Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/22.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и
деветнадесета година в състав :
Административен
съдия : Мария Ганева ,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 970/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
186 , ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „ А „ЕООД
, ЕИК ********* , със съдебен адрес ***
, представлявано от управителя Г.Й.Д.
, срещу заповед № 106-ФК/22.03.2019 г. на началника на отдел „Оперативни
дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП , с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС му
е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване на обект“
–сладкарница „ С“ в гр. В , ул. „ “ № за срок от 10 дни .
Подателят на жалбата отправя
искане за отмяна на наложената мярка с
аргументи за допусната нарушение на материалния закон. Твърди се
отсъствие на извършена търговска продажба . Релевира
се неспазена форма на акта поради отсъствие на мотиви на заповедта относно продължителността
на наложената адм. мярка. Дружеството
няма публични задължения , стойността на описана продажба от 5 лв. е
незначителна , не са констатирани други нарушения от търговеца. В тази връзка
подателят на жалбата счита , че е нарушен принципът на съразмерност . Като
довод за неспазена цел на закона при постановяване на заповедта се посочва
факта на налагане на мярката преди да е издадено нак.
постановление и дори преди издаването на АУАН.
В съдебно заседание жалбоподателят
, редовно призован , чрез пълномощник поддържа жалбата на изложените в нея
основания.
Ответникът- началник на отдел
„Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,
редовно призован, не се явява , но депозира писмено становище за
неоснователност на оспорването .
Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение / л.51 от делото / .
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Подадената жалба е
процесуално допустима . Същата изхожда
от лице с активна процесуална легитимация- адресат на заповедта, с която му е
наложена принудителна адм. мярка „ запечатване на обект“ , засягаща неблагоприятно
правната му сфера. В този контекст е
налице правен интерес от провежда на
съдебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Тя е връчена на
оспорващото лице на 28.03.2019 г. / л. 12 от преписката/ , а на 08.04.2019 г. е
подадена жалба до териториално компетентния адм. съд , респективно потестативното процесуално право на оспорване е упражнено
срочно.
Разглеждайки по същество жалбата, съдът счита същата за неоснователна предвид
следните съображения :
Видно от приложен към адм.
преписка констативен протокол , съставен на 20.03.2019 г. от инспектори по
проходите при ГД“ Фискален контрол“ , на
същата дата издателите на протокола са извършили проверка на сладкарница „ С“ в
гр. В , ул. „ “ № и са установили, че за покупка от клиент на 1 бр. руло на стойност от 5 лв. при плащане в брой с
банкнота от 10 лв. и върнато ресто от 5
лв. продавач –консултантът Г.П.Ц. , не е издавала фискална касова бележка
от работещото фискално устройство /л.
1-2 от преписката/. В протокола е вписано , че е проверена касовата
наличност , съставен е опис на наличните
парични средства, изготвена е разпечатка на информация от КЛЕН , констатирана е
разлика от 37.61 лв. Протоколът не е подписан
от продавачката от Ц. , която е
възразила относно описа , понеже той е
включвал и нейни лични средства.
Същите фактически данни са
описани и в акт за установяване на адм. нарушение №F9469/28.03.2019 г. / л. 13
от преписката/ , последван от издадено нак.
постановление на 09.04.19 г. , с което
на „А АД „ ЕААД е наложена имуществена
санкция от 900 лв. на основание
чл. 185, ал.1 от ЗДДС. / л.38 от делото/.
Административният орган представя
по делото издадено нак. постановление от дата 22.03.2019 г. за санкциониране на жалбоподателя с
имуществена санкция от 600 лв. на основание чл. 185 , ал.1 от ЗДДС поради извършено идентично адм. нарушение по чл. 25
от Наредба № Н-18/2006 г. - извършена търговска продажба в същия обект на 10.03.2019 г. без да е
издадена фискална касова бележка / л. 37 от делото/. Размерът на тази санкция е
бил намален на 500 лв. с решение на
ВРС по нахд. №
1878/19 г. / л. 48-50/.
Ответникът депозира и резолюция от 04.10.2018 г. на директора на ТД на
НАП-Варна за освобождаване от административнонаказателна отговорност на „Анико АД „ ЕООД поради маловажност на извършено нарушение
на 28.07.2018 г. в същия търговски обект
по отбелязване на всяка промяна в
касовата наличност / л. 44/.
На 22.03.2019 г. е постановена
оспорената заповед от началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД
„ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП , с
която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване на обект“ – сладкарница
„ С“ и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. Като фактическо основание
за издаване на заповедта са посочени данните от констативния протокол ,
съвпадащи с данните от АУАН. Като мотиви
относно продължителността на
постановената мярка се сочат големия
поток от клиенти на това заведение ,площта на същото- 50 кв.м.
с 20 места на закрито и 20 места на открито, местонахождението на обекта на
главна улица, тежестта на извършеното
адм. нарушение/ неиздаване на фискален бон/. В
обстоятелствената част на заповедта се
съдържа изложение за определяне продължителността на адм. мярка съобразно
принципа за съразмерност . Преследва се правомерната цел по спазване на законовите правила , надлежното
деклариране на търговския оборот, осигуряването на бюджетни приходи. Срокът
цели създаване на промяна в начина на
работа в конкретния търговски обект , за да се гарантира правилното отразяване
на оборота от търговски продажби на стоки и индиректно недопускане на вреда за
фиска.
Със заповед ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018 г. на изп. директор на НАП
на основание чл. 186, ал.3 и 4 от ЗДДС на началниците на отдели „Оперативни дейности “ при ГД „ Фискален
контрол “ при ЦУ на НАП е делегирано
правомощие по издаване на заповеди за налагане на ПАМ „ запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС / л. 17 от
преписката/.
С протоколно определение от 22.05.2019
г. съдът откри производство по чл. 193 от ГПК по оспорване верността на протокола
за извършена проверка № 0280046/28.03.2019 г.
като съдът указа на жалбоподателя , че е негова тежестта по доказване на
твърдяната неистинност на документа / л.
22 от делото/. .
Съгласно чл.193, ал.3 от ГПК тежестта за доказване неистинността на документа
пада върху страната , която го оспорва, в случая това е жалбоподателят.
По изпълнение на тази
доказателствена задача отправените към съда искания на жалбоподателя бяха по
даване на обяснения от управителя на дружеството и разпит на продавач-консултанта на обекта Г.Ц. .
Управителят Г.Д. заявява, че не е присъствал на проверката ,
но след телефонно обаждане от Ц. за посещение на контролните органи е отишъл в
сладкарницата, където е имало спор за
неотчетена продажба на цена от 1 лв. и
опис на лични средства на Ц. от 34 лв. като служби . Ц. му е обяснила кратко,
че клиент е искал да купи руло , но е
имал банкнота от 50 лв. , тя не е имала
дребни да му върне и той е оставил част от сумата , тя е маркирала пълната стойност на рулото , уговорили се по-късно той да доплати
остатъка , когато ще получи и рулото .
Разпитаната в съд. заседание Г.Ц.
твърди, че е работила като продавач-консултант в сладкарница „С“ в гр. Варна от
20.11.18 г. до 26.06.19 г. Късният следобед на 20.03.19 г. в обекта е влязъл
клиент, за да закупи шоколадово руло , дал е банкнота от 50 лв., но тя не е имала
дребни , за да му върне. Тогава той е дал всичките си налични дребни – 4.50
лв. с уговорка по-късно да доплати
остатъка и тогава да вземе рулото. Ц. е маркирала продажната цена на рулото от
9.50 лв. След половин част клиентът е влязъл в сладкарницата , дал е 10 лв., Ц.
му е върнала ресто от 5 лв. и му е дала
опакованото руло , без да му издаде фискална бележка. На опашката е била свид. Т., служител
на НАП, която след като клиентът е
напуснал обекта, се е представила и се е пристъпило към проверка на касовата
наличност .
Свид. Й.Т. , съставител на
констативния протокол, посочва, че на
20.03.18 г. около 16.40 ч. е влязла в сладкарница „ С “ в гр. Варна , където е
имало клиент, закупил руло на стойност
от 5 лв. без да получи фискален касов бон.
Свид.
Д. Б. , другият автор на
констативния протокол, посочва че е бил пред сладкарницата и не е присъствал на
продажбата , а е получил информация за нея от свид. Т.
и поради тази причина са се представили на продавач-консултанта и са пристъпили
към опис на касовата наличност , проверка на информацията от КЛЕН.
При проведената очна ставка
между свид. Г.Ц.
и Д.Б. последният твърди за цена на
изложените в сладкарницата рула от 5.00 лв., докато свид.
Ц. не посочва тяхната цена към
20.03.2019 г. , а твърди, че през м.
март 2019 г. предлаганите в обекта
шоколадови рула са били няколко вида и с
различни цени : руло с шоколадов крем на
цена от 5.50 лв. ; руло с бял „ Гараш“ на цена от
6.80 лв. , руло с крем „ Гараш“, банани и стафиди на цена от 9.50 лв. Свидетелката
едва при очната ставка твърди, че не всички рула на витрината са имали
поставени цени.
При проведена очна ставка между свид. Г.Ц. и свид. Й.Т.
последната потвърждава , че всички
изложени за продажба рула са имали цена от 5.00 лв. , а свид. Ц. посочва, че не е обяснила на проверяващите лица ,
че е получила половин час по-рано авансово плащане от 5 лв. от клиента , когато
е регистрирала във фискалното устройство
и пълната цена на рулото от 9.50 лв.
На
основание чл. 194, ал.
1 от ГПК, съдът извършва проверка на истинността на документа чрез
сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи
лица.
Във
връзка с дадените обяснения от управителя на
дружеството – жалбоподател съдът съобрази , че обясненията на страна могат да бъдат
използвани като доказателствено средство
само срещу страната , от която те изхожда, но не и в нейна полза /СЖ., Гражданско процесуално
право, Сиела, 2000 , стр.276/. Настоящият случай не е
такъв. В тази връзка при проверката за истинност на констативния протокол съдът
не може да се ползва от обясненията на страна, върху която лежи тежестта по
доказване на твърдението й за невярност на протокола.
Новелата
на чл. 193 , ал.3 от ГПК гласи, че тежестта
за доказване неистиността
на документ пада върху страната , която го оспорва.
„Различаваме
няколко вида съдебно доказване съобразно с неговата цел и предмет, а именно
пълно и непълно доказване. Пълно доказване е , което цели да създаде сигурно
убеждение в съда в истинността или неистинността на съответното фактическо
твърдение. Когато доказването има за предмет факти, за които доказващият носи
доказателствената тежест, то е главно. За да постигне своята цел, главното
доказване трябва да бъде винаги пълно- иначе съдът не ще може да приеме, че
фактът предмет на главното доказване се е осъществил“ Ж., Гражданско
процесуално право, Сиела, 2000 , стр.259 -260 /.
Жалбоподателят
не се сп/С рави със своята
доказателствена задача. По делото не се
представиха безспорни доказателства , с чиято помощ да се установи по несъмнен
начин твърдяната неистинност на констативния протокол. За целите на главното
доказване жалбоподателят ангажира единствено свидетелските показания на
продавач-консултанта на търговския обект , който е заинтересовано лице от
даване на показания в полза на търговеца , чийто служител е бил и освен това
именно поради собственото му бездействие по издаване на фискална касова бележка е последвало издаването на обжалваната
заповед.
Събраните показания само на този свидетел не
постигат изискуемия процесуален стандарт на главното , съответно пълно
доказване. Свидетелката Ц. твърди при очната ставка, че не е съобщила на
контролните органи за регистриране на търговската продажба половин час по-рано
при авансово плащане , което е нелогично
поведение , защото по този начин би
осуетила издаването на обжалваната заповед по запечатване на обекта . Твърдение
за предходно регистриране на продажбата от фискалния апарат на обекта не се
заявява от жалбоподателя нито в адм.
производство, нито в жалбата до съда , а се твърди от свидетеля при провеждане
на разпит след като съдът откри
производство по оспорване верността на протокола за проверка.
Противоречи на формалната логика твърдението на свид. Ц. по регистриране на пълна стойност на рулото от
9.50 лв. въпреки получаване само на част от цената . Тя отчита по фискалното
устройство плащане на цялата сума след като получава само частично плащане и то от непознато за нея лице,
което не е гаранция , че ще получи остатъка . Подобно недостоверно отчитане на
пълната стойност на стоката е нелогично , след като при авансово плащане също
се издава касова бележка , понеже
представлява данъчно събитие по аргумент на чл. 25, ал.4 от ЗДДС , а
въвеждането на различна сума във фискалното устройство от реално получената води
до разлика в касовата наличност , което подлежи на санкциониране предвид чл. 33
от Наредба № Н-18/2006 г.
На
следващо място , свид. Г.Ц. твърди, че е издала
фискален бон от работещото в обекта устройство за закупено руло на цена от 9.50
лв. при авансовото плащане от клиента на 4.50 лв. , но от останалите събрани
гласни доказателства на свидетелите Й.Т. и Д.Б. се установи, че предлаганите
рула в сладкарницата са били на цена от 5.00 лв., но не и 9.50 лв. .
Ако свид. Ц. е издала фискална касова бележка за продажната цена от
9.50 лв. , въпреки полученото в брой частично плащане от 4.50 лв. , то
регистрирането на продажбата би могло да
се установи от разпечатката от КЛЕН , но няма такива данни . Съгласно чл. 25, ал.4 и 5 от Наредба № Н-18/2006 г.
фискалната касова бележка от
ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента. Копие
на всяка отпечатана/генерирана в електронен вид бележка се съхранява на контролна
лента на електронен носител (КЛЕН). Данни от всяка фискална касова бележка се
предават автоматично от ФУ/ИАСУТД по дистанционната връзка към НАП съгласно
приложение № 17. Контролната лента се
формира едновременно с издаване на бележката, но без да се отпечатва, като се
съхранява на енергонезависим електронен носител при
условията и по реда на тази наредба, уреждащи работа с КЛЕН.
В обобщение съдът приема, че жалбоподателят не проведе успешно
оспорване на истинността на констативния протокол . В тази връзка този протокол
поради правната му природа на официален свидетелстващ документ обвързва съда
със своята материална доказателствена сила.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни
изводи:
С атакувания индивидуален адм.
акт е разпоредено налагането на принудителна мярка по запечатване на обект ,
нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС.
Съгласно алинея трета на цитираната правна норма ПАМ по
ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна
възможност по делегиране на правомощието
по налагане на подобна мярка . Представената по делото заповед № ЗЦУ –
ОПР-16/17.05.2018 г. на изп. директор на НАП сочи за подобно прехвърляне на правомощие в полза на
началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ГД „ Фискален контрол “. В
случая оспорената заповед изхожда именно
от такъв адм. орган. В обобщение заповедта по налагане на ПАМ изхожда от
компетентен адм. орган.
Оспореният адм. акт е постановен в писмена
форма съобразно правилото на чл. 59 от АПК като съдържа не само фактическото, но и правно основание
на взето решение по налагане на мярката. В достатъчна степен на яснота в
разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка ,
за нейния срок на правно действие и за
адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно , точно и
ясно са описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното
право на налагане на адм. мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение , с данни за
търговския обект и за неотчетената посредством издадена фискална бележка
търговска продажба .
Лишено от основание е оплакването на
жалбоподателя за липса на мотиви на заповедта относно срока на ПАМ . На втора и трета страница от съдържанието на
заповедта има изложение , наименувано „
Мотиви относно продължителността на срока“. Дали тези мотиви обосновават
определената от органа продължителността на адм. мярка е въпрос от значение за
материалната законосъобразност на
заповедта . Освен това в обстоятелствената част на заповедта се обективира
позоваване на адм. орган на конкретни фактически обстоятелства – клиентопоток на търговския обект, неговата площ и маси за
клиенти , местонахождение тежест на
извършеното нарушение . В тази контекст съдът счита, че са спазени изискванията
за формата на адм. акт.
Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила . Спазено е предписанието на чл.
35 от АПК. Административният акт е
издаден след изследване на относимите за случая факти и обстоятелства.
При проверка за
материалната законосъобразност на заповедта съдът се съобрази с разпоредбата на
чл. 186, ал.1 , т.1 от ЗДДС , която
гласи, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което:
1. не спази реда или
начина за:
а) издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба;
б) въвеждане в
експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност;
в) ежедневно отчитане
на оборотите от продажби, когато това е задължително.
В чл. 25 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. е разписан реда за издаване на фискален касов бон като се
предписва , че независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по
чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал. 1. Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1
се издава при извършване на плащането. Лицата
по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на
клиента издадената фискална касова
бележка. Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се
издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана бележка се
съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).
С оглед изложените по-горе мотиви съдът
приема, че съставеният протокол за
извършена проверка е истински официален свидетелстващ документ т. е. не само автентичен, но и верен писмен
документ. Верен е свидетелстващият
документ, който отговаря на
действителното фактическо положение, което удостоверява. Официалният свидетелстващ документ доказва с
обвързваща съда доказателствена сила , че фактите, предмет на
удостоверителното изявление на органа , издал
документа, са се осъществили така, като се твърди в документа / арг. чл. 179 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК/.
Основавайки се на
материалната доказателствена сила на констативния протокол съдът приема за установено, че в търговски обект,
стопанисван от жалбоподателя, е извършена продажба на стока без да е издадена
фискална касова бележка от работещото фискално устройство . Тези фактически
данни осъществяват хипотезиса на правната норма на
чл. 186, ал.1, т.1 , б. „а“ от ЗДДС . Реализиран е юридическия факт , правопораждащ упражняване от адм. орган на публичното право
по налагане на нормативно предвидената форма на държавна принуда- запечатване
на търговски обект .
Противното на позицията на
оспорващото лице съдът не счита , че е нарушен принципа за съразмерност по чл.
6 от АПК при определяне срок на адм. мярка. Продължителността на същата следва да бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите
интереси на дружеството и охрана на
обществени отношения , касаещи данъчното облагане.
Според принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК административният акт не може да засяга права и
законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта, за която се
издава акта. Запечатване на търговския обект за по-кратък срок от десет дни /
един, два , три ,четири , пет или шест дни/ не дава нужната продължителност за
провеждане на промени в организацията на търговската дейност, а и краткият срок
на действие на мярката не въздейства за постигне задачите на принудителна мярка по предотвратяване и
преустановяване на адм. нарушения и техните вредни последици , каквато е целта
на принудителната адм. мярка . След като необходимата цел на акта по см. на чл.
6 от АПК в конкретния случай е спазване на реда и начина за отчитате на
търговски продажби , то определянето на по-кратък срок на действие на мярката
от 10 дни не постига като целения възпиращ ефект.
Освен това представените
от ответника писмени доказателства опровергават
истинността на тезата на „Анико АД „ ЕООД за липса на
извършени други нарушения. Дружеството е извършило предходно адм. нарушение на
28.07.2018 г. по чл. 33 от Наредба № Н-18/2006 г. , за което поради маловажност
на случая не е наложена санкция , но
това не променя факта на извършено административно нарушение.
На 10.03.2019 г. /десет дни преди датата на
проверката/ в същия търговски обект- сладкарница „С“ , е извършено идентично
адм. нарушение- неиздаване на фискален бон за
реализирана търговска продажба , за
което нарушение е наложена имуществена санкция , която санкция не е оказала
възпиращ ефект след като на 20.03.2019 г. е осъществено поредно противоправно
поведение. Посочените факти свидетелстват за системно незачитане на
нормативните правила относно реда за регистриране и отчитане на търговски
продажби .
Съдът счита , че при
законово въведена максимална продължителност на
запечатване на търг. обект от 30 дни определената такава в настоящия
случай от десет дни спазва законовото правило за съразмерност . Не само
събраните данни за последователното и трайно неправомерно поведение на
търговеца по съблюдаване на фискална дисциплина, но и местонахождението на
търговския му обект в централната част на града , броят маси на сладкарницата и
възможността за обслужване на значителен поток от граждани без да им бъде
издаван фискален касов бон , налагат извод за липса на ниска степен на обществена
опасност на деянието и предполагат
съждение за пропорционалност на срока на мярката.
Създадената организация на работа в
търговския обект пречи за установяване на действителните приходи на търговеца .
Постановената мярка основно засяга частните интереси на жалбоподателя , но
нейният срок трябва да кореспондира с
легитимната цел по спазване на утвърдения ред на данъчна дисциплина. Видът на
извършеното правонарушение- неотразяване на реални
продажби, води до нереално определяне на
дължимите към държавата налози . Бездействието на търговеца рефлектира върху
правилното отразяване на търговския
оборот , който има значение и за прякото данъчно облагане по ЗКПО . Данъчните
задължения обезпечават нормално изпълнение на функциите на държавно управление , сред които са не само покриване на разходите по функциониране на
държавен апарат , но и на средства за социално подпомагане , пенсии, парични
обезщетения при неработоспособност и др. социални плащания.
Лишено от основание е
и оплакването на жалбоподателя за неспазване
целта на закона. Предвид извършеното правонарушение конкретната
преследва цел с ПАМ е спазване реда и начина за издаване на съответен документ
за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Въвеждането на
адм. санкция при противоправно бездействие обслужва правомерната цел по
съблюдаване на нормативните правила относно регистрирането на търговски
продажби и е гаранция за изпълнение на правна регламентация, регулираща
тези обществени отношения .
Постановеното
запечатване на търговски обект е принудителна
адм. мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН . Съгласно предписанието на тази
правна норма целта на адм. мярка е предотвратяване и преустановяване
на адм. нарушения и техните вредни
последици. Подобна форма на
държавна принуда , реализирана поради неспазване на разписаните правила за
поведение, цели предотвратяване на последващи правонарушения под формата на
адм. нарушения. В този контекст
обжалваната заповед преследва съответстваща на закона цел.
На следващо място, според решение
№ 14222 от 20.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5047/2018 г. предвидената
принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "в", чл. 185, ал. 2
и чл. 118, ал. 4, т.
1 от ЗДДС има за цел предотвратяване на нарушения . Тя се налага при
условия на обвързана компетентност за административния орган, поради което
доводите за несъответствие на мярката с целта на закона имат правно значение на
критика на закона, но не освобождават административния орган от задължението
при констатирано нарушение на чл. 186, ал. 1, т.
1, да наложи предвидената в ЗДДС принудителна административна мярка.
Неиздаването на фискален касов бон има
вредоносен резултат, защото неотчетеното на извършена продажба влияе върху размера на търговския оборот,
който служи като основа за облагане на търговеца по ЗКПО . В тази връзка за
преустановяване на подобно поведение запечатването на търговския обект е
съответстваща на правната уредба мярка , за да се гарантира промяна в
организацията на работа в обекта .
След като законодателят е въвел
правила за регистриране на търговските продажби , същите подлежат на изпълнение
, включително и посредством прилагането на държавна принуда. Невъзможността на
нарушителя да извършва търговска дейност чрез запечатване на обекта е с
временен характер и неблагоприятен за нарушителя резултат поради неговото
неправомерно поведение по спазване на правовия ред. Мярката е част от
инструментариума на държавата за гарантиране изпълнение на нормативна уредба и
за преустановяване на последващи
правонарушения. След като търговецът не спазва въведените правила на
отчитане на продажби , същият следва да понесе негативните последици от
временното запечатване на обекта .
Тази мярка предполага
невъзможност на търговска дейност и съответно по-малка за облагане търговска
печалба, но това според законодателя е оправдана неблагоприятна последица по
осигуряване на данъчни постъпления ,
защото цели надлежното регистриране занапред на всяка търговска продажба и
данъчно облагане на реалната търговска
печалба. Именно поради преценката за съответствие на този вид държавна принуда с целите на чл. 22 от ЗАНН нормотворецът
е включил запечатването на търговски обекти като част от мерките по чл. 186,
ал.1 от ЗДДС.
Лишено от основание е
възражението на „Анико Ад“ ЕООД за неспазена цел на
закона поради факта, че към датата на издаване на заповедта
не е бил издаден АУАН или НП , тъй като няма въведено подобно нормативно
изискване , а освен това е безспорно по делото , че има съставени АУАН и НП.
В обобщение степента на засягане
на частните интереси на дружеството за
десетдневен срок кореспондира с
характера на охраняваните обществени отношения в областта на данъчното
законодателство и защитава в рамките на необходимите предели държавния интерес
по спазване на правилата за регистриране и отчитане на търговски продажби от значение за данъчното облагане на
правните субекти.
В разпоредителната част на
атакуваната заповед се съдържа забрана за достъп до обекта, който подлежи на
запечатване . Това произнасяне кореспондира с
правилото на чл. 187, ал.2 от ЗДДС, съгласно което при прилагане на
принудителната административна мярка се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се
прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения, както е в
настоящия случай.
При този изход на делото съдът следва да
удовлетвори своевременно направеното
искане на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение , което следва да се
присъди в размер на 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Предвид
гореизложеното Варненският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „ А „ЕООД , ЕИК ********* , със съдебен адрес *** , представлявано от управителя Г.Й.Д. , срещу заповед № 106-ФК/22.03.2019
г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов
контрол „ при ЦУ на НАП , с която на
основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС му е наложена принудителна административна
мярка „запечатване на обект“ –сладкарница „ С“ в гр. В , ул. „ “ № , за срок от
10 дни .
ОСЪЖДА „ А „ЕООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр. В , ул. „ “ №
, да заплати на Национална агенция по
приходите юриск. възнаграждение от 150 /
сто и петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Административен
съдия: