение. медицински консумативи, лекарства, леглови престой, както и
контролни прегледи и изследвания в амбулаторни условия. Разходите били свързани с
лечението на ищеца и определени съобразно от вида на счупването, самата операция,
лекарства, изследвания, болничен престой.
В съдебно заседание на 04.04.2024 г. вещото лице Д. изяснява, че периодът на
възстановява е 5-6 месеца, като прогнозите са за пълно възстановяване, доколкото лекият
функционален дефицит в колянната става и глезенната става са рехабилитационен проблем.
Представените фактури за разходите са направени. Ищецът, като чужд гражданин, няма
здравни осигуровки, съответно клиниката съобразява след консултация с ортопед и според
вида на операцията сумата, която той дължи към болницата – както за операция, така и за
целия болничен престой.
Приети са две САТЕ. Съдът кредитира допълнителното заключение с вх. № от
03.07.2024 г., което е изготвено след запознаване с ДП и видеозапис на процесното ПТП.
Макар и наименовано допълнително, заключението има характер на повторно, при което
вещото лице отговаря на въпросите след запознаване с допълнителните материали, посочени
в о. с. з. на 04.04.2024 г. САТЕ от 03.07.2024 г. отговаря на всички въпроси на страните,
съобразява всички доказателства по делото и кореспондира с тях, поради което и именно
това заключение следва да се вземе предвид от съда. От него се установява следното, че
ПТП-то е настъпило на ул. „*******“ на 41 м. преди кръстовището с бул. Черни връх, което
кръстовище е регулирано със светофарна уредба. ПТП-то е настъпило в гр. София на ул.
„*******”, на прав пътен участък, преди в кръстовището с бул. „Черни връх”. Ул. „*******”
се състои от две платна, разделени с двойна непрекъсната линия и е предназначена за
двупосочно движение на автомобилите, като за посоката на движение на л. а. Опел са
обособени три пътни ленти, а в обратната му посока една пътна лента. ПТП-то е настъпило
в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек
автомобил „Опел” се е движел по ул. „*******” в дясната пътна лента с посока от ул.
„Могилата“ към бул. „Черни връх“ със скорост на движение 58 км/ч., приближавайки към
кръстовището с бул. „Черни връх”. В същото време, върху средната и лявата пътни ленти е
имало спрели автомобили, пострадалият пешеходец предприема пресичане на платното за
движение на ул. „*******”, от ляво на дясно за посоката на движение на автомобила, като
преди това е слязъл от автомобил, който е спрял върху лявата пътна лента. Пешеходецът е
преминал между спрелите автомобили върху средната пътна лента, на което място не е
имало обособена пешеходна пътека и е навлязъл върху дясната пътна лента. Водачът на л. а.
Опел не е имал техническа възможност да спре пред линията на траекторията на движение
на пешеходеца, като е продължил да се движи в първоначалната му посока и скорост.
Реализирало се е ПТП, като автомобилът с предната си лява част челно в зоната на левия му
фар е ударил пешеходеца от дясната му страна. Вследствие на удара в долен десен крайник
на пешеходеца, той е получил травматични увреждания. След удара автомобилът е спрял в
3
близост да мястото на удара. Скоростта на движение на процесния л. а. Опел преди
настъпването на процесното ПТП е била около 58 км/ч. Скоростта на движение на
процесния л. а. Опел към момента на удара с пешеходеца е била около 43 км/ч. Опасната
зона за спиране на лек автомобил Опел за определената му скорост на движение 58 км/ч. е
около 40 м. Когато водачът на автомобила е имал възможност да забележи пострадалия
пешеходец за първи път, той се е намирал с автомобила си на разстояние от мястото на
удара около 17,85 м. Скоростта на движение на пострадалия пешеходец непосредствено
преди настъпилия удар от автомобила е била около 6,5 км/ч. Отстоянието на л. а. Опел от
мястото на удара с пешеходеца, в момента когато пешеходеца е станал видим за водача на
автомобила е било около 17,85 м. Водачът на л. а. Опел не е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара в моментът, когато е имал възможност да забележи пострадалия
пешеходец за първи път. Скоростта при която водачът на процесния автомобил е щял да има
възможност да спре преди мястото на удара е изчислена в таблицата на задача пета и тя е
32,19 км/ч. или по-ниска. Преди настъпването на удара между двамата участника в ПТП,
процесният л. а. Опел се е движил в кР. дясна пътна лента, а в съседната му лява пътна лента
са се движели неустановени автомобили. Водачът на л. а. Опел не е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП, чрез отклоняване на автомобила на ляво
и навлизане върху средната пътна лента. В протокола за оглед няма констатирани пътни
знаци, които да са ограничавали скоростта на движение на автомобилите, от което се
определя максимално разрешената скорост на движение на автомобилите в района на
настъпилото ПТП – 50 км/ч. Мястото на удара между л. а. Опел и пострадалият пешеходец
по широчина на платното за движение на ул. „*******”, е на около 2 м. вляво от десния
бордюр по посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение, е
на около 41 м преди линията на ориентира по посока движението на същия автомобил.
