РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Търговище, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.А
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело №
20223500900002 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава 32 от ГПК. Частичен иск с правно
основание в разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.
Производството е образувано по депозирана искова молба от И. А. И., ЕГН
**********, адрес: село В..., ул. „Г....“ № 1, област Търговище, чрез адв. Н. Н.
Д., с адрес за призоваване в гр. София, ул. „Х.Б.“ № 2, четвърти полуетаж,
офис № 4, тел.: 0876 700 849 e-mail: *************************@*****.***,
против „ЗАД ..........”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: бул.
Г. М. Д. № 1, град София, 1172.
В исковата молба се твърди следното: На 02.08.2019 г. около 20.30 ч.
водачът на л.а. марка „Мерцедес“, модел „160“ с рег.№ ВТ 3924 КН, П.Ч. се
движи с управлявания и притежаван от него лек автомобил по ляво платно на
магистрала М43, в Република Унгария, във вътрешната лента за движение
приблизително 80 - 85 км. от румънско - унгарския граничен пункт -
Чанадпалота в посока към град Сегед, Република Унгария. Поради
несъобразена скорост с пътните, климатични условия и видимост, заради
шофиране при условията на силен дъжд, водачът на л.а. марка „Мерцедес“,
модел „160“ с рег.№ ВТ .... КН, П.Ч. губи контрол над управляваното от него
МПС, губи стабилност и преминава от твърдата настилка на пътното платно
1
към левия по посока на движението му и разделящ двете платна на движение
банкет, след което при км.40 и 183 м. се блъска с лявата предна част на
автомобила си в лявата стоманена мантинела със скорост около 80 км./ч. В
резулатат на сблъсъка с мантинелата л.а. марка „Мерцедес“, модел „160“ с
рег.№ ВТ .... КН се завърта в посока обратна на часовниковата стрелка във
външната бърза лента за движение, връщайки се под ъгъл от 130 -140 градуса
към първоначалната посока на движение на МПС и спира напречно на
разстояние около 27 м. от мястото на удара, като заема цялата ширина на
платното за движение. В резултат на сблъсъка, лявото предно колело на
автомобила, се откъсва, което го прави негоден за движение. След настъпване
на инцидента, движението в пътния участък остава непрекъснато и във
външна бърза лента в посока на движение на л.а. марка „Мерцедес“, модел
„160“ с рег.№ ВТ ....КН, се движи неизвестно МПС, а зад него л.а. марка
„Опел“, модел „Виваро“ с рег.№ Т .... АК, управляван от И. А. И., ЕГН:
********** със скорост от 100 - 110 км./ч. Приближавайки се до мястото,
където е аварирал л.а. марка „Мерцедес“, модел „160“ с рег.№ ВТ .... КН,
неизвестното МПС сменя платното за движение и л.а. марка „Опел“, модел
„Виваро“ с рег.№ Т .... АК, управляван от И. А. И., се блъска в лявата страна,
преди левия калник на л.а. марка „Мерцедес“, модел „160“ с рег.№ ВТ .... КН
и в П.Ч., който стои пред предното габаритно осветление и предния мигач на
МПС и покрива светлините му. В резултат на удара, П.Ч. е затиснат под л.а.
марка „Опел“, модел „Виваро“ с рег.№ Т .... АК, който го влачи до крайното
си положение на спиране, л.а. марка „Мерцедес“, модел „160“ с рег.№ ВТ
...КН, се блъска в дясната мантинела на платното и след това достига
крайното си положение в аварийната лента, притиснат с предната си дясна
част към мантинелата на около 46 м, от предишното си място на спиране.
Ищецът твърди, че в пряка причинно-следствена връзка с гореописаното
ПТП от 02.08.2019 г. той получава телесни увреди и е транспортиран в
Травматологична Клиника в град Сегед, Република Унгария, където са
осъществени множество изследвания и рентгенографии, установяващи
contusion parietis thoracis, fractura costarum, fractura sterni, нараняване на
гръдната артерия, фрактура на гръна гръдната кост, счупване на множество
ребра, перикарден кръвоизлив, дисекация, простираща се в лявата субклавия,
малък тромб, достигащ до лумена, травматично проникване на въздух и кръв
в лява гръдна половина, хематом в областта на перинеума. Докаран от
2
Спешно отделение към Травматологична Клиника в град Сегед, Република
Унгария с шифнек яка, на ваккум матрак, с подаване на кислород с маска,
дадени са му 100 микрограма фентанил и 1 ампула ексацил за обезболяване.
Назначени са компютърна томография на гръден кош с контраст - на
07.08.2019 г., на 12.08.2019 г., на 15.08.2019 г. и консилиуми по сърдечна и
съдова хирургия. Изписан е на 16.08.2019 г. от Травматологична Клиника в
град Сегед, Република Унгария и му е препоръчан преглед при кардиолог.
Завръща се в България и на 20.08.2019 г. след извършен преглед при
кардиолог е установен значителен перикарден излив и е насочен за
хоспитализация. На 20.08.2019 г. е приет по спешност в УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД - град Варна, където са му извършени множество изследвания
и са установени плевларен излив в ляво пневмофиброзни промени,
двустранно върхово и аксиларно уплътнена задебелена плевра, краниална
девиация на белодробния кръвооток, прекъснати в цялост 3 -то и 4-то ребра
отпред вляво, перикарден излив 17 мм. пред лява камера, двустранни
превларни изливи с дебелина 10 мм. в ляво и 20 мм. в дясно, фрактури на 3, 4,
5, 6 и 7 ребра по предна аксиларна линия в ляво, дисекация на разклонение
дъга на аортата - лява субклавия. Препоръчано е лечение и са му предписани
медикаменти
Ищецът твърди, че по случая е образувано Досъдебно производство на
Окръжно полицейско управление Окръг Чонград - Чанад, Отдел Пътна
полиция, което приключило с Решение за прекратяване на производството
поради настъпилата смърт на виновния за ПТП от 02.08.2019 г. водач на МПС
- л.а. марка „Мерцедес“, модел „160" с рег.№ ВТ .... КН, П.Ч..
Видно от данните на Информационен регистър към Гаранционен фонд,
публично оповестени на интернет страница на
eisoukr.guaranteefund.org/searchpolicy?l=bq,a именно: Към дата 02/08/2019
МПС с ДКН ВТ....4КН има активна застраховка ГО при ответника.
С оглед на всичко гореизложено, ищецът моли съда да постанови решение,
с което да осъди „ЗАД ..........”, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: бул. „Г. М. Д. № 1 “, град София, п.к. 1172, да заплати на И. А.
И.: сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, предявени частично от 110
000 (сто и десет хиляди) лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху посочената по-горе
3
сума съгласно чл. 429, ал.З от КЗ, считано от датата на уведомяване с
извънсъдебната претенция - 14.07.2021 г. до окончателното й изплащане,
ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума (главница и лихва по
чл.429, ал.З от КЗ), считано от датата, на която изтича работни дни съгласно
чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ, или от дата 04.08.2021 г. до окончателното изплащане.
Направени са доказателствени искания. Представени са писмени
доказателства.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, чрез
пълномощника му юрисконсулт Ц. Бикова, със служебен адрес: гр. София,
бул. „Г.М. Д.” № 1, в който се изразява следното становище по исковите
претенции:
Признават за установено съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. марка
„Мерцедес”, с peг. № ВТ 3924 КН по силата на Застрахователна полица №
BG/30/119002147191/01.08.2019, сключена със „ЗАД ДаллБогг: Живот и
здраве” АД.
Считат, че така заведената искова претенция е изцяло неоснователна, тъй
като спрямо застрахования в „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не е
налице нито един от признаците, изграждащи фактическия състав на деликта
по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение, вина,
вредоносен резултат и причинна връзка, оттам не са налице предпоставките
за ангажиране на гражданската отговорност на застрахования в довереното
ми дружество автомобил. Твърдят, че не водачът Чоканов е нарушил
императивните разпоредби на Правилника за движение по пътищата
(KRESZ), съответно не е причинил процесното ПТП така, както е описано в
подадена искова молба, а вина за него има водачът И., който се е движил с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост, разсейвал се е, говорел
е с пътниците в микробуса и се е обръщал назад. Въз основа на това липсва
основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно -
противоправно поведение. Поради гореизложеното, оспорват процесното
ПТП да е настъпило по вина на водача на л.а. „Мерцедес“ П.Ч., както
оспорват и иска на ищеца да е основателен, тъй като никой няма право да
черпи облаги от собственото си противоправно поведение.
4
На следващо място твърдят, че в случай, че се установи, че вина за
настъпване на процесното ПТП има водачът Чоканов, то тя не е
изключителна, а е в условията на съвина с действията на водача И..
Считат, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен.
Оспорват и твърдените с исковата молба травми, получени от ищеца като вид
и характер, както оспорват и твърденията за тяхната продължителност.
Оспорват твърдението, че процесното ПТП е дало отражение на психиката на
ищеца, както и за нарушаването на съня му. Правят възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия И. И.,
изразяващо се в управление с несъобразена скорост, разсейване поради
разговор с пътниците и обръщане назад, пътуване без поставен
обезопасителен колан. Оспорват претенцията по акцесорния иск за лихва,
както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който
същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.
Считат за недопустимо искането върху една и съща главница да се присъдят
две лихви с покриващ се период от време.
С отговора са направени доказателствени искания и се взема становище по
исканията на ищеца.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца, в която се твърди следното:
Обстоятелствата, на които се основават исковете и механизмът на
настъпилото процесното ПТП, са видни от доказателствата, приложени по
делото - официални свидетелстващи документи, същите са надлежно
съставени от компетентни държавни органи, съдържат всички изискуеми
реквизити и са подписани от длъжностните лица. Налице са всички
основания да се счита, че контролните органи са спазили стриктно
служебните си задължения и процедурата по изготвянето на документите,
като са проверили надлежно всички факти, констатирани в тях. В този смисъл
по своята правна природа тези документи съставляват официални
свидетелстващи документи и съгласно чл. 179 от ГПК имат обвързваща съда
материална доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в
присъствието на длъжностното лице.
По делото е представено Решение за прекратяване на производството
5
поради настъпилата смърт на виновния за ПТП от 02.08.2019г. водач на МПС
- л.а. марка „Мерцедес“, модел „160“ с рег.№ ВТ 3924 КН, П.Ч., в мотивите на
което е посочено, че изцяло вина за настъпване на ПТП има П.Ч., а И. А. И. не
е нарушил правилата за движение по пътищата, нито е налице забавена
реакция от негова страна във връзка с ПТП. Същото на осн. чл. 30 вр. с чл.
413 от НПК има задължителна за съда сила по отношение на това извършено
ли е противоправно деяние, кой е извършителят му и неговата вина. В т. 8 от
доказателствените искания към исковата молба са поискали от съда да изиска
служебно от Окръжно полицейско управление Окръг Чонгр|- Чанад, Отдел
Пътна полиция, адрес: Унгария, 6701 град Сегед, п.к. 411, email:
******************@********.****** изготвения Протокол за ПТП от
02.18.2019 г., Протокол за оглед, свидетелки показания и да предостави
цялата преписка, изготвена във връзка с процесното ПТП.
Считат, че възраженията на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, са неоснователни. По
отношение възражението на ответника за претенцията за лихви за забава,
изразяват следното становище: Двете задължения за лихви (по чл. 429 и чл.
497 от КЗ) са с различни правни основания (едното е част от общия размер на
дължимото застрахователно обезщетение, а другото е за забава на ответника с
определянето и изплащането на общия размер на дължимото обезщетение) и
могат да съществуват паралелно, като подлежат на доказване в процеса по
общия ред. Изцяло в този дух са Решение № 128 от 04.02.2020 г по к. т. д. №
2466 по описа на ВКС, ТК, 1-во отделение за 2018 г. и Решение
167/30.01.2020 по дело № 2273/2018, по описа на ВКС, 2-ро ТО относно
дължимите лихви и началния период, от който същите се дължат.
В законовия срок съгласно чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен
отговор от ответника, в който не се оспорва наличието на спазена процедура
по чл. 380 от КЗ. Поддържат направените от тях доказателствени искания.
Относно допустимостта на предявените искове съдът приема следното:
Предявеният по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ иск се явява допустим. Ищецът
е предявил претенция пред застрахователя за доброволно уреждане на спора.
Споразумение не е постигнато, поради което ищецът има правен интерес от
предявяване на настоящите искови претенции.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа.
6
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от адвокат А.,
който оспорва предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, представени с
исковата молба и събрани в хода на съдебното производство, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
По фактите съдът съобрази следното:
На 02.08.2019 година ищецът е предприел пътуване с притежавания от него
микробус от България за Германия като пътниците в микробуса са били 8
жени, наети за бране на ягоди в Германия. Пет от жените са се качили в
Пазарджик и още три – от Пловдивския регион. Пътували са в посока към
Враца, после – Видин, Румъния, Унгария, Германия. По пътя са правили
регулярно почивки. Преди навлизане в Румъния също са почивали. ПТП
настъпва на 02.08.2019 година в около 20.30 ч. на магистрала М43, в
Република Унгария, приблизително 80 - 85 км. от румънско-унгарския
граничен пункт - Чанадпалота в посока към град Сегед, Република Унгария.
Валял е силен дъжд. Механизмът на ПТП е следният: водач на л.а. марка
„Мерцедес“, модел „160“ с рег.№ ВТ ... КН, П.Ч. губи контрол над
управляваното от него МПС, губи стабилност и преминава от твърдата
настилка на пътното платно към левия по посока на движението му и
разделящ двете платна на движение банкет, след което при км.40 и 183 м. се
блъска с лявата предна част на автомобила си в лявата стоманена мантинела
със скорост около 80 км./ч. В резултат на сблъсъка с мантинелата л.а. марка
„Мерцедес“, модел „160“ с рег.№ ВТ .... КН се завърта в посока обратна на
часовниковата стрелка във външната бърза лента за движение, връщайки се
под ъгъл от 130 -140 градуса към първоначалната посока на движение на
МПС и спира напречно на разстояние около 27 м. от мястото на удара, като
заема цялата ширина на платното за движение. Според заключението на
назначеното по делото вещо лице-експерт САТЕ „Мерцедесът“ е застанал в
средната лента за движение. В същото време, по същия път, попътно на лек
автомобил „Мерцедес”, се е движил микробус „Опел Виваро” с per. № Т ....
АК, управляван от ищеца И. И. в средна пътна лента. Скоростта на движение
на микробус „Опел” е била около 100-110 км/ч. След около две минути
микробус „Опел” достига до мястото на удара със същата скорост. В този
интервал от време пътник в л.а. „Мерцедес” прави опит за поставяне на
7
авариен триъгълник по посока обратна на движението, а водачът Чоканов
застава пред л.а. „Мерцедес”, който е с работещи аварийни светлини. Водачът
И. възприема намиращият се в средна пътна лента, напречно разположен л.а.
„Мерцедес”, и задейства спирачната система на „микробус ’’Опел” в опит да
избегне удар, но не успява. Последва удар с предна дясна част на микробус
„Опел” с предна лява част на автомобил „Мерцедес”. В резултат на удара л.а.
„Мерцедес” е изхвърлен на около 46 м. до дясната мантинела, а водачът
Чоканов е затиснат под микробус „Опел”, който го влачи до крайното си
положение. Вследствие на настъпилото произшествие е причинена смъртта на
водача Чоканов и телесни увреждания на водача И.. Вещото лице е
категорично, че скоростта на движение на микробус „Опел Виваро” е
била съобразена пътната обстановка и от техническа гледна точка
водачът И. не е имал възможност да предотврати ПТП.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че причината за ПТП е
противоправното поведение на водача П.Ч., което се установява и от
съдържанието на приложеното по делото Решение за прекратяване на
производството поради настъпилата смърт на виновния за ПТП от 02.08.2019
г. водач на МПС - л.а. марка „Мерцедес“, модел „160" с рег.№ ВТ ... КН, П.Ч.,
изходящо от Окръжно полицейско управление Окръг Чонград - Чанад, Отдел
Пътна полиция.
Отговорността на ответното застрахователно дружество е производна на
гражданска отговорност по чл. 45 от ЗЗД на водача на лекия автомобил,
застрахован при него, поради което предявеният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
доказан по основание.
След описаното по-горе ПТП ищецът е транспортиран в Травматологична
Клиника в град Сегед, Република Унгария, където са осъществени множество
изследвания и рентгенографии. Изписан е на 16.08.2019 г. по негово
настояване и му е препоръчан преглед при кардиолог. Завръща се в България
и на 20.08.2019 г. след извършен преглед при кардиолог е приет по спешност
в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД - град Варна, където му поставят стенд.
