Р Е Ш Е Н И Е
№2169
25.11.2019 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Невена Назарева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5105/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Й.И.Б., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 19-1030-005987/08.07.2019 г., издадено от К.О.Н.– **към ОД на
МВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 183, ал. 5, т.
2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 120, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че е
навлязъл и преминал при подаван зелен светлинен сигнал на светофара, както и че
по това време е нямало пресичащи пешеходци, които да задействат пътния
светофар. Взема становище, че е наказан за неосигуряването на предимство на
пешеходна пътека, но не е изяснено чие предимство е било отнето с деянието. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание
жалбоподателката Б. се явява лично и поддържа жалбата си.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 53908/19.08.2019
г., с което препраща жалбата и административната преписка, изразява становище
производството по налагане на наказанието да е протекло законосъобразно и моли
обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, не
се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Й.И.Б., спрямо която е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателката на 06.08.2019
г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена
чрез административнонаказващия орган (АНО) на 08.08.2019 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 10.06.2019 г. около 10:15 часа в гр. Пловдив
жалбоподателката Й.И.Б. управлявала лек автомобил „Хонда ЦР В“ с рег. № **,
като се предвижвала по бул. „Васил Априлов“. Когато достигнала до пътния
светофар срещу № 126 на бул. „Васил Априлов“, посока юг, светофарът подавал
червен светлинен сигнал. Пред линията на светофара имало разположена пешеходна
пътека. Пътното платно се състояло от няколко пътни ленти във всяка посока,
като пътният светофар бил задействан чрез натискането на бутон от пешеходци.
Последните се намирали от другата страна на платното за движение, когато
жалбоподателката достигнала до светофара. Тя намалила скоростта си на движение,
огледала се и не видяла пешеходци, след което преминала на червения сигнал на
светофара. По това време свид. И.В.П. – **в сектор „ПП“ при ОДМВР-Пловдив,
изпълнявал служебните си задължения по контрол за безопасност на движението
като мотопатрул. Той също се придвижвал по бул. „Васил Априлов“, зад
жалбоподателката, като се намирал на предходния светофар, когато видял Б. да
преминава на червен светлинен сигнал на процесния пътен светофар. Свидетелят П.
настигнал жалбоподателката, подал й сигнал да спре и тя спряла на намиращата се
на близо автобусна спирка.
На място свид. П. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 839183 против жалбоподателката Б. в
нейно присъствие, както и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен
на жалбоподателката срещу разписка.
Срещу АУАН постъпило възражение с УРИ 103000-9699/11.06.2019
г., което било намерено за неоснователно.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на свид. И.В.П. се установяват мястото
на извършване на деянието, наличието на разположена пешеходна пътека и пътен
светофар в процесния участък на бул. „Васил Априлов“ в гр. Пловдив, както и че
при преминаването си жалбоподателката като водач на МПС е намалила скоростта
си, но е преминала без да спре. Свидетелят изяснява, че светофарът е бил
задействан и пешеходците са се намирали от другата страна на платното за
движение. Съдът дава вяра на показанията на свид. П., в тях той възпроизвежда
обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. Показанията му
ценят и като последователни, вътрешно непротиворечиви и добросъвестно дадени от
незаинтересован свидетел, възприел известните му по делото обстоятелства при
изпълнението на служебните си задължения.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателката Б.
се изяснява, че тя е правоспособен водач на МПС, притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство, валидно до 13.02.2022 г. и налични 39
контролни точки, както и че няма издадени други АУАН и наказателни
постановления за нарушения на правилата за движение.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
АУАН е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП, от материално и териториално компетентен орган.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че при
издаването на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално
нарушение, недопустимо ограничаващо правото на защита на наказаното лице и внасящо
неяснота в предмета на доказване по делото. В тази връзка допуснатото
процесуално нарушение влече незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. С НП
жалбоподателката Б. е била наказана за административно нарушение по чл. 120,
ал. 1, т. 1 ЗДвП, гласящ, че „когато преминаването на пешеходците през
пешеходна пътека се регулира с пътен светофар или от регулировчик, водачът на пътно
превозно средство е длъжен при
подаване на сигнал, който забранява преминаването - да спре пред пешеходната пътека“. Наложено й е било административно
наказание глоба на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП, предвиждащ да се
наказва с глоба от 100 лева водач, който не
осигури предимство, когато преминава през пешеходна пътека. Същевременно
съгласно обстоятелствената част на НП деянието, за което е наказана Б., е
описано като „при работещ нормален режим на светофарната уредба преминава на
червен светофар“. При тези обстоятелства съдът намира, че е налице непреодолимо
несъответствие между приетите за установени факти от административнонаказващия
орган и правната им квалификация, под която те са били подведени. Фактите,
описани в НП – преминаване от водач на МПС на червен светлинен сигнал при
работеща в нормален режим светофарна уредба, се подвеждат под състава на
административното нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП – несъобразяване на участниците
в движението със светлинните сигнали. Изпълнителното деяние на
административното нарушение по чл. 120, ал. 1, т. 1 ЗДвП представлява неспиране пред пешеходна пътека от водач
на МПС, когато му е подаден сигнал, забраняващ преминаването. При описанието на
нарушението в НП от фактическа страна обаче никъде не се посочва къде точно е
имало разположена пешеходна пътека и какво е било поведението на
жалбоподателката, достигайки до тази пешеходна пътека. В случая при излагане на
обстоятелствата на нарушението изпълнителното му деяние като съставомерен
елемент от обективната му страна не е посочено, а следва да се извежда от други
изложени обстоятелства, налице е непълно изпълнение на задълженията на
актосъставителя по чл. 42, т. 4 ЗАНН и на административнонаказващия орган по
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Установяването какво е конкретното поведение от
обективна страна, за което се налага административното наказание, не може да
почива на предположения и при двусмислена и неясна вола на наказващия орган.
Това неоправдано затруднява и ограничава правото на защита на наказаното лице и
внася неяснота в предмета на доказване по делото. Описаното в НП поведение -
преминаване на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, както се
посочи, представлява изпълнителното деяние на нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП. В
тази връзка щом АНО е приел, че нарушението от страна на жалбоподателката Б. е
било осъществено чрез преминаването й на забраняващ светлинен сигнал на
светофарната уредба, то е следвало наказанието да бъде наложено на основание
чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, предвиждащ наказание глоба от 100 лева за водач, който
преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Вместо
това приложената в случая санкционна разпоредба е тази на чл. 183, ал. 5, т. 2
от ЗДвП. Тя също предвижда наказание глоба в размер на 100 лева, но за водач,
който не осигури предимство, когато
преминава през пешеходна пътека. Никъде в обстоятелствената част на АУАН и
на НП не са изложени такива факти – че жалбоподателката Б. не е осигурила
някому предимство, когато е преминала през пешеходна пътека в гр. Пловдив, на
бул. „Васил Априлов“ срещу № 126, посока юг като водач на лек автомобил „Хонда
ЦР В“ с рег. № **. Налице е неправилно приложение на санкционна разпоредба с
оглед на приетите за установени факти, което е самостоятелно съществено
процесуално нарушение, съществено опорочаващо атакуваното наказателно
постановление. По тези съображения настоящият съдебен състав намери обжалваното
наказателно постановление за незаконосъобразно.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че от
събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на посочените в
НП време и място – на 10.06.2019 г. около 10:15 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Васил Априлов“ срещу № 126, посока юг, жалбоподателката Б. е управлявала лек
автомобил „Хонда ЦР В“ с рег. № **, при което е преминала през намиращия се на
посоченото място пътен светофар при подаването на забраняващ (червен) светлинен
сигнал на работещата в нормален режим светофарна уредба. Въпреки така
извършеното деяние административнонаказателната отговорност в случая следва да
отпадне поради допуснатите и описани по-горе съществени процесуални нарушения.
Дори и оставени настрани констатираните процесуални нарушения, то отново би
било налице отменително основание спрямо обжалваното наказателно постановление.
От показанията на свидетеля очевидец П. се установи, че на процесния пътен
участък пътното платно се е състояло от по няколко ленти за движение във всяка
посока. Изясни се още, че към момента, когато жалбоподателката е достигнала до
пътния светофар, той е бил задействан от пешеходци, но когато Б. е преминавала,
те вече са се намирали от другата страна на пътното платно. Следователно
обективно не се е стигнало до отнемане на предимство (такъв факт не е и описан
в НП), тъй като пешеходците са били преминали. Отново се налага извод, че
санкционната разпоредба е неправилно приложена, тъй като на основание чл. 183,
ал. 5, т. 2 ЗДвП се налага административно наказание в случаите на
неосигуряване на предимство от водач на МПС, когато преминава през пешеходна
пътека. Доколкото противоправното поведение на Б. е било единствено
несъобразяването със светлинния сигнал на светофара, то правното основание за
ангажиране на отговорността й е било друго – разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т.
1 ЗДвП. Съдебната практика трайно е изяснила въпроса, че съдът не разполага с
правомощие за пръв път с въззивното решение да измени правната квалификация на
нарушението или санкционната разпоредба, на основание на която е наложено
наказанието. В заключение съдът намира, че относими към въпроса за реализиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката са и
обстоятелствата, че същата е правоспособен водач на МПС с дългогодишна
практика, издържала изпит за придобиване на правоспособност на 11.03.1983 г., но
досега няма съставени други АУАН и издадени НП за нарушения на правилата за
движение.
По тези
съображения настоящият съдебен състав намери жалбата за основателна, а
атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно, поради което и то
трябва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-005987/08.07.2019
г., издадено от К.О.Н.– **към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
което на Й.И.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 183, ал. 5, т.
2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 120,
ал. 1 т. 1 от Закона за движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.