Ударът е настъпил върху дясната пътна лента на ул. „*******“, на 41 м преди кръстовището
с бул. Черни връх.
В съдебно заседание на 11.07.2024 г. вещото лице Т. изяснява, че когато пешеходецът
слиза от автомобила в лява лента, водачът на л. а. не е имал възможност да го вижда, защото
тогава автомобилът е бил на по-далечно разстояние. Видимостта му над таваните на
автомобилите е под ъгъл. Колкото е по-далеч е от мястото на удара, толкова този ъгъл прави
така, че да не може да се вижда пешеходецът. Автомобили в съседните ленти са
ограничавали видимостта на водача. Водачът е имал възможност да забележи пешеходеца в
момента, в който вече водачът го вижда в цял ръст. Разстоянието е определено съобразно
видеозаписът и след използването на професионален видеоредактор.
От разпит на свидетеля Б. Д., водач на л. а. Опел се установява, че при ПТП същият
се е движил от ул. „*******“ в посока бул. „Черни връх“ в най-дясната пътна лента с
намерение на светофара да направи десен завой. Часът бил час пик, около четири и нещо,
при натоварено движение, лятото. Пътят бил двулентов, като преди светофара ставали три
ленти, тъй като най-дясното платно било за завиващи на дясно. Светофарната уредба светела
червено – за тези, които завиват на ляво и продължават направо и там имало голяма колона
от автомобили и в двете платна, може би около 60 метра имало автомобили, които били
спрели. На него светофарната уредба светила със сигнал зелено. Той се движил по инерция и
наблюдавал пътя пред него с готовност, ако светне светофарът да спре. Не забелязал
пешеходеца. Той изскочил пред автомобила и чак тогава го видял. Той просто изскочил пред
автомобила и не му оставил време за реакция. Свидетелят се движил посока „Черни връх“, а
пешеходецът идвал от негово ляво към негово дясно, на около 60 метра преди светофара.
Той пресичал на двойна непрекъсната линия, нямало пешеходна пътека там. Намалил
скоростта колкото можел. Ударил пешеходеца с лявата предна част на бронята. При удара
пешеходецът се ударил на капака на автомобила и паднал на земята. Свидетелят спрял
колата, слязъл и набрал 112, за да подаде сигнал. Твърди, че скоростта му била с
ограничението – 50 км.
4
От разпита на свидетеля А.Д. се установява, пострадалият бил в тежко състояние
след ПТП-то. Свидетелят видял пострадалия ден или два след инцидента. Изглеждал в лошо
състояние, на легло, неподвижен, депресиран. Нуждаел се от помощ за основни човешки
нужди. След като го изписали се възстановявал в домашни условия около пет месеца.
Помагали му както свидетелят, така и други негови приятели, по веднъж-два пъти в
седмицата се редували да му помагат. С патериците бил поне пет месеца. През този период
имал нужда да му се помага за пазаруване, за почистване на дома, за всякакви такива
основни неща. Оплаквал се от болки и към момента го наболявала травмата. Ограничил бил
спортуване. По време на възстановителния период, нямал възможност да излиза, да се
забавлява, да пътува.
От правна страна съдът приема следното:
Фактическият състав на вземането по чл. 432 КЗ включва осъществяването на
следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка
с което ищецът да е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието
телесни увреждания.
В тежест на ответната страна по иска, предявен на деликтно основание, а при иска по
чл. 432, ал. 1 КЗ – в тежест на ответника застраховател е да установи отсъствието на
презумираното от закона виновно поведение, довело до причинените вреди, а именно че в
резултат на определени обстоятелства е налице безвиновно Д.ие, включително че деецът не е
бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици –
случайно Д.ие по чл. 15 НК.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал. 1 от КЗ е установено, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред
застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или
пред неговия представител за уреждане на претенции. В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Не се спори по делото, че от ищеца е отправена застрахователна претенция, получена
от ответника на 05.07.2022 г. /което обстоятелство е отделено като безспорно между
страните/, поради което и към датата на подаване на исковата молба тримесечният срок е
изтекъл.
Основният спорен въпрос по делото е дали са установени при условията на пълно и
главно доказване обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното ПТП, респ. установява
ли се по делото противоправно поведение от страна на водача на л. а., което противоправно
поведение да е довело до настъпване на процесното ПТП.
Aктовете на органите на досъдебното производство не съставляват доказателства за
механизма на пътно-транспортното произшествие и за поведението на участниците в него –
решение № 43/16.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС. Актовете на органите
на досъдебното производство не се ползват с присъщата на присъдата обвързваща сила по
чл. 300 ГПК, и не могат да послужат като източник на доказателствени и правни изводи
относно авторството на Д.ието, неговата противоправност и вината на дееца.
Задължителната сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на наказателния
съд и то само относно това дали е извършено Д.ието, неговата противоправност и
5
виновността на дееца. Оттук и съдът не е обвързан от изводите довели до прекратяването на
досъдебното производство, като предпоставките за носене на деликтна отговорност по чл.
45, ал. 1 ЗЗД трябва да бъдат доказани пред гражданския съд с доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на делото по иска на увреденото лице съобразно
принципите за непосредственост и равенство на страните – решение № 43 от 15.03.2011 г.
по т. д. № 414/2010 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение № 29 от 14.05.2016 г. по т. д. № 94/2015
на І т. о. на ВКС, решение № 66/22.06.2018 г. по гр. д. № 3149/2017 г. на І г. о. на ВКС.
Водачът на МПС е длъжен да избере такава скорост на движение, която да му позволи
да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета от него конкретна опасност.
Избирането на скоростта на движение и преценката за опасност трябва да бъдат съобразени
от него предварително. Когато съдът преценява дали има виновно поведение на водача и
нарушаване разпоредбата на чл.20, ал. 2 ЗДвП, винаги трябва да се изследва конкретната
пътна обстановка, мястото на удара, както и поведението на пострадалия пешеходец с оглед
възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за
движението. Необходимо е да се даде обоснован отговор дали водачът на МПС е бил длъжен
да очаква възникване на опасност на пътя, съобразно конкретната пътна обстановка и
поведението на пострадалия, възможно ли е било от обективна и субективна страна той да е
възприел пострадалия като опасност и дали има виновно нарушение на конкретни правила
за движение – решение № 17 от 13.02.2017 г. по т. д.№ 50230/2016 г. на IV г. о. на ВКС,
решение № 185/15.07.2013 г. по гр. д. № 889/ 2012 г., IV г. о. на ВКС.
Поначало превишената скорост винаги представлява и несъобразена скорост.
Определената в закона максимално разрешена скорост не е случайна. Счита се, че тя е и
съобразената скорост. При определяне на максимално допустимата скорост законодателят е
взел предвид препоръките на различни научни дисциплини, опитните правила, законите на
механиката и физиката и редица други закономерности.Затова първото условие за движение
със съобразена скорост е спазването на максимално допустимата и разрешена скорост.
Превишаването на максимално допустимата скорост всъщност е движение и с несъобразена
скорост, тъй като по силата на същите обективни закони и закономерности, извън човешките
възможности е ситуацията да бъде овладяна и контролирана, т. е. неминуемо се стига до
произшествие. Съобразената скорост се избира в зависимост от конкретните условия, които
се явяват допълнителни по отношение на общоважащите, взети предвид от законодателя при
определяне на максимално възможната и разрешена скорост за движение. Превишаването
на тази скорост винаги е в пряка причинна връзка с неблагоприятния резултат –
решение № 227 от 18.12.2023 г. по гр. д. № 4291/2022 г. на III г. о. на ВКС.
На водача на ППС е вменено задължение да избере такава скорост на движение, която
да му позволи реакция дори и на възникнала, но все още невъзприета от него опасност
/например когато е възникнала опасна ситуация в невидимата за водача зона/. Приема се и,
че при избиране на скорост на движение съобразно атмосферните условия и частта от
денонощието, в която се извършва придвижването, водачът на моторното превозно средство
трябва да държи сметка за движението си в населеното място, респективно възможността на
пътното платно или непосредствено до него, на банкета, да се придвижват пешеходци –
решение № 187 от 23.11.2023 г. по гр. д. № 90/2023 г. на III г. о. на ВКС.
Въпреки че към момента на ПТП водачът е наближавал кръстовище, регулирано с
пътни знаци, не е предприел намаляване на скоростта, продължавайки да се движи с
несъобразена скорост, повече от регламентираната 50 км/ч. В принципен план водачите на
МПС-та са длъжни да наблюдават постоянно и всеобхватно пътната обстановка, като само
при обективна невъзможност за своевременно възприемане на участник в движението и при
предприемане на нормативни предписаните мерки, водачът не носи отговорност за
последвалите съставомерни последици. По делото е установено по несъмнен начин
превишаването на скоростта с около 8 км/ч. над разрешената. Водачът според САТЕ се е
6
движил със скорост 58 км/ч, като е нарушил чл. 21, ал. 1 ЗДвП и не е съобразил скоростта си
с максимално разрешената за населено място. Поведението на водача, който е управлявал
превозно средство в населено място със скорост 58 км/ч. при максимална допустима скорост
50 км/ч. и не се е съобразил с характера и интензитета на движението е в нарушение на
ЗДвП. Без значение от обстоятелството кога водачът на автомобила е възприел пешеходецът,
то с поведението си същият е създал предпоставки за настъпване на инцидента и
настъпването на увреждания в по-голяма степен от тази, която би била осъществена при по-
ниска скорост в рамките на позволената, поради което отговорността му не може да бъде
изключена.
С оглед посоченото е налице противоправно поведение на водача на автомобила в
причинна връзка с увреждането, с което е изпълнен фактическият състав на чл. 45 ЗЗД. В
хода на производството по разглеждане на иска не са събрани доказателства, годни да
оборят презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина в действията на водача по време на
произшествието. Действията на водача са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилите за пострадалия увреждания. Уврежданията от инцидента са причинили болки и
страдания за ищеца. Неминуемо следва и причинно-следствената връзка между
претърпените болки и страдания на ищеца и инцидентът, настъпил на 19.08.2021 г.
По делото е установено наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на лекия
автомобил Опел Вектра, към датата на инцидента, което обстоятелство е и отделено като
безспорно между страните. След като ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за процесния период на водача на
автомобила, заради който е причинено ПТП, то искът с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
е доказан по основание.
Относно възражението за съпричиняване:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. От значение за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е
съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното
поведение на делинквента, доколкото намаляване обезщетението за вреди от деликт не може
да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение за
съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на
пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата вреда
– създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния принос
на последния. Процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно /несъмнено, безспорно/
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Приносът на пострадалия трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетичен и предполагаем, съответно обстоятелствата, които навежда
страната и на които основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са
конкретни.
По делото при условията на пълно и главно доказване както от кредитираната САТЕ,
така и от показанията на свидетеля Д. се установява наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат. Установяват се релевираните в срок с отговора на исковата молба
нарушение на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП от ищеца. Съгласно разпоредбите на чл.113, ал. 1, т. 1 и
т. 2 ЗДвП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на следните правила: 1. преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и
7
с тяхната скорост на движение; 2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане,
както и да не спират без необходимост на платното за движение, като разпоредбата на чл.
114 ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение и да
пресичат платното за движение при ограничена видимост. Ищецът е нарушил задълженията
си като участник в движението по чл. 114 ЗДвП – да не навлиза внезапно на пътното платно
и това по чл. 113 ЗДвП –при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да
преминават по пешеходните пътеки при спазване на определени правила, което той не е
сторил. Пешеходецът е могъл да предотврати ПТП, като не навлиза на платното за движение
на необозначено за целта място, без да вземе мерки за безопасността си, навлизайки в
опасната зона за спиране на автомобила и то на нерегламентирано място при интензивен
трафик. Отделно се установява, че пешеходецът се е движил на бърз ход на място, при което
видимостта за водачите на автомобилите е силно намалена.
За определяне на реалния принос следва да се съпоставят броят и тежестта на
нарушенията, извършени от делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение за
причиненото увреждане – решение № 32 от 15.03.2021 г. по т. д. № 30/2020 г. на II т. о. на
ВКС. В случая приносът на пешеходеца и нарушенията на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП имат
превес, макар и водачът на ППС да трябва да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства и отговорността му да е завишена, то в случая водачът на МПС обективно не би
могъл в по-ранен момент да възприеме пешеходеца като опасност на пътя, тъй като
видимостта към този тротоар е силно ограничена. Освен това водачът на л. а. от момента на
възприемане на пешеходеца би имал техническата възможност да спре преди мястото на
удара единствено при движение със скорост от 32.19 км/ч. или по-ниска. Пешеходецът е
могъл да предотврати ПТП, като не навлиза на платното за движение на необозначено за
целта място, без да вземе мерки за безопасността си, навлизайки в опасната зона за спиране
на автомобила. При съобразяване поведението и на двете страни, съдът намира, че е налице
причиняване на вреда в размер на 1/3 от страна на водача на лекия автомобил и 2/3 от страна
на пешеходеца.
Относно размера на неимуществените вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ се определя
от съда в съответствие с установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от ППВС
№ 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава
да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства – емоционални, физически и
психически сътресения, които намират не само отражение върху психиката му, но му
създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в
своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на
която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо
че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52
ЗЗД.
8
При преценка на чл. 52 ЗЗД съдът съобрази следните обстоятелства: към дата ПТП
ищецът е на 27 г., в резултат на ПТП е получил следните увреждания счупване открито на
дясна подбедрица, причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на десен
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и повърхностно охлузване в лява челна област
причинило на пострадалия болка. Търпяна е оперативна интервенция, като е поставен
остеосинтезен материал. Налице е 11 дневен болничен престой след инцидента. Необходима
е била помощ в битов аспект след инцидента /виж показанията на свидетеля Д.. Проведена е
рехабилитация, ползвани са помощни средства за около 4 месеца. Възстановителният период
при пострадалия е продължил около 5-6 месеца. Съобразиха се и емоционални и психични
терзания от инцидента, невъзможността на ищеца да спортува. Към момента на изготвяне
на СМЕ е налице лек функционален дефицит на дясно коляно и десен глезен, т. е. не е
налице пълно възстановяване.
Взе се предвид наличието на добри прогнози за пълно възстановяване и липсата на
трайни последици след инцидента. Вещото лице е категорично, че функционалният дефицит
е рехабилитационен проблем и ищецът в бъдеще следва да има единствено оплаквания от
дискомфорт при интензивно натоварване или промени във времето.
Съдът съобрази лимитите на застрахователните покрития и обществено-
икономическите отношения и отражението им към размера на неимуществените вреди към
м. декември 2021 г. Налице е връзка между стандарта на живот в страната и претърпените
вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз именно на критерия на
справедливостта, който не може да съществува извън конкретните условия, включващи и
време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-икономическо развитие,
конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на
доходите. Обществено-икономическите условия се отразят на размера на обезщетението
доколкото са израз на икономическата конюнктура и са зависими пряко от претърпените
болки и страдания и техния интензитет. Отчетоха са тенденциите в периода 2019 г. – 2022 г.
относно увеличаване средногодишния доход и разход на лице от домакинството, както и
тенденцията за увеличаване на минималната работна заплата и същевременно спадане на
покупателната стойност – все критерии, които следва да бъдат съобразени от съда, като
израз на конкретните обществено-икономически отношения при определянето на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
При всичко изложено, съдът намира, че определянето на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер от 32 000 лева. /без отчитане на
приетия процент на съпричиняване/. Подобен размер на обезщетението, съдът намира, че е
съобразен с изискванията на справедливостта, съобразно всички факти и обстоятелства по
делото.
Относно имуществените вреди:
Установява се по делото, че във връзка с инцидента ищецът е направил имуществени
разходи /претърпени загуби/ по фактура № ********** от 26.08.2021 г. за проведено лечение
съгласно приложена окончателна сметка на стойност 2442 лв. и по делото фактура №
********** от 26.08.2021 г. за интрамедуларен пирон тибия на стойност 2022 лв.
Представени са фискални бонове към двете фактури, които установяват заплащането на
сумите. Относно обстоятелството, че имуществените вреди са във връзка с инцидента съдът
съобрази и заключението на вещото лице по СМЕ и конкретизацията в съдебно заседание,
което сочи, че направените били необходими и са във връзка с лечението на ищеца. Вещото
лице разяснява подробно как се определят разходите за чужди граждани, които са
неосигурени. Ответникът в отговора на исковата молба дори не е оспорил заплащането на
сумата, както и наличието на причинно-следствена връзка между направените разходи
и увреждането, а и обстоятелството, че разходите са направени именно във връзка с
инцидента, се установява по безспорен начин по производството. Оттук и съдът намира за
9
доказани по размер претендираните имуществени вреди на стойност 4464 лв. /без отчитане
на приетия процент на съпричиняване/.
Относно лихвата за забава:
С исковата молба ищецът претендира лихва за забава върху обезщетението за
имуществени и неимуществени вреди от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. За първи път след приключване на съдебното дирене в хода на
устните състезания процесуалният представител на ищеца е поискал присъждане на законна
лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция – 05.07.2022 г. – л. 125 от
делото.
След приключване на съдебното дирене, в устните състезания по делото страните
излагат становището си по фактическите и правни доводи, въведени в хода на
производството, без да могат да въвеждат нови искания, да изтъкват нови факти или да
представят нови доказателства – чл. 147 ГПК, поради което искане за присъждане на изтекли
лихви не може да бъде въведено нито с устните състезания, нито в писмена защита,
представена в определен от съда подходящ срок при условията на чл. 149, ал. 3 ГПК –
решение № 474/12 от 14.01.2013 г. по гр. д. № 1499/2011 г. на ІV г. о. на ВКС и решение №
316 от 15.01.2018 г. по гр. д. № 4787/2016 на ІV г. о. на ВКС. Доколкото искането не е
направено в съответния срок, то законна лихва върху уважените размери на претенциите ще
се присъди от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2022 г. до окончателното
изплащане.
Предвид всичко изложено, искът за неимуществени вреди ще се уважи за сумата в
размер на 10 666.67 лв. /при отчетено съпричиняване в размер на 2/3 спрямо общия размер
на неимуществените вреди 32 000 лв./, ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до
окончателното изплащане, а искът за имуществените вреди ще се уважи за сумата в размер
на 1 488 лв. /при отчетено съпричиняване в размер на 2/3 спрямо общия размер на
имуществените вреди 4464 лв./, ведно със законната лихва от 20.12.2022 г. до окончателното
изплащане. Исковете за разликата над уважените размери до 60 000 лв. за претенцията за
неимуществени вреди и до 4464 лв. за претенцията за имуществени вреди, ще се отхвърлят,
като неоснователни.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора разноски се дължат по съразмерност на страните:
Ищецът не е доказал направата на разноски.
Ответникът претендира разноски. Представен е списък и доказателства за направата
на разноски. Общият размер на разноските на ищеца е размер на 815 лв. /вкл. и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с
НЗПП/. От сумата в общ размер на 815 лв. по съразмерност на ответника се следва сумата от
661.33 лв.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК /ищецът е освободен от
внасянето на ДТ с определение от 25.01.2023 г. и от внасянето на разноски с определение от
15.12.2023 г./, по сметка за държавни такси на СГС, сумата от 486.19 лв. за заплащането
държавна такса по делото съобразно уважената част от иска сумата от 179.12 лв. по
съразмерност за депозити за вещи лица /общата сума за депозити по СМЕ, САТЕ и
допълнителна САТЕ от бюджета на съда е 950 лв./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
10
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на И. С.
I.S./, гражданин на Република Тунис, роден на ******* г., с адрес Република Тунис, гр. Сус,
ул. „******* и адрес за призоваване гр. София, ул. *******, ет. 1, който е претърпял
пътнотранспортно произшествие на 19.08.2021 г. в гр. София, при което лек автомобил Опел
Вектра с рег. № *******, управляван от Б. О. Д., се е движил по ул. ******* с посока от ул.
Могилата към бул. Черни връх и преди кръстовището с бул. Черни връх участва в ПТП с
пресичащия пешеходец И. С., при противоправно поведение на водача на лекия автомобил -
Б. О. Д., за който автомобил към датата на ПТП имало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ АД, следните суми:
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 10 666.67 лв. – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
травматичните увреждания в резултат на пътнотранспортното произшествие - счупване
открито на дясна подбедрица и повърхностно охлузване в лява челна област, ведно със
законната лихва от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер от 10 666.67 лв. до пълния предявения размер от 60 000 лв.;
- на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата в размер на 1 488 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи претърпени загуби за заплатено лечение и
интрамедуларен пирон тибия по фактура № ********** от 26.08.2021 г. и по фактура №
********** от 26.08.2021 г. и двете издадени от УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД, ведно със
законната лихва, считано от 20.12.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 1 488 лв. до пълния предявения размер от 4464
лв.;
ОСЪЖДА И. С. I.S./, гражданин на Република Тунис, роден на ******* г., с адрес
Република Тунис, гр. Сус, ул. „******* и адрес за призоваване гр. София, ул. *******, ет. 1,
да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 661.33 лв. – разноски по съразмерност по производството.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, да заплати по сметка
за държавни такси на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от общо
665.31 лв. за дължима държавна такса и депозити за експертизи по съразмерност по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11