Р Е
Ш Е Н
И Е № 260043
гр.Враца,
01.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на 16.03.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. И.
при участието на секретаря ГАЛИНА ЕМИЛОВА разгледа
докладваното от съдия И. т.д.№73 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е частичен осъдителен иск от Г.Л.М.-Н., ЕГН **********,
с адрес ***, представлявана по пълномощие от адв.Р.П. ******, със седалище и
адрес на управление гр.***.
В исковата молба се твърди, че на 16.09.2018г., около
10.20ч. в гр.Враца, на кръстовището между *** и *** е настъпило ПТП между лек
автомобил "Опел Астра" с рег.№ВР *** АР, управляван от Г. М. М.,
който при опит за ляв завой е отнел предимството на мотоциклет "Сузуки
Хаябуса" с рег.№ВР *** В, управляван от А. Н. Н., съпруг на ищцата,
вследствие на което Н. починал.
Ищцата сочи, че по повод деянието е образувано НОХД
№147/2019г. по описа на Окръжен съд-Монтана, по което е постановена присъда от
11.11.2019г., с която Г. М. е признат за виновен в това, че на 16.09.2018г.,
около 10.20ч. в гр.Враца, движейки се по ***, на кръстовище с ***, при завой
наляво, при управление на лек автомобил "Опел Астра" с рег.№ВР ***
АР, нарушил чл.37, ал. от ЗДвП, като не е пропуснал насрещно движещия се по ***
мотоциклет "Сузуки 1300Р" с рег.№ВР *** В, управляван от А. Н. Н., в
резултат на което, при условията на независимо съпричинителство с Н., който се
движел в нарушение на чл.21.ал.2 от ЗДвП със скорост 76.68км/ч при максимално
допустима за участъка скорост от 40км/ч, ограничена с пътен знак В26, по
непредпазливост е причинил смъртта на А. Н., като присъдата е влязла в законна
сила на 27.11.2019г.
Нататък в исковата молба се твърди, че от смъртта на съпруга
й на ищцата са нанесени непоправими неимуществени вреди, изразяващи се в
морални болки и страдания, които тя ще продължава да търпи. Твърди се, че Н.
имал с ищцата прекрасно семейство и след неговата смърт съпругата остава
завинаги лишена от любовта, вниманието и грижите на съпруга си, от неговата
морална опора и материална подкрепа, тя е психически съкрушена и сломена,
защото с него си отишли всичките й надежди, очаквания и общи планови за дълъг
семеен живот и реализация като родители.
Ищцата сочи, че към момента на ПТП гражданската отговорност
на виновния водач е била застрахована от ответника по полица №BG/02/118001655694/06.06.2018г. със срок на валидност от
10.06.2018г. до 09.06.2019г., поради което с молба от 21.12.2018г. е поискала
да й бъде изплатено справедливо обезщетение за претърпените от смъртта на
съпруга й неимуществени вреди. С писмо от 14.01.2019г. от ищцата били изискани
документи, с част от които тя нямала възможност да се снабди.
В исковата молба се уточнява, че претенцията на ищцата се
заявява частично като част от вземането в размер на 160 000лв., което й се
следва, при съобразяване на противоправното поведение на пострадалия при
процесното ПТП.
По този начин е обоснован правния интерес от предявяване на
частичен осъдителен иск за сумата 80 000лв., част от сумата 160 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от
смъртта на нейния съпруг А. Н., ведно със законната лихва от 21.03.2019г. до
окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Искът е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.
Чрез пълномощника си адв. Ал. И. ответникът е подал отговор
на исковата молба, в който оспорва иска по основание размер.
Ответникът оспорва наличието на деликт. Прави възражение за
съпричиняване на вредата от страна на пострадалия Н., който е управлявал
мотоциклета с превишена и несъобразена с пътния участък скорост, с което е
допринесъл за настъпване на произшествието.
Искът е оспорен и по размер, за който се поддържа, че е
прекомерно завишен.
Подадена е допълнителна искова молба, в която пълномощникът
на ищцата се позовава на задължителната сила на присъдата. Изразява се
несъгласие с направеното възражение за завишен размер на исковата претенция,
като във връзка с поддържаното в исковата молба за изживени от ищцата негативни
емоции се сочи, че същите са възникнали и в резултат от провалените планове и
невъзможността на съпрузите да се реализират като родители.
След като анализира и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид
твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
С влязла в законна сила присъда от 11.11.2019г., постановена
от Окръжен съд-Монтана по НОХД №147/2019г., Г. М. М., ЕГН ********** е признат
за виновен в това, че на 16.09.2018г., около 10.20ч. в гр.Враца, движейки се по
***, на кръстовище с ***, при завой, при управление на лек автомобил марка
"Опел", модел "Астра" с рег.№ВР ***АР, е нарушил правилата
за движение на ЗДвП, а именно чл.37, ал.1 - "при завиване на ляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средства е
длъжен на пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства", като не
пропуснал насрещно движещия се по *** мотоциклет марка "Сузуки" с
рег.№ВР *** В, управляван от А. Н. от гр.Враца, в резултат на което
мотоциклетът в паднало състояние на дясната му страна се удря в предната дясна
гума на лекия автомобил и увлечен от нея и наличната инерционна сила, се
завърта в посока на часовниковата стрелка и последва вторичен удар с
мотоциклета в дясната странична част на автомобила и при условията на
независимо съпричинителство с А. Н. Н., който при претърпяното ПТП се е движел
със скорост 76.68км/ч при максимално допустима за участъка скорост от 40км/ч,
ограничена с пътен знак В26, и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Н..
В мотивите на присъдата е описан установения механизъм на произшествието и
конкретно това, че стигайки кръстовището между *** и ***, подсъдимият е подал
ляв мигач, че ще завива наляво и е предприел маневрата със скорост от 14.4км/,
но не се уверил, че идващият насреща моторист може да мине безпрепятствено в
своята пътна лента, с което е отнел предимството му. От своя страна
пострадалият мотоциклетист, движейки се със скорост 76.58км/ч, е възприел като
опасност идващия насреща л.а."Опел" на разстояние около 38.53м от
кръстовището, реагирал е чрез аварийно спиране за предотвратяване на удара, при
което се е наклонил, паднал е надясно и поради липсата на достатъчно разстояние
в това положение, с предната челна част се е ударил в предната дясна гума на
автомобила и при последвалото завъртане се е получил вторичен удар в дясната му
част. Прието е също, че мотоциклетистът, движейки се със скорост от 76.68км/ч,
далеч над допустимата за района от 40км/ч, не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП. Прието е, че дори и при по-висока от разрешената скорост, а
именно такава от 58.7км/ч, пострадалият би имал възможност да избегне удара със
завиващия лек автомобил и ПТП не би настъпило.
От представеното по делото удостоверение за наследници е
видно, че ищцата е преживяла съпруга на загиналия при произшествието А. Н..
Между страните по делото липсва спор по факта, че лекият
автомобил "Опел Астра" е имал при ответника валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите и процесното ПТП е
настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
С исковата молба е представена молба
вх.№ОК-893994/21.12.2018г., с която ищцата е предявила пред ответника
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на съпруга й А. Н.. Представено е и писмо от 14.01.2019г., с което
същата е уведомена, че поради липсата на влязъл в сила акт, доказващ вината на
водача, управлявал застрахованото МПС, няма основание за изплащане на
обезщетение.
По искане на ищцата по делото е допусната и изслушана
специализирана съдебно-психологична експертиза, чието заключение не се оспорва
от страните и се възприема от съда. Вещото лице се произнася, че при ищцата са
налице данни за завишена емоционална експанзивност. Налице е висока степен на
невротичност и спонтанна агресивност. В заключението се приема, че смъртта на
съпруга й е дало негативно отражение върху психиката на ищцата, което се
изразява в емоционална лабилност, съпътствана от чести колебания в
настроението, внезапни изпадания в дълбоки емоционални състояния, които бързо
се сменят с други настроения, известна непоследователност и обърканост в
поведението. Налице е податливост на външни влияния и нарушена вътрешна
устойчивост, нарушено е умението да се владее добре, налице са данни за наличие
на депресивен синдром в емоционалното й състояние, в поведението към себе си и
към социалната среда. Резултатите от изследването насочват към тенденция за
клинично разгръщане на депресивно състояние и/или разстройство. Освен висока
тревожност са налице и психосоматични оплаквания /хормонален и хранителен
дисбаланс/. Невротичността при ищцата е свързана с чести и продължителни
преживявания на безпокойство,
напрегнатост и тревожност. В момента ищцата се намира във втори и трети етап
/гняв и пазарене/ в процеса на скърбене на фона на депресивно състояние. Като
цяло тя е в средата на процеса, като все още не е стигнала до момента на
приемане на загубата. Тъй като от момента на загубата на съпруга са изминали
две години и половина, който период е сравнително дълъг, според вещото лице
може да се говори за нарушен процес на психоемоционалната преработка на
загубата. Актуален при ищцата все още е етапът на гняв /гняв срещу човека,
"който го е убил", срещу съдбата, срещу лишаването от шанс за дете и
семейство с починалия/. Ищцата се намира в етапа на депресията и е налице риск
от клинично разгръщане на депресивно разстройство и при изследването са
установени индикации, характерни за наличието на психопатологичен депресивен
синдром. Според експерта става дума за евентуална реактивна депресия,
съпроводена от промени в настроението и емоционалния тонус, персистираща тъга,
чувство на безпокойство /тревожност, гняв и раздразнение, неспособност за
изпитване на удоволствие, нарушение на храненето, социално отдръпване и липса
на наслада от времето за почивка/. Ищцата дори не се доближава до етапа на
приемането, тъй като непрекъснато се връща към гневенето и се задълбочава в
депресията. Тя не е преодоляла успешно началните етапи в процеса на скърбене и
е непримирима към загубата и събитията от инцидента са живи и актуални за нея и
в момента. Емоционалното равновесие на ищцата е нарушено, тя е емоционална
лабилна, тревожна, с често сменящи се настроения и обърканост. Емоционалната
експанзивност е честа - всеки ден, когато прекрачва прага на дома си, спомени
за съвместния живот със съпруга й връхлитат ищцата, тя преживява най-тежко
неделните и празничните дни, когато изпитва още по-силна мъка и болка и
прекарва часове в плач. Мнението на вещото лице е, че ищцата още не е приела
загубата на съпруга си и преживява отклонения в личностното и социално
функциониране. При нея е налице склонност към избухване в немотивирани реакции
спрямо околните, завишена предпазливост в отношенията с другите. При нея се
наблюдава социално отдръпване и невъзможност за пълноценна социална
комуникация, не се чувства подкрепяна и разбирана от приятелския кръг, не се
чувства удовлетворена от социалните контакти, към чието възобновяване иначе се
стреми. Съзнателно ищцата се стреми към ангажиране с работа, за да не остава
пространство за мислите за загубата, но често изпада в емоционално експресивни
състояния като плачливост. Ищцата осъзнава, че поставя бариера между себе си
околните и това поведение не е рационално, но не е в състояние да допусне
никого до себе си. Становището на вещото лице е, че ищцата се нуждае от
професионална подкрепа в процеса на преодоляване на затрудненията да приеме
загубата с оглед съхраняване на психоемоционалното й здраве.
В подкрепа на твърдението на ищцата, че смъртта на съпруга й
е провалила плановете й да има дете и
пълноценно семейство по делото са събрани писмени доказателства - досието на
брачната двойка в Център за асистирана репродукция към Министерство на
здравеопазването, от които се установява, че поради наличие на стерилитет
ищцата и съпруга й са били включени в програма за финансиране за процедура
"ин витро".
За установяване на болките и страданията на ищцата от
смъртта на нейния съпруг по делото са събрани гласни доказателства.
Св. И. С. е близък семеен приятел на ищцата и съпруга й и
заявява, че се виждал с тях всяка седмица, ходели си взаимно на гости, на
почивки и в заведения. Същият установява, че още преди да сключат брак Г. и А.
били непрекъснато заедно и правели планове за съвместен живот, за брак и деца.
Връзката между тях като съпрузи била много силна. Тъй като А. бил любител на
моторите и член на мото-клуб, запалил и съпругата си и двамата ходели често заедно
на мероприятия на клуба. Свидетелят съобщава, че в деня на катастрофата бил на
почивка в Гърция, когато ищцата му се обадила по телефона, съобщила му за
произшествието и тъй като С. е служител на МВР, го помолила да разбере какво се
е случило. Ищцата плачела и била силно притеснена, тъй като полицейските
служители не й казвали нищо. От дежурния екип св.С. разбрал, че А. няма да
оцелее, но не искал да съобщи това на ищцата, която се обадила още няколко
пъти. След като станало известно, че А. е починал, свидетелят провел още
няколко разговора с ищцата, която била сама, тъй като родителите й били в
чужбина. Когато се прибрал, С. се видял с ищцата, която непрекъснато плачела и била
допълнително травмирана, тъй като междувременно й била съобщена дата за
извършване на процедурата "ин витро". Но погребението на съпруга си
ищцата непрекъснато плачела и и задавала въпроса какво ще прави оттук нататък.
Според св.С. болката на ищцата все още не е преминала.
Св. З. И. е близка приятелка на ищцата от най-ранно детство
и заявява, че знае цялата история на живота й. С А. ищцата се запознала през
2015г., те се харесали взаимно и се влюбили. Любовта между тях била силна,
разбирали се, А. угаждал на всички капризи на Г. и се отнасял към нея по начин,
"за който всяка жена би мечтала". След като на 6 май 2017г. Г. и А.
сключили брак, отношенията им останали същите, останала същата силна любов и
привързаност и грижа на А. към съпругата му. Съпрузите имали силно желание за
дете и започнали с опити още преди сватбата. Тъй като ищцата не могла да
зачене, били направени изследвания, тя претърпяла операция и веднага след
изтичането на нужния период от време, съпрузите кандидатствали за процедурата
"ин витро", били одобрени, очаквали определянето на дата за нея и точно
тогава се случило нещастието с А.. Св.И. споделя, че ищцата преживяла много
тежко смъртта на съпруга си, в този момент родителите й били в чужбина и тя
била сама, заради което погребението било отложено. Докато се чакало пристигането
на родителите на ищцата за погребението, тя получила обаждане, че е одобрена за
процедурата "ин витро", на което отговорила, че това няма да се
случи, тъй като съпругът й е починал. И. заявява, че била през цялото време с
ищцата и смята, че в този период тя е била в шок и не разбирала какво се е
случило. Осъзнала това една на погребението, когато за пръв път видяла съпруга
си. Според свидетелката ищцата било много зле, показвала странно спокойствие,
последвано от плач и моментно осъзнаване. След погребението нещата се влошили,
тогава вече ищцата плачела непрекъснато и се затваряла в себе си, не вдигала
телефона, заради което свидетелката отивала при нея, за да се увери, че не се
случило нещо. Приз деня ищцата се опитвала да работи непрекъснато, за да не
мисли за случилото се, не се върнала на етажа, на който живяла със съпруга си,
а се преместила при родителите си, за да не бъде сама. Според св.И. след
погребението до настоящия момент при ищцата нищо не се е променило и това силно
притеснява приятелите й, които я молели да се обърне към психолог, но тя
отказвала. Ищцата още говори за съпруга си така, сякаш е жив и всеки момент ще
се върне. Мечтата на Г. и А. била да имат дете и според св.И. на ищцата е
отнето щастието това да се случи.
При така изяснената по делото фактическа обстановка за
разрешаването на спора съдът взе предвид следното от правна страна:
С влязла в законна сила присъда по НОХД №147/2019г. по описа
на Окръжен съд-Монтана Г. М. М. е признат за виновен в това, че при управление
на пътно превозно средства и в нарушение на правилата за движение по пътищата
по непредпазливост е причинил смъртта на А. Н. Н., съпруг на ищцата. В
присъдата е признато за установено независимо съпричинителство с пострадалия,
който е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.2 ЗДвП, като е
управлява мотоциклет със скорост 76.68км/ч при максимално допустима за участъка
такава от 40км/ч. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданскоправните последици от деянието, относно това, извършено ли е
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Присъдата има същата
сила и по отношение на разрешения от наказателния съд въпрос за наличие на
съпричинителство от страна на пострадалия при престъплението.
По делото е безспорно, че отговорността на виновния за
произшествието водач на МПС е застрахована от ответника по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и процесното
ПТП е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Събраните по делото гласни доказателства и заключението на
изслушаната съдебно-психологична експертиза дават основание на съда да приеме,
че като пряка и непосредствена последица от смъртта на своя съпруг ищцата е
изживяла болки и страдания, с което и предвид изложеното по-горе, основанието
за възникване на прякото й право по чл.432, ал.1 от КЗ е доказано.
Ищцата попада в кръга лицата, имащи право на обезщетение,
очертан в Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 24.ХІ.1969г. на
Пленума на Върховния съд. Събраните по делото доказателства дават основание за
извода, че между ищцата и съпруга й е съществувала силна емоционална и духовна
връзка. В периода на тяхното запознанство и краткото им съжителство като
съпрузи в отношенията им е имало силна любов, хармония и разбирателство. Ищцата
е била обект на изключителни грижи и внимание от страна на своя съпруг. По
делото е доказано по безспорен начин, че голямата мечта на съпрузите е била да
станат родители, за осъществяването й те са положили общи усилия и когато по
медицински показатели било установено наличието на стерилитет, са предприели
действия да се сдобият с дете чрез процедура "ин витро". Смъртта на А.
е настъпила в момента, в който брачната двойка е била одобрена за зачеване по
този начин, поради което трагедията за ищцата, чиито мечти да стане майка са
били покосени, е станала още по-тежка. От свидетелските показания и от
заключението на вещото лице-психолог се установява начина, по който ищцата е
понесла смъртта на съпруга си, състоянието, в което тя все още се намира и
което вещото лице-психолог определя като депресивно, това, че и към момента
същата все още не е приела факта на тежката загуба, преминава от състояния на
скърбене към такива на гняв, преустановила е социалните си контакти и се е
отдала на изцяло болката и самотата в една твърде млада възраст. Изложеното
дава основание на съда да приеме, че на ищцата се следва обезщетение за
претърпените от нея болки и страдания.
Специфичното при неимуществените вреди, особено на тези от
причинена смърт е, че те имат по-продължително проявление. При определяне на
техния размер е необходимо да се отчитат не само наличните, вече настъпили
вреди, а и тези с проявление напред във времето. Болките и страданията от
смъртта на близък човек са интензивни както на емоционално ниво, така и от
гледна точка на очакванията за духовна и материална подкрепа, за грижи и
внимание. Критерият на справедливостта, заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД, не е
абстрактен, а обусловен от обществено възприемане на справедливостта на дадения
етап от развитие на обществото и съществуващите икономически условия.
Практиката на ВКС е последователна по въпроса за детерминирането на критерия за
справедливост от икономическите условия, които от своя страна дават отражение
върху постепенното и непрекъснато нарастване на нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди, причинени от застраховани на трети лица.
Независимо от функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне
на дължимо обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните икономически
условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да служат и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент.
Като взе предвид събраните по делото доказателства съдът
приема за справедлив размер на обезщетението, следващо се на ищцата, сумата 200
000лв.
Предвид установеното с присъдата на наказателния съд
съпричинителство на пострадалия за настъпването на процесното ПТП, изразяващо
се в движение с управлявания от него мотоциклет със скорост, надхвърляща близо
два пъти разрешената за конкретния пътен участък, и това, че при движение с
разрешената скорост същият би могъл да предотврати настъпването на ПТП, съдът
приема, че неговият принос следва да бъде определен в процентно отношение на
50%, поради което в условията на чл.52, ал.2 от ЗЗД следващото се на ищцата
обезщетение следва да бъде намалено на сумата 100 000лв. С оглед на това, че
искът е предявен като частичен за сумата 80 000лв., в този размер исковата
претенция следва да бъде уважена.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната
лихва, считано от 22.03.2019г., когато е изтекъл срокът по чл.496, ал.1 от ТЗ,
до окончателното му изплащане.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 3 200лв., както
и направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертиза в размер на
250лв.
В полза на адв.Р.П. от САК ответникът следва да бъде осъден
да заплати възнаграждение за адвокатска защита по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на
2 930лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.***да заплати на Г.Л.М.-Н., ЕГН **********, с адрес ***
сумата 80 000лв., като част от сумата 100 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг А. Н. Н., загинал
при ПТП на 16.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2019г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр.***да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна
такса в размер на 3 200лв. и направените за сметка на бюджета на съда разноски
за експертиза в размер на 250лв.
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр.*** да заплати на адвокат Р.М.П. от САК, с адрес ***
възнаграждение за адвокатска защита по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 2 930лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: