Р Е Ш Е Н И Е
№ 1768
Град Пловдив, 20.10.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в
открито заседание на пети октомври две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1884 по
описа на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Т.М.М. *** срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 172/23-3389-000123 от 11.07.2023 г. на старши
полицай в 06 РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив, с която на Т.М.М., ЕГН **********,***,
е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт поради неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, защото
неправилно е бил определен субектът на принудителната административна мярка,
управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство е обект на финансов
лизинг и е собственост на FCA Bank Deutschland GmbH. Моли да бъде отменена оспорената заповед и да бъдат присъдени разноските по
делото.
Ответникът в писмено становище от 02.08.2023 г. оспорва жалбата и моли тя
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са
неблагоприятно засегнати предвид ограничаването на правото на ползване върху
процесното МПС, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено
лично на жалбоподателя на 11.07.2023 г., поради което е допустима, но
разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че като собственик на
лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег.№ *********, на 11.07.2023 г., около 03:00 часа, в град
Пловдив, ул. „Кемера” № 35, жалбоподателят е управлявал автомобила с концентрация
на алкохол в кръвта над 1,2 промила, установено по надлежния ред с техническо
средство „Алкотест дрегер 7510“, заради което е издадена оспорената заповед –
предмет на настоящото съдебно производство.
В приложеният акт за установяване на административно нарушение № 740632 от
11.07.2023 г. е отразена описаната фактическа обстановка, т.е., налице е
официален документ, който по безспорен начин доказва извършеното
административно нарушение, който факт не се оспорва от жалбоподателя.
На Т.М. е бил издаден
талон за медицинско изследване (л.22), като липсват данни по делото за
извършване на изследването и за резултатите от него, което обстоятелство само
по себе си няма правно значение за законосъобразността на оспорената заповед.
Резултатите от медицинското изследване биха имали значение единствено за
доказване на защитната теза на жалбоподателя, но в случая той не отрича факта,
че е управлявал МПС след употреба на алкохол.
Представените от жалбоподателя документи – задължителна поръчка на
употребяван автомобил, издадена от автокъща Бльобаум ГмбХ&Ко.КГ, и уведомление
от банка FCA Bank Deutschland GmbH – не доказват защитната теза на
жалбоподателя, че автомобилът не е негова собственост, защото от тези документи
не може да се направи обоснован и еднозначен извод, че процесното автомобил е
предмет на договор за лизинг. В уведомлението от банката липсват дата, подпис
на длъжностното лице и печат, не е идентифициран автомобилът, за който се
отнася заема. Всъщност това уведомление не представлява договор за лизинг, а
по-скоро предложение за сключване на договор за банков заем или друг договор.
Т.е., касае се за частен документ, който е без подпис на лицето, от което
изхожда, и по аргумент на противното от чл.180 ГПК дори не съставлява
доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, изхождат от
представляващ банката или неин служител.
От друга страна, в т.нар. „Задължителна поръчка на употребяван автомобил“
жалбоподателят е посочен като купувач на автомобил марка Mercedes към дата 15.02.2022
г. Следователно към момента на издаване на обжалваната заповед – 11.07.2023
г. – именно жалбоподателят е собственик на процесното МПС и този факт не е
оборен при негова доказателствена тежест.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не
са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171,
т.1, 2, 2а, 4, 5, б.“а“, 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорената
заповед е издадена от надлежно оправомощено със заповед № 8121з-1632 от
02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 317з-3162 от
15.04.2022 г. на директора на ОДМВР Пловдив длъжностно лице.
Съгласно чл.171,
т.2а, б.”б” ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В настоящия случай по
безспорен начин е доказано наличието на всички елементи от хипотезата на
чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП – жалбоподателят е собственик на МПС, което е
управлявал на 11.07.2023 г. след употреба на алкохол и с концентрация в
издишания въздух 1,75 промила, който факт не се и оспорва. Т.е., по категоричен
начин е доказано нарушението на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, съгласно който на водача
на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
В оспорената заповед
са посочени фактическите основания за нейното издаване – извършеното
административно нарушение по ЗДвП, като са описани в достатъчна степен ясно и
подробно времето, мястото и обстоятелствата, при които нарушението е извършено,
и които не се оспорват от жалбоподателя, а е налице признание в тази насока.
Изрично е посочено правното основание за издаване на заповедта – чл.171, т.2а,
б.“б“ ЗДвП.
Оспорената заповед
съдържа мотиви, лаконични, но в достатъчна степен ясни и конкретни, които дават
ясна представа за извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата,
представляващо основание за прилагане на принудителната административна мярка.
Срокът, за който е наложена мярката, е минималният, определен от законодателя,
поради което за административния орган не е налице задължение да посочи мотиви
за така определения минимален срок на мярката. Правилно е определен субектът на
мярката, защото, както това вече се посочи, при доказателствена тежест за
жалбоподателя да докаже възражението си, че не е собственик на процесния
автомобил, такива категорични и непротиворечиви доказателства не бяха
представени. С представените от жалбоподателя частни документи не е оборена материалната
доказателствена сила на АУАН и в този смисъл не е доказано по безспорен начин,
че друго лице е собственик на процесния автомобил, с който е извършено
нарушението на правилата за движение по пътищата.
Доколкото нормата на
чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на преценка
относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
задължително следва да приложи мярката, като издаде заповед, защото преценката
по прилагането на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни
административни мерки е направена от законодателя при създаване на самата
правна норма.
Предвид всичко
изложено жалбата като неоснователно следва да се отхвърли. С оглед изхода на
делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172,
ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.М.М., ЕГН **********,***, срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 172/23-3389-000123 от 11.07.2023 г. на старши полицай в
06 РУ Пловдив към ОДМВР Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: