Р Е Ш Е Н
И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 17.09.2018 г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на трети
септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 193/
2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.42, ал.1 от
Наредба № 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка
4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции
в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 г. – 2020 г. (Наредба № 9/2015г), във връзка с чл. 145 и
следващите от АПК.
Образувано е по жалба на Х.Л.А. от ***,
подадена чрез пълномощник, срещу Заповед № 03-РД/5843/ 16.12.2017 г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Административният акт се оспорва като
неправилен, незаконосъобразен и немотивиран, постановен при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, при неспазване на процесуалната
форма и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че заповедта е издадена
без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, като също
така не ставало ясно как административният орган е достигнал до заключението,
че жалбоподателката следва да получи 50 точки при
класирането. Сочи се, че това е нарушение на чл.59, ал.1 и чл.59, ал.2, т.4 от АПК и представлява основание за отмяна по чл.146, т.2 от АПК. Като следващо
основание за незаконосъобразност на оспорената заповед се посочва, че същата е
издадена при неприключила процедура по Подмярка 4.1,
при която все още предстои да отпадат заявления за финансиране на основание
чл.39, ал.1, т.1,2,4,6,7 и 8 от Наредба № 9/ 2015 г. поради допуснати пороци в
административното производство или такива, които макар и да са одобрени
бенефициента не може да осигури необходимите средства за самоучастие
в размер на 40% от проекта, и съответно ще се освободят значителни парични
средства. Твърди се, че от систематическото и логическото тълкуване на
разпоредбата на чл.39, ал.1, т.5 от Наредба №5/ 2015 г. следва извод, че същата се прилага, когато
наличния бюджет ще бъде изчерпан и реализиран по одобрените заявления. Посочва
се, че административният орган е постъпил по този начин при предходно приключване
на Подмярка 4.1. Изложен е довод, че в противен
случай, като в настоящия казус, се създава възможност за административния орган
за произвол и неравноправно отношение към всички участници в процедурата,
защото по негова преценка можело да се финансират заявления с по-малко точки,
спрямо които не била издадена заповед за отказ. В обобщение на изложеното се
изразява становище, че административният орган е нарушил принципите за:
съразмерност (чл.6 от АПК) и равенство (чл.8 от АПК), последователност и предвидимост (чл.13 от АПК). В заключение се прави искане
да се отмени оспорената заповед на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и
се претендира присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от пълномощник по изложените в нея съображения, който иска присъждане
на деловодни разноски по представен списък по чл.80 от ГПК. В писмена защита,
представена на основание чл.149, ал.3 от ГПК, посочва съображения за
незаконосъобразност на заповедта на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
като изложените в жалбата.
Ответникът – Изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“, чрез процесуален представител по пълномощие, изразява становище за
неоснователност на жалбата по съображения, изложени в оспорената заповед. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В представени, на 13.09.2018
г., писмени бележки развива съображения за неоснователност на жалбата,
идентични с посочените в оспорената заповед. Допълнително посочва, че със
Заповед № 03-РД/ 26.09.2016 г. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е
определил референтни разходи, до които включените в списъка активи, дейности и
услуги могат да бъдат одобрени за подпомагане. Твърди се, че жалбоподателката не оспорва законосъобразността на
процедурата по утвърждаване на лимитите, което води до извод, че
административният орган не носи доказателствена
тежест да доказва това обстоятелство.
Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че
жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК във вр. с чл.42, ал.1, изр.2-ро, предл.2-ро
от Наредба №9/ 2015г., срещу административен акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност и от лице, правната сфера на което се засяга по
неблагоприятен начин от оспорената заповед.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Със заповед № РД-09-755/ 04.10.2016 г.,
издадена по реда на чл. 35, ал.1 от Наредба № 9/2015 г., министърът на
земеделието и храните е определил период за прием на заявления за подпомагане
по подмярка 4.1"Инвестиции в земеделски
стопанства", от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от
Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., с начална дата –
26.10.2016 г. и крайна дата – 07.12.2016 г. В заповедта е посочено, че бюджетът
по мярка 4.1 е в размер на левовата равностойност на 237 000 000 евро ( 463 524 600 лева).
Жалбоподателката е подала заявление
за подпомагане в определения със заповедта срок, а именно на 07.12.2016 г., в
което посочва, че кандидатства по проект „Закупуване на оборудване и изграждане
на кравекомплекс за свободно боксово отглеждане на 80
броя крави за мляко и техните приплоди в ПИ № *** в землището на ***, ***“.
Исканата финансова помощ е в размер на *** лв., представляваща 60% от общия
размер на разходите по проекта – *** лв. В заявлението за подпомагане, в раздел
ІХ "Критерии за оценка", жалбоподателката е
заявила, че проектът следва да получи 60 броя точки по шест критерия за оценка
(1.2; 3.1;5; 6.4; 8.3 и 9.1) от Приложение № 7 към Наредба № 9 от 21.03.2015 г.
С оспорената Заповед № 03-РД/5843/ 16.12.2017
г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е отказано да бъде финансирано
заявлението за подпомагане с ИД № на проект ***, на стойност *** лв., подадено
от Х.Л.А. Посоченото в административния акт правно основание за неговото
издаване е чл.39, ал.1, т.5 от Наредба №9/ 2015 г., във вр.
с чл.41, ал.1 и ал.2 от същия подзаконов нормативен акт. Фактическите основания
за постановения пълен отказ за финансиране са обосновани с недостатъчен бюджет
по Подмярка 4.1. В заповедта е записано, че бюджетът
за финансиране на заявленията за подпомагане, подадени в периода на прием на
заявления е определен със Заповед, № РД 09-755/ 04.10.2016 г. и е в размер на
левовата равностойност на 237 000 000. 00
евро или 463 524 600.00 лв. В този период на прием са подадени
3 165 заявления за подпомагане, от които 2 926 – нови заявления за
подпомагане и 239 заявления, подадени на основание чл.42б от Наредба №9/ 2015
г., със заявена субсидия на обща стойност 1 497 406 523.03 лв., от
което е видно, че общата сума на подадените заявления надхвърля наличния за
референтния период на прием бюджет.
При извършена проверка за законосъобразност
на оспорения административен акт, на основание чл.168, ал.1 от АПК, АС –
Кърджали прави следните изводи:
Заповедта е издадена от компетентен
административен орган – изпълнителният директор на ДФ "Земеделие".
Съгласно чл. 42, ал. 1 от Наредба № 9 изпълнителният директор на РА се
произнася със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране
на заявлението за подпомагане. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор
на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява
същата. Заповедта е изготвена в изискуемата съобразно чл. 59, ал. 1 от АПК
писмена форма.
Обжалваната заповед е незаконосъобразен акт,
тъй като при издаването й са допуснати съществени процесуални нарушения.
В чл. 39, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г. са
предвидени основанията, при наличието на които подадено заявление за
подпомагане получава пълен или частичен отказ за финансиране. В т. 5 на ал. 1
от чл. 39, която норма е посочена като правно основание за отказ от финансиране
в оспорваната заповед, е посочено недостатъчен бюджет за финансиране на
подаденото заявление за подпомагане, определен в заповедта за откриване на
съответния прием. При съпоставка на така формулираното основание, с другите по
ал. 1 на чл. 39 от Наредба № 9/2015 г. и с общите изисквания към проектите и
реда за кандидатстване по тази наредба, се налага извода, че това основание е налице,
когато има сравнително голям брой проекти, които отговарят на целите и
изискванията за подпомагане, заложени в Глава втора от Наредба № 9/2015 г., но
средствата за подпомагане, определени в заповедта на министъра на земеделието и
храните, издадена на основание чл. 35, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г., не са
достатъчни, за да се осигури финансиране на всички проекти. Тогава, съгласно
разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г., постъпилите заявления за
подпомагане се оценяват съгласно критериите за оценка, посочени в приложение №
7. В изречение второ на същата алинея се посочва, че съответствието с
критериите за оценка се преценява към датата на подаване на заявлението за
подпомагане съобразно приложените към заявлението за подпомагане документи. В
ал. 2 на чл. 41 е предвидено, че заявленията за подпомагане се класират според
получените при оценката точки и се одобряват в низходящ ред до размера на
определения за съответния прием бюджет. Следователно, за да се извърши подбор
на проектите, които следва да бъдат допуснати до подпомагане, подадените
заявления следва да се оценят по предварителни нормативно заложени критерии.
Тези критерии са посочени в Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба №
9/2015 г., съгласно която дадените критерии определят тежестта на приоритетите,
посочени в чл. 30, ал.1, въз основа на които се извършва подбора на подадените
заявления. В самото приложение № 7, в табличен вид се съдържат отделните
приоритети по чл. 30, ал. 1 от Наредба № 9/2015 г., като към всеки един от тях
са дадени различни критерии, на които следва да отговаря заявлението, а срещу
всеки критерий е посочена цифрова величина, определяща максимален брой точки,
които получава заявлението за изпълнение на дадения критерий. При определяне на
размера на точките за изпълнение на дадените критерии са дадени минимални
изисквания за изпълнение на критериите и отделно насоки/пояснения при какво
изпълнение на критериите (като процентно съотношение) какъв брой точки следва
да получи дадено заявление.
Подаденото от жалбоподателката
заявление е било оценено по допустимите и относими
към него критерии, посочени в т.т. 1.2; 3.1;5; 6.4;
8.3 и 9.1 от Приложение № 7. От събраните доказателства се установява, че по
критерий 1.2. – „Проект с инвестиции и дейности, насочени в сектор
„Животновъдство“, заявлението е получило предвидения максимален брой точки 19.
По критерий 3.1. – „Проекти, при които изпълнението на одобрените инвестиции и
дейности води до осигуряване на допълнителна заетост в земеделските
стопанства“, заявлението е било оценено с 5 точки от предвиден максимален брой
10. Процедирано е по този начин, защото жалбоподателката е заявила, че предвижда да назначи двама
работника, а съгласно този критерий за оценка, когато с проекта се предвижда
осигуряване до 5 работни места включително той се оценява с 5 точки. По
критерий 5. – „Проекти с инвестиции и дейности, който се изпълняват на
територията на селски район в страната, предложението е било оценено с
максималния брой от 10 т. По критерий 6.4. – „Проекти с инвестиции и дейности,
които се изпълняват на територията на необлагодетелствани райони с природни и
други ограничения“, заявлението е получило максимален брой точки 9. По критерий
8.3. – „Проекти с инвестиции за строителство или обновяване на сгради,
помещения или друга недвижима собственост, пряко свързани с производството,
съхранението и подготовката на продукцията за продажба, включително съоръжения,
оборудване и машини, различни от земеделска техника, които са монтирани в тях“,
не са присъдени точки (проектът е оценен с 0 точки). В оспорената заповед не са
изложени фактически основания за това решение на административния орган. Такива
се съдържат в УП,изх.№***/ *** г. по подадено от жалбоподателката
възражение, вх.№ ***/ *** г. относно предварителна оценка по критериите за
подбор по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства“. В цитираното уведомително писмо на заместник-изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ е посочено, че заявените точки по критерий 8.3 не са
присъдени на основание: заявени разходи по ТДИ, приложени КСС по СМР. При
определяне на разходите по този критерий са изключени разходите за: ремарке за
разхвърляне на сух тор; трактор; челен товарач; кофа 1.45 куб.м. за челен
товарач; палетни вилици; цистерна за течен оборски тор; подобект 4. Ограда; подобект
5.Торова площадка; подобект 6.Торова лагуна; подобект 8. Вертикална планировка
и подобект 9.Озеленяване. В уведомителното писмо е посочено, че такива
дейности, съгласно разясненията на МЗХГ в съответствие с чл.35, ал.6 и ал.7 от
Наредба №9, не се вземат под внимание за покриване на минималното изискване от
65% по критерия. При тези констатации е прието, че размерът на инвестиционните
разходи, съответстващи на критерия, са 56.48% от всички инвестиционни разходи.
АС – Кърджали приема за незаконосъобразен този извод на административния орган,
като съображенията за това са следните:
В уведомителното писмо не се съдържат мотиви
защо административният орган приема, че описаните по-горе в решението разходи
следва да се изключат от общия размер на инвестиционните разходи по критерий
8.3. Позоваването на разяснения на Министерството на земеделието храните и
горите не покрива изискването за излагане на фактически основания за
непризнаване на тези разходи, тъй като разясненията не съставляват отделен
нормативен акт, нито са част от действащата Наредба № 9/2015 г. Същите не могат
да бъдат възприети и като дадено автентично (легално) тълкуване
на разпоредби от Наредба № 9/2015 г. по смисъла на чл. 51 от Закона за
нормативните актове, тъй като това тълкуване не е разгласено по реда за
обнародване и разгласяване на самата Наредба № 9/2015 г., съгласно чл. 51, ал.
2 от ЗНА. Публикуването на разясненията на Интернет-страницата на МЗХГ, за
което не може да се установи кога е извършено, не променя посочения факт и още
веднъж показва, че органът, който ги е издал, не е целял даване на тълкуване по
реда на чл. 51 от ЗНА. На следващо място, видно от приетите като доказателство
разяснения, изх.№***/ *** г. на министъра на ЗХ (сега МЗХГ), същите са дадени
много след срока, предвиден в ал.7 на чл.35 от Наредба №9/2015 г. От това
следва извод, че административния орган не е осигурил информация за конкретното
съдържание на понятията, употребени в критериите за оценка, от които ще се
ръководи и ще прилага при оценяване на заявленията. Така е създадена възможност
за различно оценяване на заявленията по този, а и по останалите критерии т.е.
не е изключен, а е въведен субективния подход, тъй като обективната мярка
липсва.
По делото са приети „Насоки“ за прилагане на
критериите за оценка, включени в Наредба № 9/ 2015 г., изх.№ ***/ *** г. на
министъра на ЗХ. Относно критерий 8.3 от Наредбата в тези насоки е посочено, че
за покриване на минималното изискване от 65% се вземат под внимание допустимите
инвестиционни разходи по проекта за складови помещения, силози, сгради за
отглеждане на животни, оранжерии, съоръжения с конструкции за
зеленчукопроизводство и трайни насаждения и други сгради, в които се монтират
съоръжения, оборудване и машини, различни от земеделска техника и същите се
използват и са пряко свързани с производството, съхранението и/ или
подготовката на селскостопанската продукция за продажба. Тези насоки не са
посочени в оспорената заповед (съответно в уведомителното писмо на
заместник-изпълнителния директора на ДФ „З“) като основание за пълен отказ за
финансиране на заявлението на жалбоподателката. Освен
това в тях неизчерпателно е посочено какво трябва да се има предвид под
„сгради, помещения и друга недвижима собственост“, предвидени за оценка по
критерий 8.3. Също така, както и при разясненията от МЗХГ, насоките по
прилагане на критериите в Приложение № 7 към чл.30, ал.5 от Наредба №9/ 2015 г.
не представляват отделен нормативен акт, нито са част от действащата Наредба №
9/2015 г.
При липсата на ясни правила за прилагане на критериите
за оценка, конкретно на критерий 8.3, следва да се вземат предвид определенията
за сгради, помещения и друга недвижима собственост, съдържащи се действащите
нормативни актове.
Понятието недвижима собственост по смисъла на
критерий 8.3. от Приложение № 7 към чл. 30, ал.5 от Наредбата съвпада с
определението по чл. 110 от ЗС за недвижими вещи, а не с определенията за
сгради и строежи по смисъла на ЗУТ. Аргумент в подкрепа на това становище е и
разпоредбата на чл.25, ал.3, т.1 от Наредба № 9/ 2015 г., в която норма са
изброени обект, съоръжение и сгради, и същата е относима
към проекти, включващи разходи за СМР. В нормата на чл. 32, ал.1, т.1 от
Наредбата е дадено определение за допустими разходи за СМР, които се оценяват
по критерий 8.3. от Приложение № 7 към чл. 30, ал.5 от същия нормативен акт, а
именно: строителство или обновяване на сгради и на друга недвижима собственост
(съоръжения, обекти, включително конструкции, трайно закрепени към земята),
използвана за земеделското производство, включително такава, използвана за
опазване компонентите на околната среда. Тази норма обективира
съдържанието на изискването "пряко свързано с производството, съхранението
или подготовката на продукцията за продажба", поставен в критерий 8.3.,
чието приложение е основния спорен въпрос по делото. Допустими и следователно,
отговарящи на критерий 8.3 са разходите за строителство или обновяването на
недвижими вещи (същите са обекти на правото на собственост), използвани за
земеделско производство, като се имат предвид и изискванията към бизнес плана,
а именно да се постигат целите, посочени в чл. 2 и чл. 4 от Наредба № 9/ 2015
г.
В чл.2 от Наредбата е посочено, че целта на подмярката "Инвестиции в земеделски стопанства" е
повишаване на конкурентоспособността на земеделието в Р България, чрез
преструктуриране и развитие на наличните материални мощности в стопанствата;
насърчаване въвеждането на нови технологии в производството и модернизация на
физическия капитал; опазване на компонентите на околната среда; спазване стандартите
на Европейския съюз (ЕС) и подобряване на условията в земеделските стопанства;
насърчаване на сътрудничеството между земеделските стопани. Във връзка с тези
цели и съгласно чл.4 от Наредбата на финансиране подлежат проекти, които водят
до подобряване на цялостната дейност на стопанството, чрез: 1. внедряване на
нови продукти, процеси и технологии и обновяване на наличните производствени
материални и/или нематериални активи; или 2. насърчаване на сътрудничеството с
производителите и преработвателите на земеделски
продукти (посочено в заявлението на жалбоподателката);
или 3. опазване на компонентите на околната среда, включително с намаляване на
вредните емисии и отпадъци; или 4. повишаване на енергийната ефективност в
земеделските стопанства; и/или 5. подобряване условията на труд, подобряване на
хигиенните, ветеринарните, фитосанитарните,
екологичните и други условия на производство; или 6. подобряване качеството на
произвежданите земеделски продукти; или 7. осигуряване на възможностите за
производство на биологични земеделски продукти.
Съобразно с тези цели и изисквания към
проектите следва да се тълкува и прилага и критерия по т.8.3 от Приложение № 7,
тъй като същият е относим към изграждане или
обновяване на материалните мощности и въвеждането на нови технологии и
модернизация на физическия капитал, включително и към подобряване на условията
на труд в земеделските стопанства и опазване на компонентите на околната среда.
В тази връзка не може да се изключат от допустимите разходи, онези от тях, които
са насочени към строителство на обекти с обслужващо главната вещ значение,
доколкото сградата, помещението, съоръжението не могат да се ползват без тях.
Следователно всяко строителство или обновяване на недвижима собственост трябва
да се оценява според неговото предназначение и в зависимост от целите, които
проекта, предмет на оценяване си поставя. След като целта на подмярката е повишаване на конкурентноспособност,
на качество на продукция, на условия на труд, то не може да се прилагат нейните
разпоредби ограничително, избирателно и без функционалната обвързаност на
сградите с инфраструктурните съоръжения. Прилагането на Наредбата от ответния
административен орган е възпиращо за постигането на нейните цели, в разрез с
правилата за прозрачност, обективност и ефективност. Оспорения акт е постановен
при избирателно и стеснително прилагане на критерия по т.8.3 от Наредбата без
да се съобразява с целите на мярката и на подмярката
и без административният орган да е оповестил съдържанието на този критерий
ясно, безпротиворечиво и най-късно преди десет дни от
края на периода за прием. Предназначението на строителството на сградите,
обектите и съоръженията е водещо за оценяване на проекта по критерия по т.8.3
от Приложение № 7 и ако неговото осъществяване и функциониране ще води до
постигане на посочените в чл. 4 от Наредбата резултати, то органа няма
нормативно основание да изключи от обхвата му определени обекти или съоръжения,
при това основавайки се на разяснения, които не са оповестени в нормативно
установения срок. В заключение следва да се посочи, че строителството или
обновяването на онази недвижима собственост, чието функциониране и използване
няма да доведе до резултатите, посочени в чл. 4 от Наредбата, не попада под
обхвата на критерия 8.3 от Приложение № 7 към чл. 30, ал.5 от Наредбата. Поради
изложеното съдът приема, че цистерна за течен оборски тор; ограда; торова
площадка; торова лагуна и вертикална планировка, следва да се приемат за
разходи, които са допустими по чл. 32, ал.1, т.1 от Наредбата и да се присъдят
за тях точки, съобразно критерий 8.3. от Приложение № 7.
В писмените бележки на пълномощника на
ответника се посочва, че жалбоподателката не е
оспорила размера на референтните разходи, определени със заповед на министъра
на ЗХГ. Този довод е неотносим към настоящия спор,
защото в обжалваната заповед на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ не са
посочени фактически основания в този смисъл.
По изложените съображения съдът приема
обжалваният акт за издаден при съществени процесуални нарушения, допуснати в
хода на административното производство при оценяване на заявлението на жалбоподателката. Тъй като естеството на акта не позволява
решаването на въпроса по същество, преписката следва да се върне на
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за ново произнасяне по
подаденото от жалбоподателката заявление.
При разглеждане на заявлението следва да се
извърши нова преценка на критериите за подбор, предвидени в т. 8.3 на
Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 2015 г., като се прецени
проектното предложение при стриктно спазване на нормативните изисквания за
оценка.
При този изход на спора и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателката за
присъждане на деловодни разноски е основателно и следва да бъде уважено.
Искането за присъждане на разноски е своевременно направено, а разноските са
доказани в размер на 9 900 лв. съгласно представен по делото договор за правна
защита и съдействие, от който е видно, че същите са платени в брой.
Пълномощникът на жалбоподателя е направил възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, което съдът приема за
основателно, тъй като делото е по Закона за подпомагане на земеделските
производители. Съгласно фактическата и правна сложност на делото ДФ
"Земеделие следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката
разноски по делото в размер на 810 лева, от които 10 лв. – внесена държавна
такса и 800 лв. – възнаграждение за адвокат съгласно чл.8, ал.2, т.7 от Наредба
№1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.173, ал.2 от АПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № 03-РД/5843/
16.12.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
Изпраща преписката на
Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново
произнасяне по заявление за подпомагане с ИД № на проект ***, подадено от Х.Л.А.
по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски
стопанства", от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от
Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., съобразно задължителните
указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението.
Осъжда Държавен фонд „Земеделие” с Булстат *** и
адрес: ***, *** да заплати на Х.Л.А. с
ЕГН ********** и адрес: *** деловодни разноски в размер на 810 лв. (осемстотин
и десет лева).
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: