№ 21195
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110103448 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Р. Д. М. е предявила осъдителен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД
срещу ответника С О, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер
на 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от настъпило телесно увреждане, получено от падане на 01.12.2017 г. по заледен
участък на тротоар, отивайки към спирката на автобус 260 и 111 на Г.. в гр. София,
вследствие на виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
бездействието на негов служител във връзка със снегопочистване по тротоара, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 01.12.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищцата твърди, че на 01.12.2017 г., при преминаване по тротоарното платно на бул.
"Н.." в гр. София, на спирката на автобус 111 и 260 на Г.. се подхлъзнала и паднала, в
резултат на което е получила счупена лява патела. Почувствала силна остра болка в областта
на левия крак и в кръста, и се разплакала от болка. Прибрала се вкъщи с помощта на майка
си. През деня болките започнали да се усилват, затова с майка й отишли в УМБАЛ СМ„....“,
за да й бъде оказана необходимата медицинска помощ. Била й поставена гипсова туторна
шина. Последвал продължителен възстановителен процес. Сочи, че в период от близо месец
била с патерици и шина, като майка й се грижела за нея изцяло в ежедневието й. Била
нетрудоспособна около 6 месеца. Твърди се, че в резултат на счупването ищцата търпяла
ограничения в обичайния си начин на живот, изпитвала е силни болки, продължаващи и към
датата на подаване на исковата молба в съда. Поддържа се, че ответната община, в
качеството си на задължено лице, следва да стопанисва и поддържа пътното платно и
прилежещите тротоари към него, които се намират на територията на СО. Сочи се, че
ответникът не е изпълнил задължението си да упражнява надзор върху състоянието на
тротоара, като осигури безопасен начин за ползването му чрез почистване, обработване и
обезопасяването му от лед и сняг. Моли за уважаване на предявения иск и претендира
разноски. Заявява доказателствени искания за приемане на представените с исковата молба
документи, за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът С О е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва изложените в исковата молба твърдения, в т.ч. механизма на причиняване на
1
вредите и последиците от падането при възражения за липса на причинна връзка.
Евентуално поддържа, че предявеният размер е завишен и несъответстващ на действително
претърпените вреди. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете. Прави
се искане по чл.219, ал.1 ГПК за конституиране в качеството на трето лице[1]помагач на
страната на ответника "З.." АД, като е предявен и обратен иск срещу последния.
В срока по чл. 221, ал. 1, вр. с чл. 131 ГПК, от "З.." АД е депозиран отговор на исковата
молба, в който не оспорва, че е изпълнител по сключения между тях договор за дейности по
поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа с обхват, в който попадат и времето и
мястото на инцидента. Твърди, обаче, че всички възложени му работи са били качествено
изпълнени, приети и заплатени от страна на възложителя. Ето защо оспорва иска като
неоснователен. Не оспорва, че е изпълнител по договор за зимно поддържане на
територията на гр. София.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже настъпването на посочените в
исковата молба вреди, същите да са причинени виновно и противоправно от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответника) е възложил някаква работа; вредите да са причинени
при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, техния размер. В
случай, че ищецът установи горните предпоставки ответникът следва да ангажира
доказателства за опровергаване на презумпцията за виновност.
УКАЗВА на ответника, че на основание чл.154 от ГПК е длъжен да установи фактите,
на които основава своите възражения. По обратния иск ищецът следва да установи фактите,
които твърди да пораждат съдебно предявените субективни материални права.
По делото е приета епикриза от УМБАЛСМ „....“ ЕАД по отношение на ищцата за
оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и сложност, с дата на
постъпване 01.12.2017 г. и дата на изписване 04.12.2017 г., с диагноза „Счупване на пателата
– закрито“ и анамнеза „паднала“. Като диагностични процедури са отбелязани ПКК, ЕКГ и
рентгенография на лява колянна става.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, за изготвянето на
която вещото лице се е снабдило с рентгенови снимки от рентгенологичния архив на
УМБАЛСМ „....“ ЕАД по единен граждански номер на ищцата. При така извършената
справка по ЕГН вещото лице е установило, че на ищцата са били извършени рентгенови
снимки на лявата колянна става на 28.11.2017 г. – няколко дена преди твърдяното от нея
падане. Това са били единствените рентгенови снимки на коляното на ищцата в архива на
болничното заведение. От снимките се установява, че на дата 28.11.2017 г. ищцата е имала
разместено счупване на колянното капаче вляво, с минимална костна пукнатина с контузия
на меките тъкани, посттравматичен хематом и оток. Също така, при изготвяне на
заключението вещото лице се е снабдило от архива на УМБАЛСМ „....“ ЕАД с амбулаторен
лист за проведен на ищцата преглед в болничното заведение от 01.12.2017 г. при д-р К С
Този амбулаторен лист не е представен от ищцата по делото, като вещото лице устно
запозна съда и страните с неговото съдържание при изслушване на заключението в
откритото съдебно заседание на 01.11.2024 г. (л. 201 по делото). В него е отбелязано, че на
01.12.2017 г. при прегледа ищцата е имала изкълчване, навяхване и разтягане на други
неуточнени елементи на колянната става, а за проведени изследвания е било отбелязано
„графия от 28.11.2017 г.“, т.е. рентгеновите снимки, по които вещото лице в настоящото
производство е изготвило заключението си – л. 183 гръб и л. 184 по делото.
По делото е разпитана свидетелката Л Д, майка на ищцата, от чиито показания се
установява, че на 01.12.2017 г. двете са се движели по тротоара в гр. София, Г.., на спирката
на линии 260 и 111, пред аптеката, като ищцата се е подхлъзнала и е паднала на заледен
участък. При падането изпитала силна болка и двете заедно отишли в УМБАЛСМ „....“ ЕАД,
където ищцата останала 3 дни.
2
След съвкупна преценка на така събраните доказателства съдът намира, че по делото
се установи, че ищцата е получила счупването на лявото колянно капаче на 28.11.2017 г., т.е.
няколко дена преди процесното падане, което се е случило на 01.12.2017 г. съгласно
свидетелските показания. Видно от рентгеновите снимки обаче счупването, във връзка с
което се претендира обезщетение за неимуществени вреди е било налице още на 28.11.2017
г., т.е. няма как то да е било получено при падането на 01.12.2017 г. По делото липсват данни
какво е причинило счупването на 28.11.2017 г., но тъй като се установи по несъмнен начин,
че то не е било получено при падането на по-късната дата, претенцията на ищцата срещу
ответника за заплащане на обезщетение за това увреждане се явява неоснователна, тъй като
не се доказа счупването от 28.11.2017 г. да е било причинено при или по повод изпълнението
на работата, възложена от ответника.
По отношение претендираното увреждане на кръста, съдът намира, че по делото
липсват доказателства, от които да се установява, че такова увреждане е било получено
именно при падането на 01.12.2017 г. Същото не е посочено в епикризата за престой от
01.12.2017 г. до 04.12.2017 г., а се появява за първи път като диагноза в приложения на л. 27
към исковата молба болничен лист за временна неработоспособност за периода 26.02.2018 г.
– 11.03.2018 г. Това увреждане изобщо не е коментирано в приетото заключение на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза, като в откритото съдебно заседание на
01.11.2024 г. вещото лице изрично заяви, че никъде в първичните документи от 01.12.2017 г.
не е упомената такава травма, нито са били направени снимки на лумбалните прешлени,
нито консултация с невролог, поради което съдът приема, че по делото не е установено
такова увреждане да е било получено при падането на 01.12.2017 г., с оглед на което липсва
основание за ангажиране отговорността на ответника за неимуществени вреди, претърпени
вследствие от него.
При така изложените мотиви съдът намира, че предявеният иск следва да бъде изцяло
отхвърлен. Не следва да бъде разглеждан обратният иск, тъй като не се е сбъднало условието
за неговото разглеждане – уважаване на главния иск.
По разноските
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Заплатената по обратния иск държавна такса остава в тежест на ответника, тъй като искът
не е разгледан поради отхвърлянето на главния иск.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийски районен съд
заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 690 лв., тъй като
същата е била освободена от внасяне единствено на държавна такса, не и на разноски.
Третото лице-помагач претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
3600 лв. с вкл. ДДС, заплатени по банков път съобразно представените по делото документи.
Съдът намира, че претенцията е основателна, тъй като в разглеждания случай третото лице е
ответник по обратен иск. Съобразно задължителната съдебна практика в тези случаи то има
право на направените разноски за защита по този иск и когато обратният иск не е бил
разгледан поради несбъдване на процесуалното условие, при което е предявен. В този
смисъл са определение № 391 от 13.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 668/2023 г., III г. о. и
определение № 724/15.12.2015 г. на по т. д. № 1280/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., в които е
прието, че когато третото лице помагач е и ответник по обратен иск, то той има право на
разноските, направени за защитата срещу този иск съобразно чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК – при
отхвърляне на този иск и при прекратяване на производството по същия. Неразглеждането
на този евентуален иск от съда поради несбъдване на процесуалното условие, под което е
предявен /уважаването на първоначалния иск/, по същество е равнозначно на прекратяване
на производството по обратния иск /оставяне без разглеждане/. Ето защо в тази хипотеза
ответникът по обратния иск има право на разноски при условията на чл. 78, ал. 4 ГПК.
Съгласно цитираната съдебна практика отговорността за направените от третото лице-
помагач разноски следва да бъде възложена на ищеца по обратния иск, а не на ищеца по
първоначалния иск, тъй като последният не е страна по процесуалното правоотношение,
породено от предявения обратен иск. Следователно, в разглеждания случай С О следва да
бъде осъдена да заплати претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, като
следва да се отбележи, че по делото не е направено възражение за прекомерност, поради
3
което съдът не разглежда този въпрос.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „О..“, ул.
„Б..“ №..., БЛ..., ет. 11, АП..., срещу С О, с адрес: гр. София, ул "М.." № 33, осъдителен иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане на С О да заплати на Р. Д. М. сума в
размер на 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от настъпило телесно увреждане, получено от падане на 01.12.2017 г. по
заледен участък на тротоар, отивайки към спирката на автобус 260 и 111 на Г.. в гр. София,
вследствие на виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
бездействието на негов служител във връзка със снегопочистване по тротоара, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 01.12.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „О..“, ул. „Б..“ №..., БЛ...,
ет. 11, АП..., да заплати на С О, с адрес: гр. София, ул "М.." №..., разноски по делото в
размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „О..“, ул. „Б..“ №..., БЛ...,
ет. 11, АП..., да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 690 лв.,
представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА С О, с адрес: гр. София, ул "М.." №..., да заплати на „З..“ АД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. София, жк „К...“, ул. „Е..“ №.., на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 3600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ответника
„З..“ АД.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4