Решение по дело №421/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 647
Дата: 20 май 2022 г.
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20223100500421
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 647
гр. Варна, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Невин Р. Шакирова

мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500421 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Инициирано е по подадена от КР. Т. В., ЕГН **********, въззивна
жалба срещу Решение №262600/12.10.2021г. по гр.д. №16898/20г. по описа на
ВРС, 41-ви с-в, с което са определени мерки за лични отношения на Д. Ж. Й.,
ЕГН **********, с детето Е.Ив. Й., с ЕГН **********, както следва: За
първите три месеца от влизане в сила на решението по делото – всяка първа и
трета седмица от месеца по четири часа в събота и в неделя, от 12:00 часа до
16:00 часа през всеки от дните без преспиване, в които часове дядото ще
взема детето и ще го връща в дома на майката, след изтичане на три месеца от
влизане в сила на решението по делото – всяка първа и трета седмица от
месеца от 12:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с преспиване в дома на
дядото, като в посочените часове дядото ще взема детето и ще го връща в
дома на майката. Определено е и дядото да може да взема детето десет дни
през лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск,
както и по три дни от пролетната и зимната ваканция. В жалбата се излага, че
решението е незаконосъобразно. Сочи се, че ВРС въобще не е преценил
доказателствата в тяхната съвкупност, като не е отчел значението на
1
постановената заповед за защита срещу ищеца, а е базирал решението си
единствено на събраните гласни доказателства от предварително
подготвените от ищеца свидетели. Не е отчетено и обстоятелството, че
ищецът не разполага с нужния капацитет да се грижи за собствения си син и
често осъществява тормоз по отношение на последния. Горното е следвало да
бъде съобразено от ВРС при определяне на режим на лични отношения. Сочи
се, че не е отчетена и травмата, която е причинена на по-голямото дете Д.,
което също е показател за липсата на възпитателски капацитет у ищеца. Моли
за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска. В съдебно
заседание жалбата се поддържа, като въззивницата е заявила, че следва да
бъде определен режим на лични отношения между детето и дядо му, но
същият следва да бъде редуциран всяка първа и трета неделя от месеца без
преспиване от 11ч. до 18ч. през лятната ваканция и от 11ч. до 16 ч. през
учебната година, както и по всяко друго време по предварителна уговорка
между страните.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
ответника Д. Ж. Й.. Същият оспорва жалбата. Излага, че решението е
законосъобразно. Твърди, че водените от ищеца свидетели са близки и са
запознати с отношенията между страните. Сочи, че не е упражнявал насилие
по отношение на ответницата и децата. Твърди, че е гледал детето
самостоятелно до навършване на шестата му година и тогава ответницата не е
имала притеснения относно капацитета и методите му. Оспорва, че не полага
грижи са сина си. Сочи, че между него и детето Е. има изградена връзка, а
несъгласието на майката за упражняване на лични контакти между дядо и
внуче се дължи на неуредени материални отношения между нея и ищеца.
Моли да бъде потвърдено решението.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор и от въззиваемата страна
ИВ. Д. Й.. Същият оспорва жалбата. Излага, че решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Сочи, че водените от ищеца
свидетели са безпристрастни и обективни, тъй като свидетелите са преки
участници в живота на страните и имат преки и непосредствени впечатления.
Сочи, че ищецът като негов баща полага грижи за Й.. Оспорва проявите на
насилие както по отношение на ответницата и децата, така и по отношение на
него.
Контролиращата страна– Дирекция „Социално подпомагане“ не
изразява становище.

По предмета на така предявените искове с правно основание се
излагат следните твърдения от страните:
2

Ищецът Д.Й. сочи в исковата молба, че е баща на ИВ. Д. Й. и дядо на
децата Д. Ив. Й. и Е.Ив. Й., като ответниците К.В. и И.Й. са родители на
последните.
Бракът на ответниците е бил прекратен с решение от 28.08.2020г. по
гр.д. № 878/2020г. по описа на ВРС. Преди развода семейството на
ответниците живеело в удобно и голямо жилище с адрес гр. Варна,
************ През м. октомври 2019г. К.В. напуснала семейното жилище
заедно с децата и се установила да живее в жилището на родителите си в
гр.Варна, ул. „Оборище“ *********. Между ответниците било утвърдено
споразумение, според което родителските права по отношение на децата са
предоставени за упражняване на майката, а на бащата е определен режим на
лични контакти без преспиване. Ответникът ИВ. Д. Й. изпаднал във временна
депресия, която лекувал и поради това бил определен режим на лични
контакти между него и децата без преспиване. Споразумението било
подписано от ответницата К.В. без възражения. По настояване на ищеца
преди развода било постигнато споразумение семейното жилище да бъде
дарено от ответниците в полза на децата им, а ищецът да заплаща месечните
ипотечни вноски за него в размер на 1 130 лева пожизнено. На 10.07.2020г.
било изповядано дарението, като в полза на ищеца и на сина му Ив. било
уредено право на ползване пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно на
този имот. Причина за изписване на този текст било временното нестабилно
здравословно състояние на Ив., нуждата му от лечение и съпровождащи го
близки хода, както и поетия от ищеца ангажимент да плаща кредита на
жилището. От датата на раздялата между родителите били прекратени
всякакви възможности за контакти на двете деца с ищеца, което включвало
освен срещи с тях, така и всякакви телефонни връзки или ползване на
електронни способи за общуване. Въпреки уговорките и подписаното
споразумение ответницата продължила с усилията си да не дава възможност
на ищеца и на сина му Ив. да виждат децата и да контактуват с тях.
Ответницата блокирала обажданията на ищеца на своя и на телефона на
внуците му.
На 29.08.2020г., след влизане в сила на бракоразводното решение,
ищецът и синът му Ив. отишли в дома на Кристина за да уговорят как ще
3
могат да вземат децата в изпълнение на съдебното решение. Тъй като
ответницата не отговаряла на телефона си и на позвъняванията на вратата, а
колата била паркирана до блока, ищецът и сина му решили да изчакат
евентуалното появяване от някъде с децата. След около половин час
ответницата излязла от блока заедно с детето Е., мълчаливо подминала ищеца
и настанила детето в автомобила си. Ищецът успял да каже на детето, че пак
ще ходят на плаж с другите му приятели, при което лицето на детето
светнало. По-късно дошъл полицейски екип и започнали да дават обяснения.
Полицаите заявили, че не са органа, който може да реши проблемите между
страните по повод изпълнение на режима на лични контакти с решението по
гр.д. № 878/2020г., а на ответницата казали, че може да тръгва. Срещу ищеца
било образувано дело по ЗЗДН и постановена мярка за закрила – задължение
да не осъществява домашно насилие спрямо ответницата и детето Е.Ив. Й..
След 29.08.2020г. забраната ищецът и сина му да общуват с децата
станала още по- сериозна. В съответствие с утвърденото споразумение Ив.
съпровождан от брат си или свои или семейни приятели в определения час
всяка първа и трета събота отивал за да вземе децата от жилището на
ответницата. Всеки негов опит бил съпроводен с отказ. Ищецът твърди, че
повече от година той и втория ответник не са общували с децата. Заявява, че
надеждата му да общува нормално с внуците си се сринала и без негово
участие и е противоречие с неговите желания и действия бил обявен от
бившата си снаха за престъпник и насилник.
Поддържа, че има капацитета и опита да се грижи за внуците си, тъй
като до датата на забраната за общуване с тях бил в изключително топли и
близки отношения с тях. През периода 2017-2019г. ищецът редовно се грижел
за малкия си внук, който често боледувал, а почти през цялото лято водел
децата на плаж. В къщата на ищеца в с.Тополи детето Е. си имал любими
места, любимо куче, любили приятели.
Моли за определяне на режим на лични отношения между него и
внуците му.
С влязло в сила на 20.09.2022г. протоколно определение от 13.09.2021г.
производството е прекратено поради оттегляне на иска за определяне на
режим на лични отношения с детето Д. Ив. Й..
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата
4
КР. Т. В., с който оспорва твърденията в исковата молба и моли за отхвърляне
на иска. Не се оспорва, че с другия ответник са бивши съпрузи и ищецът е
дядо на децата Д. Ив. Й. и Е.Ив. Й. по бащина линия. Не се оспорва
прекратяването на брака между двамата ответници с решение №
260160/28.08.2020г. по гр.д. № 878/2020г. по описа на ВРС, както и издаването
на заповед за защита от домашно насилие срещу ищеца по гр.д. №
10711/2020г. по описа на ВРС. Излага, че заповедта за незабава защита и
решението на първоинстанционния съд не подействали превантивно или
превъзпитателно на ищеца и на 08.11.2020г. ответницата намерила закрепена
на чистачката на автомобила си бележка с положен подпис от ищеца. Това
показвало, че ищецът не престава да обикаля около дома на ответницата с
ясни намерения за конфронтация. Изложеното в исковата молба било
злонамерено и тенденциозно с цел да покажат ответницата в светлина, която
да я дискредитира. Не отговаряли на истината твърденията, че са ограничени
контактите между децата и техния баща. Последният идвал няколко пъти с
брат си и с доведената дъщеря на ищеца в дома на ответницата.
Ответницата твърди, че И.Й. от години страда от биполярно афективно
разстройство с шизофренни моменти и трудно осъществява определения му
режим на лични контакти с децата за по-продължителен период от време. Не
отговаряло на истината, че Ив. изпаднал в депресия след раздялата с
ответницата през 2019г. Психическите и психиатрични проблеми на втория
ответник датирали от години. Той започнал да употребява алкохол, който бил
напълно противопоказен за здравословното му състояние и проявите му
станали изключително чести и нетърпими. Това наложило раздялата между
съпрузите и прекратяването на брака. Ответницата подписала споразумението
за прекратяване на брака защото ищецът обещал, че ще настани Ив. за
лечение, каквито били предписанията на лекуващите лекари. Ив. не бил
настанен в психиатрия и състоянието му се влошило. Често ходел до дома на
ответницата, когато тя била на работа и звънял и хлопал на вратата. Детето Д.
било само, страхувало се да отвори и не желаело да се среща само с баща си.
При организиран по инициатива на ответницата контакт между бащата и
децата, Ив. дошъл с бира в ръка и видимо неадекватен, залитал, не можел да
стои на краката си и паднал върху детето Е.. Бащата идвал да вижда децата в
очевидно неадекватно състояние, когато си пожелаел и не можел да бъде
контролиран от ответницата. Децата се страхували и се налагало дълго да
5
бъдат успокоявани и да им бъде обяснявано, че поведението на баща им е
продиктувано от влошеното му здравословно състояние. Това наложило
ответницата да заведе дело за да ограничи режима на личен контакт между
бащата и децата, като било образувано гр.д. № 2931/2021г. по описа на ВРС,
което според ответницата се явява преюдициално за изхода на настоящето
дело.
Ищецът бил авторитарен тип личност, която не търпи възражения и
мнения различни от неговото. Не понасял някой да оспорва позицията му.
Държал се тиранично и деспотично спрямо всички, особено към сина си Ив..
Последният често идвал при ответницата със синини по лицето и споделял, че
баща му го тормози и бие. Децата се страхували от дядо си и най-вече Д.,
който веднъж се напикал, след като дядо му се скарал. По време на развода Д.
се затворил в себе си и се наложило да посещава психолог, пред който
споделил, че го е страх да не го вземе дядо му след развода да живее при него.
Сега бил стабилизиран психически и ответницата не желаела да го излага още
веднъж на такива негативни психически преживявания. В допълнение
хигиената в дома на ищеца не била на нужното ниво. Отоплението било на
твърдо гориво и това създавало допълнителни дихателни проблеми на Е..
Случвало се да викнат ответницата по спешност да вземе детето, защото се
задушава. Наложило се ответницата да бие инжекция с корсикостероид за да
овладее задушаването на детето. На последно място ищецът обяснил на внука
си, че ракията има лечебни свойства и пиенето е полезно, което детето
обяснило на учителките и съучениците си. По повод осъществения акт на
домашно насилие било видно, че ищецът се опитал да наложи по силов
начин и ползвайки физическа сила постановения режим на лични контакти
между децата и бащата в момент, в който решението не било оповестено на
страните. Ищецът бил финансово обезпечен и не работел. Започвал да се
черпи с твърд алкохол още на обяд. Свидетелството му за правоуправление
било отнемано веднъж за управление на МПС след употреба на алкохол.
Ответницата моли изцяло да бъде отхвърлена исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор и от ответника ИВ. Д. Й.,
който счита иска за допустим и основателен. Сочи, че определеният с
решение № 260160/28.08.2020г. по гр.д. № 878/2020г. по описа на ВРС режим
на лични контакти не се спазвал от ответницата В.. Ответникът се срещал с
6
децата си много рядко за М.ум час и в присъствието на бившата си съпруга.
Ищецът бил изцяло лишен от възможността да се вижда с децата, от което
много страдал. Отношенията между децата и ищеца били много топли и
близки и факта, че не ги е виждал почти година щял да доведе до
отчуждаването им с дядо им. Излага, че исканият от ищеца режим на лични
контакти бил нормален и възможен и същия щял да е в интерес на децата.
Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане”- Варна,
редовно уведомена не изпраща представител. Изготвен е социален доклад по
делото.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа и правна страна
следното:

Предявен е иск от Д.Й. по чл.128 ал.1 СК.
Съгласно разпоредбите на чл. 128 ал.1 СК дядото и бабата могат да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за
лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. С тази разпоредба е
признато отделно право на бабата и дядото да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да им определи мерки на лични отношения с него,
ако това е в интерес на детето. Бабата и дядото имат свое самостоятелно
право да упражняват режим на лични отношения и да го регламентират по
законоустановения ред, като е без значение дали отглеждащият родител
създава пречки за упражняване на режима и дали по време на режима на
неотглеждащия родител бабата и дядото виждат детето. Безспорно в
производството е, че режимът на лични отношения между детето Е. и
ответника И.Й. не се осъществява в присъствието на ищеца.
Семейният кодекс не съдържа легално определение на
понятието"интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4
СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се
свежда до това, то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява
нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално
развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите
му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и
самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и
7
опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава
нормално участие в гражданския оборот. Под “интереси на децата”, както е
разяснено в ППВС № 1/1974 год., чиито указания запазват силата си и при
действащия СК - 2009 г.,/ следва да се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови
навици и дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо
изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Обстоятелствата,
които са от значение при решаването на този въпрос са от най-разнообразно
естество – възпитателски качества на бабата и дядото; грижите и
отношението им към детето, като под грижи за децата се имат предвид
личните усилия, които се полагат за детето във връзка с отглеждането им,
надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на децата;
привързаност на децата към бабата и дядото; социално обкръжение;
жилищно-битови и други материални условия на живот. Изброяването на
обстоятелствата в чл. 59, ал. 4 СК, намиращ приложение и при преценката по
чл.128 СК, е примерно, а не изчерпателно. Не е изчерпателно и изброяването
в ППВС № 1/1974 г. Изброените в Постановлението обстоятелства са
минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия
интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.
За разлика от липсата на изчерпателност в изброяването на критериите в
кодекса и в ППВС, то интересът на детето е винаги конкретен и той следва да
бъде съобразен при всеки отделен случай. Подходът при преценката е
индивидуален, ориентиран към съобразяване на специфичните
характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на личността -
физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, минало,
индивидуални потребности и др.
Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като
контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По
този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за
различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от
дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен
когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и
дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на
внуците си и то в техен най-добър интерес.
Наведените в жалбата на К.В. възражения, че дядото не разполага с
8
достатъчен капацитет да се грижи за детето, ако същото му бъде оставено
само по време на режима за лични отношения, се основава на твърдения, че
ВРС не е съобразил основанията за издадената заповед за защита, неправилно
е ценил необективни свидетелски показания, не е съобразил битовите
условия, които може да предостави ищеца, както и че ищецът оказва
зловредно влияние върху психиката на детето.
Във връзка с тези оплаквания настоящият състав съобрази
ангажираните по делото гласни доказателства, както и изготвения социален
доклад, като възложи изготвянето на допълнителен такъв за изследване на
детето Е. и провеждане на среща с него.
С влязло в законна сила решение № 3956/30.10.2020г. по гр.д. №
10711/2020г. по описа на Варненски районен съд е прието, че Д. Ж. Й. е
извършил акт на домашно насилие спрямо КР. Т. В. и детето Е.Ив. Й. и е
наложена мярка по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо тях. Видно от твърденията на
молителката, възпроизведени в мотивите на съдебния акт, извършеният акт на
насилие от страна на Д.Й. се изразява в агресивно поведение към майката,
отказваща да изпълни режим на лични отношения между детето Е. и бащата
И.Й., в присъствието на детето. Безспорно се установява от събраните
свидетелски показания, а и не се оспорва в исковата молба, че причина за
конфликта между ищеца и ответницата е именно неизпълнението на режима
на лични отношения между децата и баща им. Горното не е основание да се
приеме, че не е осъществен акт на насилие, но следва да се съобрази, че
демонстрираното от ответницата поведение, представляващо неизпълнение
на влязъл в сила съдебен акт, също може да бъде категоризирано като
несъответстващо на интереса на детето Е. действие. Вярно е, че в настоящото
производство предмет на обследване са възпитателските и морални качества
на дядото, а не на родителите, но изложените по-горе съображения следва да
намерят своето място при преценка от какво е било провокирано поведението
на дядото, станало повод за издаване на заповед за защита. Следва да се
съобрази, че пряк акт на насилие срещу детето не е извършен, а същото е
станало свидетел на агресивното поведение по отношение на майка си. Вярно
е, че ЗЗДН определя като акт на насилие всяко такова физическо или
психическо насилие, упражнено в присъствието на детето и безспорно
извършеният акт следва да бъде категоризиран като такъв. Следва обаче да се
9
съобрази, че насилието над детето е довело като последица разстройването,
страх и отрицателни емоции у детето, тъй като негомите майка и дядо са се
скарали. Така същото е споделило на св. Кръстинка Боянова. Ответницата
описва, че когато дошли у дома й на посочената дата 28.08.2020г. детето било
плахо, а ответницата ревяща, като споделила, че са имали разпра с дядото,
който отишъл да вземе детето от колата. Свидетелката до обяд използвала
всички анимации и съоръжения в парка на Аспарухово за да успокои детето, а
то й споделило, че е тъжно защото „дядо и майка се скараха“. Т.е.
негативните емоции, които са предизвикани у детето, са в резултат не само на
поведението на неговия дядо, а на факта, че отношенията между неговата
майка и дядото са влошени. Което безспорно се установява, че рефлектира
върху състоянието на детето.
Наред с това следва да съобрази и обстоятелството, че е изминал
продължителен период от време от издаването на процесната заповед за
защита, което само по себе си е индиция да се приеме, че доколкото няма
други актове на насилие, то поведението на ищеца е променено. Поставянето
на бележката на стъклото на колата на ответницата не представлява нито акт
на насилие, нито акт на грубо отношение или заплаха, а изразява
становището на ищеца по повод съдебния акт.
Следва да се съобрази и факта, че издадената заповед за защита не може
да бъде разгледана самоцелно, а следва да бъде съобразена с останалите
ангажирани доказателства, установяващи възпитателските умения на ищеца.
От събраните гласни доказателства се установява следното:
Свидетелка Кръстинка Боянова Стоичкова твърди, че познава
семейството от малко преди раждането на по-малкото дете Е.. След неговото
раждане, свидетелката била домашна помощница и гледачка на Е. от
понеделник до петък, от сутрин в 09:00 часа до 4-5 следобед. Свидетелката
имал представа за отношенията между децата и дядо им, тъй като прекарвала
там повече време, отколкото в дома си. Дядото се появявал сутрин, понеже
офиса бил в същия блок, за около 10-15 минути и слизал долу. Отношението
спрямо големия внук било малко по-особено, а малкия било лесно да го
обичаш. Дядото искал да наложи своите методи на поведение на по-голямото
дете- Данаил, но не съобразявал, че е в тийнейджърска възраст имал собствен
поглед над нещата. Контактите на дядото с децата пред свидетелката били по
10
5-10 минути. Свидетелката разказва за конфликт между дядото и по-
голямото дете, което не искало да отиде с него на плаж, както и за случай, в
който сина на молителя Ив. бил пред къщата на свидетелката в местност
„Боровец“ и казал, че е избягал от баща си, а след това молителят му
нареждал да си тръгва обратно по телефона.
Показанията на тази свидетелка, която макар и да не е в родствена
връзка със страните, съдът намира за инцидентни. Същата е била свидетел на
конфликт с голямото дете, като няма преки впечатления от конфликти и
неразбирателства с детето Е.. Освен това свидетелката няма никакви
впечатления какви са отношенията между детето и дядо му извън къщата, в
която е работела, не знае при какви условия дядото е гледал детето, къде го е
водил, какви занимания са имали. Детето Е. също не й е споделяло.
Единственото споделяне от страна на детето е, че същото се натъжава, когато
майка му и дядото му се скарат. Което обстоятелство само по себе си, не може
да бъде пасив във възпитателския капацитет само на дядото, или само на
майката. Изложеното от свидетелката, че ответникът Ив. е бил избягал от
баща си и последният му е нареждал с нетърпящ възражение тон да се
прибира, от една страна е инцидентно. От друга страна, дори и да се приеме
за установено, че такава случка е имало, то извод че ищецът не може да се
грижи за собствения си син, не може да бъде направен. Безспорно е, че
ответникът Й. живее при своя баща, който полага грижи за него предвид
здравословното му състояние. Тези обстоятелства се потвърждават и от
показанията на останалите две свидетелки Ст. и Д..
Двете, макар и да са в преки родствени или близки отношения с ищеца,
имат преки и непосредствени впечатления както от отношенията между
ищеца и детето Е., така и между ищеца и ответника И.Й..
В показанията си свидетелката Д.Ж. Ст., сестра на молителя, твърди, че
той е трудолюбив човек, не е конфликтен и сам е отгледал трите си деца. До
преди около две години свидетелката не знаела да има конфликт между
молителя и ответницата. Семействата се събирали на празници, съботи и
недели и по-малкото дете не се отделяло от дядо си, държало го за ризата, за
панталона. По-голямото дете било малко по-различно, по-притеснително и не
общувало с внуците на свидетелката. Внуците на свидетелката били на 15 и
на 12 години. Когато били лятно време във Варна, молителят ги водел на
11
плаж заедно със своите внуци, както и с внуците на жена му. Откакто Е.
станал първи клас ответницата спряла да го дава и оттогава молителят и
свидетелката не виждали детето. Молителят можело да се кара на сина си Ив.,
но на свидетелката не и е известен случай да го удря, а и нямало защо да го
прави.
Свидетелката Д. Ат. Д., живееща на семейни начала с молителя от 22
години, заявява, че с молителя създали строителна фирма през 2000г. Откакто
синът му Ив. се оженил, жена му била назначена във фирмата, макар и да не е
стъпвала там. Голямото им дете не било пускано при молителя и
свидетелката до навършване на 5-6 годишна възраст. Второто дете започнало
да идва при дядо си от 3-годишна възраст. Свидетелката имала четири внука,
които били почти връстници и често събирали децата да си играят заедно.
Детето Е. като идвало с дядо си в градината също имало желание да прави
лехи и имало малки саксийки да полива цветя и разсади. Бил контактно дете,
впускало се във всичко и всичко искало да знае. Свидетелката заявява, че
няма брак с молителя и живее с него от 22 години. Свидетелката нямало да
остане при молителя и да кани внуците си при него, ако той бил такъв
какъвто е описан от ответницата.
Фактът, че свидетелките Ст. и Д. са били запознати с исковата молба и
социалният доклад не е основание да се приеме, че същите са предубедени и
необективни. Фактите и обстоятелствата, които същите установяват, се
подкрепят и от изготвените по делото социален доклад и допълнителен такъв.
Първоначалният социален доклад е извършен след проведени срещи и
разговори с майката и децата и бащата и дядото по време на домашно
посещение. Установено е, че децата Д. и Е. се отглеждат в семейството на
майката, при добри жилищни и хигиенно-битови условия. Режимът на лични
контакти между децата и техния баща е изпълняван няколко пъти в месеца за
по 5-10 минути в дома на майката и в нейно присъствие. И двамата ответници
са споделили, че предвид здравословното състояние на бащата правилното
решение е контактите му с децата да се извършват в присъствието на майката.
Бащата и дядото /молителят в настоящето производство/ живеят в триетажна
къща в с. Тополи, в която жилищно-битовите условия били добри.
Първоначално с детето Е. не е проведен разговор от социалните работници,
поради ниската му възраст и срамежливостта му. Впоследствие е извършен
12
нов доклад по възлагане от настоящия състав. Социалните работници са
установили, че детето Е. не контактува с роднините по бащина линия.
Контактът с бащата И.Й. е непълноценен- кратки, напрегнати срещи, поради
влошеното състояние на бащата, грижи за който полага ищеца Д.Й.. При
проведен разговор с детето Е. социалният работник го описва като плахо и
неуверено дете. Споделило е, че знае къде живее дядо му и какви животни
отглежда, както и че обича да играе с тях. Нарича „баба“ свидетелката Д., с
когато ищецът живее на съпружески начала, макар че детето знае, че тя не му
е истинска баба. Разказва за нейните внуци, с които е играл допреди 3-4
години, когато е ходил при дядо си. Разказва, че е помагал на дядо си да
работи-сее, извършва домакинска работа. Споделя, че му е мъчно за дядо му
понякога. Не се чува с него по телефона и не знае има ли телефон, а и дядо му
не знае неговия номер сигурно. Споделя, че с дядо си е правел интересни
неща- помагал му да сади в градината, разхождали са се, ходили са на плаж
заедно с другите внуци на св. Д. и с братовчедите. Разказва само хубавите
неща, защото тях си спомня и заявява, че лоши спомени от дядо си няма.
Желае да се вижда с дядо си- няколко пъти-един-два пъти в седмицата. Не
желае да спи, а да ходи през деня, но ако М. и М. остават- желае и той да
остава да спи при дядо си.
В заключение в доклада се посочва, че в интерес на детето Е. е да
общува с разширеното семейство по бащина линия. Не са констатирани
особени обстоятелства, налагащи ограничаване на контактите с детето.
Дадена е препоръка за полагане на взаимни усилия и съгласие между майката
и ищеца за преодоляване на отношенията между тях.
Настоящият състав, кредитирайки описаните доказателства в тяхната
съвкупност, не намира за установени наведените от въззивницата в жалбата
възражения. Не се установи въззиваемата страна Д.Й. да упражнява
физическо и психическо насилие по отношение на собствения си син-
ответника Й.. Напротив, същият полага грижи за него, живее с него в едно
домакинство, грижи се за обезпечаване на материалното и здравословното му
състояние. Не се и установи нито от гласните доказателства, нито от
социалния доклад дядото да не разполага с добри битови условия за
отглеждане на детето. Опровергаха се и твърденията, че дядото оказва
отрицателно въздействие върху детето Е.. Категорично доказателство,
опровергаващо горното твърдение, е споделеното от детето, че то желае да се
13
вижда с дядо си и то повече от веднъж в седмицата, че няма лоши спомени, че
му е било интересно с дядо му, тъй като е играло, забавлявало се е, учено е на
труд и дисциплина, играело е и с други близки деца. Детето тъжи за своя
дядо, което само по себе си е доказателство, че въпреки прекъснатата около
три години връзка, същата все още съществува, което е доказателство, че е
дълбока и силна и за двамата. За детето Е. е налице необходимост от
поддържане на съществуващата връзка. Детето е прекарвало добре времето
си със своя дядо, като общуването им е задоволявало всестранните интереси
на детето, както по неговото отглеждане, възпитание и развитие, така и във
връзка със създаването на трудови навици и дисциплина. Не се установява
някакъв пасив по отношение на условията на живот, който дядото може да
осигури при посещенията на детето, както и откъм задоволяване на
социалните му контакти с близки на семейството им и приятели, а също така
и откъм възпитателски капацитет. Затова и настоящият състав намира, че
контактите на детето с неговия дядо не следва да бъдат прекъснати предвид
възможността да настъпи отчуждение и прекъсване на съществуващата топла
емоционална връзка, което не е в интерес на детето Е.. В интерес на
последното е да бъде регламентиран режим на лични отношения с ищеца.
Искът е основателен.
При определяне на конкретния режим на лични отношения следва да се
вземе предвид факта, че по време на кратките контакти с баща си, детето не се
вижда с дядо си. Видно от публикуваното влязло в сила Решение №
261923/11.06.2021г. по гр.д. № 2931/21г. по описа на ВРС, че е утвърдено
споразумение между въззивницата В. и въззиваемия Й., с което режимът на
лични контакти между бащата ИВ. Д. Й. и децата Д. Ив. Й. и Е.Ив. Й. е
определен: всяка първа и трета седмица от месеца по два часа в събота и
неделя от 10:00 часа до 12:00 часа през всеки от дните без преспиване в
присъствието на майката.
При определяне на режима следва да се определи такъв, който да не
нарушава определения режим на лични отношения на детето с
неотглеждащия го родител, както и правото на отглеждащия родител да
осъществява контакт с детето си.
Предвид горното и съставът намира, че следва да бъде определен режим
на лични отношения между ищеца и детето Е., както следва: всяка първа и
14
трета седмица от месеца от 12:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с
преспиване в дома на дядото, като в посочените часове дядото ще взема
детето от и ще го връща в дома на майката. Така определеният режим няма да
накърнява и без това краткото време, определено за осъществяването на
лични отношения между бащата и детето. Следва да бъде дадена възможност
на дядото за по десет дни през лятната ваканция на детето да го взема и вижда
с преспиване, като следва да бъдат съобразени тези дни с периода, през който
майката не ползва платен годишен отпуск.
През другите ваканции предвид краткосрочния им характер, настоящият
състав намира, че не следва да бъде определен режим на лични отношения.
Мотив за това е и фактът, че детето вече е ученик, което е основание да се
допусне, че детето може да се включи в занимания през ваканцията, да
прекара време с майка си, да посещава лагери, школи и т.н.
Решението на ВРС следва да бъде отменено в частите, в които е
определен режим през пролетната и зимната ваканция, както и в частите, с
които е определен различен режим през първите три месеца от влизане в сила
на решението. Детето е заявило достатъчно ясно желание да се вижда често
със своя дядо, както и е споделило само положителни спомени за него и
топли чувства, предвид което и адаптивен период не е необходим.
Разноски не се присъждат, тъй като такива не се претендират от
страните.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №262600/12.10.2021г. по гр.д. №16898/20г. по описа
на ВРС, 41-ви с-в, с което са определени мерки за лични отношения на Д. Ж.
Й., ЕГН **********, с детето Е.Ив. Й., с ЕГН **********, САМО В
ЧАСТИТЕ, С КОИТО е постановено, че първите три месеца от влизане в
сила на решението по делото – Д. Ж. Й. може да взема и вижда детето Е.Ив.
Й. всяка първа и трета седмица от месеца по четири часа в събота и в неделя,
от 12:00 часа до 16:00 часа през всеки от дните без преспиване, както в
частта, с която е постановено Д. Ж. Й. да осъществява режим на лични
отношения с детето Е. по три дни от пролетната и зимната ваканция.
15
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262600/12.10.2021г. по гр.д. №16898/20г.
по описа на ВРС, 41-ви с-в, в останалата част, с коеяо са определени мерки за
лични отношения на Д. Ж. Й., ЕГН **********, с детето Е.Ив. Й., с ЕГН
**********, както следва:
– всяка първа и трета седмица от месеца от 12:00 часа в събота до 17:00
часа в неделя с преспиване в дома на дядото, като в посочените часове дядото
ще взема детето и ще го връща в дома на майката;
- десет дни през лятната ваканция на детето Е., когато майката К.В. не
ползва платен годишен отпуск;

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16