Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 03.06.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на първи март две хиляди двадесет и първа
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1065
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с
чл.189, ал.8 от ЗДвП.
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, № 4152485 на ОД на МВР Ловеч
е наложено на Б.О.И. ***, административно наказание на основание чл.182, ал.2,
т.4, във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева, за
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш останал жалбоподателят И., който го е обжалвал.
В жалбата сочи, че е посочен като собственик на заснетото МПС, което не е
вярно. Като процесуални нарушения сочи, че във фиша не е посочено дали и пред
кого може да го обжалва, с което му е било нарушено правото на защита, както и
че не му е бил предоставен и снимков материал от нарушението. Счита, че за установеното
превишение на скоростта от 32 км/ч неправилно е бил
приложен съответния материален закон и му е наложена санкция в по-висок размер
от предвидения. Моли на тези основания електронния фиш да бъде отменен, като
незаконосъобразен.
В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят И. не се явява.
Представил е писмени бележки, с които поддържа жалбата и пледира за отмяна на
електронния фиш, като незаконосъобразно издаден. Освен изложеното в жалбата,
като основания за отмяна сочи и че фиша е издаден от некомпетентен орган, тъй
като не съдържа данни за издателя – име и длъжност. Изтъква, че липсва и дата
на издаване на фиша, което също е от особено значение предвид възможността за
изчисляване на съответните давностни и преклузивни срокове. Навежда доводи и по същество на
вмененото му нарушение, като изтъква, че не се установява по безспорен начин
извършеното нарушение и авторството му. Твърди, че между представената снимка и
отразеното в ЕФ са налице разлики в стойностите на измерената от системата
скорост. Сочи, че на снимката не е отразено мястото на извършване и
констатиране на нарушението. Подробно са развити доводи относно неправилно
приложение на материалния закон, в частност на приложимата санкционна
разпоредба, като счита, че независимо, че пътят е част от републиканската пътна
мрежа, то участъка от него попада в границите на населеното място гр.Ловеч и е
следвало при това положение да бъде приложена санкционна разпоредба за
нарушение извършено в населено място.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В
съпроводителното писмо, на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН са направили
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в случай, че такъв е поискан
и жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за
съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го
заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали
видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните
регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с
оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 30.09.2020 г. в 15:36:46 часа, на второкласен път ІІ-35, при км 38+844,
системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещо се в посока гр.П.
със скорост от 94 км/ч МПС – товарен автомобил. Видно от представената от
Областно пътно управление гр.Ловеч скица на републикански път ІІ-35
„околовръстен път Ловеч – Троян“ от км 38+720 до км 39+200 /л.38-39/, преди км 38+844,
в посока гр.П. имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60
км/час.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от
служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип №
11743С0/0121358 /л.14/ установили, че засечената в 15:36:46 часа на 30.09.2020
г. скорост от 94 км/час била от товарен автомобил „**********” с рег.№ *********.
След като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа
грешка при измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 91
км/час.
След справка в централната база данни на КАТ /л.19/ било установено, че собственик
на автомобила е „*********” ООД - гр.П..
Въз основа на така констатираното нарушение бил издаден електронен фиш
серия К, № 4022676 /л.10/ срещу И.С.С., в качеството ѝ
на законен представител на „*********” ООД - гр.П.. В срока по чл.189, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП, на 09.11.2020 г. Иванка Савова подала възражение до директора
на ОД на МВР Ловеч, с което поискала фишът да бъде анулиран, като представила
декларация, в която посочила лицето управлявало автомобила на датата 30.09.2020
г. /л.11/, а именно : жалбоподателят Б.И., както и представила копия от
свидетелството му за управление на МПС и контролния талон към него /л.12/.
На 13.11.2020 г. бил издаден обжалвания ЕФ серия К № 4152485 /л.13 и справка
на л.15/ срещу жалбоподателя Б.О.И. ***. В него наказващият орган приел, че е
нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП и за което му
наложил санкция „глоба” по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП в размер на 300 лева.
Видно от приложеното по делото известие за доставяне /л.18/, електронният
фиш е бил връчен на Б.И. на 26.11.2020 година.
По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят И. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е
бил връчен на Б.И., то жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно Б.И. е
посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че
жалбата е допустима.
Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен
орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни
реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.
Във връзка с това, съдът приема за неоснователни наведените в жалбата и
писмената защита възражения касаещи липсата на трите имена и длъжността на
лицето издало фиша, дата на издаването му, както и пред кого и срока, в който
може да се обжалва.
На първо място, в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП липсват посочени
като задължителни такива реквизити на ЕФ, но в частност датата на издаване на
ЕФ винаги може да бъде установена със съответните доказателствени
средства и видно от представената разпечатка от информационната система на
Пътна полиция, обжалвания ЕФ е бил издаден на 13.11.2020 г. /л.15/. Ясно е
посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността
на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението
- чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В тази връзка не е нарушение и
обстоятелството, че във фиша не е посочено пред кого и в какъв срок може да се
обжалва. Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който
електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната
териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура изрично е
посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на
МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна преписка.
От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от
ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система
въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни
функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение
№ 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите,
ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното
му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите
електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна
принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването
на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително
тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и
доводите на жалбоподателя относно липсата на дата на издаване на електронния
фиш, на трите имена и длъжността на лицето издало фиша, както и пред кого може
да се обжалва са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при
обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8
от ЗДвП.
Не е процесуално нарушение и обстоятелството, макар и не категорично
установено, че на жалбоподателя е бил изпратен само електронния фиш, но не и
снимка на заснетия от камерата автомобил. Законът не вменява подобно задължение
на административнонаказващия орган, той е длъжен
единствено да връчи издадения ЕФ на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП –
чл.189, ал.5, изр.1-во от ЗДвП. Няма задължения да връчва и събраните относно
констатираното нарушение доказателства, а снимковия материал изготвен от АТС,
съгласно нормата на чл.189, ал.15 от ЗДвП е веществено доказателство. В този
смисъл и в контекста на по-гореизложеното досежно
възражението за липса на дата на издаване на фиша, в съдържанието му няма
изискване да бъдат посочени доказателствата, които потвърждават нарушението, по
подобие с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно реквизитите на
наказателното постановление.
Поради тези съображения съдът приема, че атакувания електронен фиш за
налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, като не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш
на формално основание. Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена,
ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е било
заснето от АТС, като и максимално изчерпателно, предвид, че нарушението е било
извършено извън населено място във фиша е било описано и мястото, където е
извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави. Ясно е
посочено също така и че фиша е издаден от ОД на МВР Ловеч, като компетентността
на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението
- чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП.
Не може да бъде споделено и възражението, че в обжалвания фиш неправилно Б.И.
е бил посочен като собственик на описания автомобил. Последното всъщност не е
спорно по делото, от обсъдените по-горе доказателства се установи, че
собственик е дружеството „*********” ООД - гр.П., представлявано от Иванка
Савова. Видно от самия фиш /л.13/, името на жалбоподателя е било изписано срещу
графа „Собственик, на когото е регистрирано МПС, ползвател”, т.е. в приетата
бланка за издаване на ел.фишове са посочени две от трите общо хипотези в
закона, визиращи кой може да е субект на нарушение установено по този ред
(третата е законен представител на юридическо лице, чиято собственост е автомобила).
В разглеждания случай И. е бил ползвател на автомобила, за какъвто е бил
посочен и в декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП от управителката на
дружеството Савова. Затова и съдът счита, че правилно жалбоподателят Б.И. е
санкциониран като ползвател на автомобила, съгласно нормата на чл.188, ал.1,
изр.1-во, предл.2-ро от ЗДвП, тъй като е бил посочен
от собственика на автомобила, като лицето управлявало го по време на извършване
на нарушението.
Фактите по делото съдът прие за установени изцяло въз основа на събраните
писмени доказателства, които кореспондират и с приложените към делото
веществени доказателства – разпечатка от видеоклип № 11743С0/0121358 /л.14/,
заснет от видеосистемата за контрол на скоростния
режим ARH CAM S1, № 11743с0. На него ясно се вижда автомобила и
регистрационния му номер, като фиксираната скорост е 94 км/час. След като бил
приспаднат в полза на нарушителя толеранса от 3 % (допустимата техническа
грешка при измерването), наказуемата скорост е била определена на 91 км/час и
въз основа на нея е било изчислено превишаването на разрешената в конкретния
пътен участък скорост с 31 км/час. Следва да се отбележи, че техническото
средство, с което е засечена скоростта – видеосистемата
за контрол на скоростния режим ARH CAM S1, № 11743с0 е конструирана така, че едновременно със
засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така че, ако
автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет,
още повече, че жалбоподателят не ангажира доказателства, които убедително да
оборва данните от вещественото доказателство. На разпечатката от видеоклипа
ясно е видно, че в момента на заснемането и засичането на скоростта, автомобила
с рег.№ ********* е бил сам на пътя, като нито в неговото, нито в насрещното
платно за движение е имало друг автомобил, за да съществуват съмнения чия
скорост системата е измерила. Съдът приема за доказано и обстоятелството, че в
участъка е било въведено със знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч,
видно от цитираната по-горе скица на републикански път ІІ-35 „околовръстен път
Ловеч – Троян“ от км 38+720 до км 39+200 /л.9 и л.38-39/. Това факт се
установява и от представената от въззиваемата страна
снимка на разположението на системата ARH CAM S1 /л.17/. На нея, в горния десен ъгъл е налична информация
за времето, когато е била направена, като това е датата 30.09.2020 г., т.е.
същата, когато е било заснето и нарушението от автомобила на жалбоподателя.
Тези доказателства кореспондират и с данните от представения протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /л.16/. В него също е посочено, че въведеното
ограничение на скоростта в контролирания участък е било 60 км/час. Изискването
за съставяне на протокол по чл.10 от Наредбата не е самоцелно, тъй като
протокола удостоверява, че на посочената в ЕФ дата и час е било използвано
мобилно АТСС, което е било разположено на конкретен участък от път отворен за
обществено ползване и са били проверявани МПС движещи се в конкретна посока.
Протоколът съдържа характеристиките на официален свидетелстващ документ и е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с
какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограничението на скоростта (ако
такова е въведено със съответния пътен знак за контролирания участък),
автомобилът на който е поставено мобилното АТСС и други изисквания по
наредбата.
Следва да се посочи и че автоматизираното техническо средство, с което е
била засечена скоростта на автомобила е било сертифицирано. Видно от
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017
г. на Български институт по метрология и от протокол от проверка № 30-С-ИСИС/09.07.2020
г. на ГД „МИУ” при БИМ /л.7 и 8/, системата за контрол на скоростта е имала
валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и
била преминала първоначална и последваща периодична
проверка на годността, като е отговаряла на изискванията на Закона за
измерванията.
С оглед на тези съображения съдът намира, че категорично и безспорно се
установява, че на 30.09.2020 г., в 15:36:46 часа, на второкласен път ІІ-35, при
км 38+844, с автомобила управляван от жалбоподателя е било извършено нарушение
на разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, като същият е
преминал през този участък от пътя (регулиран с пътен знак В26 и ограничение на
скоростта до 60 км/ч) със скорост от 91 км/час.
Въпреки това обаче, съдът намира, че в обжалвания ЕФ е налице непреодолимо
противоречие между направеното описание на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, доказателствата установяващи го и приложената санкционна
норма.
Спорен момент в обсъжданият случай е къде е извършено нарушението – дали е
в населено място или извън него.
От посоченото в електронния фиш място на извършване на нарушението – път
ІІ-35, при км 38+844 става ясно, че наказващият орган е приел, че е извършено в
извън населено място, поради което е приложил и санкционната разпоредба на
чл.182, ал.2 от ЗДвП, в хипотезата на т.4 от същата, с оглед стойностите на
установеното превишение на скоростта. Доводите на
жалбоподателя, изразени в писмената му защита са, че мястото на извършване на
нарушението попада в рамките на населеното място гр.Ловеч, независимо, че път
ІІ-35 е част от републиканската пътна мрежа.
В разпоредбата на чл.3, ал.2 от Закона
за административно-териториалното устройство на Република България
(ЗАТУРБ) е дадена легална дефиниция на понятието „населено място”, съгласно
която, това е исторически и функционално обособена територия, определена с
наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и
строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. Съгласно
чл.18 от същия закон, територията на населеното място включва селищна територия
на населеното място (територия определена от строителните граници на населеното
място), и извънселищна територия на населеното място
– определена от границите на землището на населеното място, т.е. това е
територията ограничена между строителните граници на населеното място и
външните граници на землището. В този смисъл следва да се има предвид и нормата
на § 5, т.6 от ДР на ЗУТ, която дефинира понятието „територия на населеното
място”, а именно : селищна територия обхваната от границите му (строителните му
граници), определени с устройствен план, без да се
включва землището.
От своя страна, в разпоредбата на § 6, т.49 от ДР на ЗДвП също е дадена
дефиниция на „населено място“, а именно : застроена със сгради територия, при
която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. От събраните по
делото доказателства се установява, че мястото на извършване на нарушението –
км 38+844 попада в отсечката от път ІІ-35, от км 38+700 до 39+200, която
отсечка представлява околовръстен път на гр.Ловеч и началото и краят ѝ
съответно са сигнализирани с пътни знаци Д11 (начало на населено място) и Д12
(край на населено място). В този смисъл, околовръстният път на гр.Ловеч, на
който е било установено и нарушението предмет на разглеждане в настоящето
производство, изцяло отговаря на заложените в разпоредбата на § 6, т.49 от ДР
на ЗДвП критерии, т.е. съдът приема, че е извършено в населено място. Така
дадената дефиниция за „населено място“ в ЗДвП не се конкурира с тази по чл.3,
ал.2 от ЗАТУРБ. Същата е за целите на Закона за движение по пътищата и именно в
този смисъл е ползвано понятието „населено място“ в разпоредбите на чл.21, ал.1
и чл.182 от ЗДвП.
С оглед на тези съображения настоящият съдебен състав приема, че изложената
в обстоятелствената част на обжалвания ЕФ фактическа обстановка не кореспондира
изцяло с установените по делото факти, тъй като мястото, където е било
установено и заснето на 30.09.2020 г.,
15:36:46 часа нарушение на скоростния режим, попада в населено място
(гр.Ловеч), съгласно дефиницията на това понятие по § 6, т.49 от ДР на ЗДвП.
Поради тази причина и в следствие на непълно изяснената фактическа обстановка
по случая, наказващият орган неправилно е приложил материалния закон, като е
санкционирал жалбоподателя И. на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Предвид
обстоятелството, че нарушението е било извършено в населено място, то
приложимата санкционна норма е била тази по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Така установените в хода на
съдебното производство и посочени по-горе несъответствия във фактическата
обстановка по случая са довели до неправилно приложение на материалния закон и
като последица водят до незаконосъобразност на издадения ЕФ.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна,
като оспорения електронен фиш следва да се отмени по изложените по-горе
съображения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на
глоба серия К, № 4152485 на ОД на МВР Ловеч, с който на Б.О.И.
***, ЕГН : **********, е наложено административно наказание на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300
лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :