Р Е Ш
Е Н И Е
№
260301 09.05.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVІІІ граждански състав, в публично съдебно
заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6068 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от П.В.Н., ЕГН ********** против В.В.П. – в качеството
й на м. и з. пр.на Н.П.Н., ЕГН **********, иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК – за признаване на установено, че ищецът не дължи сумата от 10 000 лева, представляваща
издръжка за периода от месец ноември
2016 г. до месец юни 2018 г., за което вземане е издаден изпълнителен лист на
15.11.2017 г. по гр.д. № 3641/2011 г. по описа на ПРС и е образувано
изпълнително дело № ***** по описа на *****, с район на действие – Окръжен съд
– Пловдив.
В
исковата молба, ищецът твърди, че бившата му с. В.В.П., въз основа на
изпълнителен лист на 15.11.2017 г. по гр.д. № 3641/2011 г. по описа на ПРС е образувала изпълнително дело № ***** по
описа на *****, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив. Сочи, че в молбата
за образуване на горното изпълнително дело, е посочен периода от м. ноември
2016 г. до месец юни 2018 г., в общ размер на 10 000 лева, за който се твърди,
че ищецът не е заплащал издръжка на с. им Н.П.Н.. Сочи още, че същевременно е
подаден сигнал в Районна Прокуратура – Пловдив, за извършено от ищеца
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК за инкриминиран период за месец февруари 2017
г. до месец август 2019 г., по който било образувано досъдебно производство №
139/2018 г. по описа на V РУ към ОДМВР – гр. Пловдив, като впоследствие му било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК и било образувано
НОХД № 5598/2019 г. по описа на ПРС, по който ищецът е непризнат за невиновен.
Твърди се, че по НОХД № 5598/2019 г. по описа на ПРС се установява, че ищецът е
надплатил много по-висока сума от търсената му по изп.д. № ***** по описа на *****,
за периода от месец ноември 2016 г. до месец юни 2018 г., издръжка на д.то му Н.П.Н..
Твърди се още, че по изп.дело № ***** по описа на *****, са предприети
ред обезпечителни действия за сума, която ищецът е бил заплатил авансово на
взискателя Н.П.Н., представляван от майка си В.В.П..
Твърди, че по изп.дело № ***** по описа на ***** продължават срещу ищеца
изп. действия. Заявява, че твърдените от него факти са настъпили след
приключване на производството, по което е издадено изпълнителното основание за
заплащане на периодичните задължения.
Предвид изложеното, предявява настоящия отрицателен установителен иск с
правна квалификация по чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не
дължи на
В.В.П. – в качеството й на м. и з. пр.на Н.П.Н.,
сумата от 10 000 лева,
представляваща издръжка за периода от
месец ноември 2016 г. до месец юни 2018 г., за което вземане е издаден
изпълнителен лист на 15.11.2017 г. по гр.д. № 3641/2011 г. по описа на ПРС и е
образувано изпълнително дело № ***** по описа на *****, с район на действие–
Окръжен съд – Пловдив.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът В.В.П. – в
качеството й на м. и з. пр.на Н.П.Н., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения
иск.
Излага, че П.Н. и В.П.
са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в законно сила решение №
2402/22.06.2011 г., постановено по гр.д. № 3461/2011 г. по описа на ПРС. Сочи,
че със същото решение, упражняването на родителските права спрямо роденото от
брака на страните малолетно д. Н.Н., се предоставят на м. В.П., а б.та П.Н. се
задължава да заплаща на малолетното си д. Н.Н., чрез неговата майка В.П.,
месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от 16.06.2011 г. до настъпване
на обстоятелства, обуславящи друг размер на издръжката или прекратяването й,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска. Твърди, че е образувала
изп.дело с твърдение, че б.та не е изпълнявал задълженията си за заплащане на
месечна издръжка за определен период от време, като е представила изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано изп.дело № ***** по описа
на *****.
Излага, че действително ищецът е заплащал в миналото в определен период
от време, освен определената със съдебното решение, месечна издръжка и сумата
от 500 лева – допълнителна издръжка за някои от миналите месеци. Сочи, че м. П.
е подписвала две разписки в месеците, в които е получавала допълнителна издръжка
за д.то. Излага, че м. П. е подписвала разписка, в която декларира, че е
получила изцяло и в брой от П.Н. сумата от 500 лева за издръжка на Н.Н. за
съответния месец и е подписвала втора разписка за съответния месец, в която
декларира, че е получила изцяло и в брой от П.Н. допълнително за издръжка на Н.Н.
сумата, която е получавала допълнително за съответния месец, като в разписката
изрично е посочен месеца, за който е платена допълнителната издръжка.
Твърди, че не е получила издръжката от 10 000 лева за периода от
месец ноември 2016 г. до месец юни 2018 г. Сочи, че в случаите, в които б.та е
плащал допълнителна издръжка в съответния месец, той не е предплащал за бъдещ
период, а изпълнявал морално задължение към д.то си. В подкрепа на твърдението
си, че не е предплащана издръжка, сочи, че между страните са подписани две
споразумения от 02.02.2018 г., като с едното споразумение, след като в
констативната част било констатирало, че П.Н. не е изпълнил задължението си за
плащане на 16 месечни издръжки за периода от месец октомври 2016 г. до месец
януари 2018 г. в общ размер *** 8000 лева, в спогодителната част П.Н. се е
задължил да заплати сумата от 8000 лева, в срок до 30.04.2018 г. по посочената
банкова сметка на В.П.. В другото споразумение – от 02.02.2018 г., в чл. 3
подписалите го били заявили, че размерът на дължимата от б.та П.Н. месечна
издръжка за д.то Н.Н., определена с влязлото в сила решение, няма да се
променя, а в чл. 2 от същото споразумение, б.та поел задължение за плащане на
допълнителни суми за извънучилищни занимания на д.то. Сочи, че това
споразумение било подписано във връзка със повдигнат от П.Н. спор за промяна на
режима на лични контакти между него и д.то и за намаляване на дължимата месечна
издръжка от 500 лева на 200 лева. Твърди още, че след подписване на двете
споразумения, отношенията между родителите на д.то се обтегнали, като ищецът не
поддържал споразумението, постигнато във връзка със спора по гр.д .№ 18106/2017
г. по описа на ПРС, в частта на личните контакти между б.та и д.то, като с
влязло в законна сила решение по гр.д. № 18106/2017 г. се променил режима на
лични контакти между б.та и д.то и не се намалил размерът на дължимата месечна
издръжка. Затова излага, че заплатената допълнителна издръжка за конкретен
месец в миналото, не следва да се счита за плащане на издръжка за бъдещ период.
Предвид
изложеното, искането е да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Няма
спор между страните, а и това се установява от приетото по делото Решение № 2402/22.06.2011 г., влязло в
законна сила на 16.07.2011 г. /л.52-53/, постановено по гр.д. № 3641/2011 г. по
описа на ПРС, че е прекратен гражданския брак между П.В.Н. и В.В. *** г., като
дълбоко и непоправимо разстроен. Със същото решение е утвърдено постигнатото
между съпрузите споразумение по чл. 49, ал. 4 СК, включително, че П.В.Н. се
задължава да заплаща на малолетното си д. Н.П.Н., чрез неговата м. и з. пр.В.В.
Н., месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от 16.06.2011 г. до
настъпване на обстоятелства, обуславящи друг размер на издръжката или прекратяването
й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Няма спор между
страните, а и това се установява от приетия по делото изпълнителен лист № 12743/15.11.2017 г. по
гр.д. № 3641/2011 г. по описа на ПРС, че е утвърдено постигнатото между
съпрузите споразумение по чл. 49, ал. 4 СК, за следното: П.В.Н. се задължава да
заплаща на малолетното си д. Н.П.Н., чрез неговата м. и з. пр.В.В. Н., месечна
издръжка в размер на 500 лева, считано от 16.06.2011 г. до настъпване на
обстоятелства, обуславящи друг размер на издръжката или прекратяването й, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
По делото като писмено доказателство е приета и Искова молба от П.Н.
против В.П. с вх. № 64194 от 14.11.2017 г., по която е образувано гр.д. №
18106/2017 г. по описа на ПРС /л.54-56/, с искане да се промени упражняването
на родителските права на малолетния Н.Н. и същите да бъдат предоставени на б.
