Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 1795 / 29.12.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на дванадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ГАЛЯ РУСЕВА
при секретар И. Г., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2075/2020г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Т.Д.К., ЕГН **********, чрез адвокат Ц.В., със
съдебен адрес ***, офис 5, е оспорил решение № 1069/06.08.2020г. по АНД № 1053/2020г.
по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление (НП)
№ 18-0769-003425 от 10.09.2018г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР Бургас. С наказателното постановление за нарушение на чл.42, ал.1,
т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.179, ал.2 във вр.
с чл.179, ал.1, т.5, предложение 5 от ЗДвП на касатора е наложена глоба в размер на 200 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Иска да
бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното
постановление. Твърди, че при издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила,
както и че не е извършил нарушението, за което е ангажирана отговорността му.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът по касация ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна
полиция“, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, счита, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено
в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.
Т.Д.К. е наказан за това, че на 11.07.2017г. около 01.30 часа
в гр.Бургас по ул. „24 пехотен полк“ в посока к-с „Лазур“ управлява мотоциклет
марка „Сузуки“ с рег. № А 1378 К, като извършвайки маневрата „изпреварване“, не
се е убедил, че МПС, което ще изпреварва - лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № А
0430 ВВ, не е подало сигнал за изменение посоката си на движение наляво.
Според изложеното в обжалваното НП лекият автомобил марка
„БМВ“ е подал сигнал за завиване наляво и е предприел маневра завиване наляво
на отбивка към бл.9 к-с „Лазур“, при което мотоциклета „Сузуки“, извършващ
маневра изпреварване се блъснал в лявата задна част на лек автомобил марка „БВМ“.
От ПТП били причинени материални щети по двете МПС и е пострадал Т.Д.К.. Административнонаказващият
орган е приел, че е нарушена нормата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП водач, който ще предприеме изпреварване,
е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно
превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това,
което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение
наляво.
Съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП, който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление.
Съгласно чл.179, ал.1, т.5, предложение 5 от ЗДвП наказва се с
глоба в размер 150 лв. който не спазва правилата за изпреварване, ако от това е
създадена непосредствена опасност за движението.
Районният
съд в обжалваното решение е възприел изцяло фактите, твърдяни от наказващия
орган. Приел е, че не са допуснати съществени нарушения на производството по
установяване на нарушението и налагане на административното наказание. Деянието
е описано детайлно в наказателното постановление чрез всички признаци на
състава, което позволява правилно да бъде квалифицирано и е направен изводът,
че от доказателствата по делото се установява, че вследствие действията на
жалбоподателя са причинени материални щети и на моторните превозни средства.
Съдът е обсъдил приложението на чл.28 от ЗАНН, като е направил извод, че в
конкретния случай констатираното деяние не е маловажно. Въз основа на тези
изводи районният съд е потвърдил наказателното постановление.
Пред
настоящата инстанция и пред районния съд касаторът твърди, че първо е
изпреварил лек автомобил „Тойота Ярис“, чийто водач е разпитан от РС-Бургас в
качеството на свидетел, след което е продължил вече започнатата маневра
„изпреварване“, като се опитал да изпревари и намиращия се пред л.а. „Тойота
Ярис“ друг лек автомобил с марка „БМВ“. В този момент водачът на лекия
автомобил „БМВ“ предприел внезапна и неочаквана маневра без да подаде сигнал с
мигач, като отнел предимството на жалбоподателя и станал причина за настъпилото
произшествие.
След
като разгледа представените доказателства, настоящият съдебен състав установи,
че по делото пред районния съд като писмени доказателства са представени
единствено обжалваното наказателно постановление и цитираното от съда
постановление за прекратяване на досъдебното наказателно производство, съставено
от прокурор при Районна прокуратура Бургас. Липсва други доказателства, които
да изяснят противоречивите твърдения.
В
съдебно заседание е разпитан един свидетел, който е очевидец на произшествието
– Константин Топалов (водач на л.а. „Тойота Ярис“), който е заявил, че „нямам
точен спомен, но мисля, че водачът на БМВ-то не подаде мигач“. Освен това този свидетел
потвърждава твърдението на жалбоподателя, че последният е предприел маневрата „изпреварване“
първо спрямо него, след което продължил в лявата лента с цел да изпревари и
движещият се пред л.а. „Тойота Ярис“ л.а.“БМВ“. Тези показания не са обсъдени в
обжалваното решение.
От
представеното постановление за прекратяване на досъдебното наказателно
производство се установява, че има още един свидетел, за който се твърди, че е
пътувал на дясната седалка в лекия автомобил „БМВ“, а именно А.Х.. От
постановлението се установява още, че на местопроизшествието не е бил извършен
оглед, а досъдебното производство било образувано на основание чл.212, ал.1 от НПК след жалба на настоящия касатор. Освен това се установява, че в хода на
досъдебното производство са назначени две автотехнически експертизи и една
медицинска, като първите имат съществено значение за изясняване на процесния
спор, тъй като свидетелят Т. твърди, че водачът на БМВ не е подал мигач преди
да предприеме маневрата „завой наляво“, а свидетелят, разпитан в хода на досъдебното
производство А.Х.излага точно обратните твърдения, но присъствите на
произшествието на свидетелят-очевидец Топалов като водач на л.а. „Тойота Ярис“
е несъмнено, докато присъствието на другия свидетел- Х. не е установено от
показанията на незаинтересувано от изхода на спора лице. Отделно от това след
като свидетелят Топалов потвърждава другото твърдение на жалбоподателя, а
именно, че последният като водач на мотоциклет „Сузуки“ първо е предприел
маневра „изпреварване“ на автомобила управляван от Т., и след това е продължил
със същата маневра с намерение да изпревари и лекият автомобил „БМВ“, логично
води до извода, че не касаторът, а водачът на л.а.“БМВ“ не се е уверил в
безопасността на предприетата от него маневра, тъй като касаторът К. вероятно
вече е бил в лявата лента, изпреварвайки л.а. „Тойота Ярис“, когато водачът на
л.а.“БМВ“ предприел маневра завой на ляво, със или без презварително подаден
ляв пътепоказател (мигач).
Според
чл.25. ал.1 и 2 от ЗДВП, водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично
в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да
извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е
водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
Визирато
в горната норма задължение в пълна сила важи и за водача на л.а.“БМВ“.
При
само тези установени от наказващият орган факти са налице противоречия, които
не позволяват да се направи един единствен извод, а именно, че касаторът е
извършил нарушението, за което е ангажирана отговоността му с обжалваното НП.
Колкото доказателства има, че К. е извършил нарушението на чл.42, ал.1,т. от ЗДвП (един свидетел, за който се твърди, че се е возил в л.а.“БМВ“ и за
съдържанието на чиито показания научаваме опосредствано – чрез
постановлениението за прекратяване на досъдебното производство), толкова
доказателства са налице и за извършено от водача на л.а.“БМВ“ нарушение на
чл.25, ал.1 и 2 от ЗДвП (един свидетел очевидец, водач на л.а. „Тойота Ярис“,
за който няма данни да е в някакви отношения с касатора К.). Това обосновава
извода, че нарушението на чл.42, ал.1,т. от ЗДвП, извършено от К. не е
доказано.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че „указанията“ дадени в
постановлението на прокурора от РП-Бургас за прекратяване на досъдебно
производство по отношение на конкретен субект на евентуално адвинистративно
нарушение не са обвързващи за административнонаказващият. Той следва да направи
съответният извод, както за наличие на извършено нарушение, така и за субекта,
който го е
осъществил,
само
въз
основа
на
събраните
от
него
доказателства,
които в случая не са достатъчно за да се обоснове еднозначен изод за осъществен
от К. състав на административно нарушение по ЗДвП. А в конкретният случай, от
представената преписка се установява, че административнонаказващ орган не е събрал
никакви доказателства. Той е издал процесното НП единствено въз основа на
постановелението от 07.06.2018г. за прекратяване на досъдебно производство №765/2017г.
по опика на V РУ при ОД МВР Бургас, пор.№ 2812/2017г. по описа на РП-Бургас. За
това и нарушението е останало недоказано.
По
изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като
неправилно, а по съществото на спора – да бъде отменено НП № 18-0769-003425 от 10.09.2018г. на началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1069/06.08.2020г. по АНД № 1053/2020г. по описа на
Районен съд Бургас, вместо него постановява:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0769-003425 от
10.09.2018г. на началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Бургас.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: