РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Бургас, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20212001000184 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на “Н.” ЕООД
(н), ЕИК ***, срещу решение № 144 от 23.04.2021 г., постановено по т.д.№
61/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е отхвърлен искът на
дружеството на осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ против “Е.” ЕАД (н), ЕИК *** за
установяване вземане на ищеца за сумата 120 806 лв., предявено в
производството по несъстоятелност по т.д. № 354/2018 г. на Окръжен съд -
Бургас, но невключено в одобрения от съда списък на приети вземания.
Въззивникът “Н.” ЕООД (н) сочи във въззивната си жалба, че
обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост.
Неправилен бил изводът на съда, че процесното вземане не съществува.
Съдът мотивирал този извод, приемайки, че представеното споразумение от
24.07.2014 г. не е автентично, поради което договорът за цесия от 25.07.2014
г. не е могъл да произведе действие. Същото споразумение от 24.07.2014 г. е
било представено по гр.д. № 1459/2019 г. на БРС. С отговора си на исковата
молба по това дело ответникът “Е.” ЕАД не оспорил истинността на
1
споразумението и съдът го ценил при произнасянето си като автентичен и
надлежен писмен документ. Производството по гр.д. № 1459/2019 г. по описа
на Районен съд - Бургас било образувано преди настоящото дело и било
предшествано от заповедно производство. Доколкото ответникът “Е.” ЕАД не
е оспорил в това предходно производство истинността на приетото за
неавтентично по настоящото дело споразумение, налице била хипотезата на
чл. 301 ТЗ. Дори да се приеме, че споразумението е станало известно на
ответника едва при представянето му по делото пред районния съд, то
ответникът не се противопоставил на подписването на документа от лице без
представителна власт веднага след узнаването по смисъла на чл. 301 ТЗ. В
производството по несъстоятелност вземането било предявено в срока по чл.
685 ТЗ с молба, подкрепена със същите писмени доказателства. Всичко това
налагало извод, обратен на направения от окръжния съд.
Решението било необосновано, тъй като не държало сметка, че
решенията относно придобиване и погасяване на вземането са взимани в
кръга на една група икономически свързани лица. И.А.В. член на НС на “П.
АД от 14.10.2014 г., а “П. АД е едноличен собственик на капитала на “Е.”
ЕАД.
Съществуването на вземането се установявало от приетата по делото
СИЕ. Дали подписът под споразумението е положен лично от управителя или
от овластено от него лице, което е пропуснало да отбележи това си качество в
документа, било без значение. Самото ответно дружество не оспорвало
съществуването и истинността на споразумението.
Съдът допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не
обсъдил всички доказателства по делото и установените с тях обстоятелства
относно съществуването на вземането.
Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване
на решение, с което да се признаем в отношенията между страните, синдика и
всички кредитори в несъстоятелността на “Е.” ЕАД съществуването на
процесните вземания на ищеца. Към въззивната жалба е приложен препис от
становище вх. № 262890 от 09.09.2020 г. по гр.д. № 1459/2019 г. по описа на
Районен съд - Бургас, без да е направено искане за приемане на този документ
като доказателство по делото.
Въззиваемият “Е.” ЕАД (н), на когото е връчен препис от въззивната
жалба, е представил отговор, с който я оспорва.
Сочи се в отговора, че до момента по делото ищецът не е твърдял, че
споразумението от 24.07.2014 г. е било представено по друго дело и не е било
оспорено от ответника. Възражението за приложението на чл. 301 ТЗ също се
правело за първи път с въззивната жалба. и въззивната инстанция не дължала
произнасяне по него.
2
Неоснователен бил доводът, че в производството по гр.д. № 1459/2019
г. на БРС от страна на “Е.” ЕАД (н) не била оспорена автентичността на
споразумението от 24.07.2014 г. Истинността на един документ следвало да
се изследва само и единствено в производството, в което документът е бил
представен и е бил оспорен, а произнасянето на съда по истинността на
документа ангажирало страните само във висящото производство, освен ако
истинносттта на документа не е била предмет на нарочен установителен иск
по чл. 124, ал. 3 ГПК.
Липсвали доказателства, че споразумението от 24.07.2014 г. е било
представено по гр.д. № 1459/2019 г., за да бъде оспорена автентичността му.
Възражението по чл. 301 ТЗ било не само недопустимо, като
преклудирано, но и по същество неоснователно. Потвърждаването на
действия без представителна власт предполагало автентичен документ, който
е подписан от лице без представителна власт. В случая нямало данни кой е
изпълнил подписа за “Е.” ЕАД.
Иска се потвърждаване на въззивната жалба. Възразява се против
приемането на приложеното към въззивната жалба становище като
доказателство по делото.
Синдикът на “Е.” ЕАД (н) Н. Анг. Г. не е взел становище по
въззивната жалба.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 13.08.2021 г. е допусната
до разглеждане по същество.
Окръжен съд - Бургас е бил сезиран с искова молба, уточнена с молби
от 10.09.2020 г. и от 05.10.2020 г., от кредитора “Н.” ЕООД (н) против
длъжника “Е.” ЕАД (н) при участието на синдика на дружеството-ответник Н.
Анг. Г. за установяване на осн. чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, че ответното дружество
дължи на дружеството-ищец: (1) сумата 120 806 лв. - сбор от цени по
фактури, издадени в периода 30.04.2011 г. - 31.10.2013 г. от “Ю.” АД, които
вземания са били прехвърлени от “Ю.” АД на “Н.” ЕООД (н) с договор за
продажба на вземания от 25.07.2014 г., и (2) законната лихва върху сумата 120
806 лв. от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане.
Ответното дружество “Е.” ЕАД (н) с отговора на исковата молба
оспорило исковете.
3
Синдикът на ответното дружество Н.Г. изразил становище, че
претенцията е неоснователна.
С обжалваното решение съдът уважил исковете изцяло.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл.269
ГПК Апелативен съд - Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК въззивният съдебен
състав препраща към мотивите му, които споделя. В допълнение и по повод
конкретните оплаквания, изложени във въззивната жалба, е необходимо да се
вземе под внимание следното:
Неоснователно е оплакването на въззивника за неправилност на
решаващия извод на първоинстанционният съд за липса на вземане на ищеца
срещу ответника. С отговора на исковата молба ответникът “Е.” ЕАД (н) е
оспорил представеното от ищеца с исковата молба споразумение от
24.07.2014 г., сключено между “Ю.” АД, “Е.” ЕАД и “П. АД, като
“неистинско, антидатирано, съставено само за целите на настоящото
производство”. Открито е производство по оспорване на документа, като на
страните е указано, че ответникът носи тежестта да установи автентичността
на подписа, положен за “Е.” ЕАД, а ищецът - автентичността на останалите
подписи. В с.з. на 04.03.2021 г. е прието изслушано заключението на в.л.
Николов, според което подписът от името на ответника не е на посочения
И.В. В съдебното заседание не се е явил представител на ищеца. В
следващото с.з. на 01.04.2021 г. отново не е участвал представител на ищеца.
Страната не е оспорила експертното заключение и не е направила
доказателствени искания. Ето защо не може да се сподели виждането, развито
в молбата от 06.10.2021 г., че най-ранният момент, в който е можело да се
представи като писмено доказателство становище от “Е.” ЕАД по гр.д. №
1459/5019 г. по описа на Районен съд - Бургас, е с въззивната жалба.
Възможността да се представи това доказателство е преклудирана в първата
инстанция. След като е така, доводът на ищеца, че споразумението от
24.07.2014 г., макар и неподписано от представител на “Е.” ЕАД, следва да се
счита потвърдено от дружеството на осн. чл. 301 ТЗ, е неоснователен, тъй
като няма събрани по делото доказателства за потвърждаване на действията -
изрично или с конклудентни действия, или чрез непротивопоставяне. В
същото време има данни по делото, от които да се направи извод, че
ответникът се е считал обвързан от договора за заместване в дълг от
23.07.2014 г.: според заключението по извършената ССЕ на 31.12.2014 г. в
счетоводството на ответника по сметка 406 “Доставчици по доставка със
свързани лица” по партидата на “Ю.” АД е извършена кредитна операция в
размер на 144 099,11 лв. с основание “Договор за заместване в дълг от
23.07.2014 г.” и по този начин е било отразено погасяване на дълга към “Ю.”
АД.
4
След като ответникът е бил заместен в дълга си към “Ю.” АД от трето
лице (“П. АД) с договора от 23.07.2014 г. и след като споразумението от
24.07.2014 г. за прекратяването на този договор не е произвело действие
поради липса на волеизявление от страна на “Е.” ЕАД, към датата на договора
за цесия не е съществувало задължение на ответника към цедента.
Следователно цесията не е произвела действие и не е довела до преминаване
на вземането у цесионера-ищец, тъй като кредиторът би могъл да прехвърли
вземане към “П. АД, но не и към “Е.” ЕАД. По тези съображения искът е
неоснователен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да се потвърди. На осн. чл. 694, ал. 7 ТЗ въззивникът дължи
на бюджета на съдебната власт по сметка на БАС държавна такса в размер на
120,81 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 144 от 23.04.2021 г., постановено по т.д.
№ 61/2020 г. по описа на Окръжен съд- Бургас.
ОСЪЖДА “Н.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Л. ***, хотел Л., ул. Т. № * със съдебен адресат: адв. Т.Т., гр. С. бул.
К.А.Д. № *, ет. *, офис * да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка
на Апелативен съд - Бургас държавна такса за въззивното производство в
размер на 604,03 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 30-дневен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5