№ 16275
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Я.Е.В.П.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Гражданско дело № 20211110125695
по описа за 2021 година
Предявени са по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК обективно
съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /ФИРМА/, ЕИК *******, срещу Е. И. С., ЕГН **********.
Ищецът /ФИРМА/ твърди, че между него и ответницата Е. И. С. е възникнало
договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 82, находящ се в /АДРЕС/, с абонатен
номер ******, за следните суми: 1595,49 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода 1.05.2016 г. – 30.06.2018 г., ведно със законна лихва от
9.03.2020 г. до окончателното изплащане; 307,33 лв. - мораторна лихва, начислена
върху главницата за топлинна енергия, за периода 15.09.2017 г. – 24.02.2020 г.; 35,55
лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 1.02.2017 г. –
30.06.2018 г., ведно със законна лихва от 9.03.2020 г. до окончателното изплащане;
8,35 лв. - мораторна лихва, начислена върху дължимата сума за услугата дялово
разпределение, за периода от 31.03.2017 г. до 24.02.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 9.06.2020 г.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.
В депозираното по заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК същата се
позовава на погасителна давност, което съдът е длъжен да съобрази, съгласно приетото
в т. 11а от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Третото лице подпомагаща страна /ФИРМА/ не е взело становище по
основателността на исковите претенции, представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа и правна страна:
Първата предпоставка за основателност на иска по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл.
149 ЗЕ, е наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между
страните за продажба и доставка на топлинна енергия на основание чл. 149 ЗЕ.
Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
1
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, на
основание чл. 150 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. На основание чл. 153,
ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Съгласно приетото в т. 1 от тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване
по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
Ответницата С., в проведеното по делото открито съдебно заседание, сочи, че не
оспорва исковата молба и поддържа единствено направеното възражение за изтекла
погасителна давност. В хода на устните състезания моли да бъде определена
дължимата от нея сума, която да бъде внесена.
При това положение съдът намира, че по делото не е спорно, че ответницата С.
има качеството клиент на топлинна енергия и потребител на предоставяните от ищеца
услуги за процесния топлоснабдени имот и за посочения период. Това обстоятелство се
установява и от представените по делото писмени доказателства. От заповед № РД-58-
20 от 26.02.2004 г. на кмета на район „Възраждане“ за настаняване на ответницата и
нейното семейство в процесния топлоснабден имот – частна общинска собственост се
установява, че същата е ползвала имота на основание договор за наем на имот частна
общинска собственост. От писмо от 18.02.2020 г. на Столична община се установява,
че договорът за наем на общинското жилище е прекратен, считано от 25.06.2018 г., т.е.
в края на процесния период, за който се претендират вземанията. От представените от
третото лице подпомагаща страна писмени доказателства се установява, че за
процесния период партидата за абонатен № ****** се е водила на името на
ответницата Е. С., поради което следва да се приеме, че същата е в облигационни
правоотношения с ищеца с предмет доставка на топлинна енергия за топлоснабдения
имот и за процесния период, считано до 25.06.2018 г. Данни за прекратяване на
договора за наем са подадени към /ФИРМА/ на 11.07.2018 г., видно от служебна
бележка от 11.07.2018 г.
В конкретния случай се установява, че сградата, в която се намира процесният
недвижим имот, е в режим на етажна собственост, като това обстоятелство не е спорно
между страните. Същата е топлоснабдена. В тази насока са и представените по делото
писмени доказателства – протокол от 26.09.2002 г. на Общото събрание на етажните
собственици в сградата етажна собственост, находяща се на адрес /АДРЕС/, договор от
9.10.2002 г. между етажната собственост и /ФИРМА/ за топлинно счетоводство, както
и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответницата. В
чл. 33 (ОУ в сила от 27.06.2016г.) е прието, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, след което се начислява обезщетение за забава в размер
2
на законната лихва от деня на забавата.
По делото е прието заключение по допусната от съда съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано, и от
което се установява какво е потребеното количество топлинна енергия за периода, в
това число за битово горещо водоснабдяване, отопление на имот и сградна инсталация,
както и нейната стойност, а именно 1580,68 лв.
Според заключението по допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза
главницата за топлинна енергия е в размер от 1595,49 лв. Настоящият съдебен състав
намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде определена съобразно съдебно-
техническата експертиза, като е необходимо да се изясни, че при граматическото и
систематично тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при претенцията за заплащане на
топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално потребената топлинна
енергия, а не счетоводното отразяване.
Направено е възражение за погасителна давност от ответницата, което е
частично основателно.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са
за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава.
Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 9.03.2020 г. Съгласно чл. 33, ал. 1
от приложимите към договора общи условия, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение
на задължението за плащане на цената на топлоенергията е определен и с настъпването
му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях
съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съобразявайки горното, съдът приема, че погасени по
давност са вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2016 г. - м.12.2016 г.
включително, тъй като изискуемостта за задължението за м.12.2016 г. е настъпила на
15.02.2017 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е
подадено на 9.03.2020 г.
При това положение искът за установяване на дължимост на сумата за ползвана
топлинна енергия се явява основателен за сумата от 1295,40 лв. и за периода 1.01.2017
г. – 30.06.2018 г.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да
уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа
в общите условия.
3
Предявеният иск за лихва, при съобразяване на погасената по давност част от
главницата, изравнителните сметки, момента на изпадане в забава на купувача
съгласно общите условия и крайната дата, до която ответникът претендира лихва за
забава /24.02.2020 г./, съдът на основание чл. 162 ГПК приема за основателен за сумата
от 228,82 лева. За посочената част искът следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен
до пълния предявен размер от 307,33 лева.
По иска за цена на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия:
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 22, ал.2 от същите клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от ОУ клиентите заплащат цена за услугата
“дялово разпределение”, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността
й се формира от посочените в т. 1 – 3 компоненти.
С оглед изложеното съдът приема, че страните са се съгласили, че именно на
ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение на ТЕ
за процесния период. Установява се, че услугата е била извършвана през процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на сумата от 35,55 лева за периода
01.02.2017 г. – 30.06.2018 г., поради което съдът приема иска за доказан по основание и
размер.
Възражението за погасяване по давност за сумите, дължими за дялово
разпределение, е неоснователно – сумите се претендират за периода от 1.02.2017 г., а
давността е била прекъсната на 9.03.2020 г. с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По отношение на иска за забава за заплащане на главницата за цената на
услугата за дялово разпределение съдът следва да посочи, че намира същия за
неоснователен. С общите условия, приложими към договора, не е регламентиран
падеж на това задължение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не установява да е отправил до ответника покана
за заплащането на цената на тази услуга, с което действие да го е поставил в забава.
Следователно този иск следва да бъде отхвърлен изцяло за сумата от 8,35 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни.
Ищецът е сторил разноски в исковото производство в размер на 76,31 лв. за
държавна такса, разноски за депозит за възнаграждения на двете вещи лица съответно в
размер на 500 лв. общо, претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в минимален размер от 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във
вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В
заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 38,93 лв. за държавна
такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, поради което и с оглед частичната
основателност на исковете, следва да му се присъдят разноски в размер на 541,87 лв. за
исковото производство и в размер от 71,25 лв. – за заповедното производство.
Ответницата не е претендирала разноски за производството, поради което такива
не следва да ѝ се присъждат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /ФИРМА/, с ЕИК *******
и със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/, положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149, ал.1
ЗЕ и с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Е. И. С., ЕГН **********, с адрес
/АДРЕС/, дължи на /ФИРМА/, сумата от 1295,40 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.01.2017 г. до 30.06.2018 г.
за следния топлоснабден имот: апартамент № 82, находящ се в /АДРЕС/, с абонатен
номер ******, ведно със законна лихва от 9.03.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия, в размер на 228,82
лева за периода от 15.09.2017 г. до 24.02.2020 г., сумата от 35,55 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.02.2017 г. до
30.06.2018, ведно със законна лихва от 9.03.2020 г. до изплащане на вземането, за
които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
от 9.06.2020 г. по ч.гр.д. № 12714/2020г. по описа на СРС, 161 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважената част в
размер от 1295,40 лв. до пълния претендиран размер от 1595,49 лв. и за периода от
1.05.2016 г. до 31.12.2016 г., поради погасяване на вземането по давност, иска за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над 228,82 лева до
пълния предявен размер от 307,33 лв. като неоснователен, както и иска за мораторна
лихва в размер от 8,35 лв., начислена върху сумите, дължими за дялово разпределение,
за периода от 31.03.2017 г. до 24.02.2020 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 ГПК Е. И. С., ЕГН **********, с адрес
/АДРЕС/, да заплати на /ФИРМА/, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на
управление /АДРЕС/, разноски за исковото производство в размер на 541,87 лв. и
разноски за заповедното производство в размер на 71,25 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице подпомагаща страна
/ФИРМА/, ЕИК ****, конституирано на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на глава
ХХ от Гражданския процесуален кодекс в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5