РЕШЕНИЕ
№ 1071
гр. София, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РУЖА Й. А.А
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110122028 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от /фирма/, уточнена с молба от 25.03.2022 г., против
И. Д. Д. и Е. Д. С. с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото
дружество при условията на разделна отговорност при равни квоти сумата в размер общо на
950,24 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в /населено място/, абонатен № **********, за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на исковата молба на 27.04.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата
в размер общо на 230,13 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 06.04.2022 г.,
сумата в размер общо на 21,97 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава
върху главницата от подаване на исковата молба на 27.04.2022 г. до окончателно погасяване
на вземането и сумата в размер общо на 5,53 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 06.04.2022 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответниците не
са изпълнили насрещното си задължение да заплатят цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответниците притежават право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Процесуалният
1
представител на страната поддържа, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от
2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнение на задължението
на ответника да заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от
ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците излагат твърдения, че са платили процесните
вземания, в подкрепа на които представят преписи от платежни нареждания. В подадените
отговори се сочи, че между страните не е налице спор относно основанието и размера на
вземанията, поради което изслушването на поисканите от ищеца експертизи е безпредметно
и ненобходимо за изясняване на спора от фактическа страна. Направено е искане в полза на
ищеца да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По делото е постъпила молба от ищцовото дружество чрез процесуалния му
представител юрисконсулт А., в която са изложени доводи, че ответниците са погасили
процесните вземания посредством плащане в хода на делото, поради което е направено
искане в тяхна тежест да бъдат възложени направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. Страните не спорят, а и от представения
по делото нотариален акт за собственост на апартамент ( жилище) по чл. 55-г ЗПИНМ се
2
установява, че наследодателят на ответниците е придобил право на собственост върху
процесния недвижим имот. От изложеното следва, че в процесния период между ищцовото
дружество и ответниците е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия за описания в исковата молба имот. Доколкото
ответниците по делото не са оспорили ангажираните от ищеца счетоводни документи, съдът
намира, че стойността на потребените за процесния имот и период услуги възлиза на
посочената тяхна стойност в исковата молба.
Страните не спорят, а и от представения по делото фискален бон се установява, че
ответниците са погасили в хода на делото процесните вземания посредством плащане.
Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК исковата претенция следва да бъде
отхвърлена, поради настъпило в хора на делото обстоятелство релевантно за
основателността на предявените искове.
Независимо от изхода на спора в тежест на ответниците следва да бъдат възложени
направените от ищеца съдебни разноски, поради следните съображения:
С определение № 270/05.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3846/2016 г. по описа на ВКС, І ГО е
разяснено, че въпросът за присъждане на сторените в производството разноски е обусловен
от поведението на ответника и дали той е дал повод за завеждане на делото. С Определение
№ 674/23.11.2011 г. по ч. гр. дело № 597/2011 г. по описа на ВКС, ІV ГО е прието, че
отговорността за разноски като гражданско облигационно правоотношение е правото на
едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от
страната, в чиято полза съдът е решил делото. При погасяване на изискуемо задължение в
хода на производството, което обуславя неоснователност на иска, именно ответникът с
поведението си (неизпълнявайки парично задължение с настъпил падеж) е дал повод за
завеждане на делото, тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без значение е
причината, поради която не е изпълнил. Достатъчно е, че именно липсващото доброволно
изпълнение е принудило ищеца да потърси съдебна защита на правото си, съответно
извършените с оглед тази защита разходи ще следва да му бъдат възстановени от ответника.
Предвид изложеното и доколкото по делото не е спорно, че процесните вземания и
внесената държавна такса за разглеждане на спора са погасени от ответниците след подаване
на исковата молба на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на И. Д. Д. и Е. Д. С. следва да
бъдат възложени направените от ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение на
представителя на страната в размер на 100 лева изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление в /населено място/ против И. Д. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в
/населено място/, и Е. Д. С., ЕГН **********, с настоящ адрес в /населено място/,
обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищцовото дружество при условията на разделна отговорност при равни квоти
сумата в размер общо на 950,24 лева, представляваща незаплатена цена на потребена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в /населено място/, абонатен №
**********, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за забава
върху главницата от подаване на исковата молба на 27.04.2022 г. до окончателно погасяване
на вземането, сумата в размер общо на 230,13 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019
г. до 06.04.2022 г., сумата в размер общо на 21,97 лева, представляваща цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
3
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 27.04.2022 г. до
окончателно погасяване на вземането и сумата в размер общо на 5,53 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г.
до 06.04.2022 г., поради погасяване на вземанията в хода на делото.
ОСЪЖДА И. Д. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес в /населено място/, и Е. Д. С.,
ЕГН **********, с настоящ адрес в /населено място/, да заплатят на /фирма/, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление в /населено място/, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата в размер общо на 100 лева, представляваща сторени в производството
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на /фирма/, със седалище и адрес на
управление в /населено място/, в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца
/фирма/, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление в /населено място/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4