№ 499
гр. София , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело №
20201001002650 по описа за 2020 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК .
С решение №260106, постановено на 05.10.2020г. по т.д.№1520/2019г.
Софийски градски съд е осъдил ЗАД „ОЗК застраховане“ АД да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД на основание чл. 213а вр. чл.213 КЗ /отм./
сумата 137 427,70 лв., представляваща платено от ищеца на увреденото лице
застрахователно обезщетение за щети по асфалтополагач модел TITAN 6870
VB 78 ECT, с рама **********, причинени при ПТП от 07.04.2014г.,
настъпило по вина на водача на т.а. ДАФ ТЕ 95 ХФ с ДК№***, застрахован
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност, ведно със законната
лихва,а на основание чл. 86 ЗЗД - сумата 41 838,88 лв., представляваща
обезщетение за забава върху горепосочената главница за периода
05.08.2016г. - 05.08.2019г., като е отхвърлил исковете за разликата до пълния
им предявен размер съответно 151 088,20 лв. и 46 000 лв. С решението на
страните са присъдени разноски, съобразно уважената/отхвърлена част от
1
исковете.
Недоволен от така постановения акт в осъдителната му част е останал
ответникът ЗАД„ОЗК застраховане”АД, който в законоустановения срок е
депозирал въззивна жалба срещу него с оплаквания за необоснованост и
неправилност поради допуснати при постановяването му нарушения на
съдопроизводствените правила и на материалния закон. Излага твърдения,че
съставът на СГС не е преценил относимостта на всички събрани по делото
доказателства във връзка с наведените от него възражения - не е отчел като
намиращ се в пряка причинна връзка с настъпилата щета факта, че към датата
на събитието машината не се е намирала на посочения от застрахования
адрес, за което застрахователят /ищецът/ не е бил уведомен и поради това,
съгласно т.90.4 и т.49.7.2 от Общите условия, застрахователят не е дължал
застрахователно обезщетение; че не е коментирал с кои доказателства се
опровергава тезата му,че не всички вреди по машината са в пряка връзка с
произшествието, след като няма данни какво е било състоянието й преди
произшествието; че не е разпитал единствения допуснат му свидетел –
шофьорът на товарния автомобил, което е довело до неизяснен механизъм на
ПТП. Последният въззивникът счита за неустановен и от заключенията на
вещите лица, като същевременно твърди,че съдът безкритично, но и без да се
обоснове защо, е кредитирал становището на двете вещи лица от тройната
експертиза, без да изложи аргументи срещу особеното мнение на третото
вещо лице. Неправилно, според въззивника, съдът е отказал да приеме
възражението му за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на застрахования увреден. В тази връзка сочи неправилно позоваване
на състава на разпоредбите на чл.140 ал.1 ЗДвП и Наредба №11 от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки машини, тъй като
същите са неотносими, а в случай на приложимост поддържа и пред
настоящата инстанция, че движението на асфалтополагача по пътното платно
е осъществено в нарушение на предвидения в наредбата разрешителен режим
/чл.8 ал.2/, което , според въззивника, е довело до съпричиняване на
произшествието. Твърди се недоказаност на предявения иск и по размер,
поради липса на категорични доказателства каква е стойността на увреденото
имущество към датата на ПТП, предвид различните цифри, сочени от вещите
лица от тройната техническа експертиза. Недоказано по размер , а и по
2
отношение началната дата на периода, от който е присъдено, според
въззивника, е обезщетението за забава.По тези съображения въззивникът е
поискал от САС да постанови решение,с което да отмени решението на СГС в
обжалваната му част и да постанови друго,с което да отхвърли предявените
срещу него искове изцяло. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Ответникът „Дженерали застраховане”АД е оспорил въззивната жалба
по съображения за неоснователност, изложени в писмен отговор.Поискал е
САС да потвърди обжалваното решение,като му присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна в
процеса,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е
допустима.
Софийски апелативен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във връзка с доводите на
страните,намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът „Дженерали застраховане”АД е предявил срещу ЗАД „ОЗК
застраховане”АД иск с правно основание чл.213а вр. чл.213 КЗ /отм./.В
исковата молба твърди, че по силата на договор за имуществена застраховка,
обективиран в полица №110413001273/20.09.2013г., се задължил да покрие
преките материални вреди, нанесени на застрахованото имущество -
асфалтополагач с номер на рама *********, собственост на „Уникредит
лизинг“ АД, при настъпване на някои от предвидените в полицата рискове.
Твърди, че в срока на застраховката - на 07.09.2014г. по повод извършване на
подвижни ремонтни дейности на първокласен път І-3км 100+242, настъпило
ПТП с участието на посочената машина и товарен автомобил ДАФ ТЕ 95 ХФ,
което било реализирано по вина на водача на последния, видно от протокола
за ПТП. За събитието при ищеца била образувана щета и въз основа на
извършен опис на уврежданията по машината претенцията на застрахования
зза обезщетение е уважена, като му е изплатено застрахователно обезщетение
в размер на 148 750 лв. /на 11.08.2014г./, както и сумите 250,20 лв. – разходи
за репатриране на увредената машина и 2088лв. – разходи за демонтаж и
разглобяване на увредените части и детайли /на 08.05.2014г., 05.08.2014г./.
Тъй като виновният водач към този момент имал валидно сключена с
3
ответника и действаща застраховка „Гражданска отговоронст“, съгласно
полица №23114000462447, ищецът счита,че с плащането на увредения е
встъпил в правата на застрахования и има право на регрес срещу
застрахователя на причинителя на вредата. Въпреки отправената до ответника
покана, получена от последния на 03.12.2014г., сумата не му била платена.
Поради това ищецът е поискал същият да бъде осъден да му заплати
сумата 151 088.20 лв., ведно със законната лихва, както и сумата 46 000 лв.,
представляваща обезщетение за забавата за плащане на главницата за периода
от датата на поканата до датата на завеждане на исковата молба. Поискал е да
му бъдат заплатени и направените в производството разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК застраховане“ АД е оспорил исковете по
основание и размер. Навел е възражения, че не са налице предпоставките за
суброгиране на ищеца в правата на застрахования срещу застрахователя на
причинителя на вредата. Аргументирал се е с доводи,че щетите по
застрахованото имущество са били налични преди настъпването на ПТП; че
не е бил налице валиден застрахователен договор между ищеца и собственика
на застрахованото имущество, тъй като няма валидно извършено плащане на
застрахователната премия по полицата на „Дженерали застраховане“АД; че
ПТП е станало по време на движение на асфалтополагащата машина по
пътната мрежа, без последната да има качество на МПС, като същата е била
застрахована като имущество, находящо се на определен адрес в София и,
доколкото същата е била без ДКН, на нея й е било забранено да се движи на
собствен ход, а е следвало да бъде превозена от друго специално превозно
средство; че обезщетението не е платено на действителния собственик на
имуществото; че машината не е била управлявана от правоспособно лице; че
водачът на товарния автомобил не е бил виновен за настъпването на ПТП, а е
налице случайно събитие, изключващо отговорността на застрахователя по
„гражданска отговорност“. Главният иск е оспорен като завишен по размер с
твърдения,че сумата не отговаря на действително претърпените вреди, а
плащането е извършено в нарушение на Общите условия по застраховка
„Индустриален пожар“, приети от ищеца и действали към момента на ПТП.
По тези съображения ответникът е поискал да бъдат отхвърлени предявените
срещу него искове,като му се присъдят направените от него деловодни
разноски.
4
При постановяването на решението си, след обстоен анализ на
установените със събраните по делото писмени доказателства, свидетелски
показания и експертизи, факти, първоинстанционният съд е приел, че по
сочената от ищеца застрахователна полица е застраховано при описани
покрити рискове имущество на „Уникредит лизинг“АД – машини,
съоръжения и оборудване, включително процесния асфалтополагач, ползвано
по договор за финансов лизинг от застраховащия „ПСТ лизинг“ЕООД.
Намерено е за доказано настъпването на посочената в исковата молба дата
пътно транспортно произшествие, настъпило по описания в протокола за
ПТП начин, а именно – при движение на асфалтополагача, заедно с други
машини в колона по пътя, водачът на движещия се в същата посока отзад
товарен автомобил предприема маневра изпреварване,без да съобрази
скоростта си на движение с тази на машината, удря последната отзад. Този
механизъм съдът е намерил за доказан от протокола на ПТП, свидетелските
показания и от заключенията на съдебно-техническите експертизи,
включително потвърдени в особеното мнение на в.л. М. от тройната СТЕ.
Приемайки,че е налице виновно причиняване от страна на водача на товарния
автомобил на възникналото ПТП, съдът е заключил,че отговорността на
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ /ответникът/
подлежи на ангажиране. Прието е за установено както от писмените
доказателства, така и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
че ищецът е изплатил на застрахованото лице обезщетение за щетите по
асфалтополагача в размерите, сочени в исковата молба /плюс посочените
разходи/.На възражението на ответника,че машината се е движила по пътя в
нарушение на разпоредбата на чл.140 ал.1 ЗДвП съдът е противопоставил
аргументи, че законът предвижда изключения за определени специални
самоходни машини, а освен това в случая се прилагат нормите от Наредба
№11/03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки машини,
разрешаващи движението на такава техника, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато не може да
бъде разглобена на части и превозена в рамките на общественото ползване на
пътищата. Като е съобразил установените факти,че машината се е движела в
колона с други машини и обозначени със съответните сигнални знаци
автомобили , с ниска скорост /15 км/ч/ и няма данни за проявена от водача
груба небрежност, съдът е направил извод за липса на съпричиняване от
5
негова страна на вредоносния резултат, а единствената причина за
настъпването на ПТП е несъобразената скорост, с която се е движил товарния
автомобил и неспазването на дистанция от страна на водача му при
предприетото изпреварване на колоната. Тълкувайки клаузите на Общите
условия на застраховката, че застрахованият е имал задължение да уведомява
застрахователя само за промяна на адреса ,на който се съхранява
застрахованото имущество, но не и за всяко негово придвижване във връзка с
експлоатацията му, съдът е приел,че неуведомяването в случая не
представлява неизпълнение на договорно задължение, което да обуслови
отказ за плащане на застрахователното обезщетение. Възражението на
ответника за липса на данни какво е било състоянието на застрахованото
имущество преди инцидента съдът е намерил за опровергано от свидетелките
показания и от заключенията на вещите лица, всички установяващи с
категоричност,че уврежданията по машината са в пряка причинна връзка от
настъпилото ПТП.Собствеността върху имуществото е намерена за доказана
от приетите по делото договор за покупко-тпродажба от 2007г. и фактура, с
оглед на което е прието за установено,че обезщетението е платено на
собственика и ползващ се по застраховката „Уникредит лизинг“АД.
Възражението за липса на правоспособност у водача на машината е намерено
за опровергано от писмените и гласни доказателства – диплома за придобита
специалност „машинист ПСМ“ и свидетелските показания на водача Д. К.. На
базата на тези констатации и съображения съдът е приел главния иск за
доказан по основанието си, посочвайки,че ответникът дължи да заплати на
ищеца платеното от него на увреденото лице застрахователно обезщетение за
причинените му вреди. Отказал е да приложи института на погасителната
давност, релевиран под формата на възражение от ответника, с аргумента, че
давността при суброгационния иск тече от датата на възникването на
суброгационното право – момента ,в който застрахователят е обезщетил
застрахования – 11.08.2014г. и към датата на завеждането на исковата молба
05.08.2019г. петгодишният давностен срок не е бил изтекъл.При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът е приложил нормите на чл.267 и
чл.273 ал.2 КЗ/отм./, като за установяване на действителна стойност на
причинената вреда по смисъла на последната разпоредба се е позовал на
заключението на експертите, съгласно цитирана от него практика на ВКС.
Приел е да кредитира като достатъчно обоснована сума, представляваща
6
действителна стойност на увредената машина, посочената такава от двете
вещи лица от тройната експертиза - 157 399 лв. Посочил е, че всички вещи
лица /включително по двете единични експертизи и това от тройната,
изразило особено мнение/ установяват категорично,че е налице тотална шета,
тъй като се касае за спряна от производство специфична машина, за която
няма предлагане на резервни части. Доколкото е установено,че запазените
части от машината са продадени от собственика на трето лице на стойност
22 312,50 лв.,съдът е приел да приспадне тази сума от действителната
стойност, при което е намерил за дължими 135 086,50 лв., към които е
прибавил доказаните като направени за ликвидирането на щетата разноски от
250,20 лв. – за репатриране на увреденото имущество и 2088 лв. за наем на
автокран и извършване на демонтаж, които суми са установени от вещите
лица като съответни на средните пазарни такива. Поради това е приел за
окончателно дължима на ищеца сумата 137 427,70 лв., която е
присъдил,ведно със законната лихва. Позовавайки се на разпоредбата на
чл.213а ал.2 КЗ/отм./ и събраните по делото доказателства /разменена между
страните кореспонденция/ съдът е приел,че ответникът е бил поставен в
забава с изтичането на 30-дневен срок от получаването на изисканите от него
документи – 03.01.2015г., но тъй като ищецът претендира по реда на чл.86
ал.1 ЗЗД обезщетение за забава само в рамките на тригодишния давностен
срок от завеждането на исковата молба назад /05.08.2016г. до 05.08.2019г./,
съдът е присъдил обезщетението за този период в размер, изчислен с помощта
на компютърна програма /доколкото експертизата е изчислявала обезщетение
за забава върху друг размер на главницата/.
Софийски апелативен съд по реда на чл.269 изр.1 от ГПК, намира така
постановеното решение за валидно и допустимо. По същество споделя
изложените в решението на СГС мотиви, въз основа на които съдът частично
е уважил предявените искове и изводите му, които намира за направени в
съответствие със закона.По наведените от въззивника доводи САС намира
следното:
Неоснователно е поддържаното пред двете инстанции възражение,че
ищецът е имал правото да откаже да плати обезщетение на увреденото лице
на основание клаузите на т.90.4 и т.49.7.2 от Общите условия за застраховка
„Индустриален пожар“, доколкото машината към момента на ПТП не се е
7
намирала на адреса ,посочен от застрахования в застрахователната полица. В
т.49.7.2 от Общите условия , на която се позовава въззивника, е определено
като задължение на застрахования да уведомява писмено застрахователя през
срока на застраховката за всяка промяна на посочените в застрахователната
полица постоянен адрес или адрес за кореспонденция. Тази формулировка не
би могла да се тълкува като поето задължение на застрахования задължение
да държи застрахованата техника на едно и също място, респ. да уведомява
застрахователя за всяко свое действие по използването й на различни места с
оглед функционалното й предназначение, каквото тълкуване влага в тази
клауза въззивникът. Настоящият състав намира,че с тази клауза се установява
задължение за съобщаване на промени в постоянния адрес и адреса за
кореспонденция на правоимащото лице - застрахования. Задължение на
застрахования, касаещо застрахованото имущество, е това, посочено в
клаузата на т.49.7.4 от ОУ – да уведомява застрахователя за всяка промяна в
адреса, на който се съхранява то, т.е. за адреса на местодомуването му.Това
задължение е поето от застрахования с оглед уговорените покрития, касаещи
евентуално посегателство върху него – В1 и В3- „вандализъм“ и „кражба“,но
не е относимо към настъпилия в случая риск по клаузи А1 и А2. Доколкото
неизпълнение на задължение на застрахования да уведомява застрахователя
за местоположението на имуществото по време на употребата му по
предназначение /в дейността на застраховащия/ не е предвидено изрично в
раздел V и раздел VІ от ОУ като изключен риск, такова би могло да бъде
основание за отказ само в хипотезата на чл.211 т.2 КЗ/отм./, но отново такова
следва да бъде предвидено изрично в договора. В случая такава уговорка не
само липсва, но и с нарочна индивидуално уговорена клауза в полицата –
раздел „Специални договорености“, страните изрично са се съгласили,че за
строителна техника, отдадена на лизинг, чието естество на работа изисква
чести смени на адреса, застрахователят ще носи отговорност на всеки адрес,
където лизингополучателят извършва своята делова дейност, без да се
изисква уведомяване за смяна на местоположението на застрахованото
имущество.
Въззивникът не би могъл да постигне благоприятен изход на делото и с
основаване на твърдението за неустановеност на състоянието на машината
преди произшествието. Това твърдение е свързано с общо заявено и
8
поддържано от него в първата инстанция възражение,че щетите по
застрахованото имущество са били налични още преди това, поради което те
не се явяват в пряка причинна връзка с установеното ПТП. Това е твърдение
за положителен факт,поради което тежестта да го установи е била негова.
Процесуалното му бездействие да подкрепи твърдението си със съответни
доказателства не може да бъде основание за извод,че решението на съда е
необосновано в тази му част. Наред с това в хода на делото с допустими и
относими доказателствени средства – заключения на три технически
експертизи, е установен обратният факт – че всички увреждания по
застрахованата асфалтополагаща машина са пряк и непосредствен резултат от
претърпяното от нея по вина на водача на товарния автомобил пътно
произшествие. Подобни констатации и изводи се съдържат и в особеното
мнение на вещото лице от тройната техническа експертиза А. М., чието
становище въззивникът възприема за меродавно.
Във въззивната жалба е направено оплакване,че съдът е отхвърлил
възражението на въззивника за нарушение на условията по договора за
финансов лизинг, без да се мотивира. Такова възражение настоящият състав
не констатира да е било направено в рамките на законоустановения
преклузивен срок, нито по някакъв начин да са конкретизирани условията на
договора, които не са били спазени, от кого и по какъв начин това се е
отразило на приноса в причиняването на ПТП или на задължението на
застрахователя по имуществената застраховка да плати обезщетението.
Поради това настоящата инстанция не дължи произнасяне по това оплакване.
Непровеждането на разпит на допуснатия по искане на страната
свидетел не може да бъде основание за отмяна на решението. Липсата на
осъществено такова действие по събиране на доказателства не е в резултат от
допуснато процесуално нарушение на съда, който многократно е правил
опити за призоваването му. Искане за разпит на този свидетел в настоящото
производство и не е поддържано.
Неоснователно е възражението за недоказан механизъм на ПТП и за
наличие на съпричиняване, отречено от първоинстанционния съд.
Механизмът е описан в протокола за ПТП и същият е потвърден от
показанията на водача на асфалтополагащата машина и от констатациите и
9
изчисленията на вещите лица по техническите експертизи – Е., Й., Д. и М.. От
тях се установява,че машината се е движила в дясната лента /при двулентов
еднопосочен път/ в колона с други машини и придружаващи /пилотни –
в.л.М./ автомобили /единият зад машината – св. К./; при маневра
изпреварване на движещия се зад машината пилотен автомобил след
прибиране в дясната лента , поради несъобразена скорост и неспазване на
дистанция товарният камион „ДАФ“ удря отзад машината, въпреки опитите
на водача на последната да избегне удара. Както протоколът за ПТП, така и
разпитаният като свидетел И. С., съставил същия, и вещите лица установяват
като виновен за причиняването на ПТП водача на товарния автомобил.
Единствено вещото лице М. сочи като допълнително обстоятелство, относимо
към причината за ПТП, движението на машината на пътното платно без
светлинни сигнали отзад, но предпоставки да се възприеме подобен извод
няма. Липсата на светлинни сигнали върху задната част на машината не е
обстоятелство, което би могло да се тълкува като допълнителна причина за
настъпването на ПТП, предвид безспорните данни, че то е настъпило в
светлата част на деня,на прав участък,без наклон и при добра видимост в тази
част от денонощието, което означава,че водачът на товарния автомобил е
имал възможност своевременно да възприеме движещата се пред него
машина. Няма доказателства за поведение на водача на машината, което да е
спомогнало за настъпването на вредите – напротив същият се е опитал да
избегне удара, като е предприел маневра наляво и същевременно е използвал
звуков сигнал,за да предизвика вниманието на водача на товарния автомобил.
Съгласно съдебната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК
/решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г. на II т.о. на ВКС,решение
№59/10.06.2011г. по т.д.№286/2011г. на I т.о. на ВКС, решение
№98/24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на II т.о. на ВКС, решение
№99/08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на II т.о. на ВКС и др./ изводът за наличие
на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД предполага доказани по
безспорен начин конкретни действия или бездействия на увредения,с които
той обективно е способствал за появата на вредоносния резултат, като е
създал условия за настъпването му или го е улеснил. В този смисъл
обикновеният факт,че машината се е намирала на пътя на товарния
автомобил, не може да бъде изтълкувано като съпричиняване, а въпросите
дали е трябвало да има и дали е имала разрешително, съгласно нормата на
10
чл.8 ал.2 от Наредба №11/2001г., за движението й по пътната мрежа на
собствен ход до строителния обект са ирелевантни и липсата на такова може
да обуслови единствено ангажиране на административна отговорност на
съответните длъжностни лица, допуснали такова нарушение. Доколкото
наредбата /чл.8 ал.1/ освен това и позволява движението на извънгабаритни
ППС в рамките на специално ползване на пътищата /каквото в случая е
налице/ в определени случаи - когато е невъзможно или нецелесъобразно да
се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат
разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на
пътищата /приложимо към настоящата хипотеза/, следва да бъде направен
категоричен извод за липса на каквото и да било съпричиняване, водещо до
намаляване отговорността на деликвента , респ. тази на неговия застраховател
да обезщети увредения за причинените му вреди.
Неоснователно е възражението относно възприетия от първата
инстанция размер на обезщетението. Действителната стойност на увреденото
имущество, след оспорване на две заключения на единични технически
експертизи от страна на ответника, е определена от тройната експертиза /при
съвпадане становищата на две от вещите лица/ в размер на 157 399 лв.
Настоящата инстанция кредитира тази част от експертизата,а не особеното
мнение на вещото лице М., който сочи като краен размер сумата 119 687,50
лв. В последното липсват конкретни данни , въз основа на които вещото лице
е установило пазарната стойност на машината в размер на 142 000 лв., като
единствено е посочило остатъчна стойност 27,75%, без да е ясно на каква база
е изчислен този процент. При изготвянето на отговора на поставената им
задача за установяване на действителна стойност останалите две вещи лица
от тройната експертиза са се обосновали с извършен от тях анализ на пазарни
данни, макар и към по-късен период,но при съобразяване на процент годишно
овехтяване спрямо датата на производство на процесната машина. Поради
това настоящият състав намира , че заключението им следва да бъде
кредитирано като обосновано и вярно, така както е приел и
първоинстанционният съд.
Възражението по отношение на акцесорния иск за лихва за забава е
свързано с липсата на експертно заключение, което да установява точния
размер на лихвата, доколкото изчисленията на съдебно-счетоводната
11
експертиза са направени на базата на друг размер на главница. В случая е
приложима нормата на чл.162 ГПК, при което съдът е съобразил компютърна
програма за изчисляване размера на обезщетението за забава. Не може да
бъде споделено твърдението на въззивника за неяснота относно началния
момент, от който съдът е присъдил това обезщетение, тъй като в решението
изрично е посочено,че това е дата, следваща настъпването на изискуемостта и
от която самият ищец претендира лихва за забава с оглед рамките на
тригодишния срок по чл.111 б.“б“ ЗЗД, извън който правото му на иск би бил
погасен по давност.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна.
Решението на СГС подлежи на потвърждаване в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на
въззиваемия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Водим от горното,Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260106, постановено на 05.10.2020г. по
т.д.№1520/2019г. в частта, с която Софийски градски съд е осъдил ЗАД „ОЗК
застраховане“ АД да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД на основание
чл. 213а вр. чл.213 КЗ /отм./ сумата 137 427,70 лв., представляваща заплатено
от ищеца на увреденото лице застрахователно обезщетение за щети по
асфалтополагач модел TITAN 6870 VB 78 ECT, с рама **********,
причинени при ПТП от 07.04.2014г., настъпило по вина на водача на т.а.
ДАФ ТЕ 95 ХФ с ДК№***, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност, ведно със законната лихва,а на основание чл. 86
ЗЗД - сумата 41 838,88 лв., представляваща обезщетение за забава върху
горепосочената главница за периода 05.08.2016г. - 05.08.2019г., както и
деловодни разноски .
В останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА ЗАД”ОЗК застраховане”АД с ЕИК *********, със седалище
12
и адрес на управление - гр. София ул.“Света София“ № 7 ет.5 да заплати на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул."Княз Ал. Дондуков" № 68 сумата 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на основания за допустимост на
касационно обжалване,съгласно чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13