Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. С., 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито
заседание на
осми юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
2. НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря С. И. и присъствието на прокурора Торбова като разгледа
докладваното от мл. съдия ВАСИЛЕВ ВНОХД № 692 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 155 от 04.06.2019
г., постановена по н.о.х.д. № 397/2018 г. по описа на Районен съд – К., първи
съдебен състав, подсъдимата Т.Й.М. е призната за виновна в това, че на
21.11.2017 г., около 20:00 часа в село Ш., махала „С.“, общ. Г., Област С., е
оставила малолетните М. Г. С. и Г. Т. М.в метална конструкция – фургон,
представляващ метална конструкция с външни стени и покрив от ламарина, изолация
от стиропор и вътрешна облицовка от ПДЧ, без надзор и достатъчно грижи в
следствие на което е възникнал пожар, поради падане на горящи въглени на пода
до печката с твърдо гориво и в резултат от отделилия се въглероден оксид е
настъпила смъртта на двете деца, като деянието е извършено при независимо
съпричиняване с Г.А.С. и на основание чл. 122, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК ѝ е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца, което да бъде изтърпяно на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС при първоначален общ режим.
С присъдата подсъдимият Г.А.С.
е признат за виновен в това, че на 21.11.2017 г., около 20:00 часа в село Ш.,
махала „С.“, общ. Г., Област С., е оставил малолетните М. Г. С. и Г. Т. М.в
метална конструкция – фургон, представляващ метална конструкция с външни стени
и покрив от ламарина, изолация от стиропор и вътрешна облицовка от ПДЧ, без
надзор и достатъчно грижи в следствие на което е възникнал пожар, поради падане
на горящи въглени на пода до печката с твърдо гориво и в резултат от отделилия
се въглероден оксид е настъпила смъртта на двете деца, като деянието е
извършено при независимо съпричиняване с Т.Й.М. и на основание чл. 122, ал. 2,
пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК, му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено за
изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят по сметка на ОД на МВР направените на
досъдебното разноски, в размер на 1612,55 лева, както и да заплатят по сметка
на Районен съд – К. направените в съдебното производство разноски, в размер на
160 лева.
В срока по чл. 319 от НПК са
постъпили две въззивни жалби – от подсъдимата Т.М. и от подсъдимия Г.С..
Във въззивната жалба на
подсъдимата Т.М., депозирана чрез защитника ѝ адв. К.М. се твърди, че
обжалваната присъда е неправилна. В допълнителното изложение към жалбата се
посочва, че по делото не е изяснено дали причината за пожара е била паднал
въглен на пода от печката на твърдо гориво или късо съединение в електрическото
захранване. Твърди се, че подсъдимата се е грижела добре за своите деца.
Подсъдимата е трябвало да оставя децата сами поради ангажиментите си свързани с
работата, на която е била наета заедно с подсъдимия С.. Намира наложеното
наказание за несправедливо и завишено. По изложените съображения се иска
присъдата да бъде отменена, а подсъдимата да бъде оправдана.
Във въззивната жалба на
подсъдимия Г.С., депозирана чрез защитника му адв. Ж.Н. се посочва, че
присъдата на първата инстанция е неправилна като постановена в нарушение на
закона, при допуснати процесуални нарушения, както и че наложеното наказание е
несправедливо. В допълнителното изложение се посочва, че съдът не е обсъдил
дали случилото се представлява случайно деяние, както и дали причината за
пожара не е електрическото захранване. Твърди се, че подсъдимият не е оставил
децата без надзор доколкото той не е имал задължение да се грижи за тях, а е
бил на работа. Изложени са доводи, че мотивите на съда са вътрешно
противоречиви и не е даден отговор на възраженията на защита. По изложените
съображения се иска присъдата да бъде отменена, а подсъдимия да бъде оправдан.
В открито съдебно заседание
пред въззивния съд представителят на държавното обвинение оспорва въззивните
жалби. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства и е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Счита, че престъплението за
което са обвинени подсъдимите се установява от обективна и субективна страна от
събрания доказателствен материал, а наложените наказания са справедливи.
Защитникът на подсъдимата Т.М. –
адв. М., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Посочва, че
подсъдимата не е оставила децата си без надзор, грижила се е за тях, но
същевременно е помагала на подсъдимия С. за отглеждането на домашни животни във
фермата, в която са били наети на работа.
Защитникът на подсъдимия Г.С. –
адв. Н., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените там
доводи.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в
съответствие с чл.
313
и чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира
следното:
От фактическа страна:
За установяването на
обективната фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички
възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са установените по делото
свидетели при спазване на принципите на непосредственост, устност и
състезателност, като съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът
законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на
процеса писмени доказателства и доказателствени средства. Първоинстанционната
присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която почива
на събраните по делото гласни, писмени доказателства и експертни заключения.
Въз основа на събрания
доказателствен материал и след извършен самостоятелен анализ, настоящият
съдебен състав установи следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г.А.С. е роден на ***
***. Той е българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
осъждан, работи във ферма, с ЕГН: ********** и адрес: ***.
Подсъдимата Т.Й.М. е родена на ***
***. Тя е българка, с българско гражданство, неомъжена, с основно образование,
осъждана, работи във ферма, с ЕГН:********** и адрес: ***.
На 27.09.2017 г. подсъдимите Г.С.
и Т.М. започнали работа по устна договорка във ферма в местността „С.“, в
землището на с. Ш., собственост на свидетелката З. М. Т., която се занимавала с
отглеждане на млекодайни животни - крави. От съвместното си съжителство подсъдимите
имали две деца – починалите М. Г. С. /родена на *** г./ и Г. Т. М./роден на ***
г./. Подсъдимите и техните деца били настанени да живеят във фургон, намиращ се
на територията на фермата. Фургонът представлявал метална конструкция с външни
стени и покривна конструкция от ламарина, изолация от стиропор и вътрешна
облицовка от ПДЧ. В него били обособени две помещения и баня с тоалетна. Едното
помещение било използвано като кухня, а другото помещение като дневна и спалня.
Фургонът бил обзаведен със
стари мебели и електроуреди. В него имало електрическа готварска печка, печка
на твърдо гориво, електрически бойлер, телевизор и пералня. Захранването с
електричество се осъществявало посредством електрически проводник – кабел от
къщата на свидетелката Т..
Работните задължения на
подсъдимия С. се състояли в това да отглежда крави, да ги изкарва на паша и да
ги дои сутрин и вечер. Подсъдимата Т.М. му помагала в тези дейности като през
това време двамата подсъдими оставяли децата си сами във фургона.
На 21.11.2017 г. около 20 часа,
както всяка друга вечер, подсъдимият Г.С. изпълнявал работните си задължения и
доил кравите, а подсъдимата Т.М. му помагала. В това време децата М. С. и Г. М.
били оставени във фургона сами. Тъй като било студено печката на дърва била
запалена. След като подсъдимите издоили кравите, те занесли млякото до къщата
на свидетелката Т., а тя започнала да го налива във бутилки. Докато наливала
млякото свидетелката Т. разговаряла с подсъдимите и обсъждали свършената през
деня работа във фермата. Междувременно от печката на твърдо гориво, която се
намирала във фургона паднал горящ въглен на дървения под и започнал процес на
тлеене, в резултат на който се отделял въглероден оксид и се разгорял пожар. През
това време подсъдимите разговаряли със свидетелката Т., която чула глух тътен
при което подсъдимият Г.С. забелязал дима и пламъците, излизащи от фургона,
който обитавали и в който били оставени децата. Всички се затичали към фургона
и направили опити да загасят пожара. Подсъдимият С. се опитал да влезе във
фургона с одеяло, но не успял поради силните пламъци. На подаден сигнал се
отзовали пожарна, линейка и полицейски патрул, които пристигнали на мястото на
инцидента.
При извършения оглед на място
били намерени телата на двете деца - М. С. и Г. М., които били силно обгорели.
При огледа и аутопсията на починалите деца било установено отравяне с
въглероден окис, видно от доказана концентрация на карбоксихемоглобин в кръвта
/в концентрация 34 % за Г. М. и 47 % за М. С./ и метхемоглобин, овъгляване с
частично разрушаване на главата и крайниците, вдишани сажди в горните дихателни
пътища, липса на травматични изменения по костите и вътрешните органи. Вещото
лице е констатирало, че смъртта на децата се дължала на отравяне с въглероден
окис. Според вещото лице наличието на карбоксихемоглобин в кръвта и сажди в
горните дихателни пътища води до извода, че децата са били живи в условията на
пожара. Овъгляването на трупа и термичното разрушаване на частите от него е
станало постмортално. При аутопсията на децата не са били установени
травматични увреждания, които да са в причинна връзка с генезата на смъртта.
Състоянието на труповете е отговаряло на смърт от първо денонощие.
От заключението на
съдебнохимическата експертиза на проба от кръвта на Г. М. се установява наличие
в кръвта на карбоксихемоглобин 34,00 % и метхемоглобин 40,00 %. От заключението
на съдебнохимическата експертиза на проба от кръвта на М. С. се установява
наличие в кръвта на карбоксихемоглобин 47,00 % и метхемоглобин 5,00 %.
От заключението на назначената
и извършена при проведеното разследване комплексна съдебно пожаротехническа и
медицинска експертиза се установява, че огнището на пожара е било подът под
печката на твърдо гориво. Според вещото лице процесът е протекъл с интензивно
тлеене. Вещото лице е посочило като причина за възникването на пожара
попадането на тлеещ въглен върху дървения под. При попадане на въглен върху
дъските се получава горене чрез тлеене. Действието на тлеещ въглен е
по-продължително, а температурата му на възпламеняване е около 330 градуса по
Целзий. Вещото лице е изключило възможността пожарът да е предизвикан от късо
съединение, тъй като в зоната на огнището на пожара липсва електрическа
инсталация. Пожарът не е могъл да се разпространи към останали обекти. Отново е
потвърдено заключението на съдебномедицинските експертизи на труп, че смъртта
на двете деца е настъпила в резултат на отравяне от отделящите се димни газове
/въглероден оксид/.
От заключенията по назначените
и изготвени комплексни съдебно - психиатрични и психологични експертизи на
подсъдимите е установено, че подсъдимите са психично здрави, не страдат от
синдром на зависимост към алкохол или наркотични вещества и към момента на
деянието са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да
ръководят постъпките си.
Подсъдимата Т.М. е осъждана.
Със споразумение от 02.07.2015 г. по НОХД № 217/2015 г. по описа на Районен съд
– Ч., в сила от 02.07.2015 г., подсъдимата е призната за виновна в извършването
на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр. 2, т. 5, във вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 18 от НК, извършено в периода от 31.05.2013 г. до
03.06.2013 г. за което ѝ е наложено наказание лишаване от свобода за срок
от 7 месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият Г.С. също е
осъждан. С присъда № 2 от 13.01.2012 г. по НОХД № 323/2011 г. по описа на
Районен съд – Е., в сила от 31.01.2012 г., подсъдимият е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, във вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода от 19.07.2010 г. до
21.07.2010 г., за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
3 месеца, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години. За
това деяние подсъдимият е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК
на 01.02.2015 г.
С решение № 50/01.03.2018 г. по
АНД № 87/2018 г. по описа на Районен съд – И., в сила от 19.03.2018 г.,
подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343в,
ал. 2 от НК, извършено на 14.12.2016 г. и е освободен от наказателна
отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева.
По доказателствата:
Изложената фактическа
обстановка въззивният съд приема за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване и експертни заключения, а именно: гласни доказателства – показанията на свидетелите С. С. Л./л. 52-54
от първоинст. дело/, Й. Д. А./л. 54-55 от първоинст. дело/, З. М. Т. /л. 68-71
от първоинст. дело/; писмени
доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие и албум /л. 3-14 от
ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие и албум /л. 15 – 20 от ДП/, фишове
за спешна медицинска помощ /л. 60 -63 от ДП/, протоколи за личен обиск на лице
/л. 77 и л. 81 от ДП/, удостоверение за раждане от *** г. по акт за раждане №
867/18.08.2015 г. /л. 168 от ДП/ и удостоверение за раждане от *** г. по акт за
раждане № 411 от 31.08.2016 г. /л. 169 от ДП/ и справки за съдимост; експертни заключения - заключения по две съдебнохимически експертизи
/л. 88 и л. 97 от ДП/, две заключения по съдебномедицински експертизи на труп
/л. 85 и л. 94 от ДП/, две заключения по комплексните съдебно - психиатрична и
психологична експертизи на подсъдимите /л. 103 и л. 113 от ДП/, заключение по
комплексна пожаротехническа и медицинска експертиза /л. 150 от ДП/.
Възприетата фактическа
обстановка се установява в пълнота от показанията на всички разпитани по делото
свидетели - С. С. Л., Й. Д. А.и З. М. Т.. Показанията им са логични,
непротиворечиви, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което следва да
бъдат кредитирани от настоящият съдебен състав в цялост. Всички свидетели са
абсолютно незаинтересовани от изхода на делото, поради което няма основание
показанията им да останат извън фактическите констатации на съда.
Свидетелката З. М. Т. е пряк очевидец
на инцидента и предхождащите го събития. Тя подробно излага показания относно
обстоятелствата за времето и мястото на деянието, както и информация за
самоличността на подсъдимите. От показанията на тази свидетелка става ясно, че
подсъдимите са работили в нейната ферма и са се грижили за домашни млекодайни животни
– крави. Свидетелката дава подробна, точна и последователна информация и за
обстоятелствата около вечерта на инцидента. От показанията ѝ става ясно,
че подсъдимите са били оставили децата сами във фургона и са стояли при нея за
да обсъдят свършената работа през деня докато тя е преливала издоеното от
подсъдимия С. мляко. Свидетелката ясно посочва, че това е ставало всяка вечер и,
че децата често са били оставяни сами. От показанията на свидетелката се
изясняват и обстоятелствата след настъпването на инцидента – свидетелката,
заедно с подсъдимите са чули силен тътен и забелязали дим и пламъци от фургона,
тръгнали са към него и са се опитали да загасят пожара. Показанията на тази
свидетелка се подкрепят изцяло от показанията на останалите свидетели и
доказателства по делото.
Показанията на свидетелите С.
Л.и Й. А.напълно потвърждават изложените от свидетелката Т. факти и обстоятелства.
Тези свидетели също споделят, че подсъдимите работели във фермата на
свидетелката Т. и се грижели за животни, като подсъдимата основно помагала на
подсъдимия в работата му. Свидетелите също посочват, че подсъдимите, заедно със
своите деца обитавали метален фургон, намиращ се на територията на
фермата. Свидетелите не са преки
очевидци на инцидента, но въпреки това техните показания спомагат за изясняване
на фактическата обстановка по делото.
Съдът взе предвид и обясненията
на подсъдимите при извеждане на фактическите си изводи. Съдът съобрази, че от
една страна същите представляват доказателствено средство, но от друга страна
са и средство за защита. Съдът кредитира обясненията на подсъдимите в частта, в
която посочват, че и двамата са работели във фермата и са имали различни задачи
свързани с отглеждането на животните във фермата.
Настоящият състав на въззивния
съд напълно кредитира заключенията на вещите лице по допуснатите и изготвени
експертизи като компетентно изготвени, напълно обосновани и отговорили на
всички поставени въпроси. От заключенията по съдебномедицинските експертизи на
труп се установява причината за смъртта на двете деца, а именно отравяне с
въглероден окис. Заключенията на вещото лице по съдебнохимическите експертизи
допълват този извод, тъй като те установяват наличието на карбоксихемоглобин и
метхемоглобин в кръвта на децата. От заключението на комплексната съдебно
пожаротехническа и медицинска експертиза се установява и причината за пожара и
се отрича възможността същият да е причинен от късо съединение /каквато е
основната защитна теза на подсъдимите/. Заключенията по комплексните съдебно -
психиатрична и психологична експертизи спомагат за изясняване на психическото
състояние на подсъдимите към момента на деянието и дали са били в състояние да
разбират свойството и значението на извършеното и да могат да ръководят
постъпките си.
Що се отнася до писмените
доказателства, съдебният състав счита, че същите са събрани по надлежния
процесуален ред на чл. 283 от НПК и спомагат за изясняването на обстоятелствата
по делото. Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, като
намира че същите кореспондират с гласните доказателства по делото. От
представените удостоверения за раждане се установява родствената връзка на децата
с подсъдимите. Установената от съда фактическа обстановка се подкрепя от
протоколите за оглед на местопроизшествие и албумите към тях от които се правят
доказателствени изводи за състоянието на фургона и намиращите се в него вещи
след инцидента. Фактически констатации за съдебното минало на подсъдимите съдът
изведе от приложените справки за съдимост.
От правна страна:
При така установената от съда фактическа
обстановка, от правна страна следва да се приеме, че подсъдимите са извършили
престъплението по чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което са обвинени с внесения
обвинителен акт – причиняване на смърт по непредпазливост на две лица.
Това престъпление засяга обществените
отношения, които са свързани с физическата неприкосновеност на човешкия живот.
От обективна страна деянието,
чрез което се осъществява престъплението се изразява в лишаване от живот на друго
човешко същество, като престъплението е резултатно и се изразява в причиняване
на смъртта на пострадалия.
В настоящия случай по делото
несъмнено се установява от доказателствената съвкупност, че подсъдимите са
оставили малолетните си деца в метална конструкция – фургон, с външни стени и
покрив от ламарина, изолация от стиропор и вътрешна облицовка от ПДЧ, без
надзор и достатъчно грижи. Установи се, че подсъдимите често са оставяли децата
сами. Установи се още, че вследствие на възникнал пожар и в резултат на
отделения въглероден оксид е настъпила смъртта на пострадалите деца, които са
се задушили. Подсъдимите са родители на починалите деца. В разпоредбата на чл.
125, ал. 1 от СК е въздигнато в задължение за родителите да се грижат за
физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на децата, а според
ал. 3 и осигуряването на постоянен надзор по отношение на малолетните деца.
Малолетните деца /особено на възрастта, на която са били пострадалите деца/ се
характеризират със своята безпомощност и невъзможност да се погрижат сами за
себе си. Поради това тяхното оставяне за дълго време без надзор е свързано с
възможност за накърняване на тяхното здраве и физически интегритет /особено при
битовите условия, в които са живеели подсъдимите/. Наличието на горяща печка на
твърдо гориво в допълнителна степен е предполагало съществуването на опасност
от възникването на пожар или изтичането на отровен газ /въглероден оксид/ от
горенето и настъпването на смъртта на децата. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимите /в случая оставянето
на децата без надзор и грижа/ и настъпилата смърт от задушаване с въглероден
оксид.
На следващо място, от обективна
страна се установи наличието на обективния квалифициращ признак, а именно, че е
причинена смъртта на две лица.
От субективна страна настоящият
съдебен състав намира, че подсъдимите са извършили престъплението при условията
на непредпазливост, под формата на небрежност. Подсъдимите нито са искали, нито
са допускали настъпването на смъртта на пострадалите деца, но са могли и са били
длъжни да го предвидят и предотвратят. В случая у подсъдимите действително са
липсвали представи относно възможния престъпен резултат, но макар и да не са предвиждали
настъпването на общественоопасните последици, те са били длъжни и са могли да
ги предвидят. Към момента на осъществяване на деянието подсъдимите са имали
интелектуалната способност да преценят каква опасност за живота и здравето на малолетните
деца по принцип се създава при тяхното оставяне без надзор във метален фургон
при условията на горяща печка на твърдо гориво. Подсъдимите са били в състояние
да изведат в съзнанието си представата за общественоопасните последици,
включително и за възможността да възникне пожар докато малолетните деца се
намират във фургона и са сами.
Настоящият състав не възприема
становището на защитника на подсъдимия С., че случилото се представлява
случайно деяние. Според текста на чл. 15 от НК не е виновно извършено деянието,
когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на
общественоопасните последици /случайно деяние/. По-горе бяха изложени подробно
аргументите на съда защо приема, че подсъдимите са били длъжни и са могли да
предвидят настъпването на последиците.
Настоящият състав намира за
неоснователни доводите на защитника на подсъдимия С., че неговата наказателна
отговорност не следва да бъде ангажирана, тъй като подсъдимият е бил зает с
работата във фермата. Подобни доводи са изложени и от защитника на подсъдимата М.,
която помагала на подсъдимия в работата във фермата. Извършването на трудова
дейност и трудовата заетост по никакъв начин не освобождава родителите на малолетни
деца от задължението да осъществяват надзор и да се грижат за тяхното нормално
и здравословно развитие и да запазват техния живот и физическа неприкосновеност.
Неоснователни се явяват
доводите на защитника на подсъдимия С. и на защитника на подсъдимата М., че от
доказателствата по делото не е била изяснена в пълнота причината за
настъпването на пожара. Както вече беше посочено от заключението на вещото лице
по съдебно пожаротехническата експертиза става ясно, че огнището на пожара е
подът под печката на твърдо гориво. Вещото лице е посочило, че подът е силно
прогорял, металната конструкция в тази част е била с по-силни деформации.
Вещото лице е изключило възможността причината за пожара да е късо съединение,
тъй като в зоната на огнището на пожара липсва електрическа инсталация. Като се
вземат предвид причината за настъпилата смърт, а именно отравяне с въглероден
оксид, който се отделя при процеса на тлеене, както и установените по пода на
фургона обгаряния, може да се направи извод, че причината за пожара е падането
на горящ въглен. Това становище на вещото лице е обосновано от данните,
установени при огледа на местопроизшествието и от специалните му познания в
областта на пожарната и аварийна безопасност, поради което няма основания да
бъде дискредитирано.
Поради изложените
аргументи въззивният съд прие, че наказателната отговорност на подсъдимите
правилно е ангажирана.
Относно наказанието:
По отношение на подсъдимия Г.С.:
За
престъплението по чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от една до шест години.
При
индивидуалицацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия
съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, съдът следва да прецени, както
обективните и субективни особености на конкретно извършеното, така и
обществената опасност на извършителя и подбудите му за извършване на деянието.
Освен това съдът следва да вземе предвид и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства.
В настоящия случай като смекчаващо обстоятелство съдът
приема опита на подсъдимия да загаси пожара и да влезе във фургона за да извади
децата. Подсъдимият не се явява лице, което се характеризира с висока степен на
обществена опасност. По тези съображения настоящият състав счита, че на
подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на
една година, което се явява и минимума за съответното престъпление. Съдът
счита, че така определеното наказание ще постигне целите на чл. 36 от НК за
индивидуалната превенция, като въздейства на подсъдимия да се поправи и
превъзпита и да въздейства предупредително върху него, както и за генерална
превенция спрямо останалите членове на обществото.
Налице е първата предпоставка за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК, а именно подсъдимият да не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер. На следващо място съдът му определи наказание
лишаване от свобода, което е по-малко от три години и същевременно счита, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не
е необходимо той да изтърпява това наказание. Ето защо на основание чл. 66, ал.
1 от НК изтърпяването на така определеното наказание лишаване от свобода в
размер на една година следва да бъде отложено за изпитателен срок от три
години.
По отношение на подсъдимата Т.М.:
За престъплението
по чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода
от една до шест години.
При
индивидуалицацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата
съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, съдът следва да прецени, както
обективните и субективни особености на конкретно извършеното, така и
обществената опасност на извършителя и подбудите му за извършване на деянието.
Освен това съдът следва да вземе предвид и другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства.
Като смекчаващо
обстоятелство съдът счита опита на подсъдимата да загаси пожара. Като
изключително смекчаващо обстоятелство настоящият състав намира обстоятелството,
че към настоящият момент подсъдимата е майка на осеммесечно бебе, което в
голяма степен се нуждае от нейните майчини грижи поради своята възраст. Съдът
отчита, че въпреки сполетялата ги трагедия и загуба на двете си малолетни деца,
подсъдимите са се сдобили с ново дете и то тепърва ще се нуждае от тяхната
родителска грижа и близост. Първите месеци след раждането са изключително важни
за всяко новородено дете и то има нужда от грижите на своята майка, които не
биха могли да бъдат заместени изцяло.
Съдът отчете като отегчаващо
вината обстоятелство съдебното минало на подсъдимата, която е осъждана. Въпреки
предишното ѝ осъждане, подсъдимата не се явява лице, което се
характеризира с висока степен на обществена опасност.
Съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона
наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът определя наказанието под
най-ниския предел. Както беше посочено настоящият състав счете, че по отношение
на подсъдимата М. е налице изключително смекчаващо обстоятелство. На следващо
място настоящият състав счита, че наказание в минималния размер от една година
лишаване от свобода би се оказало несъразмерно тежко по отношение на
подсъдимата, която е майка на осеммесечно бебе и следва да се грижи за него.
Поради това съдът счита, че на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК следва да
слезе под най-ниския предел и да определи на подсъдимата наказание лишаване от
свобода в размер на три месеца. Съдът счита, че така определеното наказание ще
постигне целите на чл. 36 от НК за индивидуалната превенция, като въздейства на
подсъдимата да се поправи и превъзпита и да въздейства предупредително върху
нея, както и за генерална превенция спрямо останалите членове на обществото.
Така определеното наказание следва да бъде изтърпяно на основание чл. 57, ал.
1, т. от ЗИНЗС при първоначален общ режим, както правилно е постановил и
първоинстанционният съд.
Настоящето деяние е
извършено в рамките на изпитателния срок на предишното осъждане на подсъдимата
по НОХД № 217/2015 г. по описа на Районен съд – Ч., в сила от 02.07.2015 г.
Доколкото деянието е непредпазливо, то съдът на основание чл. 68, ал. 2 от НК
постановява отложеното наказание лишаване от свобода в размер на седем месеца
да не бъде изтърпявано.
При извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейната
отмяна. Въззивната инстанция констатира единствено основание за изменение на
присъдата като определеното на подсъдимата наказание следва да бъде намалено от
шест месеца лишаване от свобода на три месеца. В останалата част присъдата
следва да бъде потвърдена, поради което и с оглед гореизложените съображения,
постанови своето решение.
Воден от всичко посочено и на
основание чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334‚ т. 3 от НПК‚ Софийският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
присъда № 155 от 04.06.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 397/2018 г. по описа
на Районен съд – К., първи съдебен състав, като НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимата
Т.Й.М. наказание „лишаване от свобода“ от шест месеца на три месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 155 от 04.06.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 397/2018 г. по описа на
Районен съд – К., първи съдебен състав в останалата част.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.