Р
Е Ш Е Н И Е №
В
името на народа
гр.
Кърджали, 21.06.2023 г.
Административен
съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха
Халил
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 60/ 2023 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК, във
връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за
управление на средствата от европейските фондове при споделено
управление (ЗУСЕФСУ).
Образувано е по жалба
на „Ангелчев“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, подадена чрез упълномощен от управителя процесуален
представител. Оспорва се Решение за налагане на финансова корекция, №
35/3/312/0653/3/01/04/01, изх. № 07-0400/ 1478-310/ 09.01.2023 г., на
изпълнителния директор на ДФЗ. Изложени са съображения за незаконосъобразност
на оспорения административен акт, свеждащи се до следното:
1.
С
измененията на чл.1, ал.2 от ЗУСЕФСУ (ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.), не фигурира финансирането по Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) по програмен период
2007-2013 г. от Програмата за развитие на селските райони. В редакцията на
ЗУСЕФСУ преди промяната от 01.07.2022 г. изрично е упоменато, че финансирането
по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) е в
обхвата на Закона за управление на средствата от структурните и инвестиционни
фондове. В §70 и следващите, е посочено, че е предвидено изключение единствено за програмен период 2014-2020 г., но
не и за програмен
период 2007-2013 г., който отново изцяло е изключен от приложното поле
на закона.
В жалбата се посочва
разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК и се твърди, че такова съответствие на
оспореното решение с цитираните в него, като основание за издаването му,
разпоредби - чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ ( загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), не
съществува поради гореизложените съображения за изключването от приложното поле
на закона на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и
Програма за развитие на селските райони за програмен период 2007-2013 г.
2.
Издаване
на обжалваното решение след изтичане на едномесечния срок по чл.73, ал.3 от
ЗУСЕФСУ.
3.
Постановяване
на РФК след изтичането на погасителната давност, която съгласно цитираното в
същото е за периода от 01.01.2019 г. и изтича на 01.01.2023 г. Изразява се становище, че след като проверката е
извършена в периода на мониторинг на проекта, който е до 19.05.2019 г. и същата
обхваща периода 2016-2018 година, е незаконосъобразно и извън всякакви срокове
да получи уведомление за същата едва на 14.06.2022 г. Твърди се, че видно от
писмото, което е изпратено от Държавен
фонд „Земеделие“ на 14.06.2022 г. и от Решение № 35/3/312/0653/3/01/04/01 за
налагане на финансова корекция с изх. № 07-0400/1478-310 от 09.01.2023 г.,
констатациите по тази проверка са от окончателен доклад ОС/2019/1115/А5 на OLAF,
който е от 2019 година. При кандидатстването по Програмата за развитие на
селските райони 2007-2013 г., видно от документите, които са приложени към
настоящата жалба, изрично са посочени ясни срокове и условия. Към настоящият
момент е налице издадено решение за налагане на финансова корекция, в което са направени
тълкувания на текстове и изводи на база практика на съда, която е постановена
много години след датата на подаване на проектното предложение, сключването и
изпълнението на договора за безвъзмездна финансова помощ. От решението за
финансова корекция и мотивите за неговото издаване ставало ясно, че се вменяват
нарушения, които са изведени като такива по пътя на тълкуването и на база на
практика, която е постановена повече от 5 години след датата на изпълнението на
договора на „Ангелчев“ ЕООД с Държавен фонд
„Земеделие“. Посочва се, че в Договор № 35/3/3120653/19.05.2014 г., ясно и
точно е записан неговият срок за изпълнение, както и правата и задълженията на
двете страни. Твърди се, че в раздел III. Срок на договора, точка 3.1 е записано,
че: „Ползвателят се задължава да извърши инвестицията, предмет на настоящия
Договор, в срок от 12 месеца след подписване на договора, както и на текста
раздел VII. Прекратяване на договора, точка 7.1 от същия, която гласи, че: Този
договор се прекратява при изтичане на предвидените в него срокове.
Посочва се още, че е
изготвена последваща оценка на Програмата за развитие
на селските райони
2007-2013 г. в България, чиито възложител е Министерството на земеделието, храните и горите, Дирекция „Развитие на селските
райони“. Твърди се, че след тази последваща
оценка Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. е приключила.
В жалбата се твърди,
че видно от справка на сайта на Министерство на земеделието, Дирекция „Развитие
на селските райони“, нейните функции са:
„ Функции“
Дирекция „Развитие на
селските райони“ е управляващ орган на
Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ПРСР 2014 -2020 г.).
Управляващият орган отговаря за програмирането, управлението и изпълнението на
програмата по ефикасен, ефективен и коректен начин, в т. ч. :
(2) Дирекцията по ал.
1 организира и координира и другите дейности на министерството по управление на
средства от ЕЗФРСР, включително по наблюдението, оценката, отчета и
публичността на ПРСР 2007-2013 г. до нейното приключване.“
Твърди се, че с оглед гореизложеното
към датата на издаване на Решение № 35/3/312/0653/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 07-0400/1478-310 от 09.01.2023, Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. е приключила и вече няма Управляващ
орган. Това означава, че към датата на издаване
на решението
за финансова корекция няма правно
основание и оправомощен орган, който може да
подпише обжалваното решение.
4.
В представения
и одобрен с договора бизнес план са
залегнали финансови показатели,
които се явяват прогноза на кандидата за бъдещите
нетни парични потоци.
Изрично в издадената от Държавен фонд
„Земеделие“ - Инструкция за попълване на бизнес плана в раздел V. Прогноза за Нетните парични
потоци на проекта и другите дейности осъществявани от кандидата, е записано следното:
„V. Прогноза за Нетните парични потоци на проекта и другите дейности осъществявани от кандидата
Във връзка с този
довод се твърди, че по смисъла
на Наредба № 29 от
11.08.2008
г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие
на
селските райони за периода 2007 - 2013 г., се цели единствено генериране на доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на предприятието
за периода на бизнес плана.
Никъде в Наредба № 29 от 11.08.2008 г., не е дадено определение
на това какво са „одобрени индикатори“, не съществува и думата „индикатор“.
В наредба № 29 от 11
август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия"
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.,
единствено е упоменато в приложение № 6 към чл.27, ал.3, т.2 на какви критерии
трябва да отговаря проекта, за да получи одобрение и съответна оценка.
От изложеното в това
приложение безспорно е видно какво е било очакването от страна на кандидатите,
за да покрият изискуемите се критерии и да бъде получено одобрение на тяхното
проектно предложение.
Оспорват се
изложените твърдения, че е следвало да бъде уведомен Държавен фонд „Земеделие“
на основание т. 4.24 от договора, тъй като изпълнението на договора съгласно
цитираното е приключило през 2015 година. Никъде в договора не е поставена
клауза от която произтича задължение на ползвателите на помощта за „Уведомяване
за невъзможността да бъдат изпълнени заложените в бизнес плана показатели както
срокове и ред по които тези действия да бъдат извършени. „Ползвателят е длъжен
писмено да уведоми Фонда незабавно след настъпването на обстоятелства от
значение за изпълнението на настоящия договор по отношение на невъзможност за
изпълнение на заложените в бизнес плана прогнози на нетните парични потоци на
това основание.
Оспорва се и
тълкуването, което е направено от Държавен фонд „Земеделие“ по отношение на
заложеното в бизнес плана по отношение на разкриването на работните места.
Реално работните места, които са разкрити са 2 (два) броя – за управител и
производствен персонал. Длъжността управител е изпълнявана от Д. Г. А. с ЕГН **********
за периода цитиран от Държавен фонд „Земеделие“ 2016-2018г. За периода
2017-2018 г. е работил и на още две работни места освен като управител на „Ангелчев“ ЕООД, а именно „***“ АД, където е бил осигуряван на
максималният осигурителен доход за съответната календарна година и в „***“ ЕООД.
Искането е да се
отмени оспореното РФК, като се претендира присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от пълномощник, който посочва доводи и за нищожност на
оспореното РФК.
В представени писмени
бележки са изложени също съображения за незаконосъобразност и нищожност на РФК.
Претендираната нищожност на оспорения акт се
обосновава с разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на Наредба № 23 от 18.12.2009 г.
„Управляващ орган“ на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007
- 2013 г. е дирекция „Развитие на селските райони“ на Министерството на
земеделието и храните. С оглед правилото на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ,
финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на
ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. От посоченото следва, че
за законосъобразното издаване на решението за финансова корекция от директора
на Държавен фонд „Земеделие“, следва такива права да са му били изрично предоставени,
чрез одобрен от министъра на земеделието и храните договор. Видно от
представения и приет в съдебно заседание от 22.05.2023 г. договор за уреждане
на права между ДФЗ и МЗХ във връзка с прилагане на ПРСР 2007 — 2013 г. срокът на този
договор е до 31.12.2015 г. съгласно чл. 17, ал. 1 от същия. Тоест, към момента
на издаване на решението за финансова корекция, не е било налице валидно делегиране
на правата на управляващ орган на ДФЗ. Такова делегиране на права и създаване
на компетентност не може да следва от приети, след изтичане на програмния
период, нормативни изменения в Закона за подпомагане на земеделските производители,
доколкото те не са приложими за приключил програмен период.
Ответникът –
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, гр. София, чрез процесуален
представител по пълномощие, оспорва жалбата като неоснователна. Иска присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В писмени бележки на
пълномощник посочва подробни съображения в подкрепа на твърдението си за
законосъобразност на РФК.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, с
правен интерес от оспорването и насочена
срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол.
За да се произнесе по съществото на жалбата АС – Кърджали
приема за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят „Ангелчев“ ЕООД
е ползвател по Договор № 35/3/3120653/19.05.2014 г. за отпускане на финансова
помощ по мярка 4.1 „Прилагане на стратегии за местно развитие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013 година (ПРСР), подкрепени от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), сключен на
основание чл. 23, ал.4, т.2 от Наредба № 23 от 18 декември 2009 г. за условията
и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Прилагане на
стратегии за местно развитие“ и по мярка „Управление на местни инициативни
групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната
територия, прилагащи стратегии за местно развитие“ от ПРСР за периода 2007-2013
г. Предмет на договора е предоставяне от Фонда на ползвателя на безвъзмездна
финансова помощ, съгласно т. 2.1 – в размер на *** лв., съгласно Таблица на
одобрените инвестиционни разходи (Приложение № 1, л. 107 от делото). Помощта
представлява 70 % от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяване
на проект № 35/3/3120653/ 20.08.2013 г. - "Реконструкция, пристройка и
надстройка на съществуваща сграда за отдаване на самостоятелни стаи за
настаняване на туристи в ***". Към договора са сключени 3 бр. анекси - на
17.03.2015 г. е сключен Анекс № I, с който се заличава текста на т.3.1, Раздел III
от Договора и се създава текстът: „Ползвателят се задължава да извърши
инвестицията, предмет на настоящия Договор в срок до 15.08.2015 г.“; заличава
се текста в т.5 от Приложение № 2 към Договора и се създава следния текст:
„Ползвателят се задължава да извърши инвестицията, предмет на настоящия
Договор, в срок до 15.08.2015 г.“
На 31.08.2015 г. е сключен Анекс № II – л. 120 от делото,
с който се заличава текста на т.3.1, Раздел III от Договора и се създава
текстът: „Ползвателят се задължава да извърши инвестицията, предмет на
настоящия Договор в срок до 15.08.2015 г.“ и се създава следния текст: т.3.1,
Раздел III от Договора и се създава текстът: „Ползвателят се задължава да
извърши инвестицията, предмет на настоящия Договор в срок до 15.09.2015 г.“
Съответно – се заличава текста в т.5 от Приложение № 2 към Договора и се
създава следния текст: „Ползвателят се задължава да извърши инвестицията,
предмет на настоящия Договор, в срок до 15.08.2015 г.“ и се създава следния
текст: т.5 „Ползвателят се задължава да извърши инвестицията, предмет на настоящия
Договор, в срок до 15.09.2015 г.“ С Анекс № III/
24.09.2015 г. се променя банковата сметка на ползвателя. Размерът на одобрените
разходи и размера на одобрената субсидия остават непроменени.
Проектът е реализиран и е изплатена сумата от *** лв. (на
07.12.2015 г., л.143 д.), от които субсидия от ЕЗФРСР – 80 % и национално съфинансиране – 20 %.
С писмо, изх. № 07-0400/1478#68 от 14.06.2022 г. ДФ
"Земеделие" е открил производство по налагане на финансова корекция
на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ. Производството е открито във връзка с
издаден окончателен доклад ОС/2019/1115/А5 на Европейската служба за борба с
измамите (ОLAF) след административно разследване ОС/2019/1115 за неправомерни
плащания, свързани с българската Програма за развитие на селските райони
2007-2013 г., Подкрепа за селския туризъм – мерки 311, 312 и 41, получен от ДФ
"Земеделие" с писмо, вх. № 07-0400/1478 от 11.03.2022 г.
Предвид констатациите, съдържащи се в посочения доклад ОС/2019/1115/А5
и при спазване на подхода, използван от OLAF, ДФ "Земеделие" извършил
административна проверка в официалните и публично достъпни регистри на НАП и в
публикуваните в Търговския регистър годишни финансови отчети, в резултат на
което са установени договорни и нормативни нарушения, представляващи одобрени
индикатори съгласно одобрения бизнес план по Договор № 35/3/3120653 от 19.05.2014
г., сключен между Държавен фонд "Земеделие" и „Ангелчев“
ЕООД, при условията на Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на
стратегии за местно развитие" и по мярка "Управление на местни
инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на
съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за
местно развитие" и Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия" от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., а именно:
1. В представения и одобрен с договора за подпомагане
бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е
определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена
субсидията по него. При проверката е събрана информация за 2 пълни финансови
години – 2017-та финансова година и 2018-та финансова година. Установеното
изпълнение на бизнес плана средно аритметично за двете пълни финансови години
(2017 г. и 2018 г.) е в размер на 15,24 % от заложените приходи.
Конкретните стойности, въз основа на които е извършена
оценката на изпълнението на одобрения бизнес план за две последователни пълни
финансови години са извлечени чрез официална и публично достъпна информация (служебен
достъп до регистрите на НАП, Апис, Дакси и Сиела), и са следните:
За първата пълна финансова година (2016 г.), съгласно
Таблица 2 „Производствена програма“ в бизнес плана, не са заложени приходи от
нощувки в къща за гости.
За периода 01.01.2017 г. -
31.12.2017 г. са установени приходи в размер на *** лв., което представлява
изпълнение от 20,27 % спрямо заложените в производствената програма от бизнес
плана в размер на *** лв.
За следващата финансова година, явяваща се 2018 г. е
установено, че са изпълнени приходи, възлизащи на *** лв., като същото
представлява изпълнение в размер на 10,78% от прогнозираните финансови
параметри за втората година от производствената програма в бизнес плана, за
която са заявени приходи от *** лв.
В тази връзка за две пълни финансови години, а именно 2017
г. и 2018 г., са реализирани приходи в размер на 15,24 % спрямо заложените в
бизнес плана, изчислени средноаритметично за проверения период.
Точка 4.17 от договор № 35/3/3120653 от 19.05.2014 г. фиксира
следното задължение: „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената
инвестиция в срока по този договор и в съответствие с изискванията съгласно
Приложение № 2 към настоящия договор и Таблицата за одобрените инвестиционни
разходи“. В т. 11 от Приложение № 2 към договор 35/3/3120653 от 19.05.2014 г. е
заложено, че: „Ползвателят се задължава да извърши изцяло одобрената инвестиция
в съответствие с одобрения бизнес план, както и да използва и без предварително
уведомяване и получаване на съгласие от страна на Фонда да не се отклонява от
одобрените и предоставени на Фонда технически спецификации и/или
количествено-стойностни сметки, необходими за изпълнение на инвестицията –
предмет на договора“. Съгласно определението, залегнало в § 1, т. 19 от Допълнителните
разпоредби на Наредба № 29 от 11.08.2008 г., "Проект" е заявление за
подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от
кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, т. е. включително и одобрения
бизнес план. Разпоредбата на чл. 16, ал. 2 от същата наредба предвижда, че
бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива
заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи – за 10
години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. Определението в § 1, т. 6 от
допълнителни разпоредби на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. посочва, че
"Икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана.
Съгласно т. 4.24 от договора „Ползвателят е длъжен
писмено да уведоми Фонда незабавно след настъпването на обстоятелства от
значение за изпълнението на настоящия договор“.
В раздел VIII. Отговорност, точка 8.1 от договор № 35/3/3120653
от 19.05.2014 г. е фиксирано: „В случай че ползвателят на помощта не изпълнява
свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, или
е установено по съответния ред, че е представил документи с невярно съдържание
или подправени такива, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми
заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори,
сключени с ползвателя на помощта. В този случай Фондът прилага санкциите,
предвидени в чл. 59 и чл. 60 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г.”. В чл. 59, ал. 1
от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. е посочено, че: „В случай че МИГ или
получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска
връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с тях“.
Същото е предвидено и в разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от
Наредба № 29 от 11.08.2008 г. „В случай че ползвателят на помощта не изпълнява
свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ,
РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва
върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.“.
Алинея 2 на същия член определя, че: „В случаите по ал. 1 РА определя размера
на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта,
като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.
Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите
последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от
времето, през което траят последиците, или възможността за отстраняване на тези
последици по приемлив начин“.
Въз основа на посочените нормативни разпоредби в Държавен
вестник, бр. 69 от 30.08.2019 г., в сила от 30.08.2019 г. са приети „Правила за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските
райони 2007 - 2013 г.“ (Правила), с цел отговаряне на нормативните изисквания и
унифициране на прилагането им спрямо бенефициентите.
Съгласно т. 30 от Приложение към Раздел I "Общи Положения”
от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени
средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и
над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени
средноаритметично за същия период и времетраенето на нарушението е две
финансови години се налага санкция в размер на 10 % от предоставената финансова
помощ по договора. По договора е изплатена сума в размер на *** лв.
Вследствие е определен размер на финансова корекция ***
лв.
2. Отново в представения и одобрен с договора за подпомагане
бизнес план е залегнало разкриване на работни места по години, както следва:
За първата година от изпълнението на одобрения бизнес
план не е залегнало разкриване на работни места. За втората година от
изпълнението на бизнес плана (2017 г.) е заложено разкриването на 2 работни
места, а именно 1 бр. управленско и 1 бр. производствен персонал.
За третата година от изпълнението на одобрения бизнес
план (2018 г.) е залегнало разкриване на 2 работни места, а именно 1 бр.
управленско и 1 бр. производствен персонал.
След направена справка в Национална агенция по приходите
е установено, че средно годишният брой на заетите лица за двете финансови
години от бизнес плана е както следва:
- за 2017 г.
- 1 бр. заети;
- за 2018 г.
- 1 бр. заети.
Средно за две последователни пълни финансови години
поддържаната заетост е 3,25 броя средно годишно заети лица или установеното
изпълнение на работните места средно аритметично за 2 (двете) пълни финансови
години (2017 г. и 2018 г.) е в размер на 50,00 % от заложените.
Посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнес
план параметри по отношение на устойчива заетост за период от 2 пълни финансови
години представлява нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с
точки 4.17 от договор № 35/3/3120653 от 19.05.2014 г., във връзка с даденото
определение в §1,т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 29 от
11.08.2008 г.
С оглед на гореизложеното и на основание т. 8.1 от договор
№ 35/3/3120653 от 19.05.2014 г., т. 16 от Приложение 2 към договор №
35/3/3120653 от 19.05.2014 г., чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г., съобразно т. 18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от
Правилата, когато неизпълнението е равно или по-малко от 50% спрямо заложените
в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и
времетраенето на нарушението е до две финансови години, санкцията е 5% от
предоставената финансова помощ по договора. По договора е изплатена сума в
размер на *** лв. Вследствие е определен размер на финансова корекция *** лв.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Правила за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 -
2013 г. „Когато при осъществяване на контрол относно спазване на критерии за
допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на
финансова помощ бъде установено повече от едно нарушение при изпълнението на
един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е
подадена заявка за плащане до 1 януари 2015 г., първо се налага
административната санкция по чл. 30, § 1, ал. 3 от Регламент 65/2011 (за
нарушенията, за които това е изрично посочено в приложението), след което се
пристъпва към определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване
финансова помощ, който е равен на най-големия размер на дължимата помощ,
изчислен за всяко едно от допуснатите нарушения.
Общият размер на задължението, за което ДФ „Земеделие“ ще
издаде решение за финансова корекция е в размер на *** лв.
В УП за откриване на производство за налагане на ФК е
посочено, че в случай на несъгласие с констатациите в него ползвателят има
право в 14-дневен срок от получаването му да представи писмени възражения.
След получаване на възражение от „Ангелчев“
ЕООД, подадено чрез управителя, изпълнителният директор на ДФЗ, София е издал
оспореното РФК, в което са възпроизведени констатациите в УП за откриване на
производство за налагане на финансова корекция.
Относно констатираното неизпълнение на бизнес-плана в
частта, касаеща приходи от нощувки в къща за гости, в
РФК е посочено, че Съгласно т. 30 от Приложение към Раздел I "Общи Положения"
от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени
средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от
предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени
средноаритметично за същия период, и времетраенето на нарушението е една
финансова година, през която са реализирани приходи под 20% от размера на
заложените в бизнес плана приходи за съответната година, се налага санкция от
5% от предоставената финансова помощ плюс установеният процент на неизпълнение
под 20% спрямо заложените в бизнес плана приходи за съответната година.
Наложеният процент на санкцията е в размер на 14,22 %.
Вследствие е определен размер на финансова корекция ***
лв.
По отношение на констатираното неизпълнение на
бизнес-плана, свързано с разкриване на работни места по години – за
проверяваните пълни финансови години 2017 г. и 2018 г., са посочени същите
констатации, като в УП за откриване на производство по налагане на ФК.
По делото е прието заключение на СИЕ, което потвърждава
констатациите относно неизпълнение на заложените в бизнес-плана приходи от
нощувки за 2017 г. и 2018 г. Това заключение опровергава приетото в оспореното
РФК неизпълнение свързано с разкриване на работни места по години – за
проверяваните пълни финансови години 2017 г. и 2018 г.
При така установените факти АС – Кърджали приема, че
жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Оспореното РФК е издадено от компетентен административен
орган предвид разпоредбата на чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, която предвижда, че Изпълнителният
директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
Административнопроцесуалния кодекс и решения за налагане
на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление
на средствата от Европейските фондове при споделено управление. В чл. 69, ал. 1
от ЗУСЕФСУ, е предвидено, че управляващите органи провеждат процедури по
администриране на нередности. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано
решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В чл. 9, ал. 1
от ЗУСЕФСУ е регламентирано, че органи
за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи,
сертифициращите органи и одитните органи, като
съгласно ал.5 на чл. 9 от ЗУСЕФСУ ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или оправомощено от него лице.
Съответно в § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ (ред. ДВ, бр. 85/2017 г. ) е
предвидено, че за Програмата за развитие на селските райони, функциите на
органи за управление и контрол по този закон се изпълняват от Министерството на
земеделието и храните и от Държавен фонд „Земеделие“.
Съгласно чл.27, ал.6 от ЗПЗП, Дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони,
което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.
1, т. 1 – 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Следователно оспореното
решение за налагане на финансова корекция е издадено от материално компетентен
орган – изпълнителният директор на ДФЗ.
Не може да се сподели довода за липса на компетентност на
издателя на акта, направен от пълномощника на жалбоподателя в хода по същество
и в писмените бележки, основано на разпоредбата на §1, т.15 от ДР на Наредба №
23 от 18.12.2009 г. Това е така тъй като се отнася до съотношение между
подзаконов нормативен акт и закон, на следващо място – между стар (Наредбата) и
нов закон (цитираните разпоредби от ЗПЗП и ЗУСЕФСУ). Предвид правилото, че при
противоречие между закон и подзаконов нормативен акт, се прилага закона, като
по-висок по степен нормативен акт – чл.15, ал.3 от ЗНА, съответно – по-новия
закон дерогира приложението на стария закон,
приложение намират разпоредбите на ЗПЗП и ЗУСЕФСУ.
Съдът намира, че обжалваният акт е издаден в
предписаната от закона писмена форма. Според чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато
административният акт се издава в писмена форма, той съдържа фактически и
правни основания за издаване на акта. Посочен е издателят на административния
акт, адресата, какво е мотивирало органа да стигне до посочения извод. Изложени
са фактическите и правни основания за издаването му. Мотиви се съдържат както в
самото решение, така и в приложените към административната преписка писмени
доказателства. За да бъде спазено изискването за форма, актът следва да съдържа
ясно и недвусмислено изложение на фактическите основания, въз основа на които е
постановен същият. От съдържанието на акта се установява и въз основа на кои
правни основания е издаден.
Не се установяват допуснати нарушения на
административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени и да мотивират отмяната на акта на това основание. Жалбоподателят е
уведомен за откриване на административно производство по определяне на
финансовата корекция и му е дадена възможност да изрази становище и да
представи доказателства, от която се е възползвал.
При издаване на оспореното решение за налагане на
финансова корекция са спазени административнопроцесуалните
правила. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта
на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони,
което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал.
1, т. 1 – 9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на
финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. В случая именно такъв по
форма и по съдържание е оспореният акт – решение за налагане на финансова
корекция на бенефициент на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР, определена за
извършено нарушение по чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.
АС – Кърджали не споделя твърдението в жалбата за
неприложимост на ЗУСЕФСУ поради посочените изменения в същия закон, тъй като от
значение за приложимостта на закона е започването на административното
производство. То е започнало с издаване на УП, с дата 14.06.2022 г., за
откриване на производство по установяване на ФК.
Не се констатира нарушение и на материалния закон.
Според т. 4. 17 от Договора, ползвателят е длъжен да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с
одобрения проект и изискванията съгласно Приложение 2 към договора и Таблицата
за одобрените инвестиционни разходи.
Съгласно т. 8. 1 от Договора, в случай че ползвателят
на помощта не изпълнява свои нормативни и договорни задължения след изплащане
на каквато и да е част от договорената финансовата помощ, или е установено, че
е представил декларация и/или документ с невярно съдържание, неистински и/или
подправени такива, Фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно
със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с
ползвателя. В този случай Фондът прилага санкциите, предвидени в чл. 59 и 60 от
Наредба № 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегии за местно
развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи,
придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната
територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно
развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 –
2013 г.
Съгласно чл.
59, ал. 1 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г., в случай че МИГ или получателите на
помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане
на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с тях.
От приетото заключение на СИЕ се
установи неизпълнение на бизнес-плана в частта за приходите от нощувки за две
пълни финансови години – 2017 г. и 2018 г. Относно твърдението в жалбата, че в
бизнес плана не са посочени конкретни години, а са вписани първа, втора, трета
и т.н. е следва да се посочи, че с втория анекс към сключения между страните
договор, срокът му е удължен до 15.09.2015 г. При този факт, правилно в
оспореното РФК е посочено, че първа година се явява 2016 г., втора – 2017 г.,
трета – 2018 г.
Съгласно заключението на СИЕ и представения Договор за
управление, сключен между „Ангелчев“ ЕООД и Д. Г. А.,
както и уведомленията до НАП за сключени трудови договори с едно лице на
длъжността „***“ съдът приема, че е опровергана констатацията в оспореното РФК
за неизпълнение на бизнес-плана относно разкриване на две работни места, от
които едно управленско. Това не влияе върху законосъобразността на обжалваното
РФК, защото за констатираните две нарушения, на основание чл.3, ал.1 от
Правилата е наложена ФК в по-големия от двата размера. Тъй като не е
опровергана констатацията за неизпълнение на бизнес-плана в частта за приходи
от нощувки за посочените пълни финансови години – 2017 г. и 2018 г., то
оспореното РФК се явява законосъобразно. Със същото правилно, на основание т.
30 от Приложение към Раздел I "Общи Положения" от Правилата, когато
реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за
всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи
съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и
времетраенето на нарушението е една финансова година, през която са реализирани
приходи под 20% от размера на заложените в бизнес плана приходи за съответната
година, се налага санкция от 5% от предоставената финансова помощ плюс
установеният процент на неизпълнение под 20% спрямо заложените в бизнес плана
приходи за съответната година. Наложеният процент на санкцията е в размер на
14,22 %. Процентът на санкцията е правилно определен: 5% от предоставената
финансова помощ плюс установения процент на неизпълнение под 20% спрямо
заложените в бизнес плана приходи за 2018 г. – 10,78%. 20%-10,78%=
9,22%+5%=14,22%.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Правилата, когато при
осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост,
ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ,
бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена
заявка за плащане след 1 януари 2015 г., размерът на подлежащата на
възстановяване финансова помощ, за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи, най-големият определен размер на
подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за
вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя
финансова помощ, т. е. като е определил в Таблица ІІІ, най- голямата измежду
определените по т. І и т. ІІ суми, на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ, в размер на *** лв., адм. орган е
приложил правилно, и в тази част материалния закон, поради което жалбата срещу
решението следва да се отхвърли изцяло, тъй като дори и да не е налице
нарушението по т. ІІ, то това не влияе върху крайния законосъобразен извод на
административния орган в последната част от акта – Таблица 3, за определяне на
окончателната, подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, в
размер на *** лв. В този смисъл Решение № 15923/22.12.2020 г. пост. по адм. д. № 8666/2020 г. по описа на ВАС, VІІ отд.
Не може да се споделят доводите в жалбата относно
характера на одобрения бизнес план и прогнозния характер на заложените в него
финансови показатели. Непостигането на предвидените в бизнес плана приходни
показатели налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. В
този смисъл е и последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че
непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява
нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените
индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7
ЗУСЕФСУ. (Решение № 3655/05.04.2023 г. по адм. дело №
7192/2022 г., Решение № 2966/21.03.2023 г. по адм.
дело № 10521/2022 г., Решение № 9637/31.10.2022 г. по адм.
дело № 3921/2022 г., Решение № 7071/13.07.2022 г. по адм.
дело № 3199/2022 г., Решение № 5872/21.05.2020 г. по адм.
дело № 11174/2019 г., Решение № 2709/19.02.2020 г. по адм.
дело № 9703/2018 г. и др.).
Относно възражението на оспорващия, че след изтичането
на мониторинговия период по проекта, за който е
сключен Договор № 35/3/3120653 от 19.05.2014 г., е преклудирана
възможността на органа да образува предвидените в националното законодателство
административни производства за възстановяване на изплатена финансова помощ,
съдът приема следното:
Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18
декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските
общности (Регламент № 2988/95), е основният в правото на Съюза, който определя
общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и
санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността, като в този
смисъл именно в него са регламентирани правилата, свързани с института на
давността по отношение на процедурите за налагане на административни мерки и
административни санкции за нередности по см. на чл. 1 от Регламент № 2988/95.
Разпоредбата на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент № 2988/95 въвежда общо правило
за давност, приложимо в разглежданата област на регулиране, определяйки срока
за давност за процедурите на четири години от момента, в който нередността е
извършена. В случай на продължаваща или повторно извършена нередност, срокът за
давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Именно в
рамките на този четиригодишен срок от извършване на нередността компетентният
орган може да определи финансова корекция. Регламентът определя също, че в
случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава,
докато програмата изрично не бъде прекратена, като в тази хипотеза е приложимо
приетото в Решение на СЕС от 15 юни 2017 г. по дело С-436/2015 относно
понятието "многогодишна програма", момента на нейното прекратяване и
изтичането на давностния срок в подобни случаи.
Съгласно чл. 3, § 1, ал. 3 от Регламента, срокът за давност се прекъсва от
всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано
на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до
нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие,
което го прекъсва.
В конкретния случай на първо място е налице
"продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент
№ 2988/95 (неизпълнение на одобрени индикатори за финансовите 2017 г. и 2018
г.), като давностният срок следва да започне да тече
от 01.01.2019 г. Административното производство за
извършване на финансова корекция следва да се счита за образувано на 14.06.2022
г. с изпратеното на бенефициента уведомително писмо по чл. 73, ал. 2 от
ЗУСЕСИФ, т. е. в рамките на давностния срок чл. 3, §
1, ал. 1 от Регламент № 2988/95, като образуването на това производство,
представлява предприето от компетентния орган действие по чл. 3, § 1, ал. 3 от
Регламента, прекъсващо давностния срок. Следователно
към датата на издаване на решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ за определяне
по основание и размер на
извършваната финансова корекция - 09.01.2023 г., предвиденият давностен срок по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент
№ 2988/95, не е изтекъл. Освен това,
Програмата за развитие на селските райони за периода 2007- 2013 г. е част от
многогодишна програма за подпомагане развитието на различните региони в
държавите-членки на ЕС, чрез предоставянето на средства от Европейския
земеделски Фонд за развитие на селските райони в рамките на прилаганата в ЕС
Обща селскостопанска политика, при прилагане на общовалидните разпоредби,
съдържащи се в Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета. С
оглед на което, и при прилагането на чл. 3, § 1, ал. 2, изр. второ от Регламент
№ 2988/95, доколкото не е прекратена многогодишната програма, в рамките и по
повод на която е сключен Договор № № 35/3/3120653 от 19.05.2014 г. за отпускане
на финансова помощ по мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие“ от
ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски Фонд за развитие на
селските райони, предвиденият срок за давност в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент
(ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата
на финансовите интереси на Европейските общности, се явява продължен и
съответно не е изтекъл. Следователно не е погасено и правото на ДФЗ нито за
извършване на проверки, нито за образуване на производство за администриране на
нередности и за налагане на финансови корекции.
В оспореното РФК е посочено, че се издава след открито
производство по налагане на ФК, след получен окончателен доклад №
ОС/2019/1115/А5 на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), получен в ДФЗ д писмо, вх. № 07-0400/ 1478/
11.03.2022 г. Както се твърди от пълномощник на жалбоподателя, в този доклад не
се съдържат констатации за дружеството-жалбоподател. Цитирането на доклада не
представлява съществено процесуално нарушение, защото АО не се е позовал на
констатациите в него, а е изложил свои фактически основания, след извършени
проверки на документи, касаещи установените неизпълнения на бизнес плана от
жалбоподателя.
С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна и
следва да се отхвърли.
При този изход на спора в полза на ответника се дължат
деловодни разноски в размер на 565 лв., представляващи възнаграждение за ВЛ по
приетата СИЕ в размер на 465 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв., определено на основание чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Ето защо и на основание чл.172, ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
жалбата на „Ангелчев“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, срещу Решение за налагане на финансова корекция, №
35/3/312/0653/3/01/04/01, изх. № 07-0400/ 1478-310/ 09.01.2023 г., на
изпълнителния директор на Държавен Фонд „Земеделие“, с което е определена
финансова корекция в размер на 14 532,14 лв. по Договор № 35/3/3120653 от
19.05.2014 г.
Осъжда „Ангелчев“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Държавен Фонд „Земеделие“, гр. София деловодни
разноски в размер на 565 лв. (петстотин шестдесет и пет лева).
Решението може да се обжалва, с касационна жалба, пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните
на основание чл.138, ал.3 от АПК.
Съдия: