№ 724
гр. София , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000500078 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С. И. С. против решение от 04.03.2020г. по гр.д.
№ 9852/2017г. на Софийски градски съд, с което предявеният от жалбоподателя
положителен установителен иск по чл.124 ГПК вр. чл.79 ЗС против Е. А. И. за признаване
правото му на собственост по давностно владение върху едноетажна еднофамилна жилищна
сграда, находяща се в гр.*** с административен адрес район ***, ул.*** № 5, със застроена
площ от 122кв.м. с идентификатор № 68134.902.529.1, заедно с мястото, в което е построена,
представляващо урегулиран поземлен имот с идентификатор № идентификатор
68134.902.529 по КК и КР, одобрени със заповед № 18-739/21.11.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК 68134.902.529.1, при граници имоти с идентификатори 68134.902.748;
68134.902.528, е отхвърлен като неоснователен.
Във въззивната жалба се поддържат оплаквания за необоснованост на съдебното
решение и неправилно приложение на материалния и процесуален закон. Конкретните
доводи са против фактическите и правни изводи на съда, изградени едностранчиво само
върху показанията на свидетелите на ответника. Твърди, че необосновано съдът игнорирал
показанията на посочените от него свидетели, които еднозначно потвърждавали, че е
упражнявал давностно владение върху процесния имот в продължение на предвидения в
закона 10-годишен срок –от предаване на владението му през 2007г до началото на
м.октомври 2018г, като за целта не било нужно да живее постоянно в имота, а било
1
достатъчно да упражнява фактическа власт за себе си и през определени интервали. На
следващо място твърди процесуално нарушение на съда, изразяващо се в отказ да се
приемат новооткрити доказателства като договор за наем и декларация съгласие за
изграждане на ограда в имота, за които не били настъпили предвидените в закона
процесуални преклузии. Тези писмени доказателства имали съществено значение за
предмета на доказване на положителния установителен иск за собственост въз основа на
давностно владение, тъй като установявали действия по осъществяване на фактическа власт
към определен момент и с отказа им да бъдат приети се стигало до постановяване на
решение при непълнота на доказателствата. Въз основа на твърдените процесуални
нарушения на първата инстанция се поддържа искане за приемане на посочените и
представени с жалбата писмени доказателства, които щели да обосноват различни
фактически и правни изводи. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо това
постановяване на ново по същество, с което се уважи искът по чл.124 ГПК вр. чл.79 ЗС.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата ответница Е. А. И., с който се правят
подробни доводи против оплакванията в жалбата и се иска потвърждаване на обжалваното
решение. Поддържат се възражения против искането за приемане на нови писмени
доказателства със съображения, че те са представени в трето поредно съдебно заседание и за
тях е настъпила процесуална преклузия с аргументи в тази насока.
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
При служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо /чл.269, изр.първо ГПК/.
Предявен е положителен установителен иск за собственост на основание давностно
владение по отношение на описаните в исковата молба недвижими имоти – еднофамилна
сграда и поземлен имот, с материалноправно основание по чл.79 ЗС вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност въз основа на
упражнявана постоянно и необезпокоявано фактическа власт върху спорния имот в периода
2007-2017г, чието начало датирало от 12.06.2007г, когато сключил предварителен договор
със собственика, който му предал владението. Обосновава правния си интерес да получи
защита на правата си чрез установителен иск, поради изтичане на давностния срок за
предявяване на конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД.
В срока за отговор ответницата Е. А. И. е оспорила иска по основание с подробни
възражения против всички изтъкнати в исковата молба правопораждащи факти. Оспорва
истинността на представения предварителен договор от 12.06.2007г и възразява против
наведените факти и обстоятелства, че въобще съществува такъв договор, сключен от
наследодателя й, по силата на който последният да е получил продажна цена и да е предал
владението на ищеца. Оспорва и всички изложени в исковата молба факти и обстоятелства,
2
отнасящи се до упражняване на владелчески действия от ответника.
От фактическа страна пред първата инстанция е изяснено, че ответницата Е. А. И. е
собственик на процесния спорен имот по силата на наследствено правоприемство от А. Т.
И., който е придобил имота на основание наследяване и съдебна спогодба, за което
свидетелства съставения в негова полза констативен нотариален акт № 111, том 1, рег. 1308,
н.д. № 102/2002г на нотариус В.А. с район на действие СРС.
С исковата молба ищецът е представил в заверен препис предварителен договор от
12.06.2007г, формално легитимиращ го като купувач на спорния имот, а наследодателят на
ответницата като продавач- обещател, който от външна страна отговаря на изискванията на
чл.19, ал.3 ЗЗД за форма и съдържание. Същият договор свидетелства за постигнато
съгласие между страните за сключване на окончателен договор в 1-месечен срок и
обективира изявлението на продавача за получена в пълен размер продажна цена от
200 000лв в деня на подписването му и на същата дата предаване на владението му на
купувача. Писменият документ е бил оспорен пред първата инстанция и неговата формална
доказателствена сила е категорично оборена чрез приетата и неоспорена допълнителна
графическа експертиза на вещото лице Св.Х. от 29.08.2019 год., от която категорично се
установява, че подписът под „продавач", който е бил обект на изследване, представлява
копие на подписа на А. Т. И. в друг документ и „пренесен“ на съответното място в
първообраза на процесния предварителен договор. От заключението става ясно, че в хода
на изследването са констатирани необичайно силно изявени /почти фотографски/ сходства в
общия вид, разположението и съдържанието на транскрипциите, формата, посоката,
продължителността и относително взаимното месторазположение на точките на начало и
край на движенията при изписване на елементите от транскрипцията на подписа - обект на
експертизата от една страна и транскрипцията на подписа - сравнителен материал от А. Т.
И. в адв. пълномощно от 30.03.2009 год. Обобщено е, че подобно повишено сходство би
могло да се получи обичайно при „копиране" или при извършване на „техническо
пренасяне", което е дало основание за следващият експертен извод, че подписът – обект на
експертизата е копие на подпис взет или копиран от приложеното като сравнителен
материал адвокатско пълномощно от 30.03.2009г.
Заключението на почерковата експертиза на в.л. Х. кореспондира и с изводите на
техническата експертиза на в.л. К., че приложената кореспонденция по електронен път към
посочения момент, изхожда от IP адрес на А. И., регистриран в ***, и с показанията на
св.С.-Г., което обстоятелство подкрепя тезата, че последният е отсъствал от страната и
обективно не е имал възможност лично и присъствено да сключи като продавач оспорения
договор. Тези факти безспорно потвърждават следващите ги правни изводи, че документът,
от който ищецът цели да почерпи права е неистински – специално изготвен с цел „кражба на
подпис“ или т.нар. в доктрината интелектуална подправка на документ. Посоченото
изключва твърдяната материална легитимация на продавача по предварителния договор,
респ. на ответницата като негов универсален правоприемник, като не се установява
3
съществуването на облигационно правоотношение в предвидената в чл.19, ал.3 ЗЗД форма и
съдържание. Съответно посоченият писмен документ не може да служи като доказателство
за получаване на суми или за предаване на владение, нито установява начало на давностно
владение.
Неоснователни на следващо място са оплакванията във въззивната жалба против
фактическите и правни изводи на съда като изградени едностранчиво само върху
показанията на свидетелите на ответника. Първоинстанционният съд е обсъдил показанията
на доведените от ищеца свидетели Д. Х. и В.Л. и съвсем подробно се е обосновал защо не
им е придал доказателствена стойност. При разпита си пред първата инстанция св.Х. е
заявил, че е закупил въпросния спорен имот от фирма „София Трейд“ през 2009г, който
рядко посещавал, заради образуваните съдебни дела за собственост между него и
семейството на ответницата. Този имот закупил с инвестиционна цел, друг интерес нямал,
затова и не го посещавал често. През 2009г установил, че в имота има друго лице- ищецът
С., последният разчиствал двора, а впоследствие установил, че и той разполага с документи
за имота – предварителен договор, въз основа на който е влязъл във владение. Виждал го е
няколко пъти в имота /последно преди пет години/ и си личало, че там има някой, после
имотът видимо бил в изоставено състояние. Когато закупил имота през 2009г разбрал, че
предишният собственик В. П. има дела със семейството на ответницата, заради някакъв
оспорван документ. Първоначално свидетелят Х. отрича да има лично познанство с
ответницата, но после признава, че има сключвани с нея споразумения по повод на водени
дела /л.127-128/. От приложените по делото многобройни писмени доказателства става
ясно, че между ответницата и легитимиращите се за приобретатели лица - свидетелите Х. и
Л. се водят спорове за собственост за същия имот, и че в тези производства се изследва
истинността на подписани между тях документи. Вторият посочен свидетел В.Л. е
депозирал показания, че заедно с Х. е придобил спорния имот от семейството на
ответницата чрез общо тяхно дружество „ДКА 2012“ООД, в което бил внесен като апорт.
Виждал е ищеца в имота „да си обикаля и прави нещо“, и от него узнал, че има
предварителен договор с И. и въз основа на него ползва къщата.
Показанията на двамата свидетели влизат в съществено противоречие с изложените
от свидетелите на ответницата факти и обстоятелства П. Н., П. Т. и Д. С.-Г.. Първите двама
са съседи /живущи на ул.*** №7/ от години – Н. от 38години, а Т. от 1954г и са категорични,
че не са виждали ищеца С.С. в имота. Имат съвсем ясни спомени, че имотът е бил на д-р А.
И., но след като починал не са виждали никой да го обитава. През последните години бил
много лошо състояние, покривът на къщата бил почти паднал. Имотът бил на А. И., който
със семейството си заминал в ЮАР, а през последните години бил в ***, където преподавал.
Връщал се рядко, последно св.П.Т. го видяла през 2010г, когато й казал, че няма намерение
да го продава. В имота живели като наематели някакви хора с деца, но след като го
напуснали, никой друг не го обитавал, дори бил спрян тока и водата. Св.Т. за първи път
видяла много хора в имота през 2018г, които нещо си почиствали, а от съседи разбрала, че
изнесли легло и телевизор. От показанията на св. Д. С.-Г. – колега на А. И., се установява,
4
че той заминал за чужбина някъде през 1968г в Зимбабве, после в *** и се връщал само
през ваканциите. През 2007г в имота живяло семейство, но после бил необитаем. Последно
като го видяла приличал на пущинак и било невъзможно човек да живее там.
Правилно при преценката на доказателствата първостепенният съд е придал
доказателствена стойност на показанията на групата свидетели на ответницата, които освен
с изводите на приетите експертизи, кореспондират и с писмените доказателства – справки от
„Софийска вода" АД и „ЧЕЗ Електро България" АД, от които се установява, че в процесния
период няма никаква консумация на вода и електрическа енергия, което обективно изключва
възможността ищецът да е ползвал или живял в имота. Наред с посоченото неговите
твърдения се изключват и от приложените други множество писмени доказателства по
образуваното изпълнително дело № 20188630402162 на ЧСИ С. Х. (л. 251-253 от делото) въз
основа на изпълнителен лист по гр.д.№ 7214/2013 год. на СГС, l-10-ти, от които става ясно,
че на место при въвода са установени за налични няколко движими вещи и то по твърдения
С.С. / легло, телевизор, невключен в контакт и звънец на батерии/, приети са обяснения, и е
достигнато до извод, че в имота няма условия за живеене, нито други негови лични вещи,
поради това и въводът е проведен със становището, че ищецът е влязъл в имота след
образуване на изп. дело.
Правилно са анализирани показанията на свидетелите Х. и Л. и приети за
заинтересовани, поради наличието на множество съдебни спорове със семейството на
ответницата за същия имот. Видно от приложените писмени доказателства към
приключилото гр.д.№ 7214/2013 год. на СГС, l-10-ти състав, св. Х. е бил ответник по това
дело в лично качество, както и като съдружник и управител на „ДКА 2012" ООД, а св. Л. -
като съдружник в „ДКА 2012" ООД /арг. от справка в ТР по партидата на „ДКА 2012" ООД/.
Освен заинтересовани показанията на свидетелите са житейски нелогични – извършване на
оглед след закупуване на имот, независимо от целта на покупката било тя и
„инвестиционна“, допускане на трето лице, което се позовава на предварителен договор.
Тази липса на интерес и бездействие като приобретатели на имота същевременно е в
противоречие с активната им защита по други съдебни дела за собственост, в каквато
насока са и изводите на първата инстанция.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че първостепенният съд е
допуснал процесуално нарушение с отказа си да приобщи други своевременно поискани и
относими доказателства /договор за наем от 08.19.2008г. и декларация – съгласие от П. Т.
без дата/, и че е решил спора при неизяснена фактическа обстановка. С отговора на исковата
молба ответницата е оспорила всички изтъкнати в исковата молба факти за упражняване на
владелчески действия от 12.07.2007г и първостепенният съд е предоставил възможност за
становище на ищеца преди и след доклада по чл.146 ГПК, с който е посочил подлежащите
на доказване правнорелевантни факти и разпределил доказателствената тежест между
страните. В нито един момент ищецът не е заявил като фактическо твърдение в подкрепа на
сочените владелчески действия – сключен от негово име като наемодател договор за наем,
5
респ. за дадено в негова полза съгласие за изграждане на ограда в имота. Тези представени в
трето по ред съдебно заседание писмени доказателства са съществували много преди
завеждане на делото и в този смисъл не представляват доказателства за нови факти и не са
такива, които страната не е могла да узнае и своевременно посочи, независимо дали са били
налични или според твърденията са открити като документи в по-късен момент. Ищецът е
бил страна по въпросния договор за наем, но не е изтъкнал в по-ранен момент фактическо
твърдение за съществуване на договор за наем, нито е поставил в тази връзка въпроси към
разпитания свидетел, който пък се явява наемател по договора. Посоченото се отнася и за
подписаната от трето лице декларация, с която не се установява нововъзникнал /новоузнат
от ищеца факт, а освен това се явява недопустимо доказателствено средство, защото
обективира свидетелски показания, чиито процесуален ред за депозиране по делото е съвсем
друг.
Така изяснената фактическа обстановка напълно кореспондира с правните изводи на
първата инстанция, че ищецът върху когото тежи доказателствената тежест не е установил
упражняването на владелчески действия по отношение на спорния имот, изразяващи се в
трайното фактическо въздействие върху него с явно изразено намерение, че държи вещта за
себе си. В обобщение не се установяват елементите от фактическия състав на придобивната
давност като оригинерно придобивно основание по чл. 79 ал.1 ЗС. В становище по въпроса
за съдържанието на владелческите действия ВКС / пр. решение No 6 от 22.10.2010 год. по
гр.д. No 2760/2008 год. на ВКС, ГК 1г.отд/ е приел, че владелческите действия, като елемент
на придобивната давност, трябва да съдържат всички признаци - фактическата власт,
упражнявана постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта.Тези
признаци могат да имат различно проявление при владението на различни имоти според
техния вид, предназначение и начин на ползване. Осъществяването на всеки един и от тези
елементи се преценява по конкретното дело въз основа на установените факти, и че
„постоянно владение“ не означава осъществяване на непрекъснато фактическо въздействие,
като фактическа власт може да се упражнява и чрез периодични посещение в имота. В
конкретният казус обаче въобще не се установява ищецът да е установил фактическа власт
върху спорния имот, за да е въпрос на фактическа преценка какъв е характера на тези
действия, имат ли постоянен или спорадичен характер и дали са израз на осъзнато
собственическо поведение.
Поради пълното съвпадане в изводите на двете инстанции обжалваното решение ще
подлежи потвърждаване, при който изход на спора няма основание да се изменят
присъдените пред първата инстанция разноски.
Пред настоящата въззивна инстанция право на разноски ще има само въззваемата –
ответница, която е претендирала и доказала платен хонорар по договор за правна защита в
размер на 9600лв с ДДС, против размера на който е направено възражение за прекомерност
по чл.78, ал.5 ГПК. Разгледано по същество е неоснователно – адвокатският хонорар
действително е по-висок от минималния праг в НМАВ № 1/2004г изчислен в размер на
6
6578лв, но същият се явява прекомерен, защото е съобразен с фактическата и правна
сложност на делото.
Ръководен от гореизложеното, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.03.2020г. по гр.д. № 9852/2017г. на Софийски градски
съд I-2 състав.
ОСЪЖДА С. И. С. ЕГН **********, от гр.***, ж.к. ***, бл.11, вх.4, ет.4, ап.117 да
заплати на Е. А. И. ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.***, ул.*** № 104, ет.4, ап.24
сумата от 9600лв, представляващи разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд
на РБ в едномесечен срок от връчване преписи на страните при наличие на предпоставки по
чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7