Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.09.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., 8 с-в в открито заседание на двадесет и
четвърти януари, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Снежана
Апостолова,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 13887 по описа на състава за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1 пр. второ
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищцата Ц.Х.И. поддържа твърдение, че от банковата й
сметка в „У.Б.“ АД била изтеглена и преведена на ответника С.Р.М. сумата от
31 658, 82 лева. Формалното основание за извършването на тази банкова
операция било принудително изпълнение, което било насочено срещу ищцата, в хода
на изпълнително дело № 20167830400377 по описа на ЧСИ И.Ч.с рег. № 783 от КЧСИ.
Изпълнителното производство започнало по молба на ответника, С.Р.М., действащ в
качеството на адвокат и процесуален представител на трето за настоящия съдебен
процес лице – С.Т.К., въз основа на изпълнителен лист от 17.06.2016г. издаден
по ч.гр.д. № 2619/2016г. по описа на РС Враца. Тъй като дългът на ищцата към С.Т.К.
бил мним /несъществуващ/, тя предприела предвидените в закона мерки за защита
на правата си. В резултат от нейните процесуални действия, издаденият
изпълнителен лист в полза на С.Т.К. бил обезсилен, а изпълнителното
производство, в което това лице било конституирано като взискател било
прекратено. При това обаче, вече изтеглената от сметката на ищцата парична сума
не й била върната, а предадена на С.Р.М., в качеството му на процесуален
представител на мнимият й кредитор /който бил конституиран като взискател в
изпълнителното производство/ - С.Т.К.. В същото време, С.Т.К. публично заявил в
телевизионно предаване, че не познава С.Р.М. и че не го е упълномощавал да бъде
негов процесуален представител, отричайки да е получил споменатата сума от
адвоката. При изложените фактически твърдения, ищцата счита, че ответникът С.Р.М.,
действащ в качеството на адвокат и на мним процесуален представител на трето
лице – С.Т.К. е получил без каквото и да е действително основание сумата от
31 658, 82 лева, която принадлежи на ищцата, а по този начин е настъпил
ефекта на необосновано имуществено разместване в патримониума на страните по
настоящото дело. При изложените фактически твърдения, ищцата претендира да бъде
осъден ответника С.Р.М. да й върне /заплати сумата от 31 658, 82 лева,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, заедно със законната
лихва, изчислена за периода от датата на предявяването на иска – на
26.10.2017г. до деня на окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен
изход от процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати
направените съдебни разноски.
Ответникът С.Р.М. оспорва основателността на предявения
иск. Поддържа твърдение, че в хода на изпълнително дело № 20167830400377 по
описа на ЧСИ И.Ч.с рег. № 783 от КЧСИ, той е извършил описаните в исковата
молба процесуални действия в качеството си на адвокат – пълномощник на
взискателя в същото изпълнително производство С.Т.К., комуто в последствие предал
и процесната сума. Сумата била предадена от М. на К. в брой, след като тя първоначално
била постъпила по специалната банкова сметка ***, от където била изтеглена на
три отделни вноски от по 10 000 хиляди лева. При липса на необосновано
имуществено разместване между патримониума на ищцата и на ответника, последният
оспорва надлежната си материална легитимация и моли за отхвърляне на иска.
Претендира да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Съдът, след като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
При липсата на
спор между страните в процеса и въз основа на допуснатите и приети без
оспорване писмени доказателства, посочени по- долу, съдът приема, че изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20167830400377 съгласно описа на ЧСИ И.Ч.с
рег. № 783 от КЧСИ е било образувано по молба от 29.06.2016г. на С.Т.К., който
е бил представляван от привлечения като ответник в настоящия процес С.Р.М..
/стр. 5 от настоящото дело/. Към молбата са приложени Изпълнителен лист от
17.06.2016г. издаден по ч.гр.д. № 2619/2016г. по описа на РС Враца. /стр. 6 от
настоящото дело/ и Договор за правна помощ с пълномощно от 10.06.2016г.,
предоставено от С.Т.К. за адв. С.М. /стр. 7-8 от настоящото дело/.
Като
доказателство по делото е прието Банково удостоверение с изх. №
0566-008249/05.04.2018г. изд. от „У.Б.“ АД, /стр. 57 от
настоящото дело/ чието съдържание установява друг правнозначим юридически
факт, по отношение на който страните също не спорят – фактът че на 04.08.2016г. от банковата сметка на Ц.Х.И.
по сметката на ЧСИ И.Ч.с рег. № 783 от КЧСИ е била преведена сума в общ
размер на 34 203, 62 лева, с оглед извършени изпълнителни действия - запор
по изпълнително дело № 20167830400377.
Приетият като
доказателство Протокол за извършено разпределение по изпълнително дело № 20167830400377 по описа на ЧСИ И.Ч.с рег. № 783 от
КЧСИ /стр. 9-11 от настоящото дело/
установява, че от изтеглената от сметката на длъжника по изпълнението парична
сума – на взискателя е предоставена
сумата от 31 658, 82 лева.
Като доказателство по делото е открито Допълнително споразумение №1/17.12.2014г.
/стр. 36 от настоящото дело/, от чието съдържание е видно, че е сключено между С.Р.М.
и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД за откриване на специална сметка по чл. 39 от Закон за адвокатурата.
Представените от ответника С.Р.М. банкови документи /стр. 38-43 от
настоящото дело/ сочат, че в периода 03-04.10.2016г. той е извършил три
тегления на суми от по 10 000 лева, изплатени в брой.
Като
доказателство по делото е прието писмено волеизявление /стр. 58 от настоящото дело/, обозначено изрично като подписано от името на С.Т.К.,
със следния текст: „Долуподписаният С.Т.К.
***, получих всички постъпили суми по СИП от адвокат С.Р.М., като по този начин
страните са си уредили взаймоотношенията и нямат претенции един към друг.“
Адвокат С.Р.М. направи пълен отчет за водените дела, съгласно разпоредбите на
ЗА и ГПК.“и саморъчен подпис на лицето, посочено като автор на документа и
изрично изписани три имена „С.Т.К.“.
Документът е с оспорена от ищцата автентичност, по повод на което съдът допусна
по искане на ответника съдебно- графическа експертиза.
Заключението на
съдебно- графическата експертиза, изготвена от вещо лице И.И.И., въз основа на
сравнителен графичен материал от СБДС – МВР, мотивира следните изводи за
правнозначими факти:
Ø Подписът, който
е обект на експертизата в процесния документ е положен от С.Т.К.
Ø Ръкописният
текст в словно изписания израз „С.Т.К.“,
който е обект на експертизата в процесния документ е положен от С.Т.К..
Съдът кредитира изводите в експертното заключение,
доколкото няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността
на вещото лице, а самото експертно заключение бе изслушано и прието без
оспорване от страните.
Между страните
няма спор, че с Разпореждане № 5628/26.05.2019г. по ч.гр.д. № 2619/2016г. на ВРС
е била обезсилена издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК, в полза на С.Т.К. против Ц.Х.И..
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Исковата
претенция е процесуално допустима, доколкото е предявена с редовна искова молба
и се основава на едно допустимо от закона материално субективно право – да се
търси връщане на парична сума, за което се твърди да е била предоставена/
получена от ответника при начална липса на основание. Процесуалните позиции на
страните, изразени в рамките на процеса, мотивират категоричен извод, че страните
в процеса не спорят за проявлението на по- голямата част от правнозначимите юридически
факти и за техните правни последици.
В този смисъл,
в контекста на процесуалните становища на страните и въз основа на събраните в
хода на съдебното дирене писмени доказателства, съдът приема, че третото за
настоящия процес лице С.Т.К. е ангажирало ответника С.Р.М., в качеството му на
процесуален представител /адвокат/, нает с договор за правна помощ и упълномощен
чрез процесуално пълномощно. При това съдът приема също, че именно в качеството
на процесуален представител на С.Т.К. и от името на последния, а не от свое име
– ответникът М. е инициирал образуване на изпълнително
дело № 20167830400377 по описа на ЧСИ И.Ч.с рег. № 783 от КЧСИ, срещу ищцата Ц.Х.И., за
принудително реализиране на същото парично притезание, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК, в полза на С.Т.К. против Ц.Х.И..
В хода на
изпълнителния процес, от банкова сметка *** Ц.Х.И. е била изтеглена сумата от 34 203, 62 лева, с оглед извършени изпълнителни действия - запор по
изпълнително дело № 20167830400377. Въз основа на приетият като
доказателство Протокол за извършено разпределение по изпълнително дело № 20167830400377 по описа на ЧСИ И.Ч.с рег. № 783 от
КЧСИ - от изтеглената от сметката на
длъжника по изпълнението парична сума –
на взискателя, чрез процесуалния му представител е предоставена сумата
от 31 658, 82 лева.
Не е според въпросът, че споменатата сума подлежи на връщане на длъжника по
изпълнението, като правна последица от обезсилването на изпълнителното
основание – издадената заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден и
изпълнителния лист. Спорен между
страните е въпросът- дали получената от процесуалния представител С.Р.М.
парична сума е останала в неговия патримониум (както твърди ищцата) или е била
предоставена от ответника на третото лице С.Т.К.( както твърди ответника).
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.
Разпоредбата на
чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД създава задължение за всеки, който се е обогатил за
сметка на другиго – поради плащане при липса на правно основание на което е била
дадена и получена определена престация – да върне онова, с което се е обогатил
на онзи, от когото е получил дължимата
без основание престация.
В конкретния
спор, с исковата молба се твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно за
сметка на ищцата, с парична сума – която била неоснователно изтеглена и усвоена
от банковата й сметка, без валидно правно основание, а единствено като резултат
от неправомерно действие и злоупотреба с право.
Важно значение
за преценка на основателността на иска има на първо място фактът, че получавайки
процесната парична сума - привлечения като ответник в настоящия процес С.Р.М. е
сторил това не в качеството на взискател,
а в качеството на процесуален представител на взискателя т.е. получавайки
паричната сума, придобита в резултат на действията по принудително изпълнение –
ответникът е действал от чуждо име и за
чужда сметка – тази на взискателя С.Т.К., който обаче не е бил привлечен от
ищцата за участие в настоящия процес.
Събраните в
хода на делото доказателства за учредената процесуална представителна власт на С.Р.М.,
които не бяха оспорени от ищцата в процеса, установиха именно наличието на
правоотношение по реда на закона за адвокатурата.
А този частен
въпрос – за качеството на С.Р.М. има изключително важно, фундаментално значение
в конструкцията на правоотношението, което на което се основава иска в
настоящия процес.
След като е
действал в качеството на пълномощник, ответникът е получил сумата от чуждо име,
за чужда сметка (на упълномощителя С.К.)
и дължи отчет за предаването на същата тази сума, но не на ищцата, а на С.К., в
чиито патримониум тази сума по правило е била предназначена да постъпи,
след като е изтеглена от сметката на ищцата от съдебния изпълнител и предадена
на взискателя.
От гледна точка
на правоотношението между взискателя С.К. и ищцата Ц.И., която е била привлечена
в качеството на длъжник по изпълнението - вътрешните отношения между С.К. и
привлечения като ответник С.Р.М. не дават основание за фактическо твърдение, че
процесната парична сума е постъпила в патримониума на пълномощника М.. При това
положение, с оглед наличието на валидно процесуално пълномощно - няма как да е
налице фигурата на неоснователно обогатяване на пълномощника С.М., в нито една
от уредените в закона хипотези на този правен институт.
Въпросът, защо
като ответник е бил привлечен (само) пълномощника С.Р.М., а не и С.К. е въпрос,
който съдът не може да обсъжда служебно, тъй като този въпрос е предоставен на волята и преценката на ищцата.
Внимателният
анализ на събраните в хода на процеса писмени доказателства мотивира извода, че
привлечения като ответник С. Р.М. е изпълнил задълженията си и по мандатното
правоотношение, което е възникнало между него и взискателя – С.Т.К. – доколкото
ответникът, предавайки на взискателя именно получената в резултат от
принудителното изпълнение парична сума е осъществил отчетна сделка. Този въпрос
няма пряко отношение към предмета на доказване, но още веднъж илюстрира
несъстоятелната правна конкрукция, на която е основан предявения иск.
Представено
пред съда доказателство, че постъпилата при пълномощника М. парична сума е била
предадена фактически на С.К. е именно неозаглавеният документ със следния
текст: „Долуподписаният С.Т.К. ***, получих
всички постъпили суми по СИП от адвокат С.Р.М., като по този начин страните са
си уредили взаймоотношенията и нямат претенции един към друг.“ Адвокат С.Р.М.
направи пълен отчет за водените дела, съгласно разпоредбите на ЗА и ГПК.“и
саморъчен подпис на лицето, посочено като автор на документа и изрично изписани
три имена „С.Т.К.“. Макар и
неозаглавен, документът очевидно има правната същност на разписка по смисъла на
чл. 77, ал.1 от ЗЗД, а
местонахождението на документа – в държане на ответника – който го представи
като доказателство в процеса - може да бъде обяснено именно с качеството на
ответника във вътрешните отношения: между самия ответник С.Р.М. от една страна
и взискателя в изпълнителния процес/ упълномощител в процесуалното
правоотношение - С.Т.К..
Автентичността
на документа, с правна същност на разписка, бе установена посредством
заключението на съдебно- графическата експертиза, което ищцата не оспори и
съдът няма основание да не кредитира.
Действително,
разписката не е датирана, а съдържанието й не е детайлно конкретизирано, но при
това не се установява дори с индиция С.Т.К. да е упълномощавал привлечения като
ответник С.Р.М. по други изпълнителни дела, извън процесното изпълнително дело № 20167830400377 по описа на ЧСИ И.Ч.с рег. № 783 от
КЧСИ. Ето защо, може да се приеме за достатъчно убедително твърдението на
ответника, че той не е задържал получената сума в своя патримониум, както се твърди
в исковата молба, а е предал сумата на взискателя.
Останалите,
представени от ответника писмени доказателства, установяващи наличието на
специална сметка по чл. 39 от ЗА и банкови документи за изтегляне на суми в
брой - съдът приема като косвени доказателства, подкрепящи именно твърденията
на ответника, че е предал на С.Т.К. процесната парична сума, след като тя е
била преведена по специалната му банкова сметка ***.
При това
положение, ответникът дефинитивно не е нито би могъл да бъде надлежно
материално легитимиран по предявения срещу него иск иск за неоснователно
обогатяване. Както вече беше посочено- въпросът, защо за участие като страна в
процеса е бил привлечен (само) пълномощника на взискателя С.Р.М. е въпрос,
който съдът не може да обсъжда, тъй като е
предоставен на волята и преценката на ищцата. Какви публични
волеизявления е направил взискателя С.Т.К. пред национална електронна медия не
е предмет на обсъждане в процеса, тъй като става въпрос за извънсъдебно
волеизявление на трето, неучастващо в настоящия процес лице. Уместно е да се
отбележи обаче, че привлечения като ответник адвокат С.Р.М. представи като
доказателство и препис /ксерокопие/ от документ за самоличност на взискателя С.Т.К..
Макар този препис да няма самостоятелно доказателствено значение, той е
достатъчен да създаде индиция, опровергаваща възможно твърдение, че С.Р.М. и
взискателя по изпълнително дело № 20167830400377 съгласно описа на ЧСИ И.Ч.- С.Т.К. не се
били познавали, както се твърди в исковата молба.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При изложените
изводи, касаещи претендираното вземане за главницата, предявената претенция за
присъждане на мораторна лихва следва да бъде отхвърлена, като недоказана по
основание.
Това е така,
защото вземането за мораторна лихва е акцесорно спрямо вземането за главницата,
а по отношение на него искът бе отхвърлен.
Мотивиран от
изложените по- горе изводи, съдът намира, че предявените претенции следва да
бъдат изцяло отхвърлени, като недоказани
по основание.
По претенциите за присъждане на съдебни разноски.
С оглед изхода
на правния спор, ответникът има право да получи от ищеца направените съдебни
разноски, каквито е претендирал.
Тези разноски
възлизат на сумата от 360 лева, представляващи разходи за събиране на
доказателства – съдебна експертиза.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц.Х.И.
с ЕГН********** и съдебен адресат – адв. Т.Й.,***, срещу С.Р.М. с ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр.
първо от ЗЗД – за връщане на сумата от 31658, 82 лева, като получена без правно основане, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 26.10.2017г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Ц.Х.И. с ЕГН**********, да заплати на
С.Р.М. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК – сумата от 360 лева (триста и шестдесет лева), представляваща съдебни
разноски, направени в съдебното производство пред СГС.
Решението подлежи на въззивно обжалване,
пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на страните.
СЪДИЯ: