№ 1249
гр. Варна, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501440 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по въззивна жалба на К. И. Д.
чрез адвокат Н. Т. срещу решение № 1108 от 18.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 12566 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, двадесет и пети състав, в частта, с която е
определен режим на лични отношения на бащата С. Д. Д. с детето С. С.ов Д. за един месец
през лятото в следния смисъл: след навършване на четиригодишна възраст един месец през
лятото, когато майката не се намира в платен годишен отпуск, както следва - нечетна година
през месец юли от 10:00 часа в първия ден до 17:00 часа в последния ден на месеца, като в
този случай бащата следва да осигури вземането на детето от дома на майката и неговото
връщане там; четна година през месец август от 10:00 часа в първия ден до 17:00 часа в
последния ден на месеца, като в този случай бащата следва да осигури вземането на детето
от дома на майката и неговото връщане там.
Във въззивната жалба е посочено, че решението е неправилно в обажваната му част.
Навеждат се аргументи по повод твърдението, че детето не следва да бъде отделяно от
майката за толкова дълъг период, още повече предвид непоС.ството в действията на бащата.
Излага се, че са налице основателни притеснения от страна на майката, че за този месец през
лятото няма да има контакт с детето, нито информация за неговото съС.ие и
местоположение. Набляга се, че не е съобразен най-добрият интерес на детето в конкретната
ситуация. Иска се решението в обжалваната част да бъде отменено и да се постанови друго,
с което едномесечния период през лятото да се раздели на две: от 01 юли до 15 юли и от 15
август до 30 август, като бащата да има задължението да взема детето в 10:00 часа на първия
1
ден, от който ще се осъществява режимът на личен контакт, от дома на майката и ще се
връща детето в 17:00 часа ма последния ден в дома на майката.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата. Моли съда да обърне внимание
на събитията от лятото на 2021 г., с които насрещната страна е доказал, че не може да му се
има доверие да бъде с детето по-продължителен период от време, както и на
обстоятелството, че майката не е препятствала за връзката баща – син. Счита, че искането е в
интерес и на двете страна, като по този начин бащата ще има яснота за дните, в които трябва
да ползва отпуска.
Въззиваемият оспорва жалбата в съде3бно заседание пред въззивния съд. Сочи, че СПЕ
е доказала родителския капацитет и на двамата родители, поради което не се намира
причина да не се допусне детето да престоява всяко лято по един месец без прекъсване при
него. Изразява предпочитания да е през месец август, като отправя молба майката да бъде
задължена до 20 януари всяка година, да декларира дали ще ползва платен годишен отпуск
през този месец. С цел, когато е в отпуск през месец август, да се разберат за друго време.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба К. И. Д. е навела твърдения, че с ответника имат общо дете – С. С.ов
Д., роден на *** г. През месец юли 2021 г. след фактическа раздяла на родителите майката
заедно с детето е напуснала общия им дом, като включително и към момента живеят на друг
адрес в град Варна. Сочи, че намира за необходима и важна връзката баща – син. Признава
родителски капацитет и на двамата. Въпреки това твърди, че между нея и сина е изградена
силна емоционална връзка, която ще бъде чувствителна за детето при дълга раздяла с този
родител, като в допълнение се аргументира с ниската възраст на С. и интензивната грижа, от
която се нуждае. Обръща внимание, че детето все още се буди нощем, търси присъствието
на майката, не може да говори и разсъждава зряло, както и, че бащата живее сам и работи
през нощта. Докато К. И. разчита на помощта на майка си и може да осигури ежедневните
грижи, от които се нуждае С.. Сочи, че детето е привикнало към новата среда, в която живее
с майка си. При така изложеното, моли съда включително да определи режим на лични
отношения с бащата, които за периода на лятото, след навършване на четири годишна
възраст, да бъдат в следния смисъл: един месец през лятото, когато майката не се намира в
платен годишен отпуск, както следва от 1-ви юли до 15-ти юли и от 15-ти август до 30-ти
август на съответната година, като бащата да се задължи да взема детето в 10:00 часа на
първия ден, от който ще се осъществява режимът на личен контакт, от дома на майката и ще
връща детето в 18:00 часа на последния ден в дома на майката. В уточняваща молба изразява
опасения относно бъдещи срещи на детето с баща му, конкретно продължителните и с
преспиване. Сочи за непоС.ство в действията и настроенията на С. Д., които се проявявали
включително в агресивно поведение. Дава за пример на поведение при една от срещите му
със С., когато без предупреждение и информация е отвел детето за няколко дена от нея.
Твърди, че на 26.08.2021 г. бащата в присъствието на детето се е отнасял неуважително,
провокативно и агресивно към майката, като ги е заключил и не ги е пускал да излязат. От
тогава се страхувала да не се повтори ситуацията. Намира ответника за непредвидим, най-
2
вече се опасява, че е възможно отново да вземе детето без предупреждение. Поддържа
становището, че са важни срещите на бащата със сина им, но счита, че до поне 5-годишна
възраст детето не следва да остава с преспиване при ответника.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, с
която е предявил и насрещни искове. Обстоятелствената част на насрещните искови молби е
инкорпорирана в отговора, поради което съдържанието им се припокрива. Ответникът
оспорва основателността на исковете, включително по отношение на режима на лични
отношения. Излага, че и двамата родители са способни да предоставят отлични условия за
отглеждането и развитието на детето във всяко едно отношение. Но същевременно твърди,
че ищцата е предизвиквала и/или реагирала неадекватно във важни ситуации, което сочи на
пропуски в моралните и възпитателски родителски качества. Същата била
неорганизирана, лесно манипулируема, без семейни ценности. През октомври 2019 г.,
докато били в САЩ, след падане на детето от леглото, което се случило докато бащата
подготвял вана за С., К. гледала отстрани падналото дете на земята и не можела да реагира
от стрес. Не можела да отговори как се е случило или дали се е ударил при падането. С. бил
плакал цяла нощ, а на другата сутрин, след като майка му го завела на доктор, го гипсирали.
Упреква решението да се прибере с детето в България съвсем скоро след случката, тъй
като не било добре за него да пътува със самолет. Споделя, че това е вторият път, в който
детето е паднало и се наранило в момент, в който е бил под надзор на ищцата. Разказва
също, че друг път, забелязал как на детето е посинял пръста и му е паднал нокът, което се
случило след като майка му затворила вратата и го притиснала с нея. Сочи, че е забелязал
след навършване на година С. да проявява агресия към майка си. Посягал да я удря и
реагирал остро, когато тя му нереждала да направи нещо. Пошляпвала го по дупето. К. била
водила разговор с друг мъж, който я съветвал да не бъде толкова мека с детето и да го
побийвала, с което същата се съгласила. За случката на 27 август 2021 г. споделя, че детето е
било много стресирано, изглеждало ужасено. Като конкретизира, че ситуацията била такава,
поради това, че ищцата била довела някакви мъже, които блъскали по входната врата, което
предизвикало страх у С.. Твърди, че ищцата не притежава нужните морални качества, тъй
като е разбила семейството им. Счита, че притежава всичко необходимо, за да се грижи и
възпитава детето според нуждите му, да му даде добър пример. Твърди, че е в съС.ие да му
изгради стабилна социална среда, като ще положи всички усилия във връзка с отглеждането
и надзора му, както и за изграждане на възпитателни качества. Разполага и с помощта на
родителите си. Противопоставя се на твърденията в исковата молба, че С. не може да се
храни сам. Твърди, че е сравнително самостоятелен, разбира всичко, както и говори. Моли
да се отхвърлят така предявените искове, в условията на евентуалност, конкретно за периода
през лятото, предлага 30 дена, когато майката не е в платен годишен отпуск.
К. И. оспорва всички твърдения на С. Д. Д. като неверни. Навежда твърдения, че и тя,
и детето са били тормозени и са търпели грубо отношение по време на съвмеството
съжителство на страните. Споделя, че С. е въвеждал режим на водата, при което се е
случвало едвам да стига топлата вода, за да изкъпе детето. През лятото на 2021 г. един ден
бащата го извел на разходка, на която дръпнал по-силно за ръката на детето и я извадил от
рамото. Твърди, че детето е редовно оставяно от ответника безпризорно на терасата, където
не било добре обезопасено. От раждането му до момента на завеждане на делото С. Д. не се
интересувал от него, от грижите, които трябва да се полагат, както и от специфичните му
нужди. Не му е купувал нищо, като разходите се покривали от нея. Допълва, че
незаинтересоваността на С. към хранителните нужди на детето им се проявила в
безотговорни и неадекватни решения да дава на детето храна, която е неподходяща,
нездравословна, дори опасна за възрастта му и специфичните му гастроентерологични
нужди. Изразява отрицателно становище за всяка от случките описани от ответника.
Оспорва всяко твърдение за неадекватно държане по време на инцидентите с детето.
Ищецът бил преекспонирал всяка случка. Всяка от тях била наистина неприятна, но не били
3
в резултат на липса на родителски качества, съответно недостатъчно положени грижи или
немарливо отношение. Относно инцидента в САЩ с падането на детето, твърди че не е
успяла да хване С., но веднага след това го е вдигнала. Молила се е на С. Д. да заведат
детето на лекар още същата вечер, но той отказал, защото нямало нужда. Относно
твърденията, че прилагала насилие над детето, категорично отрича някога да си е
позволявала такова, било то физическо или емоционално. Агресията се провокирала от
ищеца, който смятал, че детето трябвало да се учи да се отбранява от малко. Насърчавал го
да рита и удря играчките, както и майка си. Учил го на неуважение и незачитане към нея.
Манипулирал детето, умишлено, с цел да покаже, че той е по-достоен, което водело до
объркване и емоционално разтройвало детето. За случката през лятото, оспорва верността на
версията за доведени от нея „биячи“. Поддържа, че ищецът е този, който като ги е заключил
и не им е дал да си тръгнат, е разстроил и стресирал С.. Твърди, че емоционално и
психически Д. е бил агресивен и властен, което започнало да се отразява на детето, което
копирало поведението на баща си. С така изложеното намира, че поведението на ищеца не
кореспондира с най-добрия интерес на детето, включително стремежа му да компроментира
родителския ѝ капацитет.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде
интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени
родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства с
оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на
детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от
СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа
на който се извършва преценката. Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС №
1/1974 г., чиито указания са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване
на навици и дисциплина, подготовка за адаптирането му в обществото и изобщо
изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в
член 59, алинея 4 от СК е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да
бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, точка
5 от ДР на ЗЗДт.
Спорът пред въззивната инстанция се свежда до режима на лични отношения на
бащата с детето през летния период.
В конкретния случай връзката баща-син не е прекъсвана, като очевидно и двамата
родители имат желание тя да бъде поддържана. Емоционална връзка на бащата е налична и е
житейски оправдано тя да бъде стимулирана. Детето е контактувало и пребивавало в дома
на бащата преди влошаване отношенията между родителите. Доказва се също и капацитетът
и моралния облик на С. Д., които са в достатъчна степен да обосноват престой на детето при
него. Въпреки това прави впечатление, че същият не разграничава личния конфликт с
въззивницата. Експертното заключение сочи, че бащата се стреми да демонстрира пред
майката родителско надмощие, за което използва детето, както и проявява типично
отчуждително поведение за детето спрямо майката. Това е укоримо и съдът обръща
специално внимание, че сериозният конфликт при осъществяване на режима на лични
отношения неминуемо се отразява на психо-емоционалното сътояние на детето.
Недопустимо е незачитането на родителските права, сред които е взимането на решения
4
относно непълнолетното дете, както и действия, които уронват авторитета на другия
родител. Страховете на въззивницата са основателни в тази връзка, предвид че същата не е
ограничавала ответника да се среща с общото им дете след раздялата им, въпреки което
същият е отвел С. без нейно знание, като го е укрил за няколко дни. С оглед изложеното и
предвид доказания родителски капацитет на ответника, както и създадената връзка с детето,
приоритет следва да бъде даден на интереса на С., който се открива в необходимостта да се
осъществяват срещи с бащата.
Въпросът, който се поставя е не дали и по колко дни в годината да се осъществяват
срещите на детето с бащата, а как да бъдат разпределени те, за да се минимализира
вероятността от емоционален стрес за детето и да се гарантира плавен преход за него в
промяната, която е настъпила в семейството. Така основен и водещ критерий при
определяне най-добрия интерес на детето следва да е ниската му възраст, неговата незрялост
и развитие, както и специфичния интензитет от житейски нужди, неговата зависимост от
родителя, полагащ непосредствената грижа. Установено е по делото, че за С. до настоящия
момент се е грижела основно майката, която познава в детайли навиците му и е отговорна
към всяка нужда, било то рутинна или инцидентна. Действително при неин надзор са
настъпвали инциденти с детето, но те са в границите на нормалното предвид активността му
в тази възраст. По-важното в такива ситуации е реакцията и поведението на съответния
родител, които от страна на К. И. са били адекватни и ефективни. Доколкото С. не е
посещавал детска градина до момента, а майката от раждането му до настоящия момент не
се е отделяла от него за повече от няколко дни, то той е привикнал към нейното присъствие.
Същата работи от вкъщи на четири часов работен ден, като и преди това приоритетно в
ежедневието си се е грижила за детето. Четиригодишната възраст на детето е все още ниска
и се характеризира с психо-физическа незрялост и денонощна зависимост и би било много
трудно отделянето от майката. Същото становище изразява и вещото лице в съдебно
заседание. Отделянето на С. за тридесет дни без прекъсване от полагащия приоритетно
грижи родител, съответно от битовата му и социална среда, може да доведе до объркване,
което неминуемо ще се отрази на неговото емоционално и/или психическо развитие.
Дългите раздели могат да го разстроят, както и да объркат представите му за дом и
семейство. В детето следва да се изгради сигурност и установеност. Това не би било
възможно, ако на такава ниска възраст и при приоритетно полагани грижи от единия
родител, детето престоява продължително при другия родител. Следва да се вземе предвид и
поведението на бащата, който не показва готовност за съдействие детето да възприеме
плавно промяната в семейните отношения, а напротив, стремежът му за реваншизъм към
майката повлиява емоционално на С.. За това установява заключението на вещото лице, че
С. Д. цели да демонстрира родителско надмощие, а на проведения експеримент се е
потвърдило, че детето се разстройва при предаването му от бащата на майката; също
ситуацията от 27.08.2021 г., когато то е поставено като свидетел в конфликтна ситуация
между двамата родители.
С оглед изложеното, настоящият състав на съда, намира че определеният от
първоинстанционния съд режим на лични отношения, конкретно за летния период е
неподходящ и не отговаря на най-добрия интерес на детето, поради което следва да се
определи следния: до навършване на шестгодишна възраст - тридесет дни през летния сезон,
когато майката не се намира в платен годишен отпуск, разпределени на два пъти по
петнадесет дни, както следва: от първи юли до петнадесети юли и от петнадесети август до
тридесети август, като в този случай бащата следва да осигури вземането на детето от дома
на майката и неговото връщане там от 10 часа в първия ден до 17 часа в последния ден на
всеки от периодите; след навършване на шестгодишна възраст - един месец през лятото,
когато майката не се намира в платен годишен отпуск, както следва - нечетна година през
месец юли от 10 часа в първия ден до 17 часа в последния ден на месеца, като бащата следва
да осигури вземането на детето от дома на майката и неговото връщане там; четна година -
5
през месец август от 10 часа в първия ден до 17 часа в последния ден на месеца, като в този
случай бащата следва да осигури вземането на детето от дома на майката и неговото
връщане там. В този случай майката К. И. И. се задължава до 31 януари, всяка година да
предоставя информация на бащата С. Д. Д. за дните през летния сезон, когато ще ползва
платен годишен отпуск.
С оглед частично различния краен извод, до който стигна въззивния съд, то
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в посочената част и вместо него да
се постанови друго съобразно изложеното.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1108 от 18.04.2022г., постановено по гр.д.№ 12556 по описа за
2021 г. на Районен съд – Варна, двадесет и пети състав, в частта, с която е определен режим
на лични отношения на бащата С. Д. Д. ЕГН ********** с адрес в ***, с детето С. С.ов Д.
ЕГН **********, както следва: след навършване на четиригодишна възраст - един месец
през лятото, когато майката не се намира в платен годишен отпуск, както следва - нечетна
година през месец юли от 10:00 часа в първия ден до 17:00 часа в последния ден на месеца,
като в този случай бащата следва да осигури вземането на детето от дома на майката и
неговото връщане там; четна година през месец август от 10:00 часа в първия ден до 17:00
часа в последния ден на месеца, като в този случай бащата следва да осигури вземането на
детето от дома на майката и неговото връщане там, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на детето С. С.ов Д. ЕГН ********** с
бащата С. Д. Д. ЕГН **********, както следва:
до навършване на шестгодишна възраст - тридесет дни през летния сезон, когато
майката не се намира в платен годишен отпуск, разпределени на два пъти по
петнадесет дни, както следва: от първи юли до петнадесети юли и от петнадесети
август до тридесети август, като в този случай бащата следва да осигури вземането на
детето от дома на майката и неговото връщане там от 10 часа в първия ден до 17 часа в
последния ден на всеки от периодите;
след навършване на шестгодишна възраст - един месец през лятото, когато майката
не се намира в платен годишен отпуск, както следва: нечетна година през месец юли
от 10 часа в първия ден до 17 часа в последния ден на месеца, като бащата следва да
осигури вземането на детето от дома на майката и неговото връщане там; четна година
през месец август от 10 часа в първия ден до 17 часа в последния ден на месеца, като в
този случай бащата следва да осигури вземането на детето от дома на майката и
неговото връщане там. В този случай майката К. И. И. се задължава до 31-ви януари
всяка година да предоставя информация на бащата С. Д. Д. за дните през летния сезон,
когато ще ползва платен годишен отпуск.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните, с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен
съд, по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7