Р Е Ш
Е Н И Е
№260015
гр. Русе, 25.08.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд гражданска колегия в
открито заседание на 21 август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове: НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
при секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА като
разгледа докладваното от съдията Н. ЧОКОЕВА гр. дело № 396 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
Прокуратурата на Република
България е обжалвала решение № 2110
от 11.12.2019 г., постановено по гр. д. № 1755/2019 г. по описа на Русенския районен съд, в частта, с
която е осъдена да заплати А.А.К. сумата от 5000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди и 600 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху всяка главница, считано от 10.07.2018 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 1113 лв. – разноски по делото. Излага доводи за неправилност
на решението и моли въззивният съд да го отмени
и да отхвърли исковете.
Районна
прокуратура – гр. Русе е обжалвала и определение от 16.06.2020 г. по
същото дело, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта
за разноските. Моли въззивния съд да го отмени и да намали
адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, в минимален размер.
А.А.К., чрез пълномощника си адв. В.В. оспорва жалбите и моли съда да остави без уважение и въззивната,
и частната жалба.
Анализът на процесуалните факти по делото, налага
следните изводи:
Производството
по делото е образувано по иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ, съгласно който Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано. Съгласно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ
Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Безспорно в настоящия случай е налице
фактическият състав на визираната разпоредба от ЗОДОВ за ангажиране
отговорността на Държавата в лицето на Прокуратурата на РБ, поради
постановяване на влязла в сила оправдателна присъда по отношение на ищеца за
престъплението, в което е бил обвинен като непълнолетен.
Неимуществените
вреди се изразяват в накърняването на неимуществени права или правнозащитими интереси (нравствени, емоционални,
психически, психологически терзания на личността, накърнена чест, достойнство,
добро име в обществото). При доказването на вредите съдът не е строго ограничен
от формалните доказателства за установяване наличието на подобно увреждане в
рамките на обичайното за подобни случаи. Следва да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство ищецът – незаконно обвинен в извършване на
престъпление, безспорно изпитва неудобства, чувства се унизен, притеснен и
несигурен, накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване, а в още по-голяма степен тези вреди се понасят от лице,
което е непълнолетно – т.е. емоционално и психически несформирано като личност
и привличането му като обвиняем влияе силно репресивно върху неукрепналата му
психика, върху бъдещите му планове за навлизането в живота и битността на
пълнолетните. Размерът следва да се определи от съда по справедливост, като се
вземат в предвид всички вреди, които са претърпени от незаконно обвиненото лице.
Неоснователно е възражението на ответника, че следва да се изключи гражданската
отговорност на Прокуратурата за повдигнатото и поддържано обвинение, защото
реално има нанесена телесна повреда от ищеца, независимо, че е причинена в
изключващото наказателната отговорност обстоятелство - при неизбежна отбрана в
условията на чл.12 ал.2 от НК. И двете
съдебни инстанции – РРС и РОС са
постановили оправдателни присъди, като са отчели, че ищецът е действал при
защита. Същите обстоятелства е следвало да изясни и прокуратурата при
установяване на обективната истина и да стигне до извода, че не следва да се
привлича ищецът към наказателна отговорност. Един от основните принципи на
наказателното производство според Наказателно-процесуалния кодекс е т. нар.
„установяване на обективната истина“. Съобразно този принцип съдът, прокурорът
и разследващите органи са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят
разкриването на обективната истина по делото (чл. 13 ал. 1 от НПК). Законът също
провъзгласява и принципа да се вземат решения по вътрешно убеждение, основано
на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото
(чл. 14, ал. 1 от НПК). Този принцип означава, че както съдът, така и органите на досъдебното производство трябва
да изследват всички възможни хипотези, да изследват всички доказателства,
подкрепящи или оборващи дадена хипотеза и да проучат всяко едно доказателство
от всички възможни страни. Съобразно тези принципи органите на досъдебното
производство са длъжни да събират както доказателствата, които разобличават
обвиняемия, така и тези, които го оправдават. Като не е изпълнил задължението
си за установяване на обективната истина и е повдигнал обвинение на невиновно
лице, прокурорът му е нанесъл вреди, които следва да бъдат репарирани. И не е
налице такова поведение у оправдания подсъдим, което да се отнесе към съпричиняване на вредоносния резултат. В тази смисъл
възражението на прокуратурата е неоснователно.
Цялото
предприето срещу ищеца наказателно преследване е неправомерно и затова на същия
се дължи обезщетение. С повдигането на обвинение, по което впоследствие е
постановена оправдателна присъда, безспорно се засяга неимуществената му сфера.
Въпрос на конкретно доказване е в каква насока и до каква степен е това
засягане, като въззивният съд намира твърденията в исковата молба за напълно доказани
по своето основание. Незаконното обвинение неминуемо е дало отражение на
социалното и емоционалното състояние на К., на бъдещите му планове за
реализиране и развитие. Чрез събраните гласни доказателства по несъмнен начин е
установено, че същият е бил изключително притеснен и уплашен за изхода на
делото, което се отразило и на психическото му състояние – бил съсипан, сринат,
срамувал се, познатите го отбягвали, не бил същия човек. От гледна точка на тези
психически преживявания, ограничаването на социалните контакти и затваряне в
себе си, причинените неудобства, накърнено достойнство, страхът от възможното
осъждане, разпадането на приятелските връзки, включително и заради
обстоятелството, че воденото наказателно производство е лишило ищеца от
възможностите му да кандидатства в Националния военен университет, съдът
намира, че справедливото обезщетение, което би възстановило адекватно тези
вреди, е в размер на 5000 лева. И по тези съображения предявеният иск е
основателен и доказан, а в обжалваната част решението е правилно.
Основателен
е и искът за претърпените имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение
в наказателното производство, които правилно са определени от РРС.
Неоснователна
се явява и частната жалба против определението по чл.248 от ГПК, защото искането
за намаляване на адвокатското възнагражение следва да
бъде направено до приключването на устните състезания, каквото към този момент
не е отправяно към съда.
Мотивиран така,
Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2110/11.12.2019
г., постановено по гр. д. № 1755/2019 г. на Русенския районен съд в частта, с която Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на А.А.К. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди и 600 лв. – обезщетение за имуществени вреди от
незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда
по НОХД № 302/2018 г. на РРС, ведно със
законната лихва върху всяка главница, считано от 10.07.2018 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 1113 лв. – разноски по делото.
В частта, с
която е отхвърлен искът, решението като необжалвано, е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.06.2020 г. по гр. д. № 1755/2019 г. на Русенския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: