Решение по дело №799/2024 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

към Решение по ЧНД 799/2024г. по описа на ВРС, ХХVІІ наказателен
състав

Производството е по реда на чл.157 от Закона за здравето и е инициирано
по искане на прокурор от РП-Варна, за назначаване на психиатрична
експертиза на лицето С.Х.Д. – роден на 09.07.1993г. в гр. Варна, българин,
български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, не
работи, ЕГН **********, с адрес: гр. Долни чифлик, ул.“Армейска“ №5,
с оглед установяване дали същият страда от някои от заболяванията,
посочените в чл.146 от Закона за здравето с оглед евентуалното му лечение
по принудителен ред.
В съдебно заседание, след изслушване заключението на вещите лица,
представителят на ВРП изразява становище, че са налице критериите за
настаняване на Д. за задължително лечение в здравното заведение и за срока,
посочени от вещото лице.
Освид.Д. няма съзнание за конкретното си психическо състояние.
Твърди, че няма заболяване и не пие медикаменти. Към момента на съдебното
заседание, той е настанен в психиатричната клиника на УМБАЛ „Св.Малина“
ЕАД, гр.Варна. В последното по делото заседание, не се явява, предвид
здравословното му състояние.
Защитникът на Д., адв. С. изразява становище, че в интерес на лицето е да
се лекува.

След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна
следното:

Освидетелстваният С.Д. е на 30 години, с висше образование, несемеен,
не работи. Живее в къща в гр.Долни чифлик, в която живеят и родителите му.
Обитава първия етаж от имота заедно с баба си. По-голямата част от времето
прекарва в неработещо заведение, собственост на баща му.
От 2014г. Д. е диагностициран с Множествена склероза. Няма данни за
актуален пристъп на заболяването. При него липсват данни за употреба на
наркотици и алкохол.
През 2019 г. по време на учебен рейс променил рязко поведението си,
станал объркан и подозрителен, смятал, че „го тровят с газ“ и се наложило да
бъде хоспитализиран в ПБ в Мексико.
След връщането му в България бил консултиран с психиатър в
1

амбулаторни условия и било започнато лечение с антипсихотик-„Рисполепт
солуцио“. Постигнато било подобрение в състоянието му.
Освид. започнал работа в Община Долни Чифлик и функционирал
задоволително. В последствие самоволно преустановил приема на
предписаните медикаменти и от тогава не е провеждал лечение. Това довело
до ново влошаване в състоянието му - чувал гласове, бил напрегнат, с
емоционални избухвания. Напуснал работа без конкретна причина, изолирал
се. От началото на годината състоянието му прогресивно се влошавало,
ставал все по-агресивен, с неадекватно поведение. Станал много напрегнат,
говорел странни и несвързани неща.
На 09.02.2024г. освид. се заключил в една от стаите на имота, като
изпотрошил цялата покъщнина. С помощта на органите на полицията и екип
на ЦСМП той бил отведен в Психиатричната клиника на МБАЛ „Св.Марина“
ЕАД, гр.Варна, където се намира и понастоящем. При приемането му в
психиатричната клиника състоянието му е описано като: „Психомоторно
много напрегнат, дистанциран и негативистичен. Не поддържа очен контакт,
осъществява словесен контакт. Цялостно ориентиран. Некритичен. ВПД -
данни за слухови псевдохалюцинации с императивен характер. Ускорен по
темп, разкъсан мисловен процес, доминиран от параноидни налудности за
отношение, увреждане и въздействие. Емоционално - лабилен, на моменти
гневен. Волево - импулсивен. ПИ - болестно затормозени.“. Поставена била
диагноза „Параноидна шизофрения“.
Според обстоятелствената част на назначената по делото СПЕ при към
момента на изследването е психомоторно сравнително спокоен. Вътрешно
леко напрегнат. Поддържа очен и словесен контакт. Ориентиран за време,
място и личност. Напълно некритичен към психичното си заболяване и
необходимостта от продължително лечение. С данни за слухови
псевдохалюцинации. Мисловният процес протича с нормален темп,
резоньорски, паралогичен, разкъсан. В съдържанието - налудни идеи от
параноидния кръг. Емоционално - лабилен. Волево - импулсивен. Памет и
интелект - в норма.
Според вещото лице по назначената експертиза, Д. страда от Параноидна
шизофрения (F20.0 съгласно МКБ-10).
Вещото лице сочи, че психичното разстройство е с давност около 5 години
и понастоящем се установява актуална психотична симптоматика, като в
същото време Освид. е некритичен към състоянието си и необходимостта от
лечение.
В заключението е посочено, че заболяването установено при освид. спада
към предвидените в разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето,
а именно „психоза“.
Според вещото лице всичко упоменато определяло необходимостта от
настаняване на стационарно лечение на задължителен принцип съгласно чл.
155 от ЗЗ. Вещото лице приема за удачно лечението да се проведе в
2

условията на Първа психиатрична клиника към УМБАЛ „Св. Марина“ за срок
от 2 месеца.
Видно от заключението на изготвената СПЕ, поддържано изцяло от вещото
лица В. в с.з., освид.Д. страда от Параноидна шизофрения (F20.0 съгласно
МКБ-10), което заболяване попада в хипотезата на чл. 146, ал. 1, т. 1 от
Закона за здравето.
Вещото лице сочи в заключението си, че освидетелстваният не е в
състояние да изразява информирано съгласие за лечението си .
В съдебно заседание, вещото лице поддържа изцяло даденото заключение,
като сочи, че няма перспектива за лечение на лицето по доброволен ред.
Гореизложеното се установява и потвърждава от събраните доказателства
– показанията на освидетелстваното лице и на свидетелките Х.Д. и Й.Д. - М.
, СПЕ и останалите писмени доказателства по делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелките Х.Д. и Й.Д. - М., т.к. са
логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
събрани доказателства по делото, в това число и със СПЕ. Тези на
освидетелствания в съдебно заседание, съдът оцени доколкото съдържа
информация за психичното състояние на същия и за отношението му към
това състояние.
Съдът напълно кредитира заключението на изготвената по делото като
обективно и безпристрастно, като освен това кредитира и писмените
материали, които кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че от обективна страна е безспорно
установено, че психичното заболяване, от което страда осв. С.Д. –
параноидна шизофрения е от посочените в чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ и
съответно болните от него подлежат на задължително лечение.
Същевременно се установи и наличието на социалния критерий -
освидетелстваният с поведението си, представлява опасност както за себе си,
така и за околните.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.157 от ЗЗ и е в интерес на освид. С.Д. да се проведе
лечение в специализирано лечебно заведение- Първа психиатрична клиника
на УМБАЛ „Св. Марина“ за срок от два месеца, което да доведе до постигане
на добри резултати в промяна на психичното му състояние и в поведението,
което е опасно не само за самия него, а и за околните. Съдът не намери опора
в доказателствата по делото, за да постанови друга форма на лечение, тъй
като лицето няма съзнание за заболяването си, а предаването на близките му е
неперспективно, тъй като същите в относително дълъг период от време не са
успели да го мотивират да се лекува.
С оглед невъзможността на освид. да дава информирано съгласие за
лечение, съгласие за лечението на С.Х..Д. следва да бъде давано от лице от
3

кръга на близките му, с негово съгласие –а именно от баща му Х.С.Д., ЕГН
**********.
Водим от горното и на основание чл. 162, ал.1 и ал. 2 от Закона за здравето,
съдът постанови решението си.

СЪДИЯ при ВРС:
4

Номер на акта:	373
Дата:	19 март 2024 г. (в сила от 27 март 2024 г.)
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20243110200799
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	22 февруари 2024 г.

Решение по дело №799/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите