№ 2968
гр. Варна, 09.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20223100501666 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на В.Л. Л. – Първанова и ИВ. Л. Л. срещу
Решение № 64 от 13.04.2022г. по гр.д. № 302/2021г. по описа на ПРС, III-ти състав, с което
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по предявения от Приморска Популярна Бизнес –
Кооперативна Организация, ЕИК ..., представлявана от Елина Дичева отрицателен
установителен иск, е прието за установено в отношенията между страните, че въззивниците
не са собственици на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. Равна, община Провадия,
област Варна, представляващо дворно място, включено в парцел V-201 в кв. 26 по плана на
селото, цялото с площ от 3700 кв.м. и при граници: от две страни улици и поземлени имоти
VI-202 и IV-200.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението, като
постановено при съществено нарушение на материалния закон, както и на процесуални
правила и необоснованост. Оплакванията са обосновани с доводи, че в отговора на исковата
молба въззивниците – ответници въвели възражение за изтекла в тяхна полза придобивна
давност при владение от 28.08.2006г. до настоящия момент. Същевременно не е установено
от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане в полза на ищеца, същият да
е бил въведен във владение на имота и реално да е упражнявал владение върху имота. След
приключване на публичната продан родителите на Лазар и Живка Лазарови продължили да
владеят имота и да осъществяват дейността на изградената в имота мелница самостоятелно,
а след прекратяване дейността на мелницата, същите продължили да владеят имота, чрез
дядо им /баща на Живка Живкова/, който го поддържал чрез окосяване на сеното и
отглеждане на крави. Впоследствие ползването на имота предоставили на леля им Бисерка
Живкова. Като собственик на животновъден обект тя, заедно с членовете на семейството й,
ползвали и ползват имота за пасище на животните, които отглеждат. Имота никога не е бил
1
ограден с ограда по границите му – нито преди ПП, нито след провеждането й. Граничи с
имоти – общинска собственост – пасища, които също са предоставени за ползване на
Бисерка Живкова. Всички тези имоти, включващи и процесния са оградени с електропастир.
Въззивниците поддържат непрекъснат контакт с ползвателите на имота и при всяко идване в
с. Равна посещават имота. На 29.08.2006г. майка им Живка Тодорова дарила на двете
собствената си ½ ид.ч. от дворното място, тъй като към този момент сградите се
самосрутили. От този момент двете владеят имота непрекъснато, явно и спокойно. През м.
ноември 2006г. И.Л. подала жалба в РПУ – Провадия за установено посегателство върху
имота. След извършената проверка и предприети действия, посегателството било
преустановено. След този момент никой не е предявявал претенции спрямо имота. Ето защо
е неправилен изводът на ПРС, че в тяхна полза не е изтекъл предвидения в закона срок за
придобиване на имота по давност. В решението си съдът не е изложил мотиви защо не
кредитира показанията на свидетелите Горанов и Недева; защо игнорира началната дата на
установяване на владение – 28.08.2006г., когато въззивниците са декларирали имота като
собствен, записали са го в разписния лист към плана на селото, предоставили са го за
ползване като пасище на Бисерка Живкова, както и че владението им продължава и до
настоящия момент; не са обсъдени също писмените доказателства установяващи
декларирането на имота и плащането на задълженията по партидата на имота от 2001-2021г.
Всички тези обстоятелства недвусмислено установяват владение чрез трето лице – държател
и намерение за своене, което упражнено в периода от 2006г. до предявяване на исковата
молба през 2021г. е породило ефекта на давността. Изискването за противопоставяне на
владението е приложимо единствено в хипотеза на съсобственост, а не и за владение върху
чужд имот при липса на претенции от трети лица. От друга страна ищецът е записан като
собственик на дворното място в разписния лист към плана едва на 16.02.2021г., което е
индиция, че ищецът не е осъществявал владение върху имота след придобиването му.
Поради всичко изложено отправили искане обжалваното решение да се отмени и вместо
него се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят с извод за
неоснователност.
В отговор на жалбата „Приморска Популярна Бизнес – Кооперативна организация,
представлявана от Председателя оспорва доводите в нея с други, обосноваващи правилност
и законосъобразност на решението. Поддържа съображения, че след приключване на ПП
през 1996г. кооперацията установила владение върху имота, продължила производствения
процес на мелницата, ангажирала работници по трудови договори, като до 2003г. няма
доказателства за упражнявано владение на ответниците. Владението от друга страна не
може да се упражнява върху неопределен имот. Собственият на ищеца имот не е ограден, а
прокараният електропастир за ограждане на общински земи за паша не може да обособи
владението в рамките на цялото именно върху придобития от ищеца имот. Подадената
жалба за посегателство от И.Л. също не е индиция за владение, доколкото образуваната въз
основа на нея преписка е прекратена поради липса на събрани данни за извършено
2
престъпление от общ характер. От друга страна заплащането на данъци от 2001г. до 2006г. е
извършено от ответниците въз основа на подадена декларация през 2006г. с цел изповядване
на дарение на ½ ид.ч. от имота. Невписването на ищеца, респ. на праводателя му в
разписния лист към плана на селото не е елемент от фактическия състав на придобиване на
правото на основание възлагане, доколкото постановлението за възлагане е вписано в СВп.
Отправя искане в тази връзка обжалваното решение да се потвърди.
Постъпила е и частна жалба от „Приморска Популярна Бизнес – Кооперативна
организация, представлявана от Председателя срещу Определение № 457 от 08.06.2022г., с
което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата на ищеца за
изменение на постановеното по делото решение относно разноските посредством
присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност и формалност на
произнасянето. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, както и са
представени доказателства за извършен банков превод на възнаграждението. Представеното
с молбата за изменение извлечение е за да се увери съдът, че преводът е действително
извършен. Отделно изпълнението по правоотношението между страната и адвоката е извън
преценката на съда, при вече представено доказателство за превода. Отправя искане в тази
връзка определението да се отмени, а адвокатското възнаграждение да се присъди в цялост.
В отговор на частната жалба, Валентина и Иванка Лазарови оспорват доводите в нея.
Поддържат, че извършването на разноските в производството следва да е доказано, за да се
присъдят. До приключване на устните състезания по делото не е представено доказателство
за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение по банков път, а такива са
представени едва с молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК. В този смисъл обжалваното
определение е правилно и следва да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната и частна жалби са процесуално допустими. Депозирани са от активно
легитимирани страна по делото, имащи правен интерес от обжалване на
решението/определението, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и по чл. 275, ал. 1 и отговарят на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 13.09.2022г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
3
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4