№ 634
гр. Варна, 16.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20233100500165 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Уникредит Булбанк“ АД срещу разпореждане №
43401/26.11.2022 год. по ч.гр.д. № 13968/2022 год. на ВРС – 20-ти състав В ЧАСТТА, с
която е отхвърлено искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за заявени
задължения за сумата от 561.52 лева, представляваща обезщетение за забава при лихвен
процент 16.2 % върху предсрочно изискуема главница за периода 29.12.2020 – 20.10.2022
год. вкл.
Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение, тъй
като при констатирано надвишаване по размер на претендираната наказателна лихва на
визирания в чл.33, ал.2 ЗПК лихвен процент, съдът е следвало да уважи искането на
заявителя до размера на 346.62 лева, която сума представлява обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Настоява се за отмяна на обжалваното разпореждане и
произнасяне по същество, с което се уважи подаденото заявление до посочения размер.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия
закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за
неоснователна, поради следните съображения:
1
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от
заявителя „УниКредит Булбанк“ АД срещу В.Л.Д. за задължения по договор за кредит, сред
които задължения за сумата от 561.52 лева, представляваща къобразно уточняваща молба
наказателна лихва за периода 29.12.2020 – 20.10.2022 год., при условията на уговореното
между страните в чл.7.2 от договора в хипотезите на чл.7.2.1 и чл.7.2.2, равняваща се на 16.2
% годишно.
Като е приел, че претендираната от заявителя сума представлява обезщетение за
забава, чийто размер противоречи на предвидения в чл.33 ЗПК такъв, заповедният съд е
отхвърлил заявлението в тази му част, което е и предмет на настоящото произнасяне.
Настоящият състав намира жалбата за неоснователно, по следните съображения:
С оглед предназначението на заповедното производство да изключи именно исковия
ред за установяване на безспорни вземания съдът приема, че същото може да има за предмет
само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното,
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът да отказва да издаде заповед за
изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи
служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът още на фаза
заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните
правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да
се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и
добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като
прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително
исково производство.
В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК съгласно
която съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Въззивният съд приема, че процесното вземане по твърдения, последователно
поддържани от заявителя и в жалбата, несъмнено следва да се квалифицира като уговорена
компенсация за вредите от неизпълнение на задължения на кредитополучател. Принципно
законодателят е допуснал обезщетението да се начислява като лихва, т. е. да бъде уговорено
предварително от страните в неустоечна клауза. В случая обаче, както правилно е
констатирал първоинстанционният съд, спецификата на потребителското кредитиране
налага прилагане на специални императивни правила, изключващи общия закон. При
предприето от кредитор търсене на реално изпълнение, положителният кредиторов интерес
е покрит до разлика, представляваща обезщетение за забава. Обемът на обезщетение с такъв
характер в чл.33, ал.2 ЗПК е лимитиран до законната лихва и следва да се покрива от
наказателната лихва. С твърденията за въведени с договора клаузи за начисляване на
неустойка за неизпълнение, след настъпване падежа на главните задължения, по същество се
цели заобикаляне на горното ограничение и въвеждане на допълнителни плащания,
свързани единствено със забавата на длъжника. Тъй като тези клаузи преследват забранена
2
от закона цел, те противоречат пряко на чл.33 ЗПК и са недействителни като не пораждат
права и задължения за страните.
Отричането на валидността на това основание за начисление на задължение по
кредита, претендирано от заявителя последователно като уговорена компенсация за вредите
от неизпълнение на задължение на кредитополучател /с характер на мораторна неустойка/
не позволява на съда да приложи ограничителната норма на чл.33 ЗПК, която заобикаля и
съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, което обезщетение за забава не може да
надвишава законната лихва.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното
разпореждане следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 43401/26.11.2022 год. по ч.гр.д. № 13968/2022
год. на ВРС – 20-ти състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлено искане на „Уникредит
Булбанк“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за заявени задължения за
сумата от 561.52 лева, представляваща обезщетение за забава при лихвен процент 16.2 %
върху предсрочно изискуема главница за периода 29.12.2020 – 20.10.2022 год. вкл.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3