Решение по дело №1148/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 27
Дата: 19 януари 2023 г.
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20222230201148
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. С., 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20222230201148 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Р. А. Р. против НП
№25/15.08.2022г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите (РИОСВ)- С.З., с което на основание чл.157, ал.6 от Закона за
управление на отпадъците (ЗУО) е наложено наказание „Глоба“ в размер на
1400 (хиляда и четиристотин) лева за нарушение на чл.133, ал.3, т.3, вр. чл.35,
ал.1, т.1 от ЗУО. Моли да бъде отменено наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява в съдебно
заседание лично и с упълномощен процесуален представител, който счита
наказателното постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно
призован не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 20.07.2021г. във връзка с подадени сигнали №ЗТ- 74/12.07.2021г. и
№ЗТ- 74- 1/19.07.2021г., служители от РИОСВ- С.З., св. Р. П. и колежката й
В. К. съвместно с представители на ОД на МВР- С. извършили проверка на
имот с местонахождение: с. Ч., общ. С., ул. „Мария Кюри“, №10, собственост
на Р. А. Р..
1
По време на проверката бил направен оглед и обход на посочения имот,
при което било установено, че в двора на имота има наличие на компоненти
от разкомплектовани излезли от употреба моторни превозни средства
(ИУМПС)- двигатели, кабели, стартери и други, които се съхраняват в
откритата и закритата част на дворното място, както и покрай оградата на
имота. В момента на проверката присъствал А. Р. А. с ЕГН **********, който
се занимавал с дейностите по разкомплектоването на ИУМПС и потвърдил,
че извършва нерегламентирани дейности по съхраняването и
разкомплектоването на излезли от употреба моторни превозни средства. При
извършена служебна справка в Кадастрално- административна система на
Агенция по геодезия, картография и кадастър се установило, че собственик на
проверявания имот е Р. А. Р. с ЕГН **********. Извършена била и справка в
Търговския регистър, поддържан от Агенция по вписванията към
Министерство на правосъдието, от която се установило, че лицето Р. А. Р. е
без регистрация по Търговския закон.
Въз основа на установеното по време на проверката бил съставен
Констативен протокол №009092/20.07.2021г., с който на Р. А. Р. и А. Р. А.
били дадени предписания със срок за изпълнението им. Първото предписание
било да се почисти имота от всички налични компоненти от ИУМПС,
описани в констативната част на протокола със срок за изпълнение до
03.08.2021г. Второто предписание било да се представят документи,
удостоверяващи предаването на отпадъците на лица, притежаващи документ
по чл.35 от ЗУО със срок за изпълнение до 04.08.2021г.
На Р. А. Р. била изпратена покана с изх. №КОС- 06- 9092/22.02.2022г.,
получена лично от него на 25.02.2022г. от директора на РИОСВ- С.З., за
явяването му на 02.03.2022г. в РИОСВ- С.З. за съставяне и подписване на акт
за установяване на административно нарушение, с указание че при неявяване
АУАН ще бъде съставен в негово отсъствие съгласно разпоредбата на чл.40,
ал.2 от ЗАНН.
На 02.03.2022г. св. К. К. приела, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.133, ал.3, т.3 от Закона за управление на отпадъците, вр.
чл.17 от Наредбата за излезли от употреба моторни превозни средства
(ИУМПС), а именно, че извършва дейности по съхраняване на излезли от
употреба моторни превозни средства без регистрация по Търговския закон и
2
без да притежава разрешение за извършване на дейности по съхраняване и
разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства,
издадено от РИОСВ- С.З. в посочения имот, находящ се в с. Ч., общ. С., ул.
„Мария Кюри“, №10. Свидетели по съставянето и връчването на акта станали
колежките й Р. П. и В. К..
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие директорът на Регионалната инспекция по околната
среда и водите- С.З. издал обжалваното наказателно постановление като
приел същите констатации и наложил на жалбоподателя наказание „Глоба“ в
размер на 1400 лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице,
имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
основателна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели изцяло, тъй
като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.133, ал.3, т.3 от Закона за управление на
отпадъците се наказва с глоба от 1400 до 4000 лева физическо лице, което
извършва дейности с ОЧЦМ, ИУЕЕО, НУБА и/или ИУМПС без регистрация
по Търговския закон или без разрешение, ако деянието не съставлява
престъпление. Видно е, че в настоящия случай жалбоподателят е извършвал
дейности по съхраняване на излезли от употреба моторни превозни средства.
Установи се по несъмнен начин, че това е било без регистрация по
Търговския закон. Установи се безспорно, че не е имал и разрешение във
връзка с чл.17 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни
средства, според която дейностите по събиране и транспортиране и по
третиране на ИУМПС се извършват от лица, притежаващи документ по чл.35
от Закона за управление на отпадъците.
Безспорно се установи от събраните по делото доказателства, че
жалбоподателят е осъществил фактическия състав на административно
3
нарушение по чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО, но съдът констатира, че при
издаването на акта за установяване на административно нарушение са
допуснати съществени процесуални нарушения, което е опорочило
административнонаказателното производство и е довело до издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление. Както е видно от Констативен
протокол №009092/20.07.2021г. извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя е установено на 20.07.2021г. Видно е от съставения за това
нарушение акт за установяване на административно нарушение
№25/02.03.2022г., че същият е съставен след изтичане на тримесечния срок,
визиран в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, която норма определя, че не
се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт
за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване
на нарушителя. Това се явява абсолютна пречка за провеждане на
административнонаказателно производство. Съдът счита, че
административнонаказващият орган от своя страна не е изпълнил
задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН- преди да се произнесе по
преписката да провери акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства,
доколкото при така изяснена нередовност на административнонаказателния
процес, за него не е съществувало задължение за осъществяване на
правомощията по определяне на наказанието. Неспазването на указаните
срокове за иницииране на производството по налагане на административно
наказание е винаги съществено процесуално нарушение, доколкото се явява
абсолютна пречка за развитието на административнонаказателно
производство и води до отмяна на постановения в едно такова производство
акт.
Ето защо съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от оспорващата
страна за присъждане на разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение съдът счете, че следва да бъдат присъдени сторените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. Ето
защо РИОСВ- С.З. следва да се осъди да заплати на Р. А. Р. сума в размер на
350 (триста и петдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
4
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №25/15.08.2022г. на директора на Регионална инспекция
по околната среда и водите- С.З., с което на Р. А. Р. с ЕГН ********** на
основание чл.157, ал.6 от ЗУО е наложено наказание „Глоба“ в размер на
1400 (хиляда и четиристотин) лева за нарушение на чл.133, ал.3, т.3, вр. чл.35,
ал.1, т.1 от ЗУО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите- С.З. да
заплати на Р. А. Р. с ЕГН ********** направените по делото разноски в
размер на 350 (триста и петдесет) лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5