Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 12.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав , в публичното заседание на пети
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева като разгледа
докладваното съдия Станимира Иванова въззивно
гр. дело № 13825 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 155238/01.07.2019г. по гр.д. № 81007 по описа за 2018г. на
Софийски районен съд, 153-ти състав е
признато за установено, че Й.М.Х., ЕГН ********** и М.Р.Р., ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. София, ул.
**********дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на
управление:*** солидарно на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД заплащане на сумите, както
следва: сумата от 1840,87лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -03.08.2018г.
до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 39, в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.07.2015г. до 30.04.2017г..; сумата
от 50,72лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -03.08.2018г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 39, в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.07.2015г. до 30.04.2017г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
51435/2018г. на Софийски районен съд, като
Й.М.Х., ЕГН ********** и М.Р.Р., ЕГН
********** с адрес за призоваване:
гр. София, ул. **********са осъдени да заплатят на „Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** солидарно разноски по заповедно дело в
размер на 83,21лв. и разноски по
исково дело в размер на 264,51лв., отхвърлени са като неоснователни са
исковете за горница над 1840,87лв. до предявен размер от 1855,48лв.; за горница
над 50,72лв. до предявен размер от 53,,82лв. и за лихва за забава за плащането
на главниците в размер на 168,70лв. за забава за главница за топлинна енергия и
за 12,17лв. за забава на плащането на главницата за дялово разпределение на
енергията.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх. № 5134178/12.08.2019г.
по регистъра на СРС от ответниците по исковете Й.М.Х., ЕГН ********** и М.Р.Р.,
ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че решението в тази част е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон. Посочили са, че приети по делото писмени доказателства не
установявали основателността на исковете. Всички документи били с автор ищеца,
не било прието заключение по счетоводна експертиза, а това съществено нарушавало
съдопроизводствените правила. Не било доказано редовно водене на търговските
книги от ищеца. Наредбата за топлоснабдяване била оспорена пред ВАС. Претендирали
са разноски.
Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* в срока за отговор не е изразило становище. С
молби от 04.11.2020г. е оспорило
жалбата. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност претенцията на
въззивника за разноски по делото.
Третото лице помагач на страната на ищец – „М.Е.”ООД, ЕИК *******не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2035056/27.12.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу Й.М.Х.,
ЕГН ********** и М.Р.Р., ЕГН **********,
с която е поискало от съда на основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150
и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 32 от СК
да признае за установено, че ответниците му дължат солидарно заплащане на сумите, както следва: сумата от
1855,48лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -03.08.2018г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 39, в гр. София, ж.к. „*******за периода от от 01.05.2015г. до
30.04.2017г..; сумата от 53,82лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -03.08.2018г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 39, в гр. София, ж.к. „*******за
периода от от 01.05.2015г. до 30.04.2017г.,
лихва за забава за плащането на главниците за периода от 16.07.2016г. до
25.07.2018г. в размер на 168,70лв.
за забава за главница за топлинна енергия и за 12,17лв. за забава на плащането на главницата за дялово
разпределение на енергията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 51435/2018г. на Софийски районен съд. Навело е
твърдения, че ответниците са собственици и като такива са потребител на
топлинна енергия в имота, потребили
енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които
са предявени исковете, страните били обвързани от договор при Общи условия,
дължал и възнаграждение за дяловото разпределение на енергията, изпаднали в
забава на плащането на сумите. Претендирало е разноски.
Ответниците Й.М.Х., ЕГН ********** и М.Р.Р.,
ЕГН ********** са оспорили исковете. Навели са твърдения, че представените
от ищеца писмени доказателства не установявали основателността на исковете.
Всички документи били с автор ищеца, не носели подпис на ответниците. Не било прието
заключение по счетоводна експертиза.. Наредбата за топлоснабдяване била
оспорена пред ВАС, задълженията
възникнали преди 03.08.2015г. били погасени по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „„М.Е.”ООД,
ЕИК *******не е изразило становище по
исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 51435/2018г. на СРС, съгласно което същото е образувано по заявление по
чл. 410 от ГПК вх. № 3061960/03.08.2018г., със заповед от 15.08.2018г. районният съд е разпоредил Й.М.Х., ЕГН ********** и М.Р.Р., ЕГН ********** да заплатят на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* солидарно
1855,48лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -03.08.2018г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 39, в гр. София, ж.к. „*******за периода от от 01.05.2015г. до
30.04.2017г..; сумата от 53,82лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението -03.08.2018г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 39, в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г.,
лихва за забава за плащането на главниците за периода от 16.07.2016г. до
25.07.2018г. в размер на 168,70лв.
за забава за главница за топлинна енергия и за 12,17лв. за забава на плащането на главницата за дялово
разпределение на енергията, както и съдебни разноски от 91,80лв., за така
издадената заповед длъжниците са уведомени на 01.11.2018г. – М.Р. и на
20.09.2018г. Й.Х., на 10.09.2018г. са подали възражение срещу
заповедта, на 03.12.2018г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и на
27.12.2018г. заявителят е представил такива.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 122/06.07.2007г. носещ подпис за страните и за
нотариус, съставен от нотариус К.А., рег. № 152 на Нот.К., съгласно който на
06.07.2007г. М., Р. и С.Т.са продали на Й.Х. и на М.Р. апартамент № 39, в гр. София, ж.к. *******
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 123/06.07.2007г. носещ подпис за страните и за
нотариус, съставен от нотариус К.А., рег. № 152 на Нот.К., съгласно който на 06.07.2007г. Й.Х. и на М.Р. са учредили
договорна ипотека върху апартамент № 39,
в гр. София, ж.к. „*******за обезпечение на задълженията им към „Райфайзенбанк
(България)“ АД по договор за кредит от 06.07.2007г.
По делото е приета
молба-декларация от 03.08.2007г., носеща
подпис за ответник Й.Х., съгласно която ответникът е поискал от ищеца да открие
партида на негово име за имот апартамент
№ 39, в гр. София, ж.к. „*******бл. *******, като е посочила, че
семейството й се състои от 4 членове и ще заплащат топла вода на прогнозна база
от 8 кубика.
По делото са приети Протокол,
договор от 17.05.2002г., съгласно който ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „*******са
избрали и възложили на „М.Е.”ООД срещу
възнаграждение извършва дялово разпределение на енергията в сградата.
Прието е извлечение от сметки,
съставено от ищеца сочещо, че ответниците му дължи процесните суми.
По делото са приети Общи условия, одобрени
от ДКЕВР с решение от 03.02.2014г. съгласно чл. 33 и чл. 32 от които суми по месечните фактури следва да
се заплащат в 30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на
продавача-както месечните, така и изравнителните сметки и обезщетение за забава
се дължи след изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.
Приети са неоспорени от страните протоколи за
отчет на уреди в имота, носещи подпис за
потребител- ответника Й.Х., съгласно които уреди са отчетени на
13.05.2016г., установено е потребление
на енергия за отопление с три отоплителни тела, както и енергия за битово
горещо водоснабдяване, че пломба на водомер е скисана и е заявено потребление от
1 лице.
Приет е неоспорен от страните констативен
протокол , носещ подпис за представител на ЕС и на топлинния счетоводител,
съгласно който дати за отчитане на уреди в имота през 2017г. са били
29.04.2017г. и 09.05.2017г., на тези дати ответниците не са осигурили достъп до
имота.
Приети са изравнителни сметки, изготвени от топлинния счетоводител,
съгласно които потребление на енергя в имота е начислена при условия на
неосигурен достъп за втория отчетен период при съобразяване че потребител е 1,
а за първия отметен период – по показанията на уредите .
По
делото е прието заключение по съдебно- техническа експертиза, с което вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител
е посочило, че сградата е топлоснабдена,
потребява се топлинна енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване,
имот е с обем от 247 куб.м., в имота има три отоплителни тела с монтирани
уреди, имало два водомера, но единият през 2016г. бил с разкъсана пломба, за
първия отчетен период бил осигурен достъп за снемане на показания на уреди, за
втория отчетен период такъв достъп не бил осигурен, дялово разпределение е
направено по правилата на Наредбата за топлоснабдяване съобразно показания на
уреди, а за втория отчетен период и при съобразяване, че има 1 потребител и
обем на имот, реално потребена енергия в имота била на стойност от 1855,49лв. По фактури за периода от май 2015г. до юни 2015г. включително били начислени общо 14,62лв.
По делото не е допуснато
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза и заключение по такава не е прието.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за
възнаграждение за дялово разпределение на енергията, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./,
поради което и за ответника да е възникнало
валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е
изпаднал и в забава за изпълнението му, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията.
По делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е
осъден да му заплати стойност на потребена топлинна енергия и за
възнаграждение за дялово разпределение в процесния имот за процесния
период и за лихва за
забава в размери не по-малки от процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като
заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото
производство.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към
процесния период Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други
дейности обслужващи основните.
Съдът приема за установено по делото, че през процесния период ответниците са
били клиент на топлинна енергия по
смисъла чл. 153 от ЗЕ в апартамент № 39, в гр. София, ж.к. ******* Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). В случая приетите
по делото нотариални актове, заявление за откриване на партида установяват, че
ответниците са съсобственици на имота от 2007г., че ответникът Х. е поискал да
се открие партида на негово име за имота, че същият е заявен за ползване от 4
–членното му семейство. При така
установеното и по съображения, изложени по-горе съдът приема за установено делото, че между страните е
възникнало валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия в имота през
процесния период. С въззивната жалба
не са въведени оплаквания срещу изводите на районния съд, че отговорността на
ответниците към ищеца за заплащане на
потребената ви мота енергия е солидарна, поради което и като съобрази ограниченията на разпоредбата
на чл. 269 от ГПК, то съдът приема за установено по делото, че отговорността на
ответниците пред ищеца за заплащане на стойността на потребената в имота
топлинна енергия през периода е солидарна.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007 г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им.
Съдът приема, че при така установените
нормативни изисквания са разписани качествените параметри на доставената
услуга. Въведено е определено изискване за конкретната температура на водата на
битово горещо водоснабдяване на изхода от подгревателя към сградната
инсталация. За отопление на помещенията също е въведено задължението на
топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна енергия, а именно - да осигури такива качествени показатели на
подавания топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да
осигурят достигане на предвидените проектни температури в отопляемите
помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система
като част от сградната инсталация. Параметрите за качество са определени точно
и ясно, респ. са определяеми, като е
посочен механизъм за определянето им в зависимост от предварително посочени
критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства - неоспорени
протоколи за неосигурен достъп за отчет на уреди в имота през 2017г., показания
на уреди в имота през 2016г., изравнителни сметки и от заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и
неопровергана от другите събрани по делото доказателства, по делото е
установено, че за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г. за имота потребената енергия е на
стойност от 1855,49лв. Тази енергия е начислена при условията на установения по
делото неосигурен достъп до имота за отчет на уреди за един от отчетните
периоди, при съобразяване на заявеното през 2016г., че потребител е един, при
съобразяване на обем на имота, показания на общия топломер, показания на уреди
в имота през първия отчетен период и правилата на Наредбата за топлоснабдяване.
Вещото лице е направило самостоятелни изчисления при съобразяване на показания
на уреди и инсталираната мощност.
Неоснователни са доводите на
ответниците, че неустановяването на редовно водене на счетоводство от ищеца,
неизслушването на исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза водят до
неправилност на решението на районния съд. Поставените от ищеца задачи към
счетоводната експертиза не са от естество да установят реалното потребление на
топлинна енергия в имота и стойността на същата, поради което и без значение за
делото е изслушването на такава експертиза
по делото. Ответниците не са въвели твърдения, че са погасили задълженията си
чрез плащане, поради което безпредметно е било да се изслушва заключение по поставени от
ищеца задачи за такива обстоятелства. Техническата експертиза поискана от ищеца
е тази, чиито задачи са от естество да установят релевантните за делото факти с
оглед установяване на количеството и стойността на потребената в имота енергия
през периода. Такава е приета по делото и същата установява основание и размер
на възникналото вземане на ищеца към ответниците. Съображения за този извод
съдът изложи по-горе.
Без значение за делото е висящото
съдебно производство пред ВАС за отмяна на Наредбата за топлоснабдвянае –
аргумент от разпоредбата на чл. 195 от АПК.
Правилно районният съд е
съобразил направеното от ответниците възражение за погасяване на задълженията
по давност, като е приел, че погасени по давност са вземания за първите два
месеца от процесния период и които са в
размер на 14,62лв. Така при липса на други въведени твърдения за погасяване на
задълженията за топлинна енергия правилно районният съд е уважил иска за сумата
от 1840,87лв. Заявлението е подадено на 03.08.2018г., начален момент на процесния
период е 01.05.2015г., тоест към момента на подаване на заявлението само за май
2015г. и юни 2015г. са били изтекли 3 години от възникване на задълженията.
Този извод се налага при съобразяване на настъпване на изискуемостта на
задълженията съобразно Общите условия.
По иска за възнаграждение за дялово разпределение на енергията :
По делото не се спори, а и се
установява от приетите решение на ОС на ЕС, договор от 2002г., изравнителни сметки, че за процесния период
разпределението на дяловото разпределение на енергията в сградата е извършено от третото лице-помагач срещу
възнаграждение по договор, сключен с етажните собственици на сградата. При така
установеното съдът приема, че правото
за получи възнаграждение за това разпределение принадлежи на третото лице
–помагач. Същото е изрично уговорено в договора , като това съответства и на
общите принципи на правото. По делото не е установено ищецът да е придобил това вземане по предвидени от
закона способи, поради което и съдът приема че иск за плащане на възнаграждение
за дялово разпределение на енергията и за обезщетение за забава на плащането му
е неоснователен. Разпоредбата на чл.26 от ГПК не допуска предявяване на чуждо
право. Уговорки в договор по който ответникът, съответно ІІІ-то лице помагач не
е страна, не могат да ги обвържат. Те не са от естество да обосноват извод за
принадлежност на вземането за възнаграждение за дялово разпределение на
енергията в патримониума на ищеца, нито негово право да предяви това вземане като свое и да търси
плащането му от ответника. С оглед гореизложеното решението на СРС в частта, в
която е уважил иска за главница от 50,72лв. следва да се отмени и иск за тези суми следва
да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
отговорността за разноски следва да се разпредели между страните съобразно уважената
част от исковете.
При така възприето решението на
СРС в частта в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски от 2,23лв. по заповедно дело и разноски по исково дело от 7,09лв. следва да се отмени.
Въззиваемият-ищец следва да бъде
осъден да заплати на въззивниците – разноски за производство пред СГС от 1,05лв. за държавна такса.
На въззиваемия не се следват
разноски за производство пред СГС. Претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не е основателна. Това е така, защото процесуално
представителство от юрисконсулт в производство пред СГС, което да обоснове
извод, че на въззиваемия се следва присъждане на възнаграждение за юрисконсулт
не е осъществено. Депозирана е само молба от 13.10.2020г., която е бланкетна и
не може да обоснове такъв извод.
На третото лице помагач не се
следват разноски съобразно чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 155238/01.07.2019г. по гр.д. № 81007 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 153-ти състав в частта, с която е признато за
установено, че Й.М.Х., ЕГН ********** и М.Р.Р., ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. София, ул.
**********дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на
управление:*** солидарно на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД заплащане на сумата от 50,72лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението -03.08.2018г.
до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на топлинната енергия в апартамент № 39, в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.07.2015г. до 30.04.2017г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 51435/2018г. на Софийски
районен съд, както и в частта, с която Й.М.Х.,
ЕГН ********** и М.Р.Р., ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. София, ул.
**********са осъдени да заплатят на „Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******, с адрес на управление:*** солидарно
разноски по заповедно дело в размер на 2,23лв.
и разноски по исково дело в размер на 7,09лв.
и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни исковете на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* срещу Й.М.Х., ЕГН ********** и М.Р.Р., ЕГН ********** с правно основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 32 от СК за
признаване за установено, че Й.М.Х., ЕГН
********** и М.Р.Р., ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. София, ул.
**********дължат на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на
управление:*** солидарно заплащане на сумата от 50,72лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -03.08.2018г. до изплащането й, представляващи възнаграждение за дялово разпределение
на топлинната енергия в апартамент № 39, в гр. София, ж.к. „*******за
периода от 01.07.2015г. до 30.04.2017г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 51435/2018г. на Софийски
районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155238/01.07.2019г. по гр.д. № 81007 по описа за
2018г. на
Софийски районен съд, 153-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес на управление:*** да заплати на Й.М.Х., ЕГН ********** и М.Р.Р.,
ЕГН ********** с адрес за
призоваване: гр. София, ул. **********на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1,05лв.,
(един лев и 0,05лв), представляващи
съдебни разноски за производството пред СГС.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца –„М.Е.”ООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.