му П.Н., да се определи широк режим на лични отношения между д.то и майка му,
както и да се определи размера на дължимата от В.П. издръжка на малолетния й
син Н.Н. до размер на 150 лева. При условията на евентуалност, искането е да се
промени режима на лични отношения между П.Н. и с. му, както и да се намали
размера на дължимата от П.Н. издръжка на с. му П.Н., от 500 лева на 200
лева.
По делото като писмени доказателства са приети две
споразумения от 02.02.2018 г., подписани между П.В.Н. и В.В.П. /л.50-51/.
Едното споразумение от 02.02.2018 г. е посочено, че е сключено на осн.
чл. 127 СК, с което страните целят да уредят възникнал помежду им спор относно
упражняването на родителските права по отношение на общото им д. Н.П.Н., въз
основа на който спор е образувано гр.д. № 18106/2017 г. по описа на ПРС, VІ
бр.с. В същото страните са уговорили промяна в режима на личните контакти между
б.та и д.то /чл.1/, а в чл. 2 е посочено, че родителите са задължават да
осигурят занимания на д.то по футбол, шах-мат и други извънкласни мероприятия
/като обучение по чужд език, рисуване, плуване и други/, които д.то има желание
да посещава, като разноските свързани с тези занимания се поемат от б.та П.Н.,
по посочена в споразумението банкова сметка. ***, че приблизителните разходи за
обучение по чужд език са в размер на 100 лева месечно при обучение от месец
октомври до месец юни, приблизителните разходи
за рисуване са около 30 лева, приблизителните разходи за плуване са 180
лева за 12 посещения и приблизителните разходи за шах-мат са в размер на около
150 лева месечно, като в тези приблизителни разходи не се включват
транспортните разходи. Уговорено е, че б.та на д.то поема всички негови
транспортни разходи. В чл. 3 от същото споразумение, страните са уговорили, че
размерът на дължимата от б.та П.В.Н. месечна издръжка за д.то Н.Н., определена
с влязло в сила на 16.07.2011 г. съдебно решение № 2402/22.06.2011 г.,
постановено по гр.д. № 3641/2011 г. по описа на ПРС, не се променя, а промяната
е само в частта, касателно личните контакти на б.та с д.то. В чл. 4 е посочено,
че всички плащания б.та ще извършва до всяко 10-то число на текущия месец.
Другото споразумение от 02.02.2018 г., е посочено в констативната му
част, че на основание влязло в сила на 16.07.2011 г. съдебно решение №
2402/22.06.2011 г., постановено по гр.д. № 3641/2011 г. по описа на ПРС, П.Н. е
осъден да заплаща на малолетното си д. Н.П.Н., чрез неговата м. и з. пр.В.В.
Н., месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от 16.06.2011 г. до
настъпване на обстоятелства, обуславящи друг размер на издръжката или
прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Посочено е, че П.Н. не е изпълнил задължението за плащане на 16 месечни
издръжки за периода от месец октомври 2016 г. до месец януари 2018 г. вкл. в
общ размер на 8000 лева. Страните, в спогодителната част на споразумението, са
се споразумели, че П.Н. се задължава да заплати сумата от 8000 лева в срок до
30.04.2018 г. по посочена в споразумението банкова сметка.
Няма
спор между страните, а и това се установява от приетия по делото изпълнителен лист № 12743/15.11.2017 г. по
гр.д. № 3641/2011 г. по описа на ПРС, че въз основа на така издадения
изпълнителен лист е образувано изп. дело № ***** по описа на *****, рег. № ***
по описа на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив.
От
изисканото изп. дело № ***** по описа на *****, рег. № *** по описа на КЧСИ, с
район на действие – Окръжен съд – Пловдив, се установява, че същото изп.дело е
образувано по молба с вх. № 29872/26.06.2018 г. по описа на ***, от В.П., като
законен представител на Н.Н., срещу П.В.Н., с твърдение, че длъжникът П.Н. не е
платил издръжка за д.то Н.Н. в общ размер на 10 000 лева, дължима за
периода от месец ноември 2016 г. до месец юни 2018 г. вкл. Със същата молба са посочени
конкретни изпълнителни способи – запор на трудово възнаграждение, насрочване на
опис на движими вещи, опис и възбрана на недвижими имоти, опис и запор на
вземания по банкови сметки.
По изп.дело е
назначена съдебно – счетоводна експертиза, от която е прието, че П.Н. дължи
следните суми: 10 000 лева – просрочени месечни издръжки за периода от
месец ноември 2016 г. до месец юни 2018 г. вкл.; 814.72 лева – непогасени
законни лихви; месечна издръжка за м. юли 2018 г. – 500 лева; 1078.66 лева –
такса на ***по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. По изп. дело
са извършени справки за имущественото състояние
на длъжника. Изпратени са: запорни съобщения до банки, с които се налагат
запори върху всички вземания на длъжника до размера на сумата от 12 654.51
лева, изчислена към 06.07.2018 г.; запорни съобщения до Агенция по вписванията,
Търговски регистър, с които се налага запор върху дружествените дялове от
капитала на търговски дружества, притежавани от длъжника Н.; запорни съобщения
до Сектор Пътна полиция при ОД на МВР, за наложени запори на превозни средства;
запорни съобщения за наложени запори върху трудово възнаграждение на П.Н.;
вписани са наложени възбрани върху недвижими имоти – собственост на П.Н..
По делото е
изискано и приложено НОХД № 5598/2019 г. по описа на ПРС, от което се
установява, че с Присъда № 105/29.05.2020 г. влязла в законна сила на
13.12.2021 г., П.В.Н., е признат за невиновен в това, че за периода от месец
февруари 2017 г. до месец август 2019 г. вкл., след като е бил осъден с Решение
№ 2402/22.06.2011 г., влязло в сила на 16.07.2011 г. на ПРС по гр.д. №
3641/2012 г. по описа на ПРС, да издържа свой низходящ – малолетното си д. Н.П.Н.,
на месечна издръжка в размер на 500 лева, съзнателно да не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 31 месечни
вноски по 500 лева, всичко на обща стойност 15 500 лева – престъпление по
чл. 183, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан изцяло по
така повдигнатото му обвинение. Установява се, че с Решение № 194/13.12.2021
г., постановено по ВНОХД 301/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е
изменена Присъда № 105/29.05.2020 г., постановена по НОХД № 5598/2019 г. по
описа на ПРС, с която подсъдимият П.В.Н. е признат за невиновен и на основание
чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК, като на основание чл. 337, ал. 3, пр. 2 от НПК е
оправдан на основание чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК за това, че макар формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, извършеното
деяние, поради своята малозначителност, е с явно незначителна обществена
опасност. Със същото решение, е потвърдена присъдата в останалата й част.
В приложеното
към НОХД № 5598/2019 г. по описа на ПРС – ДП № 139/2018 г. по описа на V РУ –
гр. Пловдив, се съдържат разписки, издадени от В.В.П. на П.В.Н., за заплатени
суми за издръжка на Н.П.Н., както и суми – допълнително за издръжка на Н.П.Н.,
в периода от 27.06.2021 г. до 20.12.2016 г.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, прието като обективно и компетентно дадено, от което се установява,
че вещото лице, след като се е запознал с доказателствата, приложени по НОХД №
5598/2019 г. по описа на ПРС, се установява, че за периода от 16.06.2011 г. до
30.06.2018 г. общата сума на дължимите месечни издръжки е 42 250 лева,
както и, че за същия период платените суми са в размер на 67 750 лева.
Вещото лице е посочило, че допълнително плащаните суми за издръжка ги е приело
като авансово плащане за следващ период, поради което е направило изводът, че за
периода от 01.11.2016 г. до 30.06.2018 г. всички дължими месечни издръжки са
платени изцяло.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
За успешното провеждане на предявения
иск, ищецът следва да докаже, че в полза на ответника – с. му Н.П.Н., е издаден
изпълнителен лист за твърдяната издръжка; че въз основа на него е образувано
изпълнително дело пред ***за конкретното вземане; както и да докаже твърдения от
него положителен факт, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изплатил
на ответника всяка една месечна издръжка за заявения период.
При така разпределената доказателствена тежест,
съдът намира претенцията за частично основателна, поради следното:
Установява се от Решение №
2402/22.06.2011 г., влязло в законна сила на 16.07.2011 г., постановено по
гр.д. № 3641/2011 г. по описа на ПРС, че е прекратен гражданския брак между П.В.Н.
и В.В. *** г., като дълбоко и непоправимо разстроен. Със същото решение е
утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 49, ал. 4 СК,
включително, че П.В.Н. се задължава да заплаща на малолетното си д. Н.П.Н.,
чрез неговата м. и з. пр.В.В. Н., месечна издръжка в размер на 500 лева,
считано от 16.06.2011 г. до настъпване на обстоятелства, обуславящи друг размер
на издръжката или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска. По това дело, на 15.11.2017 г. е издаден изпълнителен лист в
полза на д.то Н.П.Н., чрез неговата м. и з. пр.В.В. Н., като въз основа на него
на 26.06.2018 г. е образувано изп. дело № ***** по описа на *****, с рег. № ***
на КЧСИ, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, за неплатени издръжки за
периода от месец ноември 2016 г. до месец юни 2018 г. вкл.
Съдът, намира, че предявения иск е
допустим, тъй като изпълнението продължава, поради което за ищеца несъмнено съществува правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за суми по титула. Само при вече приключило
изпълнително дело, какъвто не е настоящият случай, длъжникът би могъл да се
защитава срещу материалната му незаконосъобразност с осъдителен иск срещу
взискателя за връщане на платеното в резултат на незаконосъобразно проведения,
поради липса на изпълняемо право, изпълнителен процес /в т.см. Решение №
99/28.06.2012 г. по т.д. №667/2011 г. на II т.о. на ВКС/. След като
изпълнението продължава, предявяването на установителен иск е допустимо.
Разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел
изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание. Допустимостта на
отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е обусловена от
изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, както се твърди в случая – плащания на дължимата издръжка на д.то за
исковия период, преди образуване на изпълнителното дело.
Съдът намира, че от събраните по
делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че в периода от
27.06.2011 г. до 20.12.2016 г., П.Н. е заплатил на В.В.П., суми в общ размер на
67 750 лева, за които суми П. е издавала разписки, че същите представляват
заплатена издръжка за съответния месец, както и „допълнително за издръжка“ на Н.П.Н..
Този извод се потвърждава от заключението на съдебно – счетоводна експертиза,
което съдът кредитира, в частта й относно датите на заплатените суми, както и
размера на заплатените суми.
Макар, в. л., да е направило
извод, че за периода от 01.11.2016 г. до 30.06.2018 г. всички дължими месечни
издръжки са платени, доколкото в. л. е приело, че допълнително плащаните суми
за издръжка представляват авансово плащане за следващ период, съдът не
кредитира заключението на съдебно – счетоводната експертиза в тази част. Този
въпрос, с оглед предмета на делото, предвид твърденията и възраженията на
страните е правен, а не счетоводен.
С оглед релевираните от ответника
възражения, основният спорен по делото въпрос е, дали в периода от 27.06.2011
г. до 20.12.2016 г., когато ищецът е заплащал допълнителни суми за издръжка, тези
допълнителни плащания представляват авансово плащане на бъдеща издръжка.
Съдът намира, че отговорът на
този въпрос е отрицателен, поради следното:
От приложените по НОХД №
5598/2019 г. разписки, не може да се направи извод, че допълнителните плащания
касаят някакъв бъдещ период, различен от този, отразен в съответните разписки.
Напротив, във всяка от разписките е посочено, че допълнително платената парична
сума се дава за издръжка за малолетното д. Н.П.Н. за посочения в разписката конкретен
месец.
Съдът намира, че няма пречка, страните
да се споразумеят да се плати авансово бъдеща издръжка, но това обстоятелство следва
да се установява по безпротиворечив начин, какъвто не е настоящия случай. Доказателства
в подобен смисъл – не са представени по делото.
От приложените разписки се установява
единствено, че б.та П.Н. е заплащал всеки месец допълнително средства за
издръжка. Не е посочено, че тези суми са за бъдещ период, нито от съдържанието
им може да се направи извод, че волята на даващия издръжка е за такава, дължима
за бъдещ период. В същите, единствено е посочено, че се дава конкретно посочена
сума пари, представляваща допълнително за издръжка на д.то, като е посочен
конкретен месец и година.
Съдът намира, че за родителите няма
пречка да предоставят и допълнителни средства, с които да се посрещат и
допълнително възникналите нужди на д.то, извън размера на дължимата издръжка,
определена от съда с влязъл в сила съдебен акт.
Обстоятелството, че платените допълнителни суми за издръжка в минал
период не са за бъдеща такава се потвърждава и от Споразумение от 02.02.2018
г., подписано между П.Н. и В.П., с което страните целят да уредят възникнал
помежду им спор, по който е образувано гр.д. № 18106/2017 г. по описа на ПРС,
като в същото, П.Н., дори се е задължил да осигури занимания на д.то си по
футбол, шах-мат и други извънкласни мероприятия /като обучение по чужд език,
рисуване, плуване и други/, които д.то има желание да посещава, като П.Н. се е
съгласил да поеме разноските, свързани с тези занимания на д.то. Освен това, от
същото споразумение се установява и, че размерът на дължимата от П.Н. месечна
издръжка за д.то Н.Н., определена с влязло в сила на 16.07.2011 г. Решение №
2402/22.03.2011 г., остава непроменен.
Според съда, това е още едно
доказателство, че допълнително платените
месечни суми за издръжка в минал период не са били авансови плащания за бъдещ
период, а очевидно представляват плащания на допълнителни разноски в миналия
период, без обаче да е било изрично уговорено между страните, както това е
сторено със Споразумението от 02.02.2018 г..
Изводът, че извършените в минал
период месечни плащания на допълнителна издръжка не са били авансови плащания
за издръжка за бъдещ период, категорично се потвърждава и от приетото по делото
писмено доказателство - Споразумение от 02.02.2018 г., подписано между П.Н. и В.П.,
от което се установява, че П.Н. се е задължил да заплати сумата от 8000 лева в
срок до 30.04.2018 г. по посочена в споразумението банкова сметка, ***лащане на
16 месечни издръжки за периода от месец
октомври 2016 г. до месец януари 2018 г. вкл. в този размер. Това
споразумение, подписано от П.Н., по същество представлява извънсъдебно признание, че дължи издръжка за периода от месец
октомври 2016 г. до месец януари 2018 г. вкл. Споразумението не е оспорено
откъм авторство, поради което макар и частен документ, има материална
доказателствена сила спрямо ищеца, а именно, че отразените в него неизгодни за
ищеца факти, са верни. По делото не са представени доказателства, че посочената
сума от 8000 лева е заплатена.
На следващо място, съгласно чл.
300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Действително, от изисканото НОХД
№ 5598/2019 г. по описа на ПРС, се установява, че с Присъда № 105/29.05.2020 г.
влязла в законна сила на 13.12.2021 г., П.В.Н., е признат за невиновен в това,
че за периода от месец февруари 2017 г. до месец август 2019 г. вкл., след като
е бил осъден с Решение № 2402/22.06.2011 г., влязло в сила на 16.07.2011 г. на
ПРС по гр.д. № 3641/2012 г. по описа на ПРС, да издържа свой низходящ –
малолетното си д. Н.П.Н., на месечна издръжка в размер на 500 лева, съзнателно
да не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 31 месечни вноски по 500 лева, всичко на обща стойност 15 500 лева
– престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. С постановеното Решение № 194/13.12.2021
г., постановено по ВНОХД 301/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, обаче,
е изменена Присъда № 105/29.05.2020 г., постановена по НОХД № 5598/2019 г. по
описа на ПРС, с която подсъдимият П.В.Н. е признат за невиновен и на основание
чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК, като на основание чл. 337, ал. 3, пр. 2 от НПК е
оправдан на основание чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК за това, че макар формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, извършеното
деяние, поради своята малозначителност, е с явно незначителна обществена
опасност.
Ето защо и предвид влязлата в
сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за граждански съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. В конкретния случай,
наказателният съд е признал П.Н. за невиновен и го е оправдал, но не защото е
приел, че не е извършено деянието, а защото на основание чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК, поради малозначителност на извършеното деяние, е приел, че извършеното
деяние не съставлява престъпление.
Предвид изложеното и след
цялостна преценка на приобщените по делото доказателства, анализирани поотделно
и в тяхната взаимовръзка, съдът намира, че заплатените в периода от 27.06.2011
г. до 20.12.2016 г., допълнителни суми за издръжка, не представляват авансово
плащане на бъдеща издръжка, поради което предявения отрицателен установителен
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно размера – видно от
съдебно – счетоводната експертиза, както и от приложените по НОХД № 5598/2019
г. по описа на ПРС, разписки се установява, че за процесния период, П.Н. на
17.11.2016 г. е заплатил издръжка в размер на 500 лева за месец ноември 2016
г., както и, че на 20.12.2016 г. П.Н. е заплатил издръжка в размер на 500 лева
за месец декември 2016 г., т.е. доказват се извършени плащания в общ размер на
1 000 лева. Тези разписки не са оспорени своевременно откъм авторство, поради
което макар и частни документи, имат материална доказателствена сила спрямо
ответника, а именно, че отразените в тях неизгодни за страните факти, са верни.
Плащанията следва да бъдат съобразени, предвид погасяване на част от вземанията
от страна на ищеца по изпълнителния лист за част от процесния период.
Предвид изложеното, предявеният иск за недължимост на главницата в
размер на 10 000 лева, представляваща издръжка за периода от месец ноември 2016 г. до месец юни 2018
г., за което вземане е издаден изпълнителен лист на 15.11.2017 г. по гр.д.
№ 3641/2011 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително дело № ***** по
описа на *****, с район на действие – Окръжен съд – Пловдив, следва да бъде
уважен отчасти, като се установи недължимостта, предвид плащането на вземането
за главница в общ размер на 1 000 лева за месец ноември 2016 г. и декември
2016 г., а за разликата над уважения размер на главницата до пълния предявен
размер от 10 000 лева, както и за периода от месец януари 2017 г. до месец
юни 2018 г. – да се отхвърли.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на двете страни, по съразмерност, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е направил искане и доказателства за
плащане на: 400 лева – ДТ и 150 лева– за ССЕ. По съразмерност се дължат 55
лева.
Освен това, ищецът е представляван от свой
пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка
същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2
от Закона за адвокатурата. В представения договор за правна защита и съдействие
на ответника е посочено, че той се представлява безплатно от адв. Т.Т., поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ.
Изрично в подобни хипотези
законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското
възнаграждение, което с оглед цената на иска тук следва да бъде изчислено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като същото възлиза на 830 лева.
По отношение на адвокатското възнаграждение на ищеца
Н., същото е в размер на 83 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Посочената сума следва да се присъди в полза на адв.Т., а не на ищеца, с
оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.
Ответникът е направил искане и
доказателства за плащане на: 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. По
съразмерност се дължат 720 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че П.В.Н., ЕГН ********** не дължи на Н.П.Н., ЕГН **********,
представляван от з. си пр. – неговата м. В.В.П., ЕГН **********, сумата от 1 000 лева /хиляда лева/ - главница,
представляваща общ размер на платена и присъдена в полза на Н.П.Н. издръжка в
размер на по 500 лева месечно, за периода
от месец ноември 2016 г. до месец декември 2016 г. включително, за което
вземане е издаден изпълнителен лист на 15.11.2017 г. по гр.д. № 3641/2011 г. по
описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над уважения размер на главницата до предявения размер от 10 000
лева, както и за периода от месец януари
2017 г. до месец юни 2018 г., за което вземане е издаден изпълнителен лист
на 15.11.2017 г. по гр.д. № 3641/2011 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА П.В.Н., ЕГН **********, да заплати на В.В.П.,
ЕГН ********** – в качеството й на м. и з. пр.на Н.П.Н., ЕГН **********, сумата
от 720 лева /седемстотин и двадесет
лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА В.В.П., ЕГН ********** – в качеството й на м. и з.
пр.на Н.П.Н., ЕГН **********, да заплати на П.В.Н., ЕГН **********,
сумата от 55 лева /петдесет и пет
лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА В.В.П., ЕГН ********** – в качеството й на м. и з.
пр.на Н.П.Н., ЕГН **********, да заплати на адв. Т.Д.Т., личен № ******,
сумата в размер на 83 лева /осемдесет и три лева/ за настоящото производство по гр.д. № 6068
по описа за 2020 г. на РС – Пловдив, ХVІІІ гр.с., съразмерно с отхвърлената част от исковете - адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на П.В.Н..
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