№ 118
гр. Велико Търново , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000397 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260000 от 28.08.2020г. по т.д. № 12/2020г. габровският
окръжен съд е осъдил „ПРЕМИУМ“ ЕООД - гр. Трявна, да заплати на
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД-гр. Варна следните сумите: 25 301,40 лв.
/двадесет и пет хиляди триста и един лева и 40 ст./ по фактура № **********
от 16.01.2017 г., представляваща консумирана и незаплатена електроенергия с
място на доставка обект с кл. № ********** и аб. № 1601221, находящ се в
гр. Трявна, **********, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и сумата от 7 702,87
лв. /седем хиляди седемстотин и два лева и 87 ст./ – мораторна лихва до
07.02.2020 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, както и законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 10.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението. С решението „ПРЕМИУМ“ ЕООД- гр. Трявна е осъдено да
заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД - гр. Варна сумата 1 511,18 лв. -
направени разноски по делото.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от ответника
„ПРЕМИУМ“ ЕООД - гр. Трявна с оплакване, че е неправилно. В жалбата се
излагат подборни доводи относно това, че неправилно първостепенният съд е
приел, че давността на процесното вземане за главница е била прекъсната с
направените от ищеца възражения по предявения срещу него иск по т.д. №
1
112/2017г. на Окръжен съд-Варна, както и че неправилно съдът е счел, че
давността и спряла да тече по време на процеса. Жалбоподателят твърди, че
вземането по процесната фактура е погасено по давност, както и вземането за
лихва за забава, за което е приложима кратката погасителна давност по чл.111
ЗЗД. Искането е да се отмени обжалваното решение и вместо него да се
постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.
В писмения отговор ответната по жалбата страна "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД - гр. Варна изразява становище, че жалбата е
неоснователна.
Великотърновският апелативен съд като взе предвид оплакванията в
жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Пред Габровския окръжен съд са предявени обективно съединени
искове от "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД - гр. Варна, против „ПРЕМИУМ“
ЕООД - гр. Трявна - иск по чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.327 от ТЗ за заплащане
на сумата от 25 301.40 лв. – главница по фактура № ********** от 16.01.2017
г. и иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата 7 702.87 лв., представляваща
лихва за забава за периода 7.02.2017г.-7.02.2020г.
В отговора на исковата молба ответното дружество възразява, че
исковата претенция е погасена по давност. Оспорва, че не е ясно по какъв
начин е отчитана подаваната ел.енергия, същата отчетена ли е от законно
монтиран и сертифициран електромер и по какъв начин е формирана крайната
сума по фактурата.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Не се спори от страните, че дружеството-ищец е потребител на
електрическа енергия по смисъла на Закона за енергетиката; че имота в който
е монтиран процесния електромер е част от електропреносната мрежа, както и
че страните са в договорни отношения за доставка на електрическа енергия.
С Решение № 850 от 12.12.2017 по т.д. № 112/2017 г. по описа на
Варненския окръжен съд е отхвърлен предявения от „ПРЕМИУМ“ ЕООД-
гр.Трявна срещу "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД-гр.Варна отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване в
отношенията между страните недължимостта на сумата от 25301.40 лв.,
представляваща стойността на ел.енергия за клиентски номер **********,
абонатен № 1601221, за която е издадена фактура № ********** от
16.01.2017 г. със срок на плащане до 06.02.2017 г. и която представлява
коригирана сметка за електрическа енергия за периода от 26.04.2016 г. до
21.12.2016 г. за обект в гр. Трявна, **********. Решението е влязло в сила на
25.02.2019г.
2
От представеното извлечение от сметка към 07.02.2020 г. по партидата
на ответника се установява, че има неплатена сума по фактура № **********
от 16.01.2017 г. с падеж 6.02.2017г. и начислена лихва за забава за периода от
7.02.2017г. до 7.02.2020г. в размер на 7 702.87 лв.
При тези данни от фактическа страна въззивният съд прави следните
правни изводи:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Сумата от 25301.40 лв. по издадена фактура № ********** от
16.01.2017 г. със срок на плащане до 06.02.2017 г., която се претендира с
предявения осъдителен иск, представлява стойността на електрическа енергия
за клиентски номер **********, абонатен № 1601221/потребител
„ПРЕМИУМ“ ЕООД-гр. Трявна/ по коригирана сметка за електрическа
енергия за периода от 26.04.2016 г. до 21.12.2016 г. за обект в гр. Трявна,
**********.
Предмет на предявения отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1
от ГПК по воденото между страните т.д. № 112/2017 г. по описа на Окръжен
съд-Варна е недължимостта на сумата от 25301.40 лв. по процесната фактура,
определена по реда на чл.50 от Правила за измерване на количеството
електрическа енергия/ПИКЕЕ/ поради грешка в отчитането на действително
доставеното количество електрическа енергия, която се дължи на неточно
въведени в счетоводството данни за типа измервателно устройство. В Закона
за енергетиката с измененията, въведени с ДВ бл.54/2012г.–чл.83 ал.1 т.6,
чл.98а ал.2 т.6 и чл.104, както и с чл.50 от ПИКЕЕ е уредена възможността за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Видно от приложеното решение по т.д. № 112/2017г.
на Окръжен съд-Варна сумата от 25301.40 лв. по процесната фактура, е
определена по реда на чл.50 от Правила за измерване на количеството
електрическа енергия/ПИКЕЕ/. Според тази разпоредба в случаите на
неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, когато това се дължи на несъответствие на параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа
енергия, като разлика между отчетеното количество ел.енергия и
преминалото количество ел.енергия за времето на допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от година. Така сумата по
процесната фактура представлява коригирана сметка за електрическа енергия
за периода от 26.04.2016 г. до 21.12.2016 г. за обект в гр. Трявна, **********
на ответното дружество. С решението по т.д. № 112/2017г. по описа на
Окръжен съд-Варна съдът е приел, че „ПРЕМИУМ“ ЕООД-гр. Трявна,
независимо, че е заплащал задълженията си през процесния период, дължи
заплащане на допълнително установената и доказана по делото по чл.50 от
3
ПИКЕЕ цена от 25301.40 лв. по процесната фактура, явяваща се разлика
между фактурираната цена и действително дължимата цена съобразно реално
потребената електрическа енергия. Въз основа на този извод съдът е
отхвърлил предявения от „ПРЕМИУМ“ ЕООД-гр. Трявна против "ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ" АД-гр.Варна отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от
25301.40 лв. Влязлото в сила решение по т.д. № 112/2017г. по описа на
Окръжен съд-Варна е задължително за съда по настоящото дело съгласно
чл.297 от ГПК. В настоящото производство по предявения осъдителен иск за
заплащане на сумата от 25301.40 лв. по коригирана сметка за потребена, но
незаплатена ел.енергия за минал период/в случая периода от 26.04.2016 г. до
21.12.2016 г./ съдът зачита влязлото в сила решение по т.д. № 112/2017г. по
описа на Окръжен съд-Варна и въз основа на това приема, че сумата се
дължи от ответното дружество. Всички възражения на ответното дружество
за недължимост на исковата сума от 25301.40 лв., направени с отговора на
исковата молба, с изключение на възражението за давност, не могат да бъдат
разглеждани в настоящото производство поради това, че те са разрешени с
влязлото в сила решение на Окръжен съд-Варна по посоченото дело и същите
са непререшаеми по силата на разпоредбата на чл.299 ал.1 от ГПК.
По отношение на възражението на ответното дружество за изтекла
погасителна давност по отношение на вземането за сумата от 25301.40 лв.:
Въззивният съд намира това възражение за неоснователно, тъй като в
случая не се касае за вземане на енергийното дружество за периодично
плащане по смисъла на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ВКС по
тълк.дело № 3/2011г. ОСГТК, за да се прилага кратката тригодишна
погасителна давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД.
Съгласно цитираното Тълкувателно решение на ВКС, ОСГТК
понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111 б.“в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съобразявайки така описаните отличителни белези на периодично
плащане по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД и характера на вземането в
конкретния случай, въззивният съд намира, че процесното задължение по
коригираната сметка за ел.енергия за периода 26.04.2016 г. до 21.12.2016 г. не
притежава тези отличителни белези и не може да се определи като
периодично по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД.
В разглеждания случай неправилно отчетеното количество на реално
доставената на „ПРЕМИУМ“ ЕООД-гр. Трявна електрическа енергия за
4
периода от 26.04.2016 г. до 21.12.2016 г. поражда парично вземане на
продавача-дружеството ищец за сумата от 25301.40 лв., представляваща
продажната цена за действителното, реално доставено количество ел.енергия
през съответния период. В този смисъл относно характера на вземането по
коригирана сметка е приетото о съдебната практика- решение № 21 от
1.03.2017г. на ВКС по т.д. № 50417/2016г. , решение № 141 от 12.01.2021г. на
ВКС по гр.д. № 4486/2019г. Касае се за еднократно вземане/съответно
еднократно задължение/, възникнало по силата на закона. Касае се за
доплащане на цената за доставената ел.енергия. Макар и задължението да е
за цената на реално доставеното количество ел.енергия за минал период, то не
представлява периодично плащане, тъй като е еднократно определено по
повод извършена корекция на сметката на абоната. Задължението в случая за
доплащане на цената не е за трайно изпълнение и не е за повтарящо се
изпълнение. Не са налице падежи, които да настъпват периодично. В случая
не се касае за задължение, чийто размер да е предварително определен или
определям. Същото е станало изискуемо случайно за определен период от
време, поради констатирана грешка в отчитане на действително доставеното
количество електрическа енергия. С оглед на изложеното е видно, че
процесното задължение за доплащане на цената за доставената ел.енергия не
притежава посочената в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ВКС по
тълк.дело № 3/2011г. ОСГТК съвкупност от отличителни белези,
характеризираща едно плащане като „периодично“, поради което то не може
да бъде определено като периодично по смисъла на чл.111 б.“в“ от ЗЗД.
Посочената разпоредба се отнася до изключение и тя не следва да се тълкува
разширително. Това, че вземанията на електроснабдителното дружество за
доставяната ел.енергия на ответното дружество са периодични и се заплащат
ежемесечно, не означава, че периодичния им характер се пренася и върху
процесното вземане. Видно от характеристиката му процесното задължение е
извън периодичните плащания за доставената ел.енергия.
В този смисъл тук не е приложима кратката тригодишна давност,
защото няма задължение с периодичен характер, а се касае за плащане по
повод извършена корекция на сметка/за доплащане на цената за реално
доставеното количество ел.енергия/.
Вземането в случая се погасява с общата петгодишна давност, която не
е изтекла, защото считано от датата на изискуемостта по фактурата-
6.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба - 11.02.2020г.,
петгодишният срок не е изтекъл.
Ето защо предявения иск за заплащане на сумата от 25301.40 лв. следва
да бъде уважен, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване
на иска-11.02.2020г. до изплащането. До същия краен извод, макар и по
съображения различни от изложените от въззивната инстанция, е достигнал и
първостепенният съд, поради което решението в тази му част, следва да бъде
5
потвърдено.
По акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД:
При неплащане в срок на парично задължение се дължи заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата,
съгласно чл. 86 от ЗЗД.
В случая се претендира заплащане на мораторна лихва върху
главницата от 25301.40лв. за периода от 07.02.2017г. до 7.02.2020г. в размер
на 7702.87 лв. Изчислена с помощна на програма „Апис Финанси“ законната
лихва върху посочената главница за периода от 07.02.2017г. до 7.02.2020г. е
в размер на 7702.87 лв.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
погасяване и на този иск по давност.
Претенцията за мораторна лихва е погасена по давност съгласно
разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД. Претенцията е за лихви за период три
години преди подаване на исковата молба, поради което същата се погасява с
изтичането на кратката тригодишна давност. Искът по чл.86 от ЗЗД за сумата
от 7702,87 лв. за забавеното плащане на главницата от 25301.40лв. за периода
от 07.02.2017г. до 7.02.2020г. следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност. По отношение на този иск воденото между страните т.д. №
112/2017г. по описа на Окръжен съд-Варна, не е довело до прекъсване или
спиране на давността, тъй като това дело касае само вземането за главницата,
но не е това за мораторните лихви. Претенцията за мораторни лихви е
предявена едва с исковата молба по настоящото дело на 11.02.2020г.
Следователно не са налице основания за прекъсването или спиране на
давността относно претенцията по чл.86 от ЗЗД. Доводите на ответника по
въззивната жалба за причините, поради които не е могъл да предяви иска си
за забавеното плащане на главницата, са ирелевантни.
Като е уважил предявения иск по чл.86 от ЗЗД първостепенният съд е
постановил неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови решение, с което предявения иск по чл.86 от ЗЗД
да бъде отхвърлен като погасен по давност.
При този изход на делото първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта за разноските присъдени в полза на ищеца за сумата над
1158.48 лв. Съобразно уважената част от иска дължимите от ответника
разноски за първоинстанционното производство са в размер на 1158.48 лв.
За производството пред настоящата инстанция жалбоподателят е
направил разноски в размер на 660.50 лв. за държавна такса.
С изглед изхода на спора в настоящата инстанция на жалбоподателя се
дължи сумата от 154.15 лв. разноски за тази инстанция, съобразно
6
отхвърлената част от иска. За производството пред първата инстанция няма
данни жалбоподателят да е направил разноски.
За производството пред тази инстанция на ответника по въззивната
жалба, с оглед изхода на спора и съобразно неуважената част от жалбата
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 115 лв.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2260000 от 28.08.2020г. на Окръжен съд-Габрово,
постановено по т.д. № 12/2020г. по описа на същия съд, в частта, с която на
основание чл. 86 от ЗЗД „ПРЕМИУМ“ ЕООД - гр. Трявна е осъдено да
заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД-гр. Варна сумата от 7 702.87 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главница от 25301.40лв. за периода
от 7.02.2017г. до 07.02.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на исковата молба – 10.02.2020 г. до окончателното изплащане, вместо което
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД-гр. Варна
против „ПРЕМИУМ“ ЕООД - гр. Трявна иск по чл.86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 7 702.87 лв., представляваща мораторна лихва върху главница от
25301.40лв. за периода от 7.02.2017г. до 07.02.2020 г., ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2020 г. до
окончателното изплащане, като погасен по давност.
ОТМЕНЯ решение № 2260000 от 28.08.2020г. на Окръжен съд-Габрово,
постановено по т.д. № 12/2020г. по описа на същия съд, в частта, с която
„ПРЕМИУМ“ ЕООД - гр. Трявна е осъдено да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД-гр. Варна разноски по делото за сумата над 1158.48 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2260000 от 28.08.2020г. на Окръжен съд-
Габрово, постановено по т.д. № 12/2020г. по описа на същия съд, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД-гр. Варна, ЕИК
103533691със седалище и адрес на управление: гр. Варна, **********, Варна
Тауърс Г да заплати на „ПРЕМИУМ“ ЕООД - гр. Трявна, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Трявна, ********** сумата от 154.15 лв.
за направените по делото разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ПРЕМИУМ“ ЕООД - гр. Трявна, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Трявна, ********** да заплати на
"ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД-гр. Варна, ЕИК *********, със седалище и
7
адрес на управление: гр. Варна, **********, Варна Тауърс Г юрисконсултско
възнаграждение в размер на 115 лв. за производството пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8