Р Е Ш Е Н И
Е
№ 255 20.01.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията И. Дечев
гражданско дело № 4289/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявена е искова молба от В.Н.П., ЕГН ********** *** 12а против С.М.М.,
ЕГН ********** *** и К.Х.Н., ЕГН ********** *** за приемане за установено, че
ищцата е собственик на 10/12 ид.ч. от имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***64, находящ се в гр.***, ап.среден, намираща се в
сграда 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.38, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ от 40.72
кв.м., ведно с избено помещение с площ от 2.32 кв.м. и 1.506% ид.ч. от общите
части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***63,
***65, под обекта: ***61 и над обекта: ***67, като се отмени нотариален акт № ***8г., том III, рег. № ***, дело
№ ***г.
Твърди се, че ищцата е
собственик на 10/12 ид.ч. от имота, от които ½ са нейна лична
собственост, а 4/12 са придобити по наследство от съпруга й И. П.. Бракът между
тях е сключен през 1987г. и от него няма родени деца. Имотът е придобит чрез
покупка по време на брака. От 2000 г. до 2014г. двамата са живеели в
с.Кошарица. През 2014г. И. П. се е върнал да живее в гр.Бургас, а ищцата е
останала в селото. Съпругът И. е пребивавал в
жилището до смъртта си през октомври 2018г. Ищцата е собственик на ½
ид.ч. от имота на лично основание, отделно е наследник на 2/3 ид.ч. от ½
ид.ч., тъй като наследството е открито повече от десет години от сключване на
брака. Ответницата К.Х.Н. е племенница на И.. Веднага след смъртта му тя е призната с нотариален
акт за собственик на имота по давност. През март 2019г. Н. е прехвърлила
жилището на С.М. чрез покупко-продажба. Твърди се, че Н. никога не е владяла
жилището, не е плащала и данъците му, поради което не би могла да го придобие
по давност. Тя има само 1/12 ид.ч. от имота и само толкова е могла да отчужди в
полза на другия ответник. Моли се искът да се уважи. Искът е по чл.124, ал.1 ГПК.
Ответникът С.М. с отговора си
оспорва иска. Заявява, че е добросъвестен собственик на имота, като при
закупуването му искова молба за собствеността не е била предявена и вписана.
Ответникът е закупил имота от лице, легитимиращо се за собственик с надлежно
издаден нотариален акт и по време на сделката неговите права не са били
оспорени. Цената е платена, поради което ответникът е станал пълноправен
собственик на апартамента.
Ответницата К.Н. е подала също
отговор, в който оспорва иска. Заявява, че ищцата и съпругът й не са могли да
спестят пари за цялата продажна цена на апартамента при закупуването му през
1991г., тъй като доходите им не са позволявали. Твърди се, че парите за
закупуването на жилището са дадени на И. П. от неговия баща, който е и дядо на
ответницата. Ето защо произходът на средствата изключва имотът да е станал СИО.
И. С.не е имал по сметка си достатъчно средства, за да закупи имота, което се
установява от копие от спестовната му книжка. Няма съвместен принос при придобИ.ето
на имота, тъй като съпрузите са нямали деца и ищцата не е работила непрекъснато
през този период. Предявява се възражение, че имотът е придобит по давност от
ответницата. В отношенията между нея и И. П. жилището винаги се е считало за
нейна собственост, тъй като такава е била волята на дядото на ответницата. В
тази връзка купувачът на имота представил и писмена декларация, в която признал
владението на ответницата. Ответницата владее имота от 2001г., а от своя страна
ищцата никога не е живеела там. И. П. е живял в с.Драка, като само от време на
време е посещавал имота като гост. Никой не е оспорвал владението на
ответницата през годините. Представената декларация от И. П., обективираща
изричното му изявление за предаване на владението в полза на ответницата върху
целия имот, обосновава едноличното владение, осъществявано от нея. Моли се за
отхвърляне на иска.
Бургаският районен съд, като съобрази становищата на страните, данните
по делото и закона, намира следното:
Искът е частично основателен.
Фактите сочат, че И. С.П. и В.Н.П. са сключили
брак на 27.06.1987г. През време на брака им, с договор от 21.11.1991г., И. П. е
закупил процесния имот – апартамент в гр.Бургас. След като имотът е закупен по
време на брака, той формално е станал съпружеска имуществена общност – чл.19,
ал.1 СК /отм./. Съпругът И. е починал на
10.10.2018г. Доколкото от брака няма родени деца, по правилата на Закона за
наследството, съпругата наследява заедно с низходящите на сестрата на починалия
– чл.9, ал.1 и ал.2 ЗН. В случая И. има една сестра, починала преди него,
поради което нейните деца го наследяват заедно със съпругата му. Ответницата К.Н.
е дете на сестрата на И., ето защо тя е негова наследница, заедно с ищцата В..
Бракът е продължил над 10 години, следователно съпругата В. наследява 2/3 от
наследството на съпруга си.
След смъртта на П., К.Н. се е снабдила с нотариален акт № ***8г.,
том III, рег. № ***,
дело № ***г., с който е призната за собственик по давностно
владение на процесния апартамент. В последствие, с нотариален акт № ***г., том II,
рег. № ***, дело № ***г. К.Н. е продала имота на ответника С.М..
Тези действия са породили и настоящия спор.
Съдът намира, че ищцата съумя да опровергае констатациите на нотариалния
акт, че имотът е станал собственост на ответницата по давностно владение. За
установяване на факта кой е владял апартамента през годините, са събрани по
делото показанията на общо петима свидетели. БРС намира, че показанията на
доведените от ищцата свидетели са достоверни и точни, поради което следва да се
кредитират. Тези показания сочат несъмнено, че К.Н. не е била владелец на
имота. Св.К., сегашен домоуправител на блока, живее
там от 33 години, като е заявила изрично, че покойният И. П. е живял в своя
апартамент от 1987г. непрекъснато до смъртта си през октомври 2018г. И. бил
дълги години домоуправител на блока – от 2011г. до 2018г. Свидетелката заявява
също така, че не познава К.Н. и не я е виждала през тези години. За пръв път я
е видяла на погребението на И.. Съпругата на И. – В. живяла в жилището
докато се пенсионира, след това отишла да живее в Кошарица. И. също отишъл да
живее при нея, живял там няколко години, след това през 2011г. се върнал в
гр.Бургас и заживял отново в апартамента. През 2012г. и 2013г. дори пуснал в
жилището наемател, който бил някакъв негов роднина. Свидетелката знае, че И. и
съпругата му са собственици на апартамента, докато К. била записана в домовата
книга след смъртта му, едва през 2018г. В. останала да живее в Кошарица и
повече не се е връщала в апартамента, като тя и И. не били в добри отношения.
Двамата не поддържали контакти, като И. говорел лошо за нея и искал да се
разведат. Св.Ж., също съседка, живее в блока от 31
години. Познава И. П., но въобще не познава К., не я е виждала и името й не й
говори нищо. Заявява, че И. си живеел в апартамента през цялото време, като
обитавал жилището сам. Свидетелката не е виждала друг да живее с него в
жилището. Съпругата му В. отдавна не живеела в апартамента.
При тези подробни показания БРС навежда извод, че няма категорични данни
в подкрепа на твърдението на К.Н., че владее жилището от 2003г. и така го е
придобила по давност. Наистина, тя е ангажирала показанията на св.М.,
също съсед и дългогодишен касиер на блока, която е заявила, че К. е живеела в
апартамента. Свидетелката е медицинска сестра и се е налагало К. да я вика, за
да слага инжекции на И., който боледувал често и имал няколко инсулта. И. бил
от Драка, но когато му ставало лошо, К. го прибирала в апартамента да го гледа.
Последните години И. живеел постоянно в апартамента, тъй като често се налагало
К. да се грижи за него. Тя държала ключа от апартамента и правела ремонти,
плащала и таксите за жилището. Свидетелката останала с впечатлението, че К. е
собственик на имота. Заявява, че К. е в апартамента още от 2003г.
Съдът счита, че тези показания са частично недостоверни, като
противоречащи на показанията на св.К. и св.Ж..
Както стана ясно, и двете са заявили, че не познават К.Н. и никога не са я
виждали. Тези свидетелки изложиха подробни факти за живота на И. – от кога
живее той в блока, кога е починал, че е бил дълги години домоуправител /дори
св.К. изрично посочи периода/, че е живял известно време в
Кошарица при жена си, а след това се е завърнал да живее в апартамента /св.К.
дори посочва годината-2011г./, че е пуснал в жилището през 2012-2013г.
квартирант, който му е роднина, че жена му дълги години вече не се е връщала в
имота. Св.К. дори посочи, че К. е записана в
домовата книга едва след смъртта на И., през 2018г. Това са поредица от факти,
които подробно обрисуват битието на починалото лице и които са били достояние
на св.К. и в по-малка степен на св.Ж.. И двете живеят дълги
години в блока и имат явно богати впечатления от живота на И. през годините.
Показателно е в тази връзка, че и двете нито познават, нито са виждали К.Н. и
не знаят тя да е живеела за постоянно в апартамента. И двете свидетелки са
категорични, че през цялото време там е живял само И., а според св. К.
в периода 2012-2013г. е живял и наемател. Следва да се има предвид, че дълги
години И. е бил домоуправител на блока, т.е. заемал е длъжност, която по
необходимост е налагала той да комуникира с другите съкооператори, поради което
е логично всички да го познават и съответно да знаят и факти от битието му. Ето
защо БРС кредитира показанията на двете свидетелки, които знаят, че той винаги
е живял в апартамента в гр.Бургас /а не в с.Драка, където има друг имот/, че
съпругата му от години е изместена в Кошарица, че отношенията им са влошени и
не поддържат контакти, че И. е живял сам, а за известен период от време и с
негов роднина, като наемател. При това положение БРС приема, че няма как, ако К.
е живеела непрестанно в жилището, тя да не е била виждана от свидетелките. Те
обаче заявяват, че не я познават и не са я виждали. Неясно защо също така, ако К.
е била постоянно в жилището, тя не е била вписана през годините в домовата
книга, а името й е вписано едва през 2018г. Ето защо съдът счита, че не се
доказва, че К. е живеела постоянно в апартамента още от 2003г. Що се отнася до
св.М., тя действително, за разлика от другите, е влизала в
жилището, за да слага инжекции на И., но нейните показания противоречат на
подробните показания на другите свидетелки по въпроса дали И. е живеел там. Тя
е заявила, че той отначало е живеел в с.Драка, а едва последните години е
заживял в апартамента, за да се грижи К. за него. Това заявление е в колизия с
показанията на св.К., че И. винаги е живял в апартамента.
По-скоро съдът приема, че св.М. има по-подробни
впечатления от последните няколко години, когато е посещавала жилището, за да
слага инжекции на И.. БРС счита, че предвид вече влошеното му здраве, К. е прекарвала
повече време в жилището, за да гледа своя роднина и тогава, по повод на
посещенията си, св.М. я е виждала там. Това обаче не значи,
че К. постоянно е била установена да живее в имота, предвид показанията на
другите свидетелки, които не я познават. Ако тя беше живеела за постоянно в
жилището, тя би била вписана в домовата книга, освен това свидетелките щяха да
я познават. Що се отнася до показанията на св.С., кандидат-купувач на
имота, той при огледа на жилището е видял, че вътре живее К., но това се е
случило едва през 2019г., поради което не е от значение за делото. Св.К.,
роднина на И., е заявила, че той може би е живеел известно време в с.Драка, но
показанията й са уклончиви, поради което не разколебават другите показания,
според които И. винаги е живеел в Бургас.
Що се отнася до декларацията, подписана от И. П., че е отстъпил преди
повече от 12 години изцяло владението и ползването на имота на К.Н., тя, макар
и авторството й да не е оспорено, не е с нотариална заверка, нито е ясно кога е
подписана, предвид липсата на дата. Освен това тази декларация не може да
създаде владение в полза на К., ако тя през изминалите години всъщност не е
живеела за постоянно в имота, а го е посещавала само понякога, за да се грижи
за своя роднина. БРС, предвид всички данни по делото, приема именно тази
фактическа обстановка, а именно, че ответницата не е владеела имота, тъй като
не е живяла за постоянно там през годините, а само го е посещавала. Тези й
посещения явно са били по-чести и по-продължителни през последните години,
предвид влошеното здраве на И. П. и именно тогава св.М. я е виждала в
жилището. Ето защо тази декларация на П., която всъщност е само едно от
доказателствата в кориците на делото, не може да установи, че ответницата е
владеела имота, нито заявлението на П. може да й създаде владение с обратна
сила. След като съдът приема, че П. е живеел винаги в имота, за да може К. да
го владее, тя е трябвало да го владее чрез него, т.е. той да е държал имота за
нея, отказвайки се да го счита за собствен. Наистина в декларацията е записано,
че той изцяло е предал на племенницата си владението върху жилището, но според
БРС тази декларация е подписана поради неприязънта, която И. е изпитвал към
съпругата си и вероятно не е искал тя да е собственик на имота след смъртта му.
Също така следва да се отбележи, че св.К. е заявила, че И.
искал да прехвърли своята част от имота на племенника си /явно брат на К./, като
този факт опровергава записаното в декларацията на починалия, че е предал
владението на ответницата. Самата св.М. също е заявила, че не
й е било казано директно на кого е жилището, тя само е останала с впечатление,
че то е на К., т.е. това е само нейно мнение, като съдът счита, че ответницата
не е манифестирала по несъмнен начин намерението си да свои имота. Ето защо следва
да се приеме, че И. през годините не е държал имота в полза на К., която да е
била негов владелец, а е живял в него именно като собственик, независимо от
подписаната от него декларация /впрочем неясно кога точно подписана/. Следва да
се отчете също и обстоятелството, че макар ответницата да се счита за владелец
още от 2003г., при което давността в нейна полза би изтекла през 2013г., тя не
е манифестирала през 2013г. собственическото си намерение и не се е снабдила с
нотариален акт като собственик приживе на вуйчо си. Тя е обявена за собственик
едва след смъртта му, което значи, че е преди това е зачитала неговата
собственост.
В най-добрия случай, би могло, доста условно, на базата на показанията
на св.М., да се приеме, че ответницата е владеела имота като свой
само през последните няколко години, когато тази свидетелка е влизала в
жилището, за да слага инжекции на И., но е ясно, че този период от време не
надхвърля изискуемия по закон 10-годишен период за придобИ.е на имота по
давност.
Дори и спорът да се подведе и по друга линия на разсъждение, а именно,
че К. е владяла имота от 2003г., явно е, че докато И. е живеел заедно с
наемател през 2012-2013г., то за този едногодишен период К. не е била в
апартамента и съответно владението й е прекъснато /чл.81 ЗС/. Жилището е
маломерно, състои се от стая и кухня, поради което е било обективно невъзможно
ответницата да е живеела там и през 2012-2013г., когато вътре е пребивавал и
наемател. Дори и владението да се е възстановило след 2013г. и оттогава да е
започнала нова давност, тя отново не е изтекла към завеждане на делото.
По изложените съображения БРС приема, че имотът не е придобит от ответницата по давностно владение. Наистина тя е била призната за давностен собственик с издадения констативен нотариален акт. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК /Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК/. Ето защо, след като ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост, в тежест на ищцата е да обори констатацията на нотариуса, че тя е собственик по давност. В случая БРС намира, че оспорването от страна на ищцата е успешно, като се установява, че имотът не е придобит по давност, а нотариалният акт е неправилно издаден.
Другото защитно възражение на ответницата е, че процесният имот не е бил
СИО между И. и В., защото парите за него са дадени изцяло от бащата на И. и
така В. не е имала никакъв принос. БРС намира това възражение за основателно. В
тази връзка съдът взема предвид подробните показания на св.К.,
че И. е нямал средства да закупи жилището, поради което неговият баща му е дал
10000 лева за целта, като с тези пари той платил по договора. Свидетелката е
обяснила, че И. отишъл до селото на баща си и взел от него 10000 лева, с които
закупил имота. Това станало през ноември 1991г. /тогава е сключен и договорът/.
От писмените данни по делото се установява, че при закупуване на имота И. е
декларирал 300 лева месечен доход, а В. е декларирала 240 лева. Това е твърде
недостатъчно за закупуване на имот, който струва 9377 лева. Видно от
спестовната книжка на И., той е имал малки суми като влог, от порядъка на
600-700 лева. Към октомври 1990г., т.е. година преди покупката, той е имал 3694
лева, които също не са достатъчни за покупката на имота, а и няма данни тези
пари да са теглени в по-късен момент. Ето защо съдът дава вяра на показанията на
тази свидетелка и приема, че с 10000 лева, които И. е получил, той е закупил
жилището /при цена от 9377 лева/. Когато един родител даде пари за закупуване
на жилище, се приема, че тези пари той ги дава само в полза на своето дете, а
не и в полза на съпругата му. Ако съпругата твърди, че парите са дадени в
дарение общо на семейството, тя трябва да докаже този факт. В случая няма
доказателства, че парите са дарени общо на И. и на В., тъй като от показанията
на свидетелката се установява, че бащата на И. не е харесвал В.. Освен това
договорът за покупката на имота е сключен само от И., което също е индиция, че
парите са дарени само на него, а не и на жена му. При това положение имотът,
макар и закупен по време на брака, не е станал СИО, тъй като е придобит само с
пари, дарени на И. от неговия баща, като дарението изключва образуването на СИО
/чл.21 СК-отм./. Следователно И. е бил едноличен собственик на имота.
След смъртта на И., жилището е наследено от неговите законни наследници.
Това са В. и децата на сестра му, като В. има 2/3 от наследството, предвид
периода, през който е траел бракът. Останалата 1/3 е наследена от К. и нейния
брат, т.е. К. има 1/6 ид.ч. от жилището.
По изложените съображения искът се преценява за частично основателен.
Ответницата не е придобила имота по давност, поради което по силата на ЗН, след
смъртта на И. П., жилището е наследено от съпругата му В. и от двамата му
племенника, една от които е К.Н.. В.П. има общо 2/3 ид.ч. от имота, а К.Н. има
само 1/6 ид.ч. Никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава,
ето защо ответницата не е могла да продаде на другия ответник С.М. целия имот,
а само 1/6 ид.ч. от него, без значение колко е добросъвестен купувачът.
Следва решение, с което се признае за установено, че ищцата е собственик
на 2/3 ид.ч. от имота, като в останалата си част, за горницата над 2/3 до 10/12
ид.ч. искът подлежи на отхвърляне.
Като последица от уважаването на иска, на основание чл.537, ал.2 ГПК,
нотариалният акт, с който ответницата е призната за собственик по давност,
трябва да бъде отменен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответниците трябва да се осъдят да заплатят на ищцата разноски от общо 1176
лева, по 588 лева всеки от тях, съразмерно на уважения иск.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
ищцата трябва да се осъди да заплати на ответницата Н. разноски в размер на 300
лева, а на ответника М. разноски в размер на 160 лева, съразмерно на
отхвърления иск.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
С.М.М., ЕГН ********** *** и К.Х.Н., ЕГН ********** ***, че В.Н.П., ЕГН ********** ***
12а е собственик на 2/3 ид.ч. от
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***64, находящ
се в гр.***, ап.среден, намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.38, предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ от
40.72 кв.м., ведно с избено помещение с площ от 2.32 кв.м. и 1.506% ид.ч. от
общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: ***63, ***65, под обекта: ***61 и над обекта: ***67, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2/3
ид.ч. до 10/12 ид.ч.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК като неверен нотариален акт № ***г., том III, рег. № ***,
дело № ***г.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН ********** *** да заплати на В.Н.П., ЕГН ********** *** 12а
сумата от 588 лева /петстотин осемдесет и осем лева/ съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА К.Х.Н.,
ЕГН ********** *** да заплати на В.Н.П., ЕГН ********** *** 12а сумата от 588 лева /петстотин осемдесет и осем лева/ съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА В.Н.П.,
ЕГН ********** *** 12а да заплати на К.Х.Н., ЕГН ********** *** сумата от 300 лева /триста лева/
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА В.Н.П., ЕГН ********** *** 12а да заплати на С.М.М., ЕГН ********** ***
сумата от 160 лева /сто и шестдесет лева/ съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщението пред БОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала!
ММ