Определение по дело №482/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 141 от 28.09.2010 г., постановено по гр.д.№ 715/2010 год., Кърджалийският районен съд е прекратил гражданския брак между Н. Н. Е. от Г. и С. С. Е. от Г., сключен с акт за граждански брак № **** г. на Община Кърджали, по вина на двамата. С решението си съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете О. Н. Е. на майката С. С. Е., определил е режим на лични отношения на детето с бащата Н. Н. Е. и е осъдил същият да заплаща ежемесечна издръжка на детето О.Н. Е., чрез неговата майка и законна представителка С. С. Е., в размер на 80 лева, считано от 01.10.2009 г. до навършване на пълнолетие на детето или друга причина погасяваща или изменяща издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 150 лева, дължими от 27.04.2009 г., като неоснователен.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата С. С. Е., която чрез своя представител по пълномощие го обжалва в срок в частта му, с която бракът е прекратен по вина на двамата съпрузи, както и в частта, с която е определена издръжка в размер на 80 лева. Счита, че решението в обжалваните му части е неправилно. Излага съображения, че вина за прекратяване на брака има само ищецът Н. Н. Е., както и че присъдената издръжка е несправедлива и занижена. Моли съда да отмени решението в обжалваните му части, като постанови друго, с което да приеме, че вина за разтрогване на бракът им има само ищеца, както и да увеличи размера на присъдената издръжка до претендирания размер. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Н. Н. Е.. В съдебно заседание процесуалният представител на същият излага съображения за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди решението на районния съд.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатирÓ следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Настоящото въззивно производство има за предмет проверка на правилността на постановеното по делото решение в обжалваните му части – относно вината и размера на присъдената издръжка. В останалата му част същото не е обжалвано и като такова е влязло в законна сила.

Установено е по делото, че страните са сключили граждански брак на **** г., за което е бил съставен акт за граждански брак № *** г. на Община Кърджали, както и че от брака си имат родено дете – О. Н. Е., родено на *** г.

Установено е също така, в това число и от признанията на самия ищец /въззиваем пред настоящата инстанция/, направени в исковата молба, че от септември 2009 г. страните са във фактическа раздяла, като оттогава въззивницата живее с роденото от брака дете О в дома на родителите си в Г., а въззиваемият Н. Н. Е. няколко дни след това заминал извън страната.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка К. Е. /майка на ищеца/ се установява, че от една година или от месец септември 2009 г. страните са разделени, като синът й решил да се разделят и закарал ответницата при родителите й заедно с детето, както и че след няколко дни синът й Н. заминал за чужбина.

Свидетелката С. Х. /леля на въззивницата/ установява, че от една година или от месец септември 2009 г. страните са разделени. Твърди, че откакто са се оженили не са живели заедно и 4 месеца, като ищецът работи в чужбина, както и че не знае защо са се разделили. Установява, че когато оставил съпругата си ищецът Н. казал: „щом майка ми и баща ми не я искат и аз не я искам”.

Свидетелката Г. Х. /първа братовчедка на въззивницата/ установява, че от една година или от месец септември 2009 г. страните са във фактическа раздяла. Твърди, че ищецът е докарал ответницата заедно с багажа и детето и ги оставил на двора. Установява също, че откакто се е върнал от чужбина ищецът е идвал два или три пъти, като е носил подаръци.

Разпитаната по делото свидетелка Ф. А. установява, че страните са разделени от една година или от месец септември 2009 г., когато ищецът е докарал ответницата с кола заедно с багажа, като е казал, че не я иска.

При така събраните по делото доказателства правилно първоинстанционния съд е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двете страни по делото. От гореизложеното се установява, че отношенията между страните са били непоправимо разстроени, помежду им е настъпило отчуждение, като фактическата раздяла датира от септември 2009 г. В тази връзка, от събраните по делото доказателства не се установяват причините за тяхната раздяла. Що се касае до установеният по делото факт, а именно, че през месец септември 2009 г. ищецът е оставил ответницата заедно с детето и багажа й при нейните родители в Г., то това обстоятелство само по себе си не установява вина единствено на ищеца, каквато същият безспорно има, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява раздялата между страните да е единствено в резултат на неговото поведение. Наред с това по делото не се събраха доказателства, установяващи през периода на фактическа раздяла някоя от страните да е положила усилия да запазят семейните си отношения и да заживеят отново като семейство във взаимно доверие и разбирателство. Тук следва да се посочи, че в своите показания на св. Г. Х. сочи, че ищецът се е върнал от чужбина и оттогава е идвал два или три пъти, като е носил подаръци.

Ето защо неоснователна е жалбата против решението на районния съд, в частта му, с която е прието, че вина за прекратяване на брака имат и двете страни.

Неоснователна е и жалбата в частта й относно размера на присъдената ежемесечна издръжка за детето О. Съгласно чл.142, а.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, като ал.2 на чл.143 определя, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В тази връзка, независимо от установеното по делото обстоятелство, че ищецът е работил в чужбина, по делото не са събрани доказателства за неговите доходи. Предвид изложеното и с оглед възрастта на детето – същото е на три години, и отчитайки неговите потребности, настоящата инстанция намира, че не са налице основания за присъждане на ежемесечна издръжка в размер, по – голям от определения от първоинстанционния съд, а именно – 80 лева. Впрочем, в тази част въззивният съд изцяло споделя мотивите на районния съд.

Ето защо като е приел, че вина за прекратяването на брака имат и двете страни и е определил ежемесечна издръжка за детето О. в размер на 80 лева, платима от бащата, чрез майката и законна представителка на детето, като е отхвърлил иска за издръжка в останалата му част и за разликата от 80 лева до пълния му предявен размер от 150 лева, считано от 27.04.2009 г., районният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 141 от 28.09.2010 г., постановено по гр.д.№ 715/ 2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта, с която бракът между Н. Н. Е. от Г. и С. С. Е. от Г., е прекратен по вина на двамата, както и в частта, с която е отхвърлен иска за издръжка на детето О. Н. Е. за разликата от 80 лева до пълния му предявен размер от 150 лева, считано от 27.04.2009 г.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.