От назначената от съда медицинска експертиза, осъществена от вещото
лице д-р В. Г., което е работило въз основа на богата медицинска
документация и преглед на ищеца, се установява, че вследствие на
претърпяно ПТП на 02.08.2019 г. ищецът получава тежки травми в областта
8
на гръдния кош, счупване на гръдната кост, счупване на ребра - двустранно,
излив в гръдната кухина, излив в сърдечната торбичка, и най-тежкото
увреждане - дисекация на дъгата на аортата, с дисекация и на стената на тази
артерия. Всички тези увреждания са в резултат от претърпяно ПТП на
02.08.2019 година и най-вероятно са получени от поставен предпазен колан,
защото има счупване на ребра – ляво и дясно, счупване на гръдната кост, с
натиск в областта на вътрегръдните органи, контузия на белия дроб, с
контузия на стената на аортата, перикарден излив. Най-тежкото увреждане е
дисекацията на аортната стена и на артерия субклавия, с образуване на
пристенен тромб в тази област. Това е коригирано, направена е операция в
„Света Марина“ гр. Варна, където е поставен стенд. Поставянето на стенд се е
отразило на здравословното състояние на ищеца. Според вещото лице той не
може да работи тежък физически труд. И при студено, и при влажно време ще
има силни продължителни болки в областта на счупените кости на гръдния
кош, състояние, което може да продължи и с години.
Ищецът е претърпял не само травматични увреждания, но след процесното
ПТП неговото психическо състояние се е променило в негативен план.
Назначеното по делото вещо лице-психолог пояснява в заключението си и в
съдебно заседание следното: „Налице е промяна в психичното емоционалното
състояние на ищеца, което се изразява във внезапни промени в настроението,
с импулсивен отговор на случващото и последващо затишие от съжаление, и
обвинения, чиито поток от емоции не може да контролира, т.е. те идват
внезапно, което е следствие на претърпяното ПТП. Постепенно във времето
след настъпилият инцидент е станал твърде чувствителен, с наличие на
деперсонализация. Той постоянно повтаря това – „имам усещането, че
усещам този стенд, имам усещането, че го чувствам, въпреки, че докторът ми
казва, че това е невъзможно“, и то по принцип е невъзможно. След малко
натоварване с физически труд, започва замъглено зрение, променливо
настроение, което се нарича емоционална лабилност и чести изпотявания,
оживена мимика и хваща всяка дума на другия. Това имам предвид, че много
лесно може да се разстрои, т.е. да се разплаква. В случая не може да го
контролира. Той иска да го контролира, сам си казва и точно по учебник го
описва – „първите две три минути“, това е проблемът. След това се започва –
съжаление, обвинение, чувство за вина, когато направи някаква импулсивна
постъпка. Така че това не може да бъде характер само. Не е възможно. Това
9
се казва емоционална инконтиненция, тя винаги има органичен терен.
Изведнъж изпускаш емоцията и не можеш да я контролираш.“
По делото са разпитани свидетели, които свидетелстват за възприети от тях
факти и обстоятелства относно състоянието на ищеца след въпросното ПТП.
Свидетелката Б.Хасанова, близка на ищеца и на семейството му, подробно
обяснява как процесното ПТП се е отразило върху здравето и живота на
ищеца. Същата заявява следното: „И., какъвто беше преди, сега е различен.
Сегашният И. е съвсем различен след катастрофата. Тази катастрофа се
отрази много тежко на неговата психика, както и на физическото му
здравословно състояние.“ Свидетелката установява, че преди инцидента
ищецът винаги й е помагал, винаги се е отзовавал, бил е общителен, усмихнат
човек, ведър човек от селски тип, който си изкарвал прехраната с кравите, на
полето и т.н., но той, съпругата и децата му били щастливо семейство. И.
работел като шофьор, но в същото време гледали животни на село. Живеели
си съвсем нормално, кротко и спокойно, без да имат някакви обществени
прояви. Но след обсъжданото МПС психиката на И. тотално се променила.
Свидетелката е конкретна в показанията си: „Загуби си и работата след това.
Изпаднаха във финансово тежко положение. Наложи се съпругата му да
замине за чужбина да работи два-три месеца. Оставиха децата на близки,
роднини и познати. Тези децата, ако има нещо върху което искам да
акцентирам чисто човешки и майчински, това е за децата, защото те в крайна
сметка са потърпевшите от всичко. Изпопадаха му зъбите на И., като гледам
половината му зъби липсват в устата, има ментални проблеми. След ПТП-то
изпопадаха зъбите. Мисля, че от стреса, който преживя е това. Почти съм
сигурна, че е от всичко това. Изпопадаха му половината зъби, също и косата,
не е способен физически да върши работа. Това се отрази и на семейните му
отношения със съпругата. Не го наемат като шофьор да работи и често пъти
изпадат във финансови затруднения. Свидетел съм на това, защото се е
налагало често пъти да им давам пари назаем. Мога да кажа, че след
катастрофата той рязко се промени. Стана по-емоционален, много лабилен
психически, реагира много остро на дадени неща, много лично приема дадени
неща, които не са нормални за един мъж на тази възраст. Децата казват „това
не е нашият татко“. Едното дете е на осем години, а другото на девет. Била
съм свидетел, когато тези деца са питали майка си – „мамо, защо нашият
татко е такъв“, защото някъде в едната мъничка частица там на съзнанието, те
10
има един баща, който е бил любвеобилен, обичал ги е като всеки баща, а в
един момент виждат един съвсем друг човек, агресивен и неадекватен за
много неща, и те със своя си детски разум не могат да си обяснят защо този
човек е с две лица. Съпругата му замина преди два месеца да бере ягоди, за
могат да изкарат зимата по някакъв начин. Преди инцидента съпругата на И.
не е ходила да бере ягоди. Имали са животни и се е грижила за тях. След
инцидента се налага почти всяка година да ходи за три месеца, за да изкарат
зимата.“
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Имуществената отговорност на застрахователя по договор за застраховка
„Гражданска отговорност” е обезпечително-гаранционна, поради което тя е
функционално обусловена от основанието и размера на имуществената
отговорност на застрахованото лице, т.е. застрахователят по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на
виновния извършител на противоправното деяние – до размера на
установената в закона, респ. уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума. Съобразно правната природа на обезпечително-
гаранционната отговорност застрахователят отговаря за причинените вреди
само на основанията и размерите, за които отговаря самият застрахован -
делинквент по застраховка „Гражданска отговорност”. Функциите на този вид
специална имуществена застраховка, са обезщетителна и обезпечителна -
целящи да бъдат отстранени неблагоприятните последици, възникнали в
тежест на застрахования от непозволено увреждане, чрез покрИ.е на
отговорността му за обезвреда от застрахователя, с което се гарантира
запазване на неговото имущество, както и да се обезпечи правото на
обезщетение чрез възможността пострадалият да иска пряко от
застрахователя плащане на дължимото от делинквента парично обезщетение.
При застраховката “Гражданска отговорност” на автомобилистите втората
функция има не само обществена оправданост, но и важно социално
предназначение - да се осигури засилена защита на увредените трети лица.
В отношенията между страните в настоящото производство е безспорно
установено наличието на правопораждащия фактическия състав за
основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по
чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на причинените от застрахованото лице
11
вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение - към
датата на ПТП е била налична сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със Застрахователна полица №
BG/30/1190021...3924 КН; настъпване на застрахователно събитие в срока
на действие на договора - ПТП, претърпени неимуществени вреди от
лицето, претендиращо обезщетениe, които вреди са в пряка причинна връзка
и в резултат на виновното поведение на застрахования водач.
Спорните въпроси основно са свързани с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, което обезщетение следва да се определи по правилото
на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Според установената съдебна практика съобразно критерия за
справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези
обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане
и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът
и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и
страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите
или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена
трудоспособност, степен на възстановяване, прогноза на отшумяване на
уврежданията и др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането.
Съобразно фактическата установеност по делото и горните критерии съдът
съобразява по отношение на ищеца вида, характера и тежестта на получените
травматични увреждания, продължителността на лечението, степента на
възстановяване към настоящия момент и остатъчните явления, за които
свидетелства медицинският експерт. Следва да бъдат съобразени
преживените от него болки, страхове и притеснения, както и икономическата
конюнктура в страната към момента на ПТП - минимална РЗ от 560 лева към
12
датата на процесното ПТП и лимит на отговорността на застрахователя по
застраховка ГО от 10 000 000 лв. Въз основа на горното съдът определя
пълния размер на обезщетението за ищеца в размер на 80 000 лева.
Съдът изхожда от следните факти при определяне размера на
справедливото за ищеца обезщетение: Ищецът е бил здрав и работоспособен;
работил е като шофьор със собствен транспорт; имал е нормално и щастливо
семейство, което е обгрижвал. В резултат на процесното ПТП извън
претърпените сериозни болки и медицински интервенции, психиката му
коренно се е променила. В момента ищецът не работи и се налага съпругата
му да ходи в чужбина да бере ягоди, за да могат да изкарат зимата; същият е
психически и емоционално нестабилен; често се разплаква и се самообвинява.
Физически не се е възстановил. В продължение на години ще търпи
последиците от процесното ПТП като ще изпитва затруднения и болки при
тежък физически труд, в топло или в студено време. Семейните му
отношения и отношенията с децата му са влошени и нестабилни. Създадената
у него представа, че усеща поставения му стенд, води до усещане за
непълноценност и невъзможност да работи физически труд, нещо, което
преди е правил с удоволствие като е отглеждал домашните си животни. Както
казва свидетелката Хасанова – „И. вече не е същият човек“.
По възражението за съпричиняване :
Съгласно задължителната съдебна практика и формираната по реда на
чл.290 и сл. ГПК казуална практика на касационната инстанция,
обективирани съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на
ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известните на
настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г.
на II т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на II т.о.; № 165 от
26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 5 25/2008
г. на II т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на II т.о.; № 58 от
29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на II т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№
35/2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на IV г.о. и мн. др., които
изцяло се споделят от настоящия състав, за да е налице съпричиняване на
вредата е необходимо да бъде установена пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се
13
изрази в действие или бездействие, но всякога това му поведение трябва да е
противоправно и да води до настъпване, или да улеснява настъпването на
вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е
необходимо да бъде направено разграничение между приноса на пострадалия
за възникване на самото пътнотранспортно произшествие, като правно
значим факт, изискващ приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и допринасяне за
настъпване на вредата спрямо самия него, факт, също изискващ приложение
на чл. 51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е налице принос на увредения към
настъпване на увреждането е необходимо извършеното от последния
действие, респ. въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от
ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в
пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие.
В процесния случай застрахователят е релевирал възражение за
съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан и евентуално
– движение на ищеца като водач на микробус с несъобразена с пътните
условия скорост.
По делото е установено, че микробусът, в който е управлявал ищецът, е бил
оборудван с предпазни колани. Според вещото лице д-р Г. - съдебен лекар,
именно защото ищецът е бил с предпазен колан, същият е получил счупване
на ребра. В същото време свидетелката Д. М. Б., която е пътник в микробуса,
заявява: „Шофьорът ползваше предпазен колан. Ние също бяхме с колани,
той ни беше накарал… Доста километри пътувахме и през това време
шофьорът си слагаше колан, понеже имаше и полиция. Имаше колан.“ В
същата насока са и показанията на свидетелката А. Т.: „Шофьорът ни беше с
колан и предупреждаваше за коланите.“
Що се отнася до възражението, че ищецът е управлявал микробуса със
скорост, несъобразена с пътните условия, вещото лице специалист по САТЕ е
категоричен, че скоростта на движение на микробус „Опел Виваро” е била в
порядъка на 100-110 км/ч. и е била съобразена с пътната обстановка.
Предвид изложеното, съдът приема, че направените възражения от страна
на ответното застрахователно дружество за съпричиняване се явяват
неоснователни.
Съдът приема, че ищецът има право на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП в размер на 80 000 лева,
14
поради което предявеният частичен иск за сумата от 50 000 лева се явява
изцяло основателен.
По акцесорното искане за присъждане на законна лихва, считано от
14.07.2021 година, съдът приема следното:
Съгласно даденото тълкуване в решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. №
2466/2018 г. на ВКС, І т.о. в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ лихвите за забава
се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата на чл.
429, ал. 2, т. 2 КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ, като това са тези лихви,
които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на
увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с:1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 КЗ.
В този смисъл при предявяване на прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ
увреденото лице следва да посочи размера и основанието на претендираното
обезщетение – вредата и паричната й оценка, както и лихвите, за които
застрахователят отговаря. Лихвите като парична сума са функция на
определеното от съда застрахователно обезщетение, доколкото те се
изчисляват като процент върху обезщетението. Размерът на този процент за
бъдещ период (след определяне на обезщетението) може да се измени, тъй
като се формира въз основа на променлива величина (основния лихвен
процент) - чл. 86, ал.2 ЗЗД. Уточнението на началния период, от който се
претендират лихвите, като: посочване на дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на събитието, дата на предявяване на
15
претенцията на увредения пред застрахователя или дата на изтичане на срока
за произнасяне от застрахователя, не биха представлявали увеличение на
иска, след като е заявено искане за присъждане на лихви, а конкретната
начална дата на начисляването им се определя от съда съгласно нормите на
Кодекса на застраховането според установените факти по спора. Съгласно чл.
429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихви за забава по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция. /В този смисъл Решение № 50106 от 03.11.2022 г.
по т.д. № 1865 по описа за 2021 г., Търговска колегия на ВКС, І отделение/.
В случая няма данни застрахователят да е бил уведомен от застрахования
деликвент, както и от увреденото лице преди датата на предявяване на
застрахователната претенция. Следователно застрахователят, който в случая е
отказал да уважи застрахователната претенция на ищеца при наличие на
достатъчни доказателства за основателността й, е изпаднал в забава от датата
на предявяване на тази претенция, а именно - 14.07.2021 г., поради което
лихва за забава следва да се присъди в полза на ищеца от тази дата.
Що се отнася до претенцията на ищеца да се присъди и лихва за забава и
върху акцесорното вземане за лихва за забава, основателно според съда,
считано от 14.07.2021 година, съдът приема тази претенция за неоснователна.
В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на състав на I т.о. по т.д. №
2013/2019 г. , което се споделя изцяло и от настоящия състав, е прието, че
нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 КЗ е приложима в правоотношенията
по застраховане на гражданската отговорност- т.е. във взаимоотношенията
застрахован-застраховател, но не и при гражданската отговорност на
автомобилистите в отношенията между увредено лице-застраховател.
Относно началната дата на дължимата лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди в настоящия случай съдът приема неприложимост на
чл. 429, ал. 3 от КЗ, който е относим в отношенията на застрахователя със
застрахования деликвент, но не с увредения по пряк иск. В този смисъл е
Решение № 18 от 11.04.2022 г.по т. дело № 164/2021 година, Търговска
колегия на ВКС, второ отделение.
16
Относно разноските: Ищцата е представлявана безплатно от адвокат. На
същия се дължи възнаграждение съобразно резултата по делото. Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2014 за размера на адвокатските
възнаграждения в редакцията й към настоящия момент - при интерес от 25
000 лв. до 100 000 лв. – 2 650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв. По
така предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди адвокатското
възнаграждение следва да се определи според посочената наредба в размер на
4 650 без ДДС или 5 580 лева с ДДС, което следва да се присъди в тежест на
ответника. Последният следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от 2 000 лева държавна такса, както и направените разноски,
заплатени от бюджета на съда в общ размер от 1 006 лева, от които 456 лева
за превод от унгарски език на български език, 100 лева за СМЕ, 250 лева за
съдебно-психологическата експертиза и 200 лева за САТЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ..........”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
бул. Г. М. Д. № 1, град София, 1172, представлявано от адв. И. А. от САК, да
заплати на И. А. И., ЕГН **********, адрес: село В..., ул. „Г....“ № 1, област
Търговище, действащ чрез адв. Н. Н. Д., с адрес за призоваване в гр. София,
ул. „Х.Б.“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4, сумата от 50 000 /петдесет
хиляди/ лева, представляваща част от обезщетение за неимуществени вреди
– травматични увреждания, болки и страдания, причинени му при ПТП на
02.08.2019 г., на магистрала М43, в Република Унгария, при сблъсък на
микробус „Опел“ Виваро, управляван от И. А. И., с лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „160" с рег.№ ВТ ... КН, управляван от П.Ч., по вина на
водач със задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, учредена с полица № BG/30/119002147191/01.08.2019,
сключена със „ЗАД ..........“ по отношение на л.а. марка „Мерцедес“, модел
„160“ с рег.№ ВТ ... КН, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
14.07.2021 година до окончателно изплащане на задължението, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД ..........”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
бул. Г. М. Д. № 1, град София, 1172, представлявано от адв. И. А. от САК, да
17
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд –
Търговище сумата от 3 006 /три хиляди и шест/ лева, от която сума 2000 лева
– държавна такса и 1 006 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „ЗАД ..........”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
бул. Г. М. Д. № 1, град София, 1172, представлявано от адв. И. А. от САК, да
заплати на адв. Н. Н. Д., с адрес за призоваване в гр. София, ул. „Х.Б.“ № 2,
четвърти полуетаж, офис № 4, адвокатско възнаграждение в размер на 5 580
/пет хиляди петстотин и осемдесет/ лева с ДДС, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